Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16 29. 01. 2020 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд
град Търговище
на двадесет и осми януари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 171 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал.2
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Скай Вижън Инженеринг“ООД със седалище в град Велико Търново,
представлявано от управителя И. Н. К., против
Решение № 109 от 08.11.2019 г. по НАХД №
143/2019 г. на Омуртагския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш Серия Г №0001466 за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОД на МВР - Търговище, с който за
административно нарушение по чл. 483
ал. 1 т.1 от КЗ, извършено на 19.02.2019 г., в
15.54ч. в с. Моравица, общ. Антоново, обл.Търговище, ул.“Г.Миленов“ до номер 9,
с МПС - товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег.№…, собственост на „Скай Вижън
Инженеринг“ЕООД със седалище в град
Велико Търново, с ЕИК *********, със законен представител М. Г. С., е наложено
административно наказание на основание чл.
638 ал.4 КЗ имуществена санкция в размер на 2000 лева, като законосъобразен.
С
касационната жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на акта. Твърди,
че неправилно е наложено наказание “глоба“ вместо „имуществена санкция“ по реда
на чл.638, ал.1, т.2 КЗ. Не е ясен
субектът на нарушение. Липсва описание на нарушението в ЕФ. Фактическата
обстановка е неправилно възпроизведена от съда. ЕФ не е съобразен с
разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП. Моли се въззивното решение да бъде отменено.
В с.з. не взема становище.
Ответникът не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище, дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
След
като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни
оплаквания в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка,извършена
съгласно чл.218 АПК, административен съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок
от легитимна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Районният съд е установил от
фактическа страна, че с Електронен фиш Серия Г №0001466 за налагане на имуществена санкция и за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Търговище, било
отразено, че на 19.02.2019
г., в 15.54ч. в с. Моравица, обл.Търговище,
ул.“Г.Миленов“ до номер 9, с посока на движение към град София юридическо лице,
което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е
спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като нарушението било установено с АТСС
№11743с4. В ЕФ е описано МПС, а именно: товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег.№…, собственост на „Скай Вижън
Инженеринг“ЕООД със седалище в град
Велико Търново, с посочен ЕИК, със законен представител М. Г. С.. Нарушението било
квалифицирано по чл. 484 ал.1 т.1 КЗ като съдът е приел, че това е нарушената
законова разпоредба. Въз основа на последната и във връзка с чл. 638 ал.3 КЗ е
била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като са указани срока
за доброволно плащане и начините за това. Към електронния фиш е бил приложен
снимков материал – 1 брой снимка, която е получена в централната система чрез
импорт на файл - нарушение от камери и същата е с №11743с4/0079772, направена
на 19.02.2019г. в 15.54 часа. На снимката съдът е приел, че фронтално се вижда
товарен автомобил с рег.№ …,
пътуващ през посочена локация с. Моравица, общ. Антоново, обл.Търговище, като
са посочени и GPS координатите
на мястото : 43.161847 26.120747 и са
отразени данни за измерената скорост на движение и разрешената такава в пътния
участък. АНОрган е представил удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на
07.09.2017г., като е направен извод, че преносимата система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1 е одобрена със срок на валидност 07.09.2027 г. Неразделна част към удостоверението е описанието на
техническите и метеорологични характеристики на системата. Въззивната инстанция
е приела, че от приложеното към АНПреписка писмо от 06.03.2019 г. от БИМ дава
сведение за извършена през м.октомври 2018 г.
проверка /с периодичност на проверката една година/на преносимата система за
разпознаване на скоростта тип ARH CAM S1 с Ф№11743с4, за което е издаден
протокол №74-С-ИСИ/29.10.2018 г. В последния БИМ е удостоверил, че посоченото
техническо средство за измерване съответства на одобрения тип, като грешките не
превишават максимално допустимите грешки за типа средство за измерване и са
установени като налични всички необходими надписи и означения върху средството
за измерване. Приложени са и утвърдени от министъра на вътрешните работи
организационно – технологични правила за работа със „Стационарно преносими
уреди за контрол на скоростта“. Към преписката са приложени снимки от
населеното място с. Моравица, общ. Антоново, като едната отразява
местоположението на АТТС, а другата отразява това място с посочени GPS координати, които съответстват на
отразените в разпечатаната от камерата снимка за регистрираното нарушение.
Налице е и протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 №11743с4, който протокол
има характера на официален документ с доказателствена сила. В същия е отразено,
че посоченото АТСС е използвано на 19.02.2019 г., с начало на работа 10.45ч. и
край 16.20 ч. за контрол на участъка в с. Моравица, ул.“Г.Миленов“до номер 9, с
посока на движение Варна - София, с ограничение на скоростта в този участък от
50 км/ч., т.е. в периода и в участъка, в които е заснето движението на МПС на касатора.
В същия протокол е посочено, че посоката на заснемане на АТС е насочена към
приближаващите се автомобили, а режимът на измерване на скоростта им е
стационарен. В протокола е отразено, че са направени общо 402 статични
изображения. Протоколът е подписан от съответния служител на ОДМВР – Търговище.
Към преписката е приложена справка от електронната страница на Търговския
регистър, от която следва, че „Скай Вижън Инженеринг“ЕООД е със седалище в град Велико Търново и със
законни представители – управителите М. Г. С. и И. Н. К., действащи заедно и поотделно, като до
03.04.2019 г./към датата на
нарушението/правната форма на търговското дружество е била ЕООД, а след това е
ООД.
При тази фактическа обстановка районният съд е
приел, че разпоредбата на чл. 647 ал.3 Кодекса за застраховането гласи :
„Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното
превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен
в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага.“. Тази разпоредба е процесуално – правното основание за
издаване на електронен фиш за установено нарушение по КЗ като предвид
регламентацията на тази разпоредба предвидената в нея процедура се прилага само
за нарушения по чл. 638, ал. 4 КЗ и по чл. 638 ал. 6 от КЗ. Относно
процедурните изисквания към издаването на ЕФ съдът е приел, че цитираната норма
препраща към ЗДвП, в т.ч. и по отношение реквизитите на електронния фиш,
регламентирани в чл. 189 ал.4 ЗДвП, съгласно който „електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане“. Въззивната инстанция е обосновала
извод, че поради своята специфика ЕФ се приравнява на НП, съставено по реда на
ЗАНН, само по правното му действие/чл.189 ал.11 ЗДП/, но не и по отправените
към същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура на издаване. Позовала се е на ТР №1/26.02.2014 г. на
ВАС. Автоматизираното издаване на електронния фиш предпоставя и реализирането
на административнонаказателната отговорност на нарушителя по реда на
съкратеното във времето производство по чл. 189 ЗДвП. Началото на производството по издаване
на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством
техническо средство, което замества етапа
на съставяне на АУАН. Специалният начин на установяване на административното
нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно
която при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189 ал. 15 от ЗДвП
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, т.е. възможно е нарушението да
бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. Прието е,
че електроннният фиш съдържа всички визирани в чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП
реквизити и поради това е редовен. В ЕФ е дадено и словесно фактическо описание
на нарушението, от което става ясно, че юридическото лице – собственик на МПС,
което е регистрирано надлежно в страната и не е спряно от движение, не е
сключило договор за ЗЗ“ГО“на автомобилистите. По ясен и недвусмислен начин е
посочено и мястото на нарушението -
с. Моравица, обл.Търговище, ул.“Г.Миленов“до номер 9, с посока на движение към
град София, което напълно се подкрепя от наличните по преписката снимки и
протокол за използване на АТСС. При тези констатации съдът е обосновал извод
извода за пълно съответствие на обжалвания ЕФ с реквизитите по чл. 189 ал.4 ЗДвП, а от наличните по преписката документи е приел, че не са налице пропуски
и допуснати нарушения в процедурата по установяване на описаното в ЕФ
нарушение. По АНПреписка е налице
снимков материал – снимка
№11743с4/0079772, направена на датата и в часа, посочени в ЕФ, на
посоченото в ЕФ място, на която се вижда ясно посочения в ЕФ автомобил. Относно
типа на снимащото АТСС в ЕФ е отразено изрично, че нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 №11743с4, а в номера
на приложената снимка е интегриран и фабричния номер на това АТСС - 11743с4.
Изготвеният протокол за използване на АТСС също доказва, според
съда, че на посочената дата и място е ползвано АТСС ARH CAM S1 №11743с4. Въз
основа на посочените документи - удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017г., с
приложеното към него описание на техническите и метеорологични характеристики
на системата, както и писмо от БИМ, е установено
годността на ползваното в случая АТСС. Като нарушена законова норма в ЕФ е
посочен чл. 483 ал.1 т.1 КЗ, съгласно който договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. За доказване на нарушението по
АНПреписка е приложена справка от централната база на КАТ, от която следва, че
собственик на описания в ЕФ автомобил е дружеството – касатор, имащо двама
управители, всеки от които може да го представлява поотделно. Приложеното
извлечение от интернет страницата на Гаранционен фонд показва, че за посочения
автомобил е имало сключена застраховка“ГО“ с период на действие от 22.10.2018 г.
14.00 часа до 21.10.2019 г. 23.59часа, но поради възникнали причини тази
застраховка е била прекратена предсрочно на 06.02.2019г. 00.00ч. Следващата
застраховка „ГО“ за този автомобил е сключена за периода от 25.02.2019 г.
11.53часа до 24.02.2020г. 23.59 часа. Тази информация доказва, че в момента на
установеното нарушение – 19.02.2019 г. 15.54 часа, е липсвала действаща
застраховка „ГО“ за този автомобил. Съдът е приел, че установените факти
доказват категорично реализираното административно нарушение, което правилно е
квалифицирано по чл.
483 ал.1 т.1 КЗ. В ЕФ точно е посочено и правното основание за наложената
имуществена санкция, а именно чл. 638 ал.4 КЗ, който представлява материално -
правна разпоредба, комуникираща с регламентиращата процедурата по установяване
на нарушението с АТСС норма на чл. 647 ал.3 КЗ, и представляваща основанието за
ангажиране административнонаказателната отговорност на собствениците на
моторните превозни средства, управлявани без сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "ГО". Тази норма препраща досежно
вида и размера на наказанията към чл. 638 ал.1 КЗ, която в случая не е изрично
посочена в ЕФ, но пък напълно правилно е определено наказанието – имуществена
санкция във фиксиран по закон размер от 2000 лева, приложима по отношение на
собствениците – юридически лица, съгласно чл. 638 ал.1 т.2 КЗ. Съдът не намерил
за основателно оплакването на ответника по отношение твърдението за неправилно
посочване на санкционната разпоредба, въз основа на която се налагало
наказанието. Изискване за посочване на санкционната норма липсва както към
наказателните постановления предвид нормата на чл. 57 ЗАНН, така и към ЕФ
предвид лимитираното му съдържание съгласно чл. 189 ал.4 ЗДвП, към която
препраща в случая чл. 647 ал.3 КЗ. В настоящия случай определената имуществена
санкция като вид и размер наказание е това, което законът предвижда за
установеното в ЕФ административно нарушение.
Съдът
е приел, че разпоредбата на чл. 638
ал.4 КЗ е категорична, че при установено управление на
МПС без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, отговорността се понася
от собственика на МПС под формата на налагане на глоба или имуществената
санкция по ал. 1. Изричното посочване на имуществената санкция като наказание
за нарушението по тази разпоредба, ясно сочи, че законодателят включва в кръга
на субектите на нарушението и юридическите лица, независимо от факта кое
физическо лице е управлявало автомобила. Началният текст на нормата на чл. 638 ал.4 КЗ/“ Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено…“/пък дава отговор на въпроса за формата на
акта, с който следва да се реализира АНОтговорност на съответното лице, а
именно : електронен фиш. За напълно
несъстоятелни са приети изложените съображения за изключване на
юридическите лица от кръга на субектите на нарушението по чл. 638 ал.4 КЗ,
който препраща към чл. 638 ал.1 КЗ относно вида и размера на конкретните
наказания : глоба за физическите лица и имуществена санкция за юридически лица
и ЕТ. Налице е управление на описаното в ЕФ МПС в момента и на мястото,
посочени в този ЕФ, което се установява от наличните по преписката документи,
като за целите на производството не е наложително да се установява конкретното
лице – водач. Разпоредбата на чл. 647 ал.3 КЗ също подкрепя правния извод за
правилно ангажираната с ЕФ отговорност на собственика на МПС, независимо от
вида на субекта/физическо или юридическо лице/. Съдържащата се в тази
разпоредба изрична забрана за прилагане на разпоредбата на чл. 189 ал.5 ЗДвП
при издаден ЕФ за нарушение по КЗ е крайно показателно, че законодателят при
установяване субекта на нарушенията по чл. 638, ал. 4 и 6 КЗ не отдава значение
на фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния момент, а определя като субект
на това нарушение собственика на това МПС. Именно определянето на собственика
на МПС като субект на нарушенията по чл.
638, ал. 4 и 6 КЗ позволява тези нарушения да бъдат установени с АТСС. Докато
извършителят на нарушението по чл. 638 ал.3 КЗ, който не е собственик на
управляваното от него МПС, би могъл да се установи не с АТСС, а чрез пряка
проверка от контролните органи и съставяне на АУАН.
Твърди
се в касационната жалба, че неправилно е наложено наказание “глоба“ вместо
„имуществена санкция“ по реда на чл.638,
ал.1, т.2 КЗ. В случая е наложена именно
„имуществена санкция“. По отношение твърдението, че не е ясен субектът на
нарушение, но съдът е изложил подробни мотиви в тази насока. Подробна
аргументация е направена и досежно реквизитите на ЕФ и
начина на установяване на нарушението. Подробен анализ е даден и на приложимата материална уредба.
Касационното
производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на
закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно,
т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна
квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде
приложен. В настоящето производство не
са налице доказателства районният районен съд да е допуснал такива нарушения.
Споделят се изводите на районния съд.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид
относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
При
извършената служебна проверка, съгласно чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани
допуснати от съда нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
атакуваното решение.
По
изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно
основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение .
Водим от
горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1
от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109 от 08.11.2019 г. по НАХД № 143/2019 г. на Омуртагския районен
съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.