Определение по дело №38585/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35483
Дата: 7 октомври 2023 г. (в сила от 7 октомври 2023 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20231110138585
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35483
гр. София, 07.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110138585 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от С. П. Т. чрез адв. А. П. против К.
В. К..
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба, отговора на исковата молба и
към допълнително депозираната от ищцата молба с вх. № 273557/03.10.2023 г. писмени
доказателства по опис, обективиран в същите.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
23.11.2023 г. от 09:30 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ответника
се връчи и препис от молба с вх. № 273557/03.10.2023 г. и приложението към нея.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане два обективно кумулативно съединени иска с
правно основание по: 1/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за
сумата от общо 9900 лева, представляваща неплатени наемни вноски за периода от
15.08.2021 г. до 15.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
депозиране на исковата молба до погасяване на задължението и 2/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 1141,25 лева, представляваща лихва за забава за периода от 22.05.2022 г. до
11.07.2023 г.
Ищцата С. П. Т. твърди, че на 15 януари 2020 г. с ответника бил сключен
договор за наем, по силата на който на К. В. К. били предоставени за срок от една
година за възмездно ползване собствените на ищцата ....., състоящ се от дневна с бокс,
спалня и сервизно помещение (ЗП 54 кв.м) и гаражна клетка № 58 срещу наемна цена в
размер на 1100 /хиляда и сто/ лева месечно, платими в брой, в срок до 15-то число на
1
месеца, предхождащ този за който се дължи. След изтичане на срока на договора за
наем, наемателят продължил да ползва имота без противопоставяне от страна на
ищцата, поради което и съобразно чл. 236 от ЗЗД твърди, че договорът се
трансформирал в такъв за неопределено време. Наемателят заплащал наемите доста
нередовно, като в края на 2021 г. заплатил няколко дължими наемни вноски наведнъж
с обещанието да издължи остатъка, като на 15.05.2022 г. напуснал и освободил наетите
помещения. Като неплатени останали наемните вноски за срок от девет месеца, а
именно за периода от 15.08.2021 г. до 15.05.2022 г. в размер на 9900 /девет хиляди и
деветстотин/ лева. При предаване на ключовете ответникът К. не изплатил дължимата
сума, поради което на гърба на приемо-предавателния протокол било записано, че
наемът е платен до 14 август 2021 г. и че се дължи заплащане от 15.08.2021 г. до
15.05.2022 г. Наемателят, подписал документа, като се задължил да заплати дължимите
вноски в срок до 22.05.2022 г. След изтичането на уговорения срок ищцата правила
многократно опити да установи контакт с г-н К., но същите били безуспешни. На
29.05.2023 г. твърди да му е отправила покана на електронната поща за изпълнение на
задължения, като от последния не последвало плащане. Поради тези и останалите
подробно посочени аргументи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът К. В. К. признава факта на възникнало
между страните наемно правоотношение по договор за наем от 15.01.2020 г. с
посочените в него параметри. Сочи, че по време на действие на процесния договор,
наемната цена била заплащана на сестрата на наемодателката, като наемателят не
разполагал с банкова сметка на ищцата. Не оспорва представения документ, носещ
подписа на страните по наемното правоотношение от 15.05.2022 г. Сочи, че не е
получил електронно писмо от 29.05.2023 г., тъй като не е адресирано до неговия
електронен адрес, посочен в договора, а именно: ......... Поради липса на банкови
детайли на ищцата, ответникът твърди, че не могъл да изпълни задължението си.
Твърди се, че след образуване на настоящото производство ищецът заплатил на
ищцата сумата от 8800 лева, като счита, че за горницата до пълния предявен размер от
9900 лева сумата е недължима, тъй като бил заплатил на наемодателя сумата от 1100
лева депозит при сключването на договора. Поради изложените съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск за заплащане на неплатените наемни
вноски е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между страните е
бил сключен валиден договор за наем за процесния имот, по които ищецът е предал на
ответника фактическата власт върху имота, изпълнил е задълженията си по договора и
за ответника е възникнало задължението за заплащане на уговорената наемна цена.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и настъпването на
изискуемостта на вземането – уговорен срок за изпълнение или отправена и получена
от ответника покана за заплащане на дължимите суми преди образуване на настоящото
производство.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване
на задължението в срок, за което не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
2
доказване между страните по делото фактите, че: са страни по процесния договор за
наем на недвижим имот от 15.01.2020 г.; че наемната цена е била дължима до
15.05.2022 г., когато ответникът е освободил процесните имоти; че са страни по
двустранно подписаните приемо-предавателен протокол от 15.01.2020 г. и от
15.05.2022 г.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3