№ 7731
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100111532 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът Т. Г. С. с ЕГН **********, гр. София, ул.527, и
ответникът Държавата чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройство с
Булстат *********, гр. София, ул. ********9.
Ищецът твърди, че ответникът не е собственик на подробно описан поземлен имот с ид. №
68134.707.186, находящ се в гр. София, общ. Слатина, с площ 12644 кв.м., кв.94, парцел II,
съгласно заповед за одобрение на КККР № РД-18-138/24.07.2017г. на изпълнителния
директор на АГКК, при съседи: 68134.707.183, 68134.707.4494, 68134.707.4021,
68134.707.947, 68134.707.4008, 68134.707.4629, 68134.707.4628, 68134.707.9012,
68134.707.4474.
Основава правото си на собственост на давностно владение, осъществено в периода от
1996г. до предявяване на исковата молба – 24.06.2024г. Твърди, че е владял имота
непрекъснато, явно и необезпокоявано и го е използвал да си пасе животните и да складира
фураж. През 2023г. ищецът поискал да се снабди с констативен нотариален акт, но след
подаване на молба-декларация, областният управител на област София съставил Акт
№12140/19.03.2024г. за частна държавна собственост за посочения имот. Като правно
основание за съставяне на акта било посочено чл.3, т.5 /Указ №19 от 1947г./, чл.68, ал.1 ЗДС,
вр. чл.103, ал.1 и чл.104, ал.1, т.8 ППЗДС.
Ищецът твърди, че ответникът не е собственик на имота, като извлича правния си интерес за
предявяване на иска от възможността да придобие право на собственост върху имота по
давност, ако правото на ответника бъде отречено.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Държавата, представлявана от министъра на
1
регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез пълномощник – областния
управител на област София, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
иск. Твърди, че искът е недопустим поради липса на правен интерес.
Твърди, че искът е неоснователен, тъй като имотът е държавна собственост на основание
Указ №19 от 25.06.1947г. за отчуждаване на имоти за Триажна гара – „Подуене“,
триъгълник, Висше военно транспортно училище „Тодор Коблешков“ и свинарника към
него.
Излага доводи, че в посочения от ищеца период е действал мораториум за придобиване по
давност на имоти частна държавна собственост, въведен със §1 ЗИДЗС от 31.05.2006г. и
продължен до 31.12.2022г.
Ответникът твърди, че имотът е публична държавна собственост, тъй като е отчужден за
изграждане на жп гара и висше училище. Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за българските
държавни железници /отм./, както и съгласно чл.3, ал.1 от Закона за железопътния транспорт
обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е
предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост. Твърди, че същото се
отнася и до имотите, предоставени на висшите училища – съгласно чл.89, ал.2 от Закона за
висшите училища, недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са
държавна публична собственост.
Ответникът сочи и още едно основание, че имотът е публична държавна собственост, а
именно с решение на МС №831/05.12.2006г. е определен обект с национално значение на
транспортната техническа инфраструктура – Интермодален терминал в гр. София, гара
Подуене-разпределителна – източен район - участъкът след жп гара Подуене –
разпределенителна, граничещ с общ. Слатина, в който обект е включен и процесния имот.
Със заповед № РД-02-14-1478/11.11.2008г. на заместник-министъра на регионалното
развитие и благоустройство е одобрен и ПУП за изграждане на обекта. Ответникът сочи, че
обектът е публична държавна собствеността на основание чл.2, ал.2,т. 5 ЗДС, а на основание
чл.7, ал.1 ЗДС имотите и вещите – публична държавна собственост, не могат да бъдат обект
на разпореждане и да се придобиват по давност.
Евентуално ответникът твърди, че е собственик на имота на основание чл. 6 ЗС /в
редакцията от 1951г./, съгласно който държавни стават имотите, които държавата придобива
съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. В случая твърди, че
по предходни планове няма означено отреждане на имота и той е бил безстопанствен,
поради което държавата го е придобила екс леге, доколкото към момента на съставяне на
архивния кадастрален план е действала разпоредбата на чл.6 ЗС.
Евентуално твърди, че имотът е придобит на основание давностно владение в периода
1947г.- 2024г.
В срока по чл.133 ГПК Държавата е предявила насрещен отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че Т. Г. С. не е собственик на процесния имот, като излага
горните доводи относно правото на собственост.
2
В срока по чл.131 ГПК Т. Г. С. е подал отговор на насрещния иск, в който излага доводи за
неговата недопустимост. Твърди, че Указ №19 от 25.06.1947г. не е обнародван, оспорва
процесният имот да е бил отчужден, твърди, че липсва решение на МС №831/05.12.2006г.,
оспорва процесуалната легитимация на областния управител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
От събраните писмени доказателства се установява следното:
Представени са доклад до председателството на Народната република от 20.06.1947г. и Указ
№19/1947г. на министъра на железниците, пощите и телеграфите, видно от който се
прогласява обществената полза от отчуждаването на около 57985кв.м. недвижими имоти,
необходими за довършването на маневрена гара Подуене, подробно показани в приложения
парцеларен план, както и е прогласена спешност за завладяването на имотите от държавата,
съгласно чл.54 от Закона за отчуждаване недвижими имоти за държавна и обществена полза.
Посочено е, че указът се издава на основание чл.2, т.1, и чл.3, ал.2 от Закона за
отчуждаване недвижими имоти за държавна и обществена полза и чл.16 от Закона за
разширение на ж.п. мрежа и пристанища. Към указа е приложен списък /Отчуждени имоти -
триажна гара Подуене – 57985кв.м., триъгълник ВВТУ-Т. Каблешков и свинарника/ на
отчуждените имоти, както и определените за отчуждаването обезщетения.
Представени са решение №831/05.12.2006г. на МС, с което е определен за обект с
национално значение на транспортната техническа инфраструктура – Интермодален
терминал в гр. София, гара Подуене-разпределителна-източен район /участък след ЖП гара
Подуене-разпределителна, граничещ с общ. Слатина/, както е определен съгласно
приложената схема на етапите на развитие на интермодалния терминал. Представено е
решение на №454/24.07.2008г. на Столичен общински съвет, с което е съгласуван проект за
ПУП - план за регулация и застрояване на м.кв. Христо Ботев и план - извадка и план за
регулация и застрояване на м. СПЗ Слатина-Север за обект „Интеромодален терминал“ в три
етапа, както и заповед № РД-02-14-1478/11.11.2008г. на министъра на регионалното
развитие и благоустройство за одобряване на ПУП.
Представен е АЧДС № 12140/19.03.2024г. по отношение на процесния имот с ид. №№
68134.707.186, видно от който правното основание за издаването му е чл.3, т.5 /Указ
№19/1947г./, чл.68, ал.1 ЗДС, вр. чл.103, ал.1 и чл.104, ал.1, т.8 ППЗДС. Имотът е
предоставен за управление на Областен управител на област София на основание чл.18, ал.1
ЗС.
Представени са сигнал от К. Г. до РИОСВ, че процесният имот се използва за
нерегламентирано сметище и предписание от 13.02.2025г. от МОСВ до кмета на район
Слатина да извърши почистване на незаконното сметище, находящо се в поземлен имот с
ид. №68134.707.186, район Слатина, както и да предприеме мерки да не се допуска повторно
замърсяване. Представено е писмо от кмета на район Слатина до областния управител на
София област, директора на РИОСВ и кмета на СО, към което е приложено предписанието и
3
е посочено, че районът не разполага с делегиран бюджет да изпълни предписаното и моли за
съдействие. Представени са две молби от м.март и м. април 2025г. от областния управител
до главния секретар на МС с искане за осигуряване на финансов ресурс за изчистване и
ограждане на процесния имот.
Съгласно приетото по делото заключение към съдебно техническа експертиза вещото
лице е посочило, че в изпълнение на поставените задачи е извършило анализ на всички
относими писмени доказателства и е проследило статута на процесния имот по действащите
и отменени кадастрални и регулационни планове, съхранявани в СГКК – София, НАГ при
Столична община, район „Слатина“ и „ГИС-София“ ЕООД. Експертизата установява, че
процесният имот с идентификатор 68134.707.186 попада в обхвата на ПУП – ПР и ПЗ,
изработен във връзка с Решение № 831/05.12.2006 г. на Министерския съвет, с което е
определен за обект с национално значение „Интермодален терминал в гр. София“. Вещото
лице е посочило, че при разработването на този ПУП е използвана кадастралната основа на
действащия към онзи момент кадастрален план, в който не е бил заснет имот, идентичен или
частично идентичен с процесния. Независимо от това при одобрения през 2008 г. подробен
устройствен план имотът попада изцяло в границите на квартал 94, като площта му е
разпределена между УПИ I и УПИ II с предназначения, свързани с реализиране на
интермодалния терминал. Съгласно заключението тези предвиждания не са реализирани, тъй
като с последващо Решение № 1112/30.12.2016 г. Министерският съвет е отменил
първоначалното решение от 2006 г. за определяне на обект с национално значение. Вещото
лице е посочило, че одобреният ПУП от 2008 г. продължава да бъде действащ към
настоящия момент.
Вещото лице е установило, че в предходните кадастрални планове не съществува
самостоятелен имот, напълно или частично идентичен с процесния. Съгласно заключението,
по стария кадастрален план от около 1950 г. територията, върху която днес се намира
имотът, е заемана от трасето на железопътната линия Подуяне – Биримирци, като в
съседство не са били заснети поземлени имоти. В следващия кадастрален план от 1975–1980
г. процесният терен попада между имоти с различни пл. номера, попълвани в периода 2001–
2009 г., като самият той отново не е заснет като самостоятелен имот. Вещото лице е
посочило, че при попълване на кадастралния план през 1993 г. железопътната линия
Подуяне – Биримирци е заличена, а северно от нейното предишно трасе е нанесен път без
планоснимачен номер, като именно тази територия съответства на днешния имот с
идентификатор 68134.707.186.
Експертизата сочи, че първата регулация на територията, в която попада процесният имот, е
извършена с регулационния план на кв. „Христо Ботев“, одобрен със заповед от 30.09.1999 г.
Вещото лице е пояснило, че този план е бил изработен върху кадастралната основа на плана
от 1980 г., в който не е съществувал имот, идентичен или частично идентичен с процесния. В
регулационния план от 1999 г. теренът е включен частично в зони за жилищно строителство,
озеленяване и производствени дейности, както и в прилежащи проектни улици.
Експертизата уточнява, че нито едно от предвижданията на този план не е реализирано до
4
одобряването на действащия през 2008 г. ПУП.
Вещото лице е установило, че поземленият имот с идентификатор 68134.707.186 не попада в
улица по действащия план за регулация и застрояване. В заключението е изрично посочено,
че приблизително 1332 кв. м от имота се включват в УПИ I - за складово-производствена и
спедиторска дейност, ЖП ареал и контейнерен терминал, а останалите около 11 312 кв. м - в
УПИ II с предназначение за административно обслужване, складово-ремонтни дейности и
ЖП ареал. Вещото лице е уточнило, че нито една част от имота не е предвидена за улична
регулация.
Съдът приема изложените констатации като обективни и компетентно направени, поради
което същите следва да бъдат възприети при формиране на фактическите и правните изводи
по спора.
От показанията на разпитания свидетел се установява, че същата е служител при областна
администрация на област София и в рамките на служебните й задължения й е бил възложен
оглед на процесния имот. Огледът бил извършен на 14.02.2025г., като свидетелката
констатирала, че имотът не е ограден, в него има много боклуци, няма сгради, не се обитава
и не се установява ползване на имота, освен като сметище.
От правна страна съдът намира следното:
Предявени са първоначален и насрещен отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1
ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже правен интерес от предявяване на иска, в тежест на
ответника е да докаже, че е собственик на имота.
Относно представения АЧДС № 12140/19.03.2024г.: Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1 ЗДС,
държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на
собственост върху имоти чрез съставяне на акт за държавна собственост, който представлява
официален документ, издаден по ред и форма, предвидени в закона.
Съгласно нормата на чл. 103, ал. 1 ППЗДС, актовете за държавна собственост се съставят въз
основа на данни и документи, които удостоверяват правото на държавата върху имота, като
се изисква надлежното им установяване и проверка преди съставянето на акта.
Съгласно нормата на чл. 104, ал. 1, т. 8 ППЗДС, в акта за държавна собственост
задължително се вписва правното основание, въз основа на което държавата е придобила
собствеността върху имота, като част от минимално изискуемите реквизити на акта.
Относно цитираната норма чл. 3, т. 5 /Указ № 19/1947 г./ ЗДС, следва да се посочи, че
вероятно се касае за чл.2, ал.2, т.5 ЗСД, съгласно която публична държавна собственост са
имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския
съвет.
Съгласно разясненията, дадени в Решение № 601/29.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 504/2009
г., при действието на Закона за отчуждаване на недвижимите имущества за държавна и
5
обществена нужда, отчуждаването представлява производство, състоящо се от няколко
етапа, чиято цел е преминаване на имота от частна в държавна собственост за нуждите на
държавата или обществото. Законът установява както общи, така и специални правила, но
във всички случаи първоначално следва да бъде прогласена обществената полза от
отчуждаването. В рамките на тази начална фаза може да бъде определен и обхватът на
подлежащите на отчуждаване имоти, а когато това не е сторено в самия указ, то се извършва
чрез акт на окръжния управител. Едва след това се издава заповедта, с която се определят
конкретните имоти, подлежащи на отчуждаване. Самото отчуждаване се осъществява по
един от два възможни начина: чрез „полюбовно съгласие“ между собственика и държавата,
което завършва с административен акт по чл. 47 ЗОНИДОП (отм.), или чрез съдебно
производство, приключващо с решение по чл. 17 ЗОНИДОП (отм.). И в двата случая
отчуждителният ефект настъпва с издаването на административния акт или със съдебното
решение, които имат еднаква сила и прехвърлят собствеността върху държавата. Съдебното
производство не е задължителен елемент от фактическия състав на отчуждаването, тъй като
може да бъде заменено от постигнато съгласие между страните. Преминаването на
собствеността не е обусловено от предварително изплащане на обезщетението. Законът
предвижда обезщетяването като последващ етап, който може да бъде уреден доброволно или
по съдебен ред, но неизплащането му не препятства настъпването на отчуждителния ефект.
Това важи и в хипотезите на спешност, когато държавата може да завладее имота преди
определяне и изплащане на обезщетението, ако е внесена определена сума на депозит.
Съдебната практика, цитирана от ВКС, последователно приема, че дори в случаите, когато
формалностите по закона не са изцяло изпълнени, но държавата е завладяла имота и той е
включен в нейните активи и фактически използван за целите, за които отчуждаването е
прогласено, настъпва т.нар. фактическо отчуждаване, което също води до преминаване на
собствеността към държавата, като на предишния собственик остава само правото на
справедливо обезщетение. Плащането на обезщетението не е част от фактическия състав на
отчуждаването, а представлява последица от него, която не влияе върху валидността на
прехвърлянето на собствеността. При наличието на прогласена обществена полза,
определяне на имотите, подлежащи на отчуждаване, и завладяване на имота от държавата за
нуждите на целта, за която отчуждаването е инициирано, е налице отчуждаване по смисъла
на закона, независимо дали е проведена напълно съдебната или административната фаза и
независимо от последващото изплащане на обезщетението.
Предвид изложеното, твърдяното правно основание за придобиване на имота от страна на
държавата не е Указ № 19/1947 г., а фактическото завладяване на имота за изпълнение на
прогласената обществена нужда по реда на ЗОНИДОП /отм./.
Заключението на вещото лице проследява последователно статута на територията, върху
която понастоящем е обособен поземлен имот с идентификатор 68134.707.186, по действащи
и отменени кадастрални и регулационни планове. Вещото лице е констатирало, че по най-
стария кадастрален план от около 1950 г. територията, съответстваща на процесния имот по
настоящата кадастрална карта, е заемана изцяло от трасето на железопътната линия Подуяне
6
- Биримирци, като в съседство не са били заснети самостоятелни поземлени имоти. Този
извод означава, че към онзи момент разглежданата площ е била фактически включена в
железопътната инфраструктура и е използвана за нуждите на държавната железопътна
мрежа, без да е съществувал отделен парцел с индивидуализирани собственически права на
частноправен субект. В последващите кадастрални планове, включително този от 1975–1980
г., вещото лице отново не установява наличие на самостоятелен имот, идентичен или
частично идентичен с процесния, като теренът попада между различни по-късно попълвани
имоти, а при попълване на плана през 1993 г. железопътната линия Подуяне – Биримирци е
заличена и северно от нейното предишно трасе е нанесен път без планоснимачен номер,
който по местоположение и конфигурация съответства на днешния имот с идентификатор
68134.707.186.
От представените по делото Указ № 19/1947 г., докладът до председателството на Народната
република и приложените към тях списъци съдът приема за установено, че с посочения указ
е прогласена обществената полза от отчуждаване на общо 57 985 кв. м. недвижими имоти,
необходими за довършване на маневрена гара Подуене, триъгълник Висше военно
транспортно училище „Тодор Каблешков“ и свинарника към него. В указа изрично е
посочена спешност за завладяване на отчуждаваните имоти от държавата по реда на чл. 54
от Закона за отчуждаване на недвижимите имоти за държавна и обществена полза (отм.),
като актът е издаден въз основа на нормите на чл. 2, т. 1 и чл. 3, ал. 2 от този закон, както и
на чл. 16 от Закона за разширение на ж.п. мрежа и пристанища. Макар процесният имот да е
индивидуализиран днес с идентификатор по кадастралната карта от 2017 г., а към 1947 г. да
не е съществувал в този вид като самостоятелен парцел, от заключението на вещото лице
следва, че територията, върху която е изградена железопътната линия Подуяне - Биримирци,
попада в обхвата на отчуждителното мероприятие, за което е издаден Указ № 19, и че
именно върху тази територия се намира впоследствие и трасето на линията, отразено в
кадастралния план от около 1950 г. Следователно разглежданата площ е била включена в
комплекса от имоти, отчуждени за нуждите на триажна гара „Подуене“ и съответната
железопътна инфраструктура.
Съгласно цитираното решение № 601/29.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 504/2009 г., при
действието на Закона за отчуждаване на недвижимите имоти за държавна и обществена
полза отчуждаването представлява сложен фактически състав, включващ етапи по
прогласяване на обществената полза, определяне на подлежащите на отчуждаване имоти,
издаване на административен акт (или постановяване на съдебно решение), с който се
определя отчуждаването, и завладяване на имота от държавата. При наличие на прогласена
обществена полза, индивидуализиране на имотите, предназначени за отчуждаване, и
фактическо завладяване и използване на имота за целите на отчуждителното мероприятие е
налице т.нар. фактическо отчуждаване, при което правото на собственост върху имота
преминава в патримониума на държавата, независимо от това дали са спазени изцяло
формалностите по закона и дали обезщетението е изплатено в пълен размер. На предишния
собственик остава само правото да търси справедливо обезщетение, но не и титул върху
7
имота.
В настоящия случай съдът приема, че този фактически състав е бил осъществен. От една
страна, с Указ № 19/1947 г. е прогласена обществената полза от отчуждаване за довършване
на маневрена гара Подуене и свързаните с нея железопътни съоръжения и е определен
обхватът на засегнатите терени. От друга страна, от заключението на вещото лице се
установява, че в първия следвоенен кадастрален план теренът, върху който днес е обособен
процесният имот, се намира в трасето на действаща железопътна линия, тоест държавата е
реализирала в тази част отчуждителното мероприятие, като е построила и използвала ж.п.
инфраструктура върху отчуждената площ. Самият факт, че в плана от 1950г. не са заснети
частни поземлени имоти в тази зона, а е отразено единствено ж.п. трасе, обективира, че
държавата вече е завладяла фактически терена и го е включила в своите активи като част от
железопътната мрежа, което съответства именно на описаното в цитираното решение на
ВКС фактическо отчуждаване. При тези данни възражението на първоначалния ищец за
липса на валидно отчуждаване поради необнародване на указа се явява неотносимо към
придобивното основание. Указът, дори и да не е подлежал на обнародване като общ
нормативен акт, е от значение като елемент от началния етап на отчуждителното
производство – прогласяването на обществената полза и определянето на обхвата на
мероприятието. Правопораждащият ефект по прехвърляне на собствеността към държавата в
разглеждания случай се дължи не на самия указ, а на последващото фактическо завладяване
и използване на имота за нуждите на железопътната инфраструктура, установено по
категоричен начин от експертизата. Следователно твърдяното от първоначалния ответник
правно основание, както беше посочено, се конкретизира като придобиване на имота от
държавата чрез фактическо отчуждаване, реализирано във връзка с отчуждителното
мероприятие, за което е издаден Указ № 19/1947 г., а не по силата на самия указ.
Съгласно чл.7, ал.1 ЗДС имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да
бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Следователно преди да се
обсъди по същество въпросът дали процесният имот е придобит по давност, следва да се
отговори на въпроса дали е публична държавна собственост, доколкото ако е публична
държавна собственост, той е изваден от гражданския оборот и съгласно цитираната норма
не може да се придобие по давност.
Съгласно чл.9 от Закона за българските държавни железници /Обн., ДВ, бр. 53 от 9.06.1995
г., доп., бр. 85 от 24.07.1998 г., в сила от 1.01.1998 г., изм., бр. 124 от 27.10.1998 г., доп., бр.
12 от 11.02.2000 г., отм., бр. 97 от 28.11.2000 г., в сила от 1.01.2002 г./ земята и обектите на
железопътната инфраструктура, предоставени на БДЖ за извършване на товарни и
пътнически превози, са публична държавна собственост. БДЖ изготвя, поддържа и
съхранява железопътен кадастър, съдържащ данните за земята и обектите по ал. 1,
определени в правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл.2, ал.2, т.5 ЗДС публична държавна собственост са имотите от национално
значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално
значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет.
8
По отношение на правния режим на процесния имот – публична или частна държавна
собственост – съдът намира, че придобитият чрез фактическо отчуждаване имот
първоначално е имал характер на публична държавна собственост, доколкото е бил част от
железопътната инфраструктура, предназначена за задоволяване на трайни обществени
потребности, свързани с държавните железници. Това следва от действащите и тогава, и сега
правни норми, според които обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху
която са изградени, представляват публична държавна собственост.
От заключението на вещото лице и от представените планове обаче се установява, че
железопътната линия Подуяне – Биримирци е заличена при попълване на кадастралния план
през 1993 г., като на нейно място е нанесен път без планоснимачен номер, а в действащия
ПУП от 2008 г. процесният имот попада в границите на квартал 94 и площта му е
разпределена между УПИ I за складово-производствена и спедиторска дейност, ж.п. ареал и
контейнерен терминал и УПИ II за административно обслужване, складово-ремонтни
дейности и ж.п. ареал. Въпреки това вещото лице изрично посочва, че предвижданията на
този ПУП не са реализирани, като на място не са изградени интермодален терминал или
други съоръжения на транспортната техническа инфраструктура. Този извод се потвърждава
и от показанията на свидетелката – служител в областната администрация, извършила оглед
на 14.02.2025 г., която е констатирала, че имотът не е ограден, в него не се намират сгради,
не се осъществява стопанска или друга дейност, а теренът фактически се използва
единствено като нерегламентирано сметище. В този смисъл, независимо че ПУП от 2008 г.
формално продължава да е в сила, по делото липсват данни имотът реално да служи към
настоящия момент за железопътна или друга публична инфраструктура.
Твърдението на ответника за публичен характер на имота, обосновано с Решение №
831/05.12.2006 г. на Министерския съвет за определяне на „Интермодален терминал в гр.
София“ като обект с национално значение и включването на процесния имот в обхвата на
този обект, не се доказва по делото. От заключението на експертизата се установява, че с
последващо Решение № 1112/30.12.2016 г. Министерският съвет е отменил първоначалното
решение от 2006 г., с което е било определено съответното национално значение на
транспортната техническа инфраструктура. Отмяната на това решение означава, че след
2016 г. отпада законовият критерий за квалифициране на терена като имот от национално
значение по смисъла на разпоредбите, уреждащи публичната държавна собственост. Сам по
себе си действащият ПУП, както и обстоятелството, че предвижданията му са насочени към
евентуално бъдещо изграждане на терминал, не са достатъчни да обосноват запазване на
публичноправния режим при липса на валиден акт на Министерския съвет за обект с
национално значение и при липса на реално изградена и функционираща инфраструктура.
Обстоятелството, че процесният имот не попада в улица по действащия план за регулация и
застрояване, а площта му е изцяло включена в два урегулирани поземлени имота с
предназначения, типични за терени за обслужващи и производствени дейности,
допълнително потвърждава, че не се касае за общодостъпен обект, предназначен за пряко и
трайно общо ползване. Наличната по делото кореспонденция между кмета на район
9
„Слатина“, областния управител и РИОСВ по повод нерегламентираното сметище показва
единствено, че държавата, чрез компетентните си органи, упражнява правомощията си на
собственик, грижи се за опазването и възстановяването на имота и търси финансов ресурс за
почистване и ограждане, но не установява съществуването на обект на публична
инфраструктура.
С оглед изложеното съдът приема, че към настоящия момент процесният поземлен имот
представлява частна държавна собственост. Актът за частна държавна собственост №
12140/19.03.2024 г. има по силата на закона декларативно, а не конститутивно действие и не
създава сам по себе си правото на държавата, а само го удостоверява въз основа на
събраните доказателства. Обстоятелството, че в него като правно основание е посочена
препратка към „чл. 3, т. 5 /Указ № 19/1947 г./“, не променя извода, че материалноправното
основание за придобиване е фактическото завладяване на имота в изпълнение на
прогласената обществена нужда за изграждане и експлоатация на железопътна
инфраструктура. Непрецизното цитиране на правна норма в акта не опорочава установеното
по същество придобивно основание.
Ето защо, съдът намира, че в резултат на фактическото отчуждаване, реализирано във връзка
с мероприятието по Указ № 19/1947 г. и изразило се в изграждането и експлоатацията на
железопътната линия Подуяне – Биримирци върху процесния терен, правото на собственост
върху този имот е преминало в патримониума на държавата. Първоначално имотът е имал
характер на публична държавна собственост като част от железопътната инфраструктура, но
след трайното прекратяване на това предназначение, демонтиране на линията, липсата на
действащ обект на национално значение и използването на терена единствено като
необработван и нерегламентирано замърсяван терен, имотът е загубил характеристиките на
публична държавна собственост и понастоящем представлява частна държавна собственост,
както е и актуван с АЧДС № 12140/19.03.2024 г.
Следва да се посочи, че Т. Г. С. не е представил доказателства, въз основа на които да се
установи, че е владял имота непрекъснато, явно и необезпокоявано с намерение да го свои, в
периода от 1996г. до предявяване на исковата молба – 24.06.2024г., поради което не е
изпълнил възложената доказателствена тежест по насрещния отрицателен установителен
иск.
Предвид гореизложеното, първоначалният отрицателен установителен иск е неоснователен,
а насрещният отрицателен установителен иск е основателен.
Относно разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на държавата, представлявана от МРРБ, които
съгласно представения списък са в размер на 11099,53 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ предявения първоначален отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК
от Т. Г. С. с ЕГН **********, гр. София, ул.527, за признаване за установено, че ответникът
Държавата чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройство с Булстат
*********, гр. София, ул. ********9, не е собственик на следния поземлен имот: поземлен
имот с ид. № 68134.707.186, находящ се в гр. София, общ. Слатина, с площ 12644 кв.м.,
кв.94, парцел II, съгласно заповед за одобрение на КККР № РД-18-138/24.07.2017г. на
изпълнителния директор на АГКК, при съседи: 68134.707.183, 68134.707.4494,
68134.707.4021, 68134.707.947, 68134.707.4008, 68134.707.4629, 68134.707.4628,
68134.707.9012, 68134.707.4474.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения насрещен отрицателен установителен иск
по чл.124, ал.1 ГПК от Държавата чрез Министерство на регионалното развитие и
благоустройство с Булстат *********, гр. София, ул. ********9, срещу Т. Г. С. с ЕГН
**********, гр. София, ул.527, че последният не е собственик на следния поземлен имот:
поземлен имот с ид. № 68134.707.186, находящ се в гр. София, общ. Слатина, с площ 12644
кв.м., кв.94, парцел II, съгласно заповед за одобрение на КККР № РД-18-138/24.07.2017г. на
изпълнителния директор на АГКК, при съседи: 68134.707.183, 68134.707.4494,
68134.707.4021, 68134.707.947, 68134.707.4008, 68134.707.4629, 68134.707.4628,
68134.707.9012, 68134.707.4474.
ОСЪЖДА Т. Г. С. с ЕГН **********, гр. София, ул.527, да плати на Държавата чрез
Министерство на регионалното развитие и благоустройство с Булстат *********, гр.
София, ул. ********9, сумата 11099,53 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11