Р Е Ш Е Н И Е
№109
гр. Н.П., 08.04.2015 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н.П. в публичното заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №732 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание по чл.54, ал.2 от ЗКИР от страна на ищците С.Р.М. и Н.С.Т.,*** против ответната страна „Б.“ – ЕООД – гр. Ш., представлявано от И.Р.С.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици, при равни квоти, на недвижим имот, находящ се в гр. Н.П., обл. Ш. на ул. „Ц.“, №*, ет.*, обект №*, представляващ самостоятелен обект в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с идентификатор на обекта *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с площ на имота от 123 кв.м., с предназначение: за търговска дейност, при граници: на същия етаж - №***, под обекта - *** и *** и над обекта - №***. Ищцата притежавала ½ идеална част от имота на основание договор за покупко-продажба. Ищецът бил собственик също на ½ идеална част, също на основание договор за покупко-продажба. Имотът първоначално бил собственост на ищеца Н. Т. и неговата съпруга В. Т. в режим на съпружеска имуществена общност, но след прекратяване на съпружеската имуществена общност, ищецът останал собственик на ½ идеална част от имота.
Ответното дружество било собственик на съседния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с идентификатор на обекта *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с площ на имота от 100, 44 кв.м., с предназначение: за търговска дейност, при граници: на същия етаж - №*** и №***, под обекта - няма и над обекта - №***, №*** и №***. Ответникът притежавал този съседен имот на основание постановление на помощник при ЧСИ Д. З. с район на действие ОС – Ш. за възлагане на недвижим имот от 09.02.2015 г. Границата между двата имота, този на ищците и този на ответното дружество, била грешно заснета и грешно отразена в кадастралната карта на гр. Н.П.. В кадастралната карта и кадастралния регистър било вписано, че общата граница между имотите е западната стена на имота на ищците, която всъщност била западната стена на самостоятелно обособено помещение, представляващо магазин за пакетирани хранителни стоки и бутилиран алкохол. В действителност общата граница, която следвало вярно да бъде отразена, била източната стена на същото това самостоятелно обособено помещение. Въпросното помещение било с квадратура 16 кв.м. и то било обособено след извършено преустройство на имота на ищците. Имотът им първоначално бил предназначен за фризьорски салон, а след преустройството - за Б.. За бистрото в плана бил нанесен самостоятелен обект - №*, а за магазина за хранителни стоки не бил нанесен самостоятелен обект и той не бил включен в обект №*, а бил включен в обект №* – този на ответното дружество. В кадастралната карта границата между съществуващите обекти била изменена със заповед №КД*** г. на Началника на СГКК – Ш.. Заповедта била издадена въз основа на заявление №*/* г. на ЧСИ Д. З.. Частният съдебен изпълнител не попадала в кръга на лицата по §1, т.1 от ДР на ЗКИР, а заповедта била нищожна, тъй като били нарушени законови разпоредби, касаещи издаването й. Заповедта не била обжалвана от собствениците на засегнатите обекти и ищците не били участници в производството по издаването й.
Предвид тези твърдения, развити подробно в исковата молба и допълнително подадените молби, ищците молят, съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответното дружество, че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в невярно отразяване на границата между имотите на страните, при което невярно отразяване 16 кв.м. от имота на ищците в източната му част е навлязъл в имота на ответното дружество, а всъщност действителната и вярна граница между двата имота минава по източната стена на самостоятелно обособено помещение с предназначение магазин за хранителни стоки. Ищците молят също съдът да прогласи нищожността на заповед №КД*** г. на Началника на СГКК – Ш..
На ответната страна са връчени съдебните книжа по делото и й е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран. В него ответното дружество твърди, че намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е собственик на ½ идеална част от имота с идентификатор №***, но оспорва твърдението, че ищецът към момента е собственик на другата ½ идеална част от имота. Заявява, че притежаваната от ищеца идеална част е била възложена с постановление на ЧСИ от 02.04.2015 г. на друго лице – К.Б.С. от гр. Н.П., поради което ищецът към момента не се легитимира като съсобственик на този имот, затова и за него липсва активна процесуална легитимация да предяви исковата молба. Двамата ищци към момента на подаване на исковата молба били собственици на този имот, който бил с площ от 123 км., и който на изток граничил с имота на ответника с площ от 100, 44 кв.м. С такава площ имотите били отразени и в документите за собственост на страните. Поради така изложените съображения, ответната страна счита, че предявеният иск е неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Като
съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството между страните е за грешка в кадастралната карта, свързана със спор за материално право относно границата между следните два имота, а именно: Самостоятелен имот с идентификатор ***, с площ от 123 кв.м., с предназначение за търговска дейност, находящ се в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Н.П., на ул. “Ц.” № *, етаж *, при граници: на същия етаж имот ***; под обекта ***, ***; над обекта *** и имот с идентификатор *** в същата сграда с идентификатор *** с площ от 100,44 кв.м., с предназначение за търговска дейност, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Н.П., на ул. “Ц.” № *, етаж *, при граници: на същия етаж ***, ***; под обекта няма; над обекта ***, ***, ***
Тези два имота през 1995 г. са били собственост на ТПК “А.А.” - гр. Н.П., като съгласно представените по делото нотариален акт №* том *, дело № */* г. на НпРС и нотариален акт №* том *, дело № */* г. на нотариус П.А., имотите са представлявали: източен бръснарски салон с площ от 100,44 кв.м. и западен фризьорски салон с площ от 123 кв.м. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № * том *, рег. № *, дело № */*г. на нотариус П.А., ТПК “А.А.” е продала на ЕТ “В. Т.” имотът, който представлява източно магазинно помещение с площ от 100,44 кв.м. /понастоящем имот с идентификатор ***/. След това с нотариален акт № * том *, рег. № * дело № */* г. на нотариус П.А., ТПК “А.А.” е продала на В. С. Т. и другия имот, който представлява западно магазинно помещение – бивш фризьорски салон /понастоящем имот с идентификатор ***.
През 2004 г. е издадено разрешение за строеж №* от * г., с което на В. С. Т. е разрешено да извърши преустройство на имота, представляващ фризьорски салон в обект “Б.”. През 2005 г. обектът е въведен в експлоатация, за което е издадено удостоверение №*/* г.
През 2006 г. с договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт №* том *, рег. №*, дело № */* г. В. С. Т. и съпругът й - ищецът по настоящото дело Н.С.Т. са прехвърлили на Б.Б.Б. имота, който представлява западно магазинно помещение с площ от 123 кв.м. Месец след това с нотариален акт №* том *, рег. №*, дело №*/* г. на нотариус П.А., Б.Б.Б. и М.Д.Б. са продали на ищеца Н.С.Т. същия този имот от 123 кв.м. Отново през 2006 г. с нотариален акт №* том *, рег. №*, дело №* г. на нотариус П.А., ЕТ “В. Т.” и ищецът Н.Т. са продали на Н.С.С. имота, който представлява източно магазинно помещение с площ от 100,44 кв.м.
През 2014 г., с постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело №*** на ЧСИ Я.Б., вписано в Службата по вписванията гр. Н.П. под №*/* г., частта от имота /1/2 идеална част/, представляващ западното магазинно помещение, с площ от 123 кв.м., собственост на В. Т., е възложено на С.Н. Т.. Постановлението е влязло в сила на 3.04.2014 г. Около два месеца след това С.Н. Т. е продал възложения му имот на ищцата С.Р.М., за което е съставен нотариален акт №* том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус П.А..
С постановление от 9.02.2015 г. на ЧСИ Д. З. по изпълнително дело №***, вписано в Службата по вписванията гр. Н.П. под №*/* г., имотът, който представлява източно магазинно помещение с площ от 100,44 кв.м., е възложен на ответната страна по настоящото дело “Б.” ЕООД. Постановлението е влязло в законна сила на 9.07.2015 г.
Предвид гореописаните факти за движението на собствеността на двата имота, е видно че имотът, който представлява имот с идентификатор *** към момента на завеждане на исковата молба е съсобствен между Н.С.Т. и С.Р.М. – ищците по делото, като те имат равни квоти в съсобствеността. Това е така, тъй като имотът е бил съпружеска имуществена общност между ищеца Т. и съпругата му В. Т.. Той е придобит от двамата съпрузи по време на брака им /представено е по делото копие на удостоверение за сключен граждански брак, който показва, че те са съпрузи от 1987 г./ и с постановлението на частния съдебен изпълнител, с което ½ идеална част от имота е възложена на С.Н. Т., е прекратена съпружеската имуществена общност и всъщност на С. Т. е била възложена по изпълнителното дело частта, притежавана от В. С. Т.. Другата част от имота е останала собственост на ищеца Н.С.Т., а тъй като С.Н. Т. е прехвърлил своята част на С.Р.М., то към момента на завеждане на исковата молба двамата ищци са съсобственици на имота. Другият имот, представляващ имот с идентификатор ***.1.14 е станал собственост на ответната страна след възлагането от страна на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело №***.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от събраните по делото писмени доказателства /посочени по-горе/. От ответната страна е изтъкнато възражение, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 4.02.2015 г. на ЧСИ Д. З., по изпълнително дело №***, ½ идеална част от имота, представляващ западно магазинно помещение, е възложена на К.Б.С.. Без съмнение това е установено по делото, тъй като въпросното постановление е представено в хода на процеса. Наличието му обаче не може да доведе до извода, че искът е неоснователен поради това, че е предявен от лице, което не е собственик на имота, тъй като постановлението на ЧСИ е влязло в сила на 6.08.2015 г. Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена на 23.07.2015 г. Следователно към момента на предявяване на иска двамата ищци се легитимират като собственици на въпросния имот и именно те са страните, които следва да предявят настоящия иск. В случай, че спорното право е прехвърлено в хода на производството, то следва да намерят приложение правилата на чл. 226 от ГПК. В случая никоя от страните не е поискала привличане на новия собственик като страна по делото. Следва да се отбележи и обстоятелството, че в споровете по установителните искове за собственост /какъвто е настоящият/ правото на собственост се установява към момента на предявяване на иска. Изключение представляват случаите, когато правото на собственост се установява към минал момент. Искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР не е такъв. Установяването на спорното право и на грешката в кадастралната карта е към момента на предявяване на иска. В този смисъл е постановеното ТР №8/23.02.2016 г. по т.д. №8/2014 г. на ОСГК. Така, че в случая ищците към момента на предявяване на иска се легитимират като собственици на имота, а становището на ответната страна за неоснователност на иска, поради това, че част от имота е била възложена на трето лице, е неоснователно.
По делото се установява от горепосоченото разрешение за строеж, че в имота, който е бил бивша собственост на ищеца Т. и съпругата му, е било извършвано преустройство, като обектът, представляващ фризьорски салон е бил преустроен в “Б.”. Наред с това по делото се доказва безспорно, че в хода на воденото изпълнително дело при ЧСИ Д. З. № *** с нарочно постановление частният съдебен изпълнител е констатирала несъответствие между кадастралното заснемане и първоначалния проект относно имота, представляващ източно магазинно помещение – бивш бръснарски салон с площ от 100 кв.м. Поради това частният съдебен изпълнител е инициирала ново кадастрално заснемане на този имот. На основание чл. 58, ал. 1 т. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е била подадена молба от 30.08.2012 г. за изменение, засягащо имотите с идентификатори *** и ***. За въпросната молба и за факта на процедурата по изменението са били уведомени Н.С.С. и В. С. Т., които са получили уведомлението на 24.10.2012 г. Със заповед № КД-*/* г. на Началника на СГКК гр. Ш., на основание чл.54, ал. 1 от ЗКИР и съответна заповед на ИД на АГКК, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н.П. досежно двата имота и границата между тях е заснета и отразена по начина, отбелязан на издадените от АГКК актуални скици, приложени по делото.
В хода на настоящото производство е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е установило, че липсват данни относно това как и на какво основание са определени границите между двата имота при издаването на нотариалния акт от 2000-та година, когато имотите са били собственост на ТПК “А.А.”. Заключението сочи, че площта на западното помещение /това е имот с идентификатор ***/ е 103,45 кв.м., площта на другия имот /с идентификатор ***/ е 83,43 кв.м. В заключението си вещото лице по експертизата е установила, че при извършваното преустройство през 2004 г., макар и разрешението да е дадено за преустройство на обекта – западно магазинно помещение, то проектното преустройство включва и част от източното помещение. Така че преустройството включва западния магазин и част от източния магазин. Реално, на практика обаче преустройството е било в отклонение от проекта. Именно и по тази причина в хода на изпълнителното дело на ЧСИ Д. З. № е било установено това несъответствие и поради това е проведена процедура по изменение в кадастралната карта и в кадастралните регистри относно двата имота. Т.е. тогава е била констатирана грешка в заснемането и тя е отстранена по реда на чл.54,ал. 1 от ЗКИР. За въпросната процедура са били уведомени Н.С.С. и В. Т.. По делото ищците са поискали съдът да се произнесе относно законосъобразността на този административен акт, а именно заповед № КД-*/* г. на Началника на СГКК гр. Ш. при условията на чл. 17, ал. 2 от ГПК. Съдът се произнася инцидентно по законосъобразността на един административен акт само, ако страната, на която се противопоставя акта не е взела участие в административната процедура. В настоящия случай обаче за подадената молба за изменение на кадастралната карта са били уведомени именно собствениците към онзи момент на имотите, които са засегнати от промяната. Това е Н.С.С., който към този момент /2012 г./ е бил собственик на имота с идентификатор *** и В. С. Т., която е била собственик на имота с идентификатор ***. Към този момент имотът, представляващ обект 13, е бил собствен на В. Т. и Н.Т. в режим на СИО и независимо, че в случая е уведомен само единия от съпрузите, то следва да се счита, че и двамата са надлежно уведомени за административната процедура именно, защото обектът е представлявал съпружеска общност и действие по управление може да извършва всеки от съпрузите, а и по изпълнителното дело на ЧСИ Д. З. е била засегната частта на В. Т.. Поради тази причина съдът смята, че в настоящия случай не са налице предпоставките да се произнесе относно валидността на горепосочения административен акт.
Предвид гореизложеното съдът счита, че в случая не се касае за грешно заснемане и грешка в кадастралната карта, а до вече отстранено несъответствие между първоначалния проект за преустройство и кадастралното заснемане, след проведена процедура по административен ред. Следователно сегашното положение на границата между двата имота съответства на това положение, което е следвало да се изпълни по изготвения проект. Ето защо не може да се приеме, че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри и неточно отразяване на обема на правата на собственост върху процесните два имота. Затова съдът счита, че предявеният от ищците иск се явява неоснователен и недоказан и намира, че като такъв искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на процеса ищцовата страна следва да заплати на ответната направените по делото разноски от 680 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Р.М. с ЕГН ********** и Н.С.Т. с ЕГН **********,*** против „Б.“ – ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. „В. В.“, №* представлявано от И.Р.С, с правно основание по чл.54, ал.2 от ЗКИР, с искане съдът да признае за установено спрямо ответното дружество, че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в невярно отразяване на границата между следните имоти: имот с идентификатор ***, с площ от 123 кв.м., с предназначение за търговска дейност, находящ се в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Н.П., на ул. “Ц.” № *, етаж*, при граници: на същия етаж имот ***; под обекта ***, ***; над обекта *** и имот с идентификатор *** в същата сграда с идентификатор *** с площ от 100,44 кв.м., с предназначение за търговска дейност, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Н.П., на ул. “Ц.” № *, етаж *, при граници: на същия етаж ***, ***; под обекта няма; над обекта ***, ***, ***.
ОСЪЖДА С.Р.М. с ЕГН ********** и Н.С.Т. с ЕГН **********,*** да заплатят на „Б.“ – ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. „В. В.“, №* представлявано от И.Р.С направените по делото разноски от 680 лв. /шестстотин и осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Ш. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: