РЕШЕНИЕ № 3294

 

гр. Бургас, 29.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2887/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът И.А.Д., с постоянен и настоящ адрес ***, му дължи следните суми: 1177,20 лева – главница по Договор за стоков кредит № .../12.11.2016 год., 159,55 лева – договорна лихва за периода 21.04.-20.11.2017 год., и 116,21 лева – обезщетение за забава за периода 21.04.2017-06.12.2018 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 07.12.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 4609/10.12.2018 год. по ч. гр. д. № 9046/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът твърди, че по силата на Договор за стоков кредит № 2494872/12.11.2016 год. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е предоставило на ответника И.Д. сумата от 1249 лева, като цена на закупена стока – преведена по сметка на търговеца-продавач на същата дата, и застрахователна премия от 112,71 лева, срещу задължението за връщането им на 24 месечни вноски, до 21.11.2018 год., ведно с годишна договорна лихва от 24 %. Вземанията по договора за кредит са били прехвърлени на ищеца с цесионни договори от 20.12.2016 год. и 20.11.2017 год. и Приложение № 1, уведомленията за които не са връчени на ответника (видно от обратните разписки – л. л. 44-45 по описа на делото). Според ищеца, изискуемостта на вземанията по договора за кредит е настъпила с изтичане срока на съглашението – на 21.11.2018 год.

Ищецът признава неизгодния за себе си факт, че ответникът е платил част от задължението си – 288 лева (вж. обстоятелствената част на заявлението по чл. 410, ГПК). Това обстоятелство е потвърдено и от вещото лице по изготвеното експертно заключение, неоспорено от страните, според което ответникът е платил първите 4 погасителни вноски от по 72 лева.

За заплащане на процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение № 4609/10.12.2018 год. по ч. гр. д. № 9046/2018 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен положителен установителен иск за основателен. Представеният писмен договор, неоспорен по автентичност, ангажира имуществената сфера на ответника И.Д. като длъжник за връщане на предоставената главница от 1249 лева – чл. 240, ал. 2, изр. първо, ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл., ЗПК. Вземанията по процесния договор за стоков кредит са били надлежно прехвърлени в полза на ищеца-цесионер, на основание писмено цесионно съглашение и приложението към него, поради което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е материално-правно легитимиран като кредитор на ответника. Съдът намира, че ответникът не е бил уведомен за цесионната сделка преди образуване на настоящото исково дело, тъй като няма данни да е получил писмата, т. е. той не е бил уведомен за новия си кредитор. Въпреки това, цедирането на вземанията по договора за стоков кредит в полза на ищеца е породило действие за длъжника, но в хода на настоящия исков процес – чрез представителя по чл. 47, ал. 6, ГПК. Това е извършено с връчване на приложенията към исковата молба, част от които са уведомителните писма на цедента и писменото потвърждение на цесията (така и според трайната практика на ВКС – Решение № 3/16.04.2014 год. по т. д. № 1711/2013 год., Решение № 123/24.06.2009 год. по т. д. № 12/2009 год. и Определение № 101/25.02.2014 год. по т. д. № 2352/2013 год. на II ТО). С този факт цесията е породила действие за длъжника Д., който е получил целената от закона защита срещу ненадлежно изпълнение – вж. 3-2014-І ТО, 78-2014-ІІ ТО на ВКС.

При извършена служебна проверка за валидността на процесния договор, съобразно императивните норми на ЗПК, съдът намира, че е налице нищожност на двустранното съглашение по см. на чл. 22, ЗПК. Според чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12, ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа лимитативно изброените елементи, в т. ч. погасителен план с данни за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи. Неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, ЗПК влече недействителност на договора – чл. 22 от с. з. 

 

 

 

 В настоящия казус съдържанието на договора сочи, че освен предоставения кредит от 1249 лева – цената на избраната от ответника стока, в тежест на кредитополучателя е възложено заплащането и на застрахователна премия от 112,71 лева. Делото не съдържа данни за плащане на тази премия от кредитора (цедент или цесионер) в полза на лицензиран застраховател, за да възникне задължението на ответника да върне сумата, с която се е обогатил, съотв. няма данни на какво основание ищецът е придобил паричното вземане за застрахователна премия, дължима за предоставени от трето лице застрахователни услуги.

Задължението за плащане на застрахователна премия е различно по вид и основание от задължението за плащане на кредита за покупка на стока, но е включена в общия сбор на договорната главница от 1361,71 лева по договора за кредит. В погасителният план, обаче, не е отразена поредността на погасяването на двете суми – 1249 лева и 112,71 лева. Изложеното мотивира съда да приеме, че с процесния договор за кредит не е спазено императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 12, ЗПК, поради което съглашението е недействително по см. на чл. 22    , ЗПК. В тази хипотеза потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по него – чл. 23, ЗПК.

По делото няма доказателства за извършени частични плащания от ответника, извън признанието на ищеца и установеното от вещото лице плащане на общо 288 лева. Предвид изложеното, съдът намира, че с посочената сума ответникът е погасил част от главницата от 1249 лева, т. е. дължимият от нея остатък възлиза на 961 лева. За посочената сума главната претенция е основателна и следва да бъде уважена, ведно с обусловеното вземане за законна лихва по чл. 86, ЗЗД, считано от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК – 07.12.2018 год., до окончателното изплащане. За горницата до 1177,20 лева главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с претенцията за законна лихва върху тази горница, както и исковете за договорна лихва и за обезщетение за забава до подаване на заявлението.

Частичното уважаване на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените в настоящия процес деловодни разноски в съответен размер – 253,61 лева (сбор от 25 лева – доплатена държавна такса, 99,21 лева – депозит по чл. 47, ал. 6, ГПК, 79,40 лева – депозит за вещо лице, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение).

В изпълнение указанията на ВКС по т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и деловодните разноски, направени в заповедното производство – общо 75 лева, която сума е сбор от заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът И.А.Д., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, сума в размер от 961 лева, представляваща неплатен остатък от главницата от 1249 лева по Договор за стоков кредит № .../12.11.2016 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 961 лева, начиная от 07.12.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 4609/10.12.2018 год. по ч. гр. д. № 9046/2018 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – в частта му за горницата над 961 лева до 1177,20 лева, както и акцесорния иск за обезщетение за забава върху тази горница, начиная от 07.12.2018 год. до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за приемане за установено, че ответникът И.А.Д., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, му дължи следните суми по Договор за стоков кредит № .../12.11.2016 год.: 159,55 лева – договорна лихва за периода 21.04.-20.11.2017 год., и 116,21 лева – обезщетение за забава за периода 21.04.2017-06.12.2018 год., които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 4609/10.12.2018 год. по ч. гр. д. № 9046/2018 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА И.А.Д., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 9046/2018 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА И.А.Д., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, деловодни разноски в размер от 253,61 лева, направени по гр. д. № 2887/2019 год. на БсРС.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ