РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. гр.Мадан, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно
наказателно дело № 20255430200079 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление № *********/****** г., издадено от
началник ** М. към ******* – С., на М. З. К. с ЕГН **********, са наложени
административни наказания: глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от М. К., с която моли издаденото наказателно постановление да бъде
отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателката не е участвала лично.
Пълномощникът й адв. Б. С. пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като излага аргументи, че вмененото нарушение не е доказано
от субективна страна, че наказването е осъществено на неточно правно
основание и в разрез със становището на прокурора, изложено в
Постановлението за отказ да се образува ДП, въз основа на което
наказателното постановление е издадено. Пледира за присъждане на
направените от жалбоподателя разноски в производството за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като издадено при спазване
на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. В съдебно
заседание, чрез ст. юрк. Василев поддържа изложените съображения за
1
потвърждаване на наказателното постановление. Прави възражение за
прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
26.08.2025 г., а жалбата е подадена на 05.09.2025 г.), от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление, намери следното:
От фактическа страна се установява, че на ****** г., около ***** часа, в
гр. Р., ул. „*******“ до номер **, свидетелите С. Д. К. и В. В. Х. – ст. полицаи в
** М. към ****** – С., спрели за проверка, водач на лек автомобил "*****",
рег. № ****** движещ се в посока от с. С. към гр. Р.. След преглед на
документите представени от него полицейските служители установили
самоличността му – М. З. К. с ЕГН **********. Служителите на МВР от
представените документи и от извършена справка в информационните масиви
на МВР, установили, че собственик на превозното средство е водача М. З. К.,
както и че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на 30.01.2025 г.
на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, с оглед
договор за покупко-продажба от 28.11.2024 г. и непререгистриране на
автомобила в двумесечен срок след закупуването му от собственика.
Във връзка с тези констатации срещу М. К. било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на Акт за
установяване на административно нарушение серия **, № ******* от ******
г., като актосъставителят приел, че виновно са нарушени разпоредбите на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето актът бил предявен на
жалбоподателката, същата го подписала и приела връчения й препис. В
съдържанието на акта не били вписани обяснения и възражения. Писмени
такива не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
След запознаване с материалите по административнонаказателната
преписка АНО констатирал признаци на извършено престъпление по чл. 345,
ал. 2 от НК, поради което на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН прекратил
административнонаказателното производство, образувано с акта по-горе, и
изпратил материалите на съответния прокурор.
Въз основа на тях в Районна прокуратура – С. била образувана преписка
с № ****/**** г. След анализ на съдържащите се в нея данни, с Постановление
от ****** г. прокурор при РП – С. отказал образуване на наказателно
производство за извършено престъпление от общ характер и прекратил
преписката. Приел, че извършеното от М. К. деяние е несъставомерно по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК от субективна страна, тъй като не са събрани
доказателства деянието да е извършено виновно, с умисъл, което изключва
приложение на наказателна репресия срещу дееца. Приел, че макар деянието
да не е престъпно, то същото би могло да се окачестви като административно
нарушение по Закона за движението по пътищата, преценката за което е в
2
компетентност на съответния административнонаказващ орган. Ето защо,
постановил препис от постановлението, ведно с преписката да се изпрати на
АНО – началник РУ М. при ОДМВР – С., с оглед евентуално реализиране
административнонаказателна отговорност на дееца за нарушение по чл. 140, ал
1 ЗДвП..
На 14.08.2025 г., след получаване на препис от постановлението за отказ
за образуване на досъдебно производство, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и въз основа на прокурорския акт
по преписка № ****/******* г. по описа на Районна прокуратура - С. издал
наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от
ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на М. К. за
установеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид: показанията на свидетелите С. Д. К. и В. В. Х., писмените
доказателства – заверено копие на АУАН серия ** № ******* от ******* г.,
Постановление на РП – С. от **** г. за отказ да се образува досъдебно
производство, справка за нарушител/водач, материалите по пр. пр. №
*****/***** г. на РП - С.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К. и Х.. От тях се
установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на
акта за установяване на нарушението. Свидетелите изясняват, че в хода на
проверката са извършили справка, от която се е изяснил статусът на
автомобила и липсата на надлежна регистрация към момента на управлението
му. Описаното от свидетелите, че автомобилът е бил с прекратена регистрация,
се потвърждава и от представената справка за регистрация и справка за
собственост на автомобила.
Видно от справката от МВР по история за ПС с рег.******* (в
материалите по пр. пр. № *****/****** г. на РП – С., съдържаща *****/*** г.
на РУ М.) се установява, че за МПС с горепосочения номер е регистриран
договор за продажба на лек автомобил с документ № *****/****** г. от
Нотариус № ***, като заявлението е подадено по електронен път. Липсват
данни в двумесечен срок от придобиването на автомобила новият собственик
жалб. К., да го е регистрирала, поради което и след изтичане на законовия 2-
месечен срок, на 30.01.2025 г. регистрацията на автомобила на основание чл.
143, ал.15 от ЗДвП е била прекратена служебно.
При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
НП е издадено от надлежно оправомощено лице. НП освен това е
издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след отказ на РП-С. да образува
наказателно производство и връщане на преписката на административно-
наказващия орган.
При издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. НП е
издадено на 14.08.2025 г. за нарушение от 26.06.2025 г., тоест преди изтичане
на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, доВ. до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В НП
3
са описани всички съставомерни фактически признаци на процесното
нарушение – управлението на автомобил от страна на жалбоподателката,
липсата на надлежна регистрация, конкретното основание за ненадлежната
регистрация – прекратяването й по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради
обстоятелството, че новият собственик в двумесечен срок от придобиването му
не е изпълнил задължението си да го пререгистрира, датите на служебното
прекратяване на регистрацията и на установеното управление на МПС-то.
Всички описани обстоятелства обхващат именно съставомерните факти на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и правят възможна проверката на тези
факти, а оттам и на приложимото право.
При така приетото от фактическа страна, безспорно се установява от
правна страна, че процесният автомобил при управлението му от
жалбоподателя не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, доколкото регистрацията на МПС-
то е била прекратена към датата на процесното деяние.
Изрично е посочено в НП какво е било правното основание за
прекратяването на регистрацията. По смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. За разлика от други
случаи на прекратяване на регистрация на автомобили, при които
задължителен елемент от фактическия състав се явява уведомяването на
собственика (какъвто е например случаят при изтекла застраховка ГО и
уведомяване от Гаранционния фонд при условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП),
в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, какъвто е и настоящият, законодателят не е
предвидил прекратяването да се извършва след уведомяването на собственика,
поради което и с изтичането на 2-месечния срок от настъпване на юридическия
факт – прехвърляне на собствеността, и липсата на осъществено регистриране,
възниква и основанието за служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила, без да се изисква допълнително уведомяване на новия собственик
– в този смисъл е и непротиворечивата практика по сходни казуси на АдмС П.
– Решение № 2450 от 14.12.2021 г. на АдмС П. по к. а. н. д. № 2806/2021 г.;
Решение № 1835 от 24.10.2022 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 2266/2022 г.;
Решение № 2443 от 13.12.2021 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 2409/2021 г.;
Решение № 1292 от 23.06.2021 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 1139/2021 г.; и др.
За да е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, не следва
кумулативно МПС-тата както да не са регистрирани, така и да нямат табела с
регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Така законодателят е
предвидил правило за поведение, което изисква от водачите кумулативно
спазването и на двете посочени изисквания: както МПС да е регистрирано,
така и да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
4
това места.
Използването на съюзът "и" в случая означава, че водачът трябва да
съобразява поведението си и с двете хипотези, а при неспазването на която и
да е от тях, както и при неспазването и на двете едновременно, ще е налице
административното нарушение. В този смисъл и в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която
се явява санкционната разпоредба по посочения текст, е използван съюзът
"или", доколкото, както вече се посочи, нарушението ще е налично и при
неспазването на само една от двете горепосочени хипотези. В случая
административнонаказващият орган не е изложил твърдения управляваното
МПС да не е било с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Видно от словесното изписване на нарушените
правила в НП, водачът е бил санкциониран за това, че управлява МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред, т. е. за първата от двете хипотези на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
В случая се установява и извършване на нарушението от субективна
страна от жалбоподателката. Същата е била собственик на процесния
автомобил, поради което и е знаела от една страна, че има задължение като
приобретател в едномесечен срок от придобиването му да го регистрира,
каквото е задължението й по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, както и е знаела, че при
неизпълнение на това задължение, след изтичането на два месеца от
придобиването на автомобила, регистрацията на същия ще бъде прекратена по
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Дори и да се твърдеше незнание на закона, такова не
би било извинително (Ignorantia legis neminem excusat), поради което и
поведението й по управление на автомобила, който е бил дерегистриран, е
било виновно.
Във връзка с възражението за липса на уведомяване съдът следва
изрично да посочи и че тези принципни съждения не се намират в
противоречие с издаденото Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г.
по т. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, доколкото същото разглежда хипотеза на
прекратяване на регистрация при липса на сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", т. е. когато основанието за прекратяването е по чл.
143, ал. 1 от ЗДвП и където законодателят изрично е предвидил задължение за
уведомяване на собственика за прекратената регистрация. По отношение на
неприложимостта на посоченото тълкувателно постановление при останалите
хипотези на служебно прекратяване на регистрацията на МПС-та,
включително по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, е и най-актуалната съдебна практика
на касационната инстанция, постановена след издаването на тълкувателното
постановление – така и Решение № 1145 от 16.06.2023 г. на АдмС - П. по к. а. н.
д. № 806/2023 г. – "с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС
от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, е обсъждан въпросът дали се носи
административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП от водача, ако
не е изпратено и съответно получено уведомление за служебно прекратяване
на регистрацията по чл. 143, ал. 10 ЗДвП или собственикът не е узнал за този
факт по друг начин.... В конкретния случай, обаче, регистрацията на
автомобила на С. била служебно прекратена не по смисъла на чл. 143, ал. 10
ЗДвП, а по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП .... Обстоятелството, че С. е управлявал
автомобила с поставени регистрационни табели не изключва вината му за
5
управление на МПС с прекратена регистрация. ", Решение № 1106 от
14.06.2023 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 949/2023 г., Решение № 1191 от
22.06.2023 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 888/2023 г., Решение № 4179 от
08.05.2025 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 189/2025 г.,Решение № 3726 от
22.04.2025 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 53/2025 г., Решение № 1357 от
12.02.2025 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 2101/2024 г., Решение №
205/08.01.2025 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 2487/2024 г., Решение №
831/24.04.2025 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 65/2025 г., както и Решение №
133 от 27.04.2021 г. по к. а. н. д. № 23/2021 г. на АдмС – С.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателката, че наказването е осъществено на неточно правно основание
и в разрез със становището на прокурора, изложено в Постановлението за отказ
да се образува ДП, доколкото въпреки че наказателното постановление е
издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН - въз основа Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр № ****/****** г. по
описа на Районна прокуратура - С., както е посочено в съдържанието му,
доказателствената тежест в производството остава върху АНО. Следователно,
преди да издаде НП наказващият орган е следвало сам да установи и прецени
въз основа на събраните доказателства извършено ли е административно
нарушение, каква е правната му квалификация, налични ли са всички елементи
от състава му, включително вината на дееца. Видно е, че след получаване на
постановлението на прокурора АНО не е събирал нови доказателства, а е издал
наказателно постановление въз основа на безспорно установените обективни
факти - че жалбоподателката е управлявала МПС, нерегистрирано по
надлежния ред. АНО е приел, че служебното прекратяване на регистрацията на
управляваното от жалбоподателката МПС на 30.01.2025 г. е станало на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, което е в пълно съответствие с
установеното в хода на проверката по визираната прокурорска преписка. В
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство са изложени
други факти - че регистрацията на МПС е прекратена служебно на означената
дата в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - поради липсата на сключена
задължителна застраховка ГО на автомобилистите, но така приетото не
кореспондира с установеното по преписката. Предвид това правилно АНО е
отразил фактическата обстановка в НП като не е допуснал нарушение на
процесуалните изисквания и ограничил правото на защита на наказания,
доколкото става ясно за какво нарушение и въз основа на какви факти е
ангажирана отговорността му по административнонаказателен ред.
При така посоченото, правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Правилно е
определена и санкционната разпоредба – чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като
определената санкция е в минималния предвиден от закона размер – глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и
не подлежи на коригиране.
С оглед на горното, обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно, поради което и същото следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
6
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. При този изход на делото,
основателна се явява претенцията на ответната страна по жалбата за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР - С.
разноски в размер на 130 лева за предоставена правна помощ в хода на
производството, което не се отличава с фактическа и правна сложност,
осъществена единствено чрез изготвяне на писмена защита от надлежно
упълномощен процесуален представител – юрисконсулт с явяване му в едно
съдебно заседание.
Мотивиран от горното М. районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *********/********
г., издадено от началник РУ М. към ОД на МВР – С., с което на М. З. К. с ЕГН
**********, са наложени административни наказания: глоба в размер 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца на основание чл.
175, ал. 3, предл. 1-во от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. З. К. с ЕГН **********, да заплати в полза на ОД на
МВР - С. направените по делото разноски в размер на 130 лева /сто и тридесет
лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд гр. С.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7