№ 2047
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20221110204490 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Георги Георгиев
при участието на секретаря Петя Шопниколова, като разгледа
докладваното от съдия Георгиев АНД №4490 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
1
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №НП-28/08.03.2022 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, гр.София, с което
на Т. М. са наложени три глоби, както следва:
1. на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето глоба в размер на
500 лв., за нарушение на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето;
2. на основание чл.116б, ал.1 от Закона за лечебните заведения глоба в
размер на 1500 лв. за нарушение на т.2.2.3. от Раздел V „Транспорт на
спешния пациент“, Глава втора от Наредба №3 от 6 октомври 2017 г. за
утвърждаване на Медицински стандарт „Спешна медицина“ и
3. на основание чл.116б, ал.1 от Закона за лечебните заведения глоба в
размер на 1500 лв. за нарушение на т.9.1. от Раздел II, Глава втора от Наредба
№ 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Спешна
медицина“.
В депозираната пред съда жалба Т. М. моли за отмяна на наказателното
постановление.
Т. М., редовно призована, се явява лично и се представлява от адв.К..
Адв.К. поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски в
размер на адвокатския хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител –
юрк.Пенев, който пледира да се потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение по справедливост.
От събраните по делото писмени гласни доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
Св.Г.М. работи като главен инспектор в ИАМН.
На 19.11.2021 г. след повикване по тел.112 в 04:20 ч. екип на ЦСМП -
София посещава пациента Й.А.И. от гр.Елин Пелин и го транспортира до
Спешно отделение на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД.
Пациентът Й.И. е с установен белодробен абсцес и дихателни
затруднения, в спешно състояние.
Пациентът е държан в СО на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД до около
22:00 ч. По-късно същият е транспортиран до УМБАЛ «Софиямед», където е
отказан прием. След това е транспортиран до дома му и с настаняването му е
2
екзитирал.
Телефонни разговори са установени от предоставен от ЦСМП-София
звуков запис от тел.112 и тел.204.
В 14:45 ч. в ЦСМП-София е постъпило искане от дежурния в СО на
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД за транспортиране на пациента Й.И. до друго
лечебно заведение със структура по Гръдна хирургия. Сигналът е приет от
дежурния екип на ЦСМП-София през деня от 08:00 до 20:00 ч. на 19.11.2021
г., когато дежурен е бил свС.К.. Поради неизпълнението на искането случаят
е предаден за изпълнение на нощната смяна на ЦСМП-София.
На 19.11.2021 г. от 20:00 ч. до 08:00 ч. на 20.11.2021 г. дежурен ЗРС в
РКЦ е била д-р Т. А..
В 21:04 часа на 19.11.2021 г. има обаждане от УМБАЛ „Софиямед“
ООД в отговор, че не могат да приемат пациента, тъй като отделението по
Гръдна хирургия е под карантина, поради заболяване на персонал и пациенти.
Няма запис на осъществени други разговори на д-р А. в търсене на
лечебно заведение с отделение по гръдна хирургия, с цел насочване на
пациента Й.И. за хоспитализация след 20:53 часа на 19.11.2021 г.
С този разговор се изчерпват действията на д-р Т. А..
Справка за „Отказ от прием на пациенти в болниците“ - нощно
дежурство на 19.11.2021 г. в РКЦ на ЦСМП-София показва, че в нито едно
лечебно заведение в гр.София няма забрана за транспортиране на пациенти в
Клиники/отделения по гръдна хирургия.
Д-р Т. А. не е осъществила връзка за насочване на пациента с всички
възможни лечебни заведения, в които има структури по Гръдна хирургия.
Въпреки отказа от дежурните лекари в УМБАЛ „Софиямед“ за прием на
пациента, д-р Т. А. изпраща екип от ЦСМП-София за транспортиране на
пациента от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД до УМБАЛ „Софиямед“ ООД. В
УМБАЛ „Софиямед“ отказват прием на пациента при пристигането на екипа
на ЦСМП-София при тях, с аргумента, че отделението е в карантина, поради
заболяване на персонала и на пациенти, а пациентът Й.И. е с отрицателен
Ковид-ПСР-тест и вече са направили по телефона отказ за прием.
След отказа за хоспитализация в УМБАЛ „Софиямед“, по нареждане на
д-р Т. А. пациентът е насочен към дома му като е преместен в прибираща се
3
линейка на ФСМП-Елин Пелин. Веднага след настаняването му в дома му,
той екзитира.
Т. А. изпраща екип от ЦСМП-София за транспортиране на пациента от
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД до УМБАЛ „Софиямед“ ООД. А. кодира
транспортирането му с код „зелен“ около 22:00 ч. на 19.11.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията
на св.М., К. и Костадинов и от събраните по делото писмени доказателства.
Не са налице противоречия в събрания доказателствен материал, които
да си отнасят до обективната страна на визираното в наказателното
постановление деяние, поради което съдът не обсъжда и не анализира
поотделно доказателствата с оглед оценката на тяхната достоверност.
Страните не са посочили и съдът не е констатирал служебно наличието
на други относими към предмета на делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, доколкото липсва
разписка за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че по същество жалбата е основателна, поради следното:
По т.1 от постановлението относно твърдяно нарушение на чл.81, ал.2,
т.1. от Закона за здравето, който гласи: „Правото на достъпна медицинска
помощ, се осъществява при прилагане на следните принципи: 1.
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“ в частта
„достатъчност“, съдът намира, че се касае за несъставомерно деяние.
Принципите са най-общи правни норми, които нямат конкретно
съдържание и като такива не могат да бъдат източник на дължимо поведение,
както и предмет на нарушения.
По т.2 от постановлението относно твърдяно нарушение на чл.6, ал.1 от
Закона за лечебните заведения, нормата гласи:“Дейността на лечебните
заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се
осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.
Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на
4
здравеопазването.“
Съдът намира, че се касае за несъставомерно деяние.
Горната правна норма не съдържа в своята хипотеза конкретни
елементи, които могат да бъдат източник на дължимо поведение, както и
предмет на нарушения.
По т.2.2.3. от Раздел V „Транспорт на спешния пациент“, Глава втора от
Наредба №3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на Медицински стандарт
„Спешна медицина“, а именно: „Вторичният транспорт на спешен пациент се
прилага само при изпълнени критерии за безопасност и подсигурени условия
за прием в приемното лечебно заведение с използването на реанимационен
наземен спешен мобилен екип с наземно медицинско превозно средство
(линейка) тип С или на аеромедицински екип“ в частта „и подсигурени
условия за прием в приемното лечебно заведение“, във връзка с т.2.2.10. от
същия раздел, която гласи: „Вторичният транспорт на спешен пациент се
координира от диспечерските екипи в районните координационни централи
на ЦСМП във връзка със спешните отделения на изпращащото и на
приемното лечебно заведение за болнична помощ.“, съдът намира, че в
случая Т. А. не би могла да бъде адресат на правната норма – тя конкретно не
извършва посочените дейности.
Ето защо съдът намира, че не следва да се ангажира отговорността на
жалбоподателката.
По т.3 от постановлението относно твърдяно нарушение на т.9.1. от
Раздел II, Глава втора от Наредба №3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване
на Медицински стандарт „Спешна медицина“, която гласи: „9.1.
Телекомуникационният (телефонен) триаж е входящ и се извършва от
диспечерски екип в районна координационна централа на център за спешна
медицинска помощ (ЦСМП) при осигуряване на съответните технически
условия за осъществяване на дейността.
9.1.2. Телекомуникационният триаж включва следните задължителни
елементи: осъществено телефонно интервю от диспечерски екип с набиране
на входяща информация след задаване на ключови въпроси към търсещия
системата на спешна медицинска помощ “ в частта на т. 9. 1. 1. 1., като не е
осъществила телефонно интервю, във връзка с чл.6, ал.1 от Закона за
лечебните заведения, съдът намира, че в случая Т. А. не би могла да бъде
5
адресат на правната норма – тя конкретно не извършва посочените дейности
еднолично.
Оказването на медицинска помощ е започнало по време на дежурството
на свС.К. и продължило в дежурството на жалбоподателката. Тя не
съставлява самостоятелен диспечерски екип.
Ето защо съдът намира, че не следва да се ангажира отговорността на
жалбоподателката.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Искането на адв.К. за присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, не следва да се уважи, поради следното:
Съгласно Тълкувателно решение по тълкувателно дело №6 по описа за
2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори когато е
направила само един разход в производството, за който е представено
доказателство.
В случая не е представен списък с разноски, а в пълномощното не е
посочено, по какъв начин е платена сумата - по банков път или в брой.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ
наказателно постановление №НП-28/08.03.2022 г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, гр.София като
незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв.К. за присъждане на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 475 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНО и
НЕДОКАЗАНО.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Г.Георгиев
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7