№ 48
гр. гр.Велинград, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Административно наказателно дело № 20255210200187 по описа за 2025
година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Димирая“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Велинград, бул. Съединение № 192, чрез адв. В. Д.
срещу Наказателно постановление № 13-2500154/14.05.2025 г. на и. д.
Директор на Дирекция „Инспекция на труда“ гр. Пазарджик.
Жалбоподателят намира, че фактите са правилно установени от
административно – наказващия орган, но неправилно е приложен
материалния закон. Счита, че липсват аргументи относно индивидуализацията
на наложеното наказание, а от друга страна деянието представлявало
маловажен случай, заради което следвало да намери приложение разпоредбата
на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Липсвали вредни последици за работниците и
служителите. Намира, че на основание чл. 404, ал. 1, т. 2 от КТ
проверяващите са били длъжни първо да съставят протокол за
предупреждение и едва при неизпълнение на даденото предписание да се
ангажира административно-наказателната отговорност по чл. 415, ал. 1 от КТ.
В ОСЗ жалбоподателят поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна. Излага, че
няколко дни след проверката е настъпила трудова злополука на проверявания
обект.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 11.02.2025 г. около 14,00 ч. служителите от ИТ свидетелите Г. и Т.,
1
извършили проверка на строителен обект в гр. Велинград. В обекта нямало
информационна табела за дружеството, което извършва строителната дейност.
На място заварили работници, които били без лични предпазни средства.
Работниците използвали самоделна дървена стълба без парапет, която не била
обезопасена и представлявала източник на опасност от настъпване на
инциденти. Стълбата била използвана от няколко от работещите там, които се
качвали на втора плоча. Тъй като ръководителят не присъствал по време на
проверката, се осъществил контакт с него по телефона. Последният заявил, че
купува строителни материали и до час, час и половина ще дойде.
Проверяващите си тръгнали, като се върнали отново около 15:30 ч. Тогава
разговаряли със св. И.Б, който споменал, че строителната дейност се извършва
от дружеството „Димирая“ ЕООД, а той е служител в него. Работниците все
още използвали стълбата и нямали лични предпазни средства. В същия ден е
бил съставен акт за спиране използването на тази стълба, а на 12.02.2025 г. И.Б
представил пълномощно от „Димирая“ ЕООД ведно с доказателства за
обезопасяване на стълбата – поставени парапети върху самоделно изградената
дървена конструкция. За горното е съставен Констативен протокол №
1/11.02.2025 г.
Два дни по-късно – на 13.02.2025 г. на същия строителен обект е станала
трудова злополука, при която по време на монтиране на кофражни
шперплатови платна работникът М.Б е паднал от височина около 3 м. и е
счупил ръка и пукнал таз. По повод на този инцидент на следващия ден
14.02.2025 г. отново е извършена проверка от служителите на ИТ гр.
Пазарджик. Били установени множество нарушения на трудовото
законодателство, които били подробно описани в протокол 2506256/16.03.2025
г., в който са обобщени всички проверки на „Димирая“ ЕООД.
От приложеното по делото обяснение на М.Б става ясно, че същият е
работил в „Димирая“ ЕООД Велинград. От приетият като доказателство по
делото Договор за подизпълнение на строително – монтажни работи се
установява, че жалбоподателят е бил подизпълнител в проверявания обект,
като същото се потвърждава и от показанията на св. Бояджиев.
На 19.03.2025 г. е съставен АУАН за това, че в качеството си на
работодател на 11.02.2025 г. около 14:0 ч. не е осигурил здравословни и
безопасни условия на труд, така че опаснотите за живота и здравето на
работниците/служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени,
като същите, в т. ч. М.М.Б използват дървена еднораменна стълба, без същата
да има достатъчно якост и без да е поставена по безопасен начин гарантиращ
нейната стабилност и непозволяващ отместването й по време на ползване, за
което е съставен и акт за спиране от 11.02.2025 г. Нарушението е извършено и
констатирано на 11.02.2025 г. в гр. Велинград, обект на контрол : изграждане
на „Строително-тренировъчен комплекс с подобекти: покрит басейн със СПА
процедури и снек бар, сграда тип „А“ № 1, 2, 5, 6; сграда тип „А“ № 9, сграда
тип „Б“ № 3, 4; Сграда тип „Б“ № 7 и 8 ЗП общо 1226 кв. м. РЗП, общо 2177
кв. м. РЗП, бруто вкл. Сутерен = 2322,40 кв. м. в урегулиран поземлен имот пл.
2
№ 89, КК № 10450.501.89 в кв. 3444 на гр. Велинград, с административен
адрес: гр. Велинград, ул. „Христо Смирненски“, като е установено
използването, слизането и изкачването на работниците/служителите по
дървена еднораменна стълба не е поставена по безопасен начин гарантиращ
нейната стабилност и непозволяващ отместването й по време на ползване.
Прието е, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от КТ, във вр. с
чл. 215б, ал. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минимални изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване.
АУАН е връчен на пълномощника И.Б на 19.03.2025 г. Няма подадени
възражения срещу АУАН.
На 14.05.2025 г. е издадено и обжалваното НП № 13-2500154 от и. д.
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, като
нарушението е описано по същите фактически констатации. Идентични са и
нарушените разпоредби. На основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413,
ал. 2 от КТ на „Димирая“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
1600 лв. , с изложени мотиви за определяне на нейния размер.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16.05.2025
г.
Горната фактическа обстановка се установи при анализиране на всички
доказателства поотделно и в съвкупност, а именно: свидетелските показания
на Г., Т. и Б. на които съдът дава вяра, тъй като са логични, последователни и
вътрешно непротиворечиви. Кореспондират помежду си, както и с писмените
доказателства по делото. При своите фактически изводи съдът се довери и на
писмените доказателства, приети по делото: Писмо за изпращане на НП с изх.
№ 25048733/15.05.2025г., ведно с известие за доставянето му; Протокол №
ПР2506256/19.03.2025г.; Призовка с изх. № 25009353/11.02.2025г. Акт за
спиране от 11.02.2025г. ; Пълномощно с peг. № 522/12.02.2025г.; Констативен
протокол № 1/11.02.2025 г.; Обяснение от М.М.Б от 17.02.2025г.; Договор за
подизпълнение от 04.11.2024г. - Заповед № 3-0693 /15.08.2022 г.
Съдът счита, че ж а л б а т а е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което
следва да се остави без уважение, като се ПОТВЪРДИ НП № 13-
2500154/14.05.2025 г. на и. д. директора на Дирекция Инспекция по труда – гр.
Пазарджик, поради следните съображения:
Административнонаказателното производство е образувано въз основа
на акт, който е съставен редовно от компетентно длъжностно лице в кръга на
неговите законови правомощия и съдържа изискуемите реквизити по чл. 42 от
ЗАНН. АУАН съдържа елементите от фактическия състав на нарушението, за
което жалбоподателят е санкциониран. Въз основа на АУАН е съставено и
обжалваното Наказателно постановление от компетентен орган, съгласно
Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на ИД на ИА „Главна инспекция по труда“. НП
съдържа реквизитите на чл. 57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 36 от
ЗАНН.
3
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен
начин се установява, че в деня на проверката 11.02.2025 г. работници в
дружеството „Димирая“ ЕООД са използвали дървена еднораменна стълба,
като същата не е била поставена по безопасен начин, на мястото, описано в
АУАН и НП.
Съгласно чл. 275, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да осигури
здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и
здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или
намалени. Чл. 215б, ал. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., пък постановява, че
„стълбите трябва да имат достатъчна якост, да са обезопасени, правилно
поддържани и използвани на съответните места и според предназначението
им.“. В случая безспорно се установи, а и същото не се оспорва от
жалбоподателя, който заявява в жалбата, че фактическите констатации на
АНО са верни, а именно – работниците използвали самоделно направена
ръчна стълба от дървени материали, същата е била подпряна на стената, без
никакво обезопасяване. Заради горното настоящият съдебен състав приема, че
са налице всички елементи от фактическия състав на нарушението.
Съдът не споделя и твърденията на жалбоподателя, че в НП няма мотиви
относно размера на наложеното административно наказание. Такива са
изложени на втора страница.
Съдът е съгласен изцяло с мотивите на наказващия орган в НП при
определяне на обществената опасност и индивидуализацията на
административното нарушение.
Случаят не може да бъде определен като маловажен, нито по смисъла на
чл. 415в, ал. 1 от КТ, нито на общата такава разпоредба по чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението разкрива високата степен на обществена опасност за живота и
здравето на работниците, извършаващи строителната дейност, както и
възможността за настъпване на злополуки, с цел ограничаване на вредните
последици върху най-ценния ресурс, а именно живота и здравето на
работниците и ограничаване на вредните последици от извършваната дейност,
отчитайки, че случаят не се отличава с по-ниска обществена опасност от
обичайните нарушения от този вид. Нещо повече, само два дни след
установяване на нарушението е станала и трудова злополука, като причината
за нея е много сходна с настоящото нарушение – неукрепен елемент от
дървена конструкция на същия обект, при което работник е паднал и са
настъпили телесни увреждания. Инцидентът е станал преди издаване на
обжалваното НП и правилно е отчетено от АНО при квалифициране на
деянието и индивидуализиране на наказанието.
По отношение на възражението на жалбоподателят, че първо е следвало
да се даде предписание и едва при неизпълнение да се пристъпи към
ангажиране на АНО, съдът счита същото за неоснователно. Съгласно чл. 404,
ал. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на
4
вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, по
своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да
прилагат принудителни административни мерки, включително да спират
дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежа и
реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато
нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда
застрашават живота и здравето на хората, да поставят специален знак,
указващ приложената принудителна административна мярка, като при
неразрешеното му премахване се носи административнонаказателна
отговорност.
На датата на проверката това е сторено, като на основание чл. 404,, ал. 1,
т. 3 от КТ е наложена ПАМ – спиране на дървена еднораменна стълба. Това
действие не изключва административно-наказателната отговорност. С
налагането на ПАМ се цели преустановяване на нарушението и
предотвратяване на настъпването на други вредни последици, а на основание
чл. 12 от ЗАНН админисктративното наказание има за цел да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се
въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Двата процесуални института се прилагат съвместно, което е сторено в случая.
С горните мотиви съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на органа,
издал обжалваното НП, като следва да се присъди възнаграждение в размер на
80 лв., който е минималния размер съгласно чл. чл. 27е от НЗПП във вр. с чл.
37 от ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 13-2500154 от
14.05.2025 г., издадено от и. д. директор на Дирекция Инспекция по труда –
гр. Пазарджик, с което на „Димирая“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 192, е наложено
АДМИНИСТРАТИВО НАКАЗАНИЕ „имуществена санкция“ в размер на
1600 /хиляда и шестстотин лева/, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл.
413, ал. 2 от КТ, за нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 215б, ал.
4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване.
ОСЪЖДА Димирая“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 192 да плати на Дирекция
Инспекция по труда – гр. Пазарджик сумата от 80 лв. / осемдесет/,
5
представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6