Р Е Ш Е Н И Е
№
1584/ 20.06.2019 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 2037 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Л.Л.Б. против Т.А.П., за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата сумата от 2800 евро – неплатен остатък от
предоставен заем, съгласно сключен между страните договор за заем от 20.11.2013
год., ведно със законната лихва върху горната главница, начиная от 07.03.2019
год. до окончателното плащане.
Така предявените искове са с материалноправно основание в чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния
представител на ищцата, който моли за уважаването им. Ангажира доказателства,
претендира разноски.
Ответницата не е депозирала отговор в срока по чл.131 от ГПК, не се явява и не се представлява.
Въз основа на наличните по делото доказателства, Бургаският районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
На
20.11.2013 год., в гр.Бургас, страните са сключили договор за заем, по силата
на който ищцата-заемодател се е задължила да предаде в собственост на
ответницата-заемател сумата от 5300 евро, а последната се е задължила да върне
заетата сума в брой, в срок до 31.12.2013 год.
Договорът е с нотариална заверка на подписите, като на същата дата сумата е предадена от заемодателя на заемателя, за което е съставена разписка.
Впоследствие, със споразумение от 21.03.2014 год., страните са предоговорили нов падеж - 30.04.2014 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира исковете за основателни.
Страните са били обвързани от договор за паричен заем по см. на чл.240 и сл. от ЗЗД, сключен в писмена форма, по силата на който ищцата е предала на ответницата, а последната се е задължила да й върне сумата от 5300 евро.
Поради това, настоящият състав е на мнение, че ищцовата страна проведе пълно и главно доказване на твърденията си за сключен договор за заем и основните му елементи – заемна сума, предаването й от заемодателя, получаването й от заемателя със задължение за връщане, както и падеж, който е настъпил.
При изначално възложената й доказателствена тежест, ответницата не опроверга съществуването на такъв договор за заем, нито установи да е изплатила същия на уговорения падеж, поради което следва да се приеме, че на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240 от ЗЗД, дължи връщане на процесната сума, ведно със законната лихва, съгл. чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал.1 от ЗЗД, начиная от предявяване на иска – 07.03.2019 год., до окончателното плащане.
На ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се следват деловодни разноски, възлизащи на 719.05 лв., съгласно представения списък.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Т.А.П. ***, ЕГН - **********, на основание чл.79, ал.1
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Л.Л.Б., гражданка на ***, род. на ***
***, адрес: ***, гр.С.П., ***, сумата от 2800 евро – неплатен остатък от
предоставен заем, съгласно сключен между страните договор за заем от 20.11.2013
год., ведно със законната лихва върху горната главница, начиная от 07.03.2019
год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т.А.П. да заплати на Л.Л.Б. деловодни разноски в размер на 719.05 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия:...../п/....................
Вярно
с оригинала: НД