№ 20077
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110158553 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
С определение № 14005/20.11.2023г., постановено по в. гр. д. № 10815/2023г. по описа на
СГС, е прекратено въззивното производство и делото е върнато на СРС за произнасяне по
инкорпорираното във въззивната жалба искане за допълване на първоинстанционното
решение по реда на чл. 250 ГПК.
С молба вх. № 106084/15.11.2023г. жалбоподателят А. М. е уточнил в изпълнение на
дадените от СГС указания с разпореждане № 23739/02.11.2023г., че прави искане за
допълване на решението на СРС, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по
направеното искане за отхвърляне като неоснователно на направеното искане на основание
чл. 362, ал. 1 ГПК и решението следва да бъде допълнено в този смисъл.
Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за неоснователност на
молбата.
Съдът, като съобрази твърденията и доводите на страните, материалите по делото и
указанията на въззивната инстанция, намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Допълване на решението е налице, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, тоест
когато се е произнесъл в по-малко от това, с което е сезиран. В случая липса на произнасяне
по спорното право няма. Както се признава от страните, в мотивите на съдебното решение
съдът е формирал ясна воля, че по отношение на ответника А. М. предпоставките за условно
осъждане по чл. 362, ал. 1 ГПК не са налице. Израз на тази воля на съда не следва да намери
1
изражение в диспозитива на съдебното решение чрез изрично отхвърляне на това искане,
доколкото ясно с диспозитива предварителният договор е обявен за окончателен спрямо
този ответник без да са предвидени каквито и да било модалитети. Тоест, само при
формирана воля за подобно условно осъждане тази воля намира проявление в диспозитива,
но не и когато съдът приеме, че няма основание за такова осъждане. В този случай не е
налице пропуск от произнасяне, а евентуална неправилност на съдебния акт, която подлежи
на проверка по реда на инстанционния контрол.
Отделно от това, при ясно формирана воля от съда в мотивите и липса на нейното външно
изразяване в диспозитива е налице очевидна фактическа грешка, а не основание за
допълване, според трайната и непротиворечива практика на ВКС, като в случая съдът
намира, че няма основание и за служебно отстраняване на подобна грешка, каквато не
установява.
С оглед изложеното, молбата е неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 250 ГПК на А. М., инкорпорирана във
въззивната жалба (според въззивната инстанция) за допълване на постановеното по делото
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2