О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе,
19.06.2020
г.
Административен съд-Русе, І-ви състав,
в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 355
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
На 17.06.2020 г., с вх. № 1930 от същата дата, е постъпило искане от ответника
по жалбата – дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител, за отмяната на определението,
с което на делото е даден ход по същество и насрочването му за разглеждане в
открито съдебно заседание с цел събирането на писменото доказателство, представено
с искането, а именно разписка от 10.01.2018 г., удостоверяваща връчването на
заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001817008651-020-001/11.12.2017 г.,
на ревизираното лице – жалбоподателя Д.Д.И. *** чрез неговата съпруга.
Искането е подадено по електронна поща и подписано с
квалифициран електронен подпис, поради което е редовно от формална страна –
чл.102 от ГПК и чл.141 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Разгледано по същество, то
се явява основателно.
Разпоредбата на чл.113, ал.2 от ДОПК установява
императивното изискване ЗВР да бъде връчена на ревизираното лице. В съдебната
практика (вж. решение № 13712 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16463/2013
г., VIII о., решение № 2380 от 4.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 10871/2007 г.,
I о. и др.) последователно се приема, че невръчването на ЗВР, която поставя
началото на ревизионното производство, представлява съществено нарушение, обуславящо
извод за нищожност на ревизионния акт, с който е приключила ревизията.
Липсата на представени доказателства за връчване на ЗВР
обаче не е равнозначно на липсата на връчване на ЗВР въобще, щом фактически връчването
на тази заповед е било надлежно извършено и доказателства за това съществуват.
В производството по съдебно обжалване на ревизионни актове пред
административния съд приоритет, поради препращането в § 2 от ДР на ДОПК и с
оглед спецификите на производството, намират правилата на АПК пред тези на ГПК.
По – конкретно неприложими са преклузивните срокове за представяне на
доказателства – чл.146, ал.3, изр.второ от ГПК, в които намира израз
концентрационното начало в гражданския процес. Представянето на писмени
доказателства е допустимо дори и пред касационната инстанция – чл.219, ал.1 от АПК.
Непредставянето на посоченото доказателство за връчване на
ЗВР очевидно се дължи на пропуск при комплектуване на ревизионната преписка за
изпращането й в съда - чл.150, ал.1 от ДОПК, отстраняването на който пропуск се
цели с направеното искане.
По
изложените съображения, доколкото представеното с искането писмено
доказателство има съществено значение за преценката на валидността на оспорения
ревизионен акт, извършването на която преценка, въз основа на представените от
страните доказателства, съдът дължи служебно – арг. от чл.168, ал.1 от АПК, следва да бъде отменени
определенията, с които на делото е даден ход по същество и е обявено на
страните, че съдът ще се произнесе с решение в срок (т.е. определенията по чл.149,
ал.1 и ал.2 от ГПК), тъй като такива могат да бъдат постановени само след събиране
на релевантните доказателства, когато делото е разяснено от фактическа страна.
Доколкото посочените определения не подлежат на самостоятелно обжалване и не слагат
край на производството, това съдът може да стори и сам съгласно чл.253 от ГПК,
като делото бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за да
бъде събрано представеното писмено доказателство с участието на двете страни и
встъпИ. в производството прокурор от РОП – арг. от чл.148 от ГПК.
На
ответника по жалбата, на основание чл.183 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, следва
да се укаже най-късно в насроченото съдебно заседание да представи в заверен препис писменото доказателство –
разписка за връчване на 10.01.2018 г. на ЗВР №
Р-03001817008651-020-001/11.12.2017 г.
Така мотивиран и на основание чл.253 и чл.142, ал.4 от ГПК вр.
§ 2 от ДР на ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ свои
определения, постановени в съдебно заседание от 21.05.2020 г., с които е даден
ход на делото по същество и на страните е обявено, че съдът ще се произнесе с
решение в срок.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
30.07.2020 г. от 09:30 ч. в I-ва зала на Административен съд - Русе, за когато да се
призоват страните.
УКАЗВА на ответника по
жалбата най-късно в насроченото съдебно заседание да представи в заверен препис
представеното с искането писмено доказателство – разписка за връчване на
10.01.2018 г. на ЗВР № Р-03001817008651-020-001/11.12.2017 г.
Препис от искането от ответника по жалбата да се връчи на
жалбоподателя и на прокурор от РОП.
Определението
не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на страните.
СЪДИЯ: