РЕШЕНИЕ № 1194
Гр. Пловдив, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, XIV въззивен граждански състав, в публичното заседание на
двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при секретаря Валентина Василева,
като разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно гр. дело № 1559 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба
от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ срещу решение № 1555/2019 г.
на ПдРС по гр. д. № 11876/2018 г. С решението са отхвърлени предявените от БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ гр. **** срещу Г.М.Н. претенции с
правно основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и чл. 124, ал. 1 ГПК,
както и при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответницата, че тя дължи на дружеството жалбоподател сумата от
1 121, 54 лв. - главница, представляваща неплатено задължение по Договор
за револвиращ потребителски кредит във връзка със сключен Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер PLUS–****, по който ищецът е дал съгласието
си освен усвоения кредит да бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта Mastercard, като на 01.06.2016 г. ищецът е активирал
предоставената на ответницата кредитна карта CARD-**** с максимален кредитен
лимит в размер на 1 000 лв., който не е бил обслужван редовно; сумата 525, 41
лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.06.2016 г. до 11.10.2017 г.;
сумата 56, 93 лв. – мораторна лихва за периода от 11.10.2017 г. до 11.04.2018
г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаването на заявлението
– 20.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми е било
разпоредено ответницата да заплати на праводателя на ищеца (“БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД - гр. ****) със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 3677/24.04.2018 г., издадена по ч. гр. дело №
6316/2018 г. по описа на ПРС - ХVІІ гр. състав. Със същото решение са отхвърлени и евентуално предявените искове. В
жалбата са изложени съображения, че решението на РС е неправилно, тъй като
неправилно не е била установена идентичност между представеното писмено
доказателство договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Излагат се мотиви,
че са възникнали две независими и различни правоотношения, които РС не е
съобразил и претендираната сума се дължи по втората по тях, която е по
револвиращия кредит. Поради тези причини се иска отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго.
В
постъпилия отговор на въззивната жалба подробно са изложени аргументи.
Отбелязано е, че никъде досега в производството не е посочено, че претенцията
се основава на вземане по револвиращия кредит. Също така се оспорват и
претендираните суми в исковата молба, тъй като въззиваемата страна счита, че
твърденията относно тяхната дължимост са недоказани. На последно място се
счита, че процесният потребителски кредит е незаконосъобразен по смисъла на
ЗПК, тъй като са нарушени редица изисквания по горецитирания закон.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита/. На следващо място съдът следва да
извърши проверка досежно правилността на обжалвания съдебен акт.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с
правно основание чл.422, вр. с чл.415ал.1т.1във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК като
при условията на евентуалност са обективно съединени искове с правно основание
чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата му дължи сумите
посочени в исковата молба, като основание
за претенцията си посочва договор за револвиращ
потребителски кредит. Ответницата оспорва, че е сключила процесния договор,
както и че е получила кредитната карта и че е усвоила посочената сума.
Респективно, отрича да и е било съобщавано за настъпила предсрочна изискуемост.
Решенето в е
правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от Пловдивски районен съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съдът при
решаването на правния спор е събрал всички доказателства, които страните са
посочили и които са имали значение за неговото пълно изясняване.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с констатацията на районния съд,
че и в Заявлението, и в исковата молба, ищецът не е посочил датите, на които
между него и ответницата са били сключени договор за револвиращ потребителски
кредит CARD-**** и договор
за кредит за покупка на стоки и услуги с номер PLUS–****. Ищецът основава
претенциите си на тези
договори и е в негова
тежест да установи идентичност
между представения като писмено доказателство по делото договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS–****(заедно с Приложението
към него), сключен на
10.07.2015 г. в гр. ****, и договорите, посочени в Заповедта за изпълнение и в исковата молба (и изобщо - съществуването на тези два Договора). Следва да се отбележи, че липсата на посочване на дата
на сключването на договорите не е единствения порок, който е пречка те да бъдат индивидуализирани и евентуално вземането по тях да бъде установено
и доказано. За първи път във въззивната жалба дружеството-заявител навежда твърдения, че един
договор между него и ответника-въззивник произлизат две различни и независими едно от друго правоотношения, едно по паричен кредит PLUS–**** и друго по револвиращ кредит CARD-**** , като пояснява, че това по PLUS–**** било предмет на друго
дело. Въвеждането
на тези нови обстоятелства
е неприемливо да се прави
на този етап в производството, както с оглед на института на поетапната преклузия установен в ГПК, така и по причина, че в заповедното
и исковото производство следва
да има пълен идентитет на вземанията.
Недопустимо е да се въвеждат други
различни и допълнителни правопораждащи факти, както и да се променя материалноправната характеристика на самото
вземане. Освен това, в Приложението,
което се претендира да е
част от договора и в което се съдържат
условия за револвиращ кредит CARD-**** липсва подпис на въззиваемата страна, и не би могло да се приеме за валидно волеиявление и респективно съгласие въпреки ,че е подписан договора за паричен
кредит PLUS–****, защото самият жалбоподател твърди, че това са независими едно
от друго правоотношения. След като
не е установено самото волеиявление за получавне на кредитната карта няма как и да се
приеме, че тя е
активирина, особено имайки предвид
,че не са ангажирани
никакви доказтелства освен извлечение, което е
документ издаван от самото
дружество. Нещо повече, във възивната жалба се акцентира върху оплакването, че районния съд не е отчел факта, че процесният револвиращ кредит ще произведе действие, след като длъжникът активира кредитната карта. Следва да се отбележи, че в Заявлението и в исковата молба, жалбоподателят посочва съвсем различни дати, на които е станало самото активиране, съответно 01.06.2016г. и 21.04.2016г., което
прави невъзможно установяването на претендираното вземане, най-малкото защото е неустановимо кога и дали изобщо то се е
породило. Жалбоподателят е следвало
да докаже в условията на пълно и главно доказване наличието на вземането си. При всички тези разнородни и противоречиви твърдения е невъзможно да се определи основанието,
размера и изискуеността на вземането,
което е причината да се потвърди решението на районния съд.
С оглед на изхода от спора жалбоподателят следва да заплати на пълномощника на ответницата – адв. Е. Т., адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за
въззивното дело в размер на 420 лева.
Според
разпоредбите, установени от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване, доколкото решението е постановено по
гражданско дело и цената на иска е под 5000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1555/2019
г. по гр. д. № 11876/2018 г по описа на РС- Пловдив.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А. – ****, рег. № ****, ЧРЕЗ „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Клон
България - гр. ****, с посочените ЕИК ****, Законен представител и седалище и
адрес на управление, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Е. Б. Т., със служебен адрес: гр.
****, Адвокатско дружество „К.,Д.“,АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ за производството
по настоящето въззивно гр. дело №
1559/2019 г. по описа на ПОС при
условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. В размер на 420
лева.
Решението
не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: