Решение по дело №1559/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1194
Дата: 23 октомври 2019 г.
Съдия: Христо Георгиев Иванов
Дело: 20195300501559
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №  1194

Гр. Пловдив, 23.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, XIV въззивен граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ

                     ХРИСТО ИВАНОВ

 

при секретаря Валентина Василева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно гр. дело № 1559 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

 Производството е образувано по въззивна жалба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ срещу решение № 1555/2019 г. на ПдРС по гр. д. № 11876/2018 г. С решението са отхвърлени предявените от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ гр. **** срещу Г.М.Н. претенции с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и чл. 124, ал. 1 ГПК, както и при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на дружеството жалбоподател сумата от 1 121, 54 лв. - главница, представляваща неплатено задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит във връзка със сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS–****, по който ищецът е дал съгласието си освен усвоения кредит да бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Mastercard, като на 01.06.2016 г. ищецът е активирал предоставената на ответницата кредитна карта CARD-**** с максимален кредитен лимит в размер на 1 000 лв., който не е бил обслужван редовно; сумата 525, 41 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.06.2016 г. до 11.10.2017 г.; сумата 56, 93 лв. – мораторна лихва за периода от 11.10.2017 г. до 11.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаването на заявлението – 20.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на праводателя на ищеца (“БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД - гр. ****) със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3677/24.04.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 6316/2018 г. по описа на ПРС - ХVІІ гр. състав. Със същото решение са  отхвърлени и евентуално предявените искове. В жалбата са изложени съображения, че решението на РС е неправилно, тъй като неправилно не е била установена идентичност между представеното писмено доказателство договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Излагат се мотиви, че са възникнали две независими и различни правоотношения, които РС не е съобразил и претендираната сума се дължи по втората по тях, която е по револвиращия кредит. Поради тези причини се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго.

В постъпилия отговор на въззивната жалба подробно са изложени аргументи. Отбелязано е, че никъде досега в производството не е посочено, че претенцията се основава на вземане по револвиращия кредит. Също така се оспорват и претендираните суми в исковата молба, тъй като въззиваемата страна счита, че твърденията относно тяхната дължимост са недоказани. На последно място се счита, че процесният потребителски кредит е незаконосъобразен по смисъла на ЗПК, тъй като са нарушени редица изисквания по горецитирания закон.

         Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно правилността на обжалвания съдебен акт.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415ал.1т.1във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК като при условията на евентуалност са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата му дължи сумите посочени в исковата молба, като  основание за претенцията си посочва  договор за револвиращ потребителски кредит. Ответницата оспорва, че е сключила процесния договор, както и че е получила кредитната карта и че е усвоила посочената сума. Респективно, отрича да и е било съобщавано за настъпила предсрочна изискуемост.

Решенето в  е правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

 Съдът при решаването на правния спор е събрал всички доказателства, които страните са посочили и които са имали значение за неговото пълно изясняване.

        Настоящият съдебен състав се солидаризира с констатацията на районния съд, че и в Заявлението, и в исковата молба, ищецът не е посочил датите, на които между него и ответницата са били сключени договор за револвиращ потребителски кредит CARD-****  и договор за кредит за покупка на стоки и услуги с номер PLUS–****. Ищецът основава претенциите си на тези договори и е  в негова тежест да установи идентичност между представения като писмено доказателство по делото договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS–****(заедно с Приложението към него), сключен на 10.07.2015 г. в гр. ****, и договорите, посочени в Заповедта за изпълнение и в исковата молбаизобщо - съществуването на тези два Договора). Следва да се отбележи, че липсата на посочване на дата на сключването на договорите не е  единствения порок, който е пречка те да бъдат индивидуализирани и евентуално вземането по тях да бъде установено и доказано. За първи път във въззивната жалба дружеството-заявител навежда твърдения, че един договор между него и ответника-въззивник произлизат две различни и независими едно от друго правоотношения, едно по паричен кредит  PLUS–**** и друго по револвиращ кредит CARD-**** , като пояснява, че това по  PLUS–**** било предмет на друго дело.   Въвеждането на тези нови обстоятелства е неприемливо да се прави на този етап в производството, както с оглед на института на поетапната преклузия установен в ГПК, така и по причина, че в заповедното и исковото производство следва да има пълен идентитет на вземанията. Недопустимо е да се въвеждат други различни и допълнителни правопораждащи факти, както и да се променя материалноправната характеристика на самото вземане.  Освен това, в Приложението, което се претендира да е част от договора и в което се съдържат условия за револвиращ кредит CARD-****  липсва подпис на въззиваемата страна, и не би могло да се приеме за валидно волеиявление и респективно съгласие въпреки ,че е подписан договора за паричен кредит  PLUS–****, защото самият жалбоподател твърди, че това са независими едно от друго правоотношения. След като не е установено самото волеиявление за получавне на кредитната карта няма как и да се приеме, че тя е  активирина, особено имайки предвид ,че не са ангажирани никакви доказтелства освен извлечение, което е документ издаван от самото дружество. Нещо повече, във възивната жалба се акцентира върху оплакването, че районния съд не е отчел факта, че процесният револвиращ кредит ще произведе действие, след като длъжникът активира кредитната карта. Следва да се отбележи, че в Заявлението и в исковата молба, жалбоподателят посочва съвсем различни дати, на които е станало самото активиране, съответно 01.06.2016г. и 21.04.2016г., което прави невъзможно установяването на претендираното вземане, най-малкото защото е неустановимо кога и дали изобщо то се е породило. Жалбоподателят е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличието на вземането си. При всички тези разнородни и противоречиви твърдения е невъзможно да се определи основанието, размера и изискуеността на вземането, което е причината да се потвърди решението на районния съд.

      С оглед на изхода от спора жалбоподателят  следва да заплати на пълномощника на  ответницата – адв. Е. Т., адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за въззивното дело в размер  на 420 лева.

       Според разпоредбите, установени от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, доколкото решението е постановено по гражданско дело и цената на иска е под 5000 лв.

        Така мотивиран, съдът

                                              РЕШИ:

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1555/2019 г. по гр. д. № 11876/2018 г по описа на РС- Пловдив.

          ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – ****, рег. № ****, ЧРЕЗ „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Клон България - гр. ****, с посочените ЕИК ****, Законен представител и седалище и адрес на управление, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Е. Б. Т., със служебен адрес: гр. ****, Адвокатско дружество „К.,Д.“,АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ за производството по настоящето  въззивно гр. дело № 1559/2019 г. по описа на ПОС  при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. В размер на 420 лева.

     Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: