№ 2273
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110116925
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/ФИРМА/, ЕИК *********, против **********, ЕИК ***********, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 181,79 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, изплатено от
ищеца по силата на договор за имуществено застраховане във връзка с настъпило на
18.08.2022 г. застрахователно събитие, причинено от лице, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 18.08.2022 г. в гр. София е настъпило ПТП с участие на
застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“ лек автомобил „БМВ”, с рег. №
***********, и моторно превозно средство „КИА”, с рег. № *********. Поддържа, че
виновен за настъпване на ПТП е водачът на моторно превозно средство „КИА”, с рег. №
*********, чиято гражданска отговорност е била застрахована по силата на договор,
сключен с ответното дружество. Сочи, че е извършил плащане на застрахователното
обезщетение в размер на 265,63 лв. Твърди още, че е поканил ответника да възстанови
платеното обезщетение, но последният заплатил сумата в размер на 83,68 лева, като за
сумата от 181,79 лв. не е изпълнил задължението си. Ето защо искането е съдът да признае
за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 181,79 лв., и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /31.03.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата и направените в
производството разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба. Със същия оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер, счита същите за неоснователни. Оспорва
размера на застрахователното обезщетение като значително завишен. Твърди, че същият не
съответства на реално претърпените от увреденото лице имуществени вреди вследствие на
процесното ПТП. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е сключил
застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна
1
полица № 4704210900001704, валиден към момента на настъпване на процесното ПТП
/18.08.2022 г./. По силата на договора застрахователят е поел задължение да заплати
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек
автомобил марка „БМВ”, с рег. № ***********.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от 18.08.2022 г., в който в
посочено, че виновен за настъпването на ПТП-то е водачът на л.а. „КИА”, с рег. №
*********.
От уведомление за щета от застрахованото лице, адресирано до /ФИРМА/ е видно, че
е била образувана преписка по щета № 470421222244988.
Приети са Опис и Опис-заключение на претенция № 51-03000-2719/22 от 19.08.2022
г. От доклад по щета № 470421222244988 от 29.09.2022 г. и направената калкулация се
установява, че са налице основания за доплащане на застрахователното обезщетение и
размерът същото, възлиза на сумата от 265,39 лв. По делото е представено преводно
нареждане от 03.10.2022 г., от което се установява, че ищцовото дружество е наредило
плащане на сумата 265,39 лв. на собственика на увредения автомобил по процесната щета №
470421222244988.
Видно от представените доказателства, с покана за доброволно изпълнение на
регресни претенции от 05.10.2022 г. ищцовото дружество поканило ответника да възстанови
сумата от 1 648,30 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение, като било
извършено прихващане на насрещно дължими вземания по регресни претенции. С
последваща покана за доброволно изпълнение на регресни претенции, ищецът поканил
ответника да възстанови сумата в размер на 265,39 лв., представляваща доплащане на
застрахователно обезщетение, след допълнителни калкулации на щетите, като същото било
платено частично от ответното дружество. Ответникът възстановил само сума в размер на
83,68 лв., като е останала неплатена претендираната по настоящото дело в размер на 181,79
лв.
От заключението на изслушаната САТЕ се установява, че общата стойност на
причинените при ПТП вреди по л.а. „БМВ”, с рег. № *********** от техническа гледна
точка са в причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП. Установява се също,
че действителната стойност на вредите по л.а. „БМВ”, с рег. № *********** по средни
пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 4 876,63 лева.
В проведен чрез видеоконференция разпит в открито съдебно заседание, проведено
на 06.12.2023 г., разпитаният свидетел К. Г. Г., заявява, че е участвал в ПТП в гр. *********
на 18.08.2022 г., като при движение по ********** му било отнето предимството и
автомобилът идващ от негово дясно го е ударил. Изяснява, че щетите били от задната част
до предната част на автомобила – вратите, вътрешната греда и броните. Споделя, че веднага
отбили в страни от пътя с другия участник в ПТП, обадили се на органите на МВР и
съставили двустранен констативен протокол. Заявява, че след това откарал колата в
автосервиз, като застрахователите насрочили и втори оглед.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК, предмет на доказване са спорните факти от
значение за решаване на делото и връзките между тях. В настоящия случай страните не
спорят и с доклада по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно, че
гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована по задължителна
застраховка „ГО“ при ответното дружество към датата на ПТП и че увреденото МПС е било
застраховано по застраховка „Каско“ при ищцовото дружество.
Предмет на настоящия спор е за дължимия размер на застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с
установяване на следните кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно застрахователно
правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество-ищец; 2.
Заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец; 3. Предпоставките по чл.
45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ с плащането на застрахователното
2
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка същият встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност". Когато
вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да
предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди.
Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ
е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали
права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане. Събраните по делото
доказателства еднопосочно и безспорно установяват, че на посочената в исковата молба
дата, водачът на лек автомобил „КИА”, с рег. № ********* е причинил виновно увреждания
по застрахования при ищеца автомобил „БМВ”, с рег. № ***********.
От изложеното следва, че по делото е проведено пълно доказване на фактическия
състав на деликта – противоправно поведение на водача на „КИА”, с рег. № *********,
което се намира в причинно-следствена връзка с настъпили имуществени увреждания по л.а.
„БМВ”, с рег. № ***********. Съдът приема за установена вината на водача на л.а. „КИА”, с
рег. № *********, доколкото от материалите по делото – изготвената експертиза,
двустранен констативен протокол от 18.08.2022 г., както и от събраните гласни
доказателствени средства чрез разпита на свид. Г., се установява, че именно водачът на лек
автомобил „КИА”, с рег. № ********* е виновен за настъпване на ПТП, предприемайки
маневра за ляв завой от улица вдясно от ул. **********, като не пропуска и отнема
предимството на движещия се отдясно л.а. „БМВ”, с рег. № ***********.
Същевременно, застрахователят по имуществената застраховка е длъжен да съобрази
размера на обезщетението с действителната стойност на вредите, изчислена към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Тълкуването на разпоредбите на КЗ води до
извода, че за определяне на размера на застрахователните обезщетения законодателят
изхожда от един общ фундаментален критерий - действителната стойност на причинената
вреда, т.е. стойността, определена по средни пазарни цени към датата на застрахователното
събитие.
Съгласно задължителното за приложение от съдилищата решение № 52/08.07.2010г.
по т.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при определяне на обезщетението по чл. 226 КЗ
/отм./ прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.
4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006г. на КФЗ не е
задължително. Определеното застрахователно обезщетение въз основа на заключение на
вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на Приложение № 1,
когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на
обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба №
24/08.03.2006г. на КФЗ понастоящем Наредба № 49 от 16.10.2014 г. на КФН. Изплатилият
застрахователно обезщетение на увреденото лице застраховател по имуществена
застраховка, встъпва по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ в правото на застрахования срещу
застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност” в обема, в който
то съществува към момента на встъпването. След като правото на увредения към
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е да получи
обезщетение в размер на действителната стойност на вредата, но не повече от
застрахователната сума по договора, встъпването на застрахователя по имуществената
застраховка е до същия размер на обезщетението. При съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие като ползва заключение на вещо лице.
В настоящия случай, от представената доказателства е видно, че е извършен ремонт
на увреденото МПС, като първоначалната стойност е била в размер на 1 648,30 лв., която
сума е претендирана и възстановена на ищеца от ответното дружество. По настоящото дело,
3
претендираната сума е за доплащане на застрахователно обезщетение, определена от
ищцовото дружество въз основа на извършена последваща калкулация. От определената за
доплащане сума в размер на 265,39 лв., след отправена регресна покана, ответното
дружество е заплатило само част от претенцията в размер на 83,68 лв., като е останала
неплатената процесната сума в размер на 181,79 лв. От заключението по допуснатата авто-
техническа експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено се установява, че действителната стойност на вредите
към датата на застрахователното събитие, възлиза на сумата от 4 876,63 лв. Предвид
горното, след като в заключението вещото лице е определило, че стойността на вредите
възлиза на 4 876,63 лв., което надхвърля действителната стойност на вредите към датата на
ПТП, включващ както първата претенция на ищцовото дружество в размер на 1 648,30 лв.,
така и последващата претенция за сумата от 265,39 лв., съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за неплатена от ответното дружество претенция за
доплащане на застрахователно обезщетение в размер на 181,79 лв. следва да бъде уважен
изцяло като основателен и доказан.
По разноските:
При този изход на спора и изричната претенция на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените разноски по делото в
размер на 750,00 лв. – 50,00 лв. държавна такса, 300,00 лв. САТЕ и 400,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД ***********, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление ************ представлявано от
******************************, да заплати на *************, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от **************** сумата
от 187,79 лв. (сто осемдесет и седем лева и 79 ст.), представляваща обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, състояло се на 18.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба - 31.03.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ***********, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление ************ да заплати на *************, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *********** сумата от 750,00 лв.,
(седемстотин и петдесет лева), представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4