О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2078
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесети юли
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова въззивно гражданско дело № 1687 по описа
за 2020 година.
С
Решение № 828 от 04.03.2020г., постановено по гр. дело № 5806/2019г. по описа
на Районен съд – Бургас е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено
със Заповед № 100/20.05.2019г. на Директора на Детска градина „Слънце“ – гр.
Камено, ЕИК *********, с която е прекратено трудовото правоотношение на М.И.Р.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, поради дисциплинарно уволнение. С
цитираното решение е възстановена М.И.Р. на заеманата от нея преди уволнението
длъжност „старши учител” в Детска градина „Слънце“ – гр. Камено. С цитираното
решение е осъдена Детска градина „Слънце“ – гр. Камено, представлявана от Донка
Димова Димитрова да заплати на М.И.Р. сумата от 7 993, 80 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението в периода от 21.05.2019г. до 21.11.2019г., ведно със законната
лихва за забава върху горната сума, считано от датата на подаването на исковата
молба – 19.07.2019г. до окончателното й изплащане.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Детска градина „Слънце“ –
гр. Камено, представлявана от Донка Димова Димитрова – Директор чрез
процесуалния представител на страната – адвокат Ж.Б. и със съдебен адрес *** –
адвокат Б., с която се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде
отменено като неправилно и немотивирано. В жалбата се посочва, че решението е
немотивирано, като постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства, тъй като в хода на делото са събрани достатъчно доказателства,
от които става ясно, че ищцата Р. е извършила описаните в заповедта нарушения.
Посочва се, че по делото е изслушана психологическа експертиза, от заключението
на която става ясно, че има данни, които сочат, че вероятно са налице сочените
нарушения, а именно – използване на физическо насилие и агресия по отношение на
децата, поради което и съдът неправилно е стигнал до извод, че не се доказва
наличието на сочените нарушения на трудовата дисциплина. В жалбата се сочи, че
съдът е пренебрегнал и другото допуснато нарушение, като е приел, че не са
налице доказателства, че ищцата Р. е отсъствала от работното си място посочените
два часа, а само един час и дори и това да е така, то тя е изоставила
поверените й деца и дори само това обстоятелство говори за качествата и
уменията на ищцата да изпълнява съвестно и точно задълженията си. Посочва се,
че ищцата не е спазвала своите трудови задължения, като се посочват конкретни
примери за това, поради което и само на това основание се явява обосновано
наложеното наказание.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Дължимата държавна такса е заплатена, а жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на решението и лицето, което е сезирало въззивната инстанция има валидна представителна власт.
Ответната страна по въззивната жалба – М.И.Р. със съдебен адрес *** – адвокат П.В. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно – постановено е при точно прилагане на относимите към спора процесуални и материалноправни норми и е обосновано от събраните по делото доказателства. Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Посочва се, че след внимателен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, правилно решаващият съд е достигнал до извода, че при възложена тежест на доказване в процеса от страна на ответника – работодател не са били ангажирани убедителни доказателства, че ищцата е извършила твърдяните нарушения на трудовата дисциплина, а напротив – събраните по делото доказателства изцяло кореспондират и потвърждават фактите и обстоятелствата, които ищцата е изложила в обясненията си до работодателя, а също и в исковата молба – че не е извършила вменените й в заповедта нарушения на трудовата дисциплина – упражнено физическо насилие. В отговора се посочва, че ищцата не е допуснала поведение, което да бъде квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на предприятието, нито е допуснала поведение в нарушение на визираните в заповедта разпоредби от ЗУПО.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени
са три обективно съединени иска от М.И.Р. със съдебен адрес *** – адвокат В.
против Детска градина „Слънце“ – гр. Камено, представлявана от Донка Димова
Димитрова – Директор, с които се претендира да бъде признато за незаконно
уволнението на М.И.Р. и да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №
100/20.05.2019г., постановена от Директора на Детска градина „Слънце“ – гр. Камено,
с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовият договор й
е прекратен, да бъде възстановена на предишната длъжност – „старши учител“ в
Детска градина „Слънце“ – гр. Камено и да бъде осъдена ответната страна да й
заплати сума в размер на 7 993, 80 лева, представляваща обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ за периода, в който ищцата е останала без работа, а именно –
от 21.05.2019г. до 21.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на исковата молба – 19.07.2019г. до окончателното плащане
на задължението.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 1687/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас депозирана въззивна жалба с вх. № 17642 от 28.05.2020г., постъпила от Детска градина „Слънце“ – гр. Камено, представлявана от Директора – Донка Димова Димитрова против Решение № 828 от 04.03.2020г., постановено по гр. дело № 5806/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, както и постъпилия отговор на въззивната жалба от страна на М.И.Р..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.