РЕШЕНИЕ
№ 1412
гр. Пловдив, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20225300101832 по описа за 2022 година
Субективно и обективно съединени искове с правна квалификация чл.108 и
чл.109 от ЗС.
Делото е образувано по искова молба на П. Т. Ж., ЕГН **********, И. Х.
Ц., ЕГН **********, В. Д. К., ЕГН **********, Т. Д. Ц., ЕГН **********, З.
В. Ц., ЕГН **********, З. Н. Т., ЕГН ********** и М. Н. Г., ЕГН **********
против К. В. Г., ЕГН **********.
Ищците чрез пълномощника си адв.Г.К. твърдят, че са собственици на
следния недвижим имот: ПИ с идентификатор №*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.******, с адрес: гр.***, с площ по скица 3107.00
кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – незастроен имот за жилищни нужди, при граници имоти с номера:
***, ***, ***, ***, ***, ***, при квоти, както следва: 1/3 идеална част за П. Т.
Ж., 1/9 идеална част за И. Х. Ц., 1/9 идеална част за В. Д. К., 1/9 идеална част
за Т. Д. Ц., 1/9 идеална част за З. В. Ц., 1/9 идеална част за З. Н. Т., 1/9 идеална
част за М. Н. Г.. Като основание за придобиване на правото на собственост се
сочи реституция и наследство от З. Н. Ц.. Правото на собственост в размера
на претендираните квоти ищците придобили във връзка с разпределените
1
дялове посредством договор за доброволна делба от 18.05.2005г., извършена
между П. Т. Ж., Д.Т.Ц. и Н.Д.Ц.. На 02.07.2021г. ищците се снабдили с
констативен нотариален акт, с който са констатирани правата им по
отношение на имота.
Посочва се, че от 2005г. до стопанската 2015/2016г. процесният имот бил
ползван от ищците, респективно техните наследодатели за земеделски нужди
основно чрез Н.Д.Ц., който отглеждал там царевица и предоставял рента на
другите собственици. Следващите две години имотът бил даден срещу рента
на трето лице. След стопанската 2017/2018г. тази дейност е преустановена,
имотът не е ползван по стопански начин, а по общо съгласие бил предлаган за
продан.
Твърди се, че в периода февруари – април 2021г. ответникът К. Г.
самоволно и без основание заградил имота на ищците, както и съседния му
имот от запад. Опитал и да се снабди с констативен нотариален акт. Според
изложеното в исковата молба ответникът е *** в ***, чиято фабрика за
колбаси се намира в непосредствена близост до терена. Той нееднократно
заявявал желанието си за закупи имоти в района около фабриката, за да
построи фотоволтаична централа, която да обслужва предприятието, но не
постигнал съгласие със собствениците за цената. С покана от 09.05.2022г.
ответникът бил поканен да освободи имота и да премахне огражденията.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищците са собственици на процесния имот при посочените по-горе квоти, да
осъди ответника да им предаде владението, както и да премахне за своя
сметка поставената около имота ограда от бетонни колчета и телена мрежа.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
застъпва становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че е във
владение на спорния имот, но твърди, че го е придобил по давност,
продължила от 2003г. до настоящия момент. Приел, че имотът е изоставен от
собственика му, тъй като бил обрасъл с бурени и липсвала ограда.
Завладявайки го, ответникът почистил мястото, засадил овощни дръвчета и
едногодишни селскостопански растения, поставил ограда. Твърди, че тези му
действия по поддържане и стопанисване на имота били непрекъснати и
необезпокоявани през целия период на владението и никой не е предявявал
претенции към имота. Счита, че с установяване на фактическа власт върху
2
имота той е започнал да го владее, без да е необходимо да демонстрира
своене конкретно по отношение на собствениците.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Съгласно представеното Решение №27691/23.02.2001г. на ПК П., на З. Н. Ц.
е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху имот от 3.100 дка, находящ се в строителните граници
на гр.***, имот №*** по кадастралния план от 1999г.
С договор за доброволна делба от 18.05.2005г. наследниците на З. Н. Ц. и
Д. Т. Ц. са поделили наследствените имоти, като в общ дял на Н. Д. Ц., Д. Т.
Ц. и П. Т. Ж. е поставен недвижим имот, представляващ: поземлен имот с
площ от 3.100 дка, имот с пл.№*** от кв.3 по ПУП ЮИПЗ – ***, находящ се
в строителните граници на гр.***, съставляващо имот №*** по кадастралния
план от 1999г.
С констативен нотариален акт №*** ищците П. Т. Ж., И. Х. Ц., В. Д. К., Т.
Д. Ц., З. В. Ц., З. Н. Т. и М. Н. Г. като наследници на З. Н. Ц., Д. Т. Ц. и Н. Д.
Ц. са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор №*** при
квоти, посочени в исковата молба.
Видно от удостоверение с изх.№*** процесният имот с идентификатор
№*** е идентичен с имот №***, възстановен на З. Н. Ц. с решение
№2791/23.02.2001г. на ПК П.. Представени са приходни квитанции за платени
от ищците данъчни задължения за имота за различни години в периода от
2006г. до 2022г.
Ответникът противопоставя на ищците възражение за придобивна давност,
като поддържа, че е владял имота необезпокояван през целия период от 2003г.
до настоящия момент. Страните не спорят, че имотът се намира във
фактическата власт на ответника, както и че последният е оградил мястото с
телена мрежа и бетонни колове.
Приетата и неоспорена от страните комплексна техническа експертиза,
след изследване на генерирани изображения от архива на Google Earth за
периода от 2020г. до настоящия момент, установява, че силует на
заграждение на процесния имот се появява за първи път след м.октомври
2021г. Направеното геодезическо заснемане към настоящия момент сочи
наличие на телена ограда на имота тип „паянтова“.
3
Свидетелите на ответника – Х. К. и Г. Г. твърдят, че К. Г. ползва процесния
имот от 90-те години, като първоначално е сложил тел за ограда, която
паднала и впоследствие била направена нова ограда. Свидетелят К. казва, че е
ходил да помага на Г. да почисти имота и да го огради с тел и общо е
посещавал имота три-четири пъти. През 2020 или 2021г. подменили оградата
и поставили бетонни колове. Когато свидетелят отишъл на мястото за първи
път забелязал, че има посадени зеленчуци и плодни дръвчета. За втори път
отишъл през 2019г., когато пак имало засадени зеленчуци и плодни дръвчета,
но по-малко. Не знае някой да е заявявал претенции към това място.
Свидетелят Г. е посещавал имота няколко години, през които е помагал на
ответника, който садял в единия край няколко реда зеленчуци, което му било
нещо като хоби. За първи път е посетил имота през 1996-1997г. След това не
си спомня точно кога е ходил пак. Участвал е при смяна на оградата преди 3-
4 години.
Свидетелите на ищците знаят, че въпросният имот №*** е реституиран и
обработван след реституцията от Н. Ц. и Д. Ц.. Свидетелят Д. Г. /*** на
ищцата М. Г./ помни, че *** му Н. Ц. е работил мястото – гледал фураж за
животните. Около 2012г. свидетелят е ходил да помага на *** си, който
обработвал мястото и през следващите години. Не помни да е виждал там
засяти зеленчуци и овошки. Според него местата на хората там били
обработвани като един блок, без огради. Не знае кога точно и кой е поставил
оградата на имота, но собствениците не са давали такова разрешение.
Свидетелят К. К. /***** на В. К./ познава имота и твърди, че е ходил там да
помага на тъста си в периода 2010г. – 2013г., а в периода 2017г. – 2019г. е
водил на място за оглед евентуални купувачи, но така и не се стигнало до
продажба на имота.
Свидетелят Т. В. Х. познава имота и ищците, тъй като неговата ***
притежава имот в съседство – имот №***. Знае, че дълги години
наследодателите на ищците и *** му са обработвали имотите заедно.
Впечатленията му са конкретно за периода 2009г. – 2012г., когато е ходил да
помага на *** му. Докато ходил там, виждал, че съседният имот №*** се
стопанисва от Н. Ц.. С помощта на неговата техника там се обработвали и
поддържали всички имоти в съседство. През 2012г. семейството на свидетеля
отстъпило ползването на имота си на Н. Ц. и това ползване продължило до
4
2014г. След това още една-две години Ц. обработвал своя имот. През цялото
време свидетелят не е виждал на двете места да се сеят зеленчуци и да са
посадени овошки. След 2014г. Н. Ц. престанал да ползва имота си и
постепенно същия и имотите наоколо били затревени. Свидетелят за първи
път разбрал, че имотите на *** му и този на ищците са заградени през м.май
2021г. Чрез нотариуса, с който се свързали разбрали, че К. Г. има претенции
към двата имота. Свидетелят се свързал с неговия племенник, който обещал
да съдейства за това Г. да освободи имотите; предположил, че е станала
някаква грешка. В последващи разговори обсъждали вариант имотите да се
продадат на Г..
Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищците като
непротиворечиви, последователни и съответстващи на останалите
доказателства по делото. Същите установяват, че от реституцията на
процесния имот до 2014г. същият е ползван от един от наследниците на З. Ц..
Не се възприемат показанията на свидетелите на ответника в частта им
относно твърденията Г. да е ограждал и ползвал имота преди 2021г.,
доколкото тези твърдения противоречат на приетата техническа експертиза,
сочеща, че имотът е ограден за първи път през 2021г. Освен това те имат
твърде бегли впечатления за имота и начина му на стопанисване в сравнение
с данните, изнесени от свидетеля Х. и не могат да посочат начален период на
владението.
Събраните от ответника доказателства не установяват по категоричен
начин нито спокойно и непрекъснато упражняване на фактическа власт от
него върху имота в период по-дълъг от десет години, нито явно и несъмнено
изявено намерение от негова страна за своене, обективирано така, че да
достигне до знанието на собствениците. Дори той да е владял имота в някакъв
период от време, това е останало скрито за собствениците и не прави
владението противопоставимо на последните. Ако ищците и техните
наследодатели не са ползвали земята през цялото време, това не ги лишава от
правото им на собственост. Ето защо съдът приема за недоказано
правоизключващото възражение на ответника за придобивна давност. От
друга страна ищците доказаха, че са собственици на имота на основание
реституция и наследствено правоприемство при правата за всеки от тях,
посочени в конститивния нотариален акт. Поради това ревандикационният
иск е основателен и ще се уважи.
5
Основателен и доказан е и негаторния иск, тъй като с поставената от него
ограда ответникът създава на ищците пречки за ползване на имота във вида и
в състоянието според както намерят за добре. Г. следва да бъде осъден да
премахне оградата от бетонни колчета и телена мрежа.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят
направените по делото разноски, които се констатират в общ размер на
4 158,51 лева, от които: 868,65 лева – платена държавна такса; 76,96 лева –
такса вписване на исковата молба; 402,90 лева – възнаграждение за вещи
лица; 2810,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. В. Г., ЕГН ********** от
гр.***, че П. Т. Ж., ЕГН **********, И. Х. Ц., ЕГН **********, В. Д. К., ЕГН
**********, Т. Д. Ц., ЕГН **********, З. В. Ц., ЕГН **********, З. Н. Т.,
ЕГН ********** и М. Н. Г., ЕГН ********** – всички със съдебен адрес:
гр.*** /адв.Г.К./ са собственици на следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Пловдив, с адрес: гр.***, с площ по скица 3107.00 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
незастроен имот за жилищни нужди, при граници имоти с номера: ***, ***,
***, ***, ***, ***, при квоти: 1 / 3 ид.част за П. Т. Ж., 1 / 9 ид.част за И. Х. Ц.,
1 / 9 ид.част за В. Д. К., 1 / 9 ид.част за Т. Д. Ц., 1 / 9 ид.част за З. В. Ц., 1 / 9
ид.част за З. Н. Т., 1 / 9 ид.част за М. Н. Г..
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН ********** от гр.*** да предаде на П. Т. Ж., ЕГН
**********, И. Х. Ц., ЕГН **********, В. Д. К., ЕГН **********, Т. Д. Ц.,
ЕГН **********, З. В. Ц., ЕГН **********, З. Н. Т., ЕГН ********** и М. Н.
Г., ЕГН ********** владението върху ПИ с идентификатор №*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*****, с адрес: гр.***, с
площ по скица 3107.00 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни
нужди, при граници имоти с номера: ***, ***, ***, ***, ***, ***.
6
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН ********** от гр.*** да премахне съществуващата
ограда /състояща се от тел и бетонни колчета/ на ПИ с идентификатор №***
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.******, с адрес:
гр.***, с площ по скица 3107.00 кв.м., трайно предназначение на територията
– урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни
нужди, при граници имоти с номера: ***, ***, ***, ***, ***, ***.
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на П. Т. Ж., ЕГН
**********, И. Х. Ц., ЕГН **********, В. Д. К., ЕГН **********, Т. Д. Ц.,
ЕГН **********, З. В. Ц., ЕГН **********, З. Н. Т., ЕГН ********** и М. Н.
Г., ЕГН ********** – всички със съдебен адрес: гр.*** /адв.Г.К./ общо
направените по делото разноски в размер на 4 158,51 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7