Определение по адм. дело №670/2025 на Административен съд - Русе

С молба вх.№ 5286/09.12.2025г. оспорващият Д. К. Г. от гр.Русе е предявил искане по чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на оспорената заповед ЗППАМ № 25-0869-000166/24.09.2025г. на полицейски инспектор към ОДМВР Шумен, сектор Пътна полиция.

Това искане съдът намира за неоснователно по следните мотиви:

В молбата липсват изложени фактически обстоятелства, които да обосновават предявеното искане.

Предварителното изпълнение на заповедите от вида на процесната е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК.

Нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Условията на чл. 166, ал. 2 от АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Такива обстоятелства в случая не се твърдят, не се доказват и не са налице, защото от жалбоподателя не се твърди и не е доказано настъпването на вреди от предварителното изпълнение на акта, които да са противопоставими на защитения обществен интерес.

Безспорно е, че временното спиране от движение на лек автомобил представлява затруднение за водача да се придвижва с този автомобил, т. е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за жалбоподателя. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, а в резултат на самото допуснато негово предварително изпълнение. С оглед това сам по себе си фактът на невъзможността за превозно средство да бъде ползвано в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост.

В конкретния случай не се твърди такъв интерес и не се обосновават обостоятелства, които го установяват, като липсват и доказателства за този релевантен факт.

Прилагането на мярка от вида на процесната е в обществен интерес - за защита правата на участниците в движението, с цел отстраняване на констатирано нарушение при осъществяване на дейността и привеждането й в съответствие със задължителните изисквания. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 и 6 с. з. предвижда, че обжалването на заповедите, с които се прилага ПАМ по чл.171 ЗДвП се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената мярка. В изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата, със специалното правило на чл. 172, ал. 6 ЗДвП е допуснато пряко по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалните административни актове от категорията на процесния.

Предмет на настоящата съдебна проверка е наличието на критериите по чл.166, ал. 2 АПК, обуславящи постановяването на временна обезпечаваща правото на защита на жалбоподателя мярка - спиране на допуснатото от закона незабавно действие на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно предписанието на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, критерий за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда. След като наличието на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането, следва изводът, че прилагането на заповедта не създава непосредствени опасности за жалбоподателя, респ. не се налага то да бъде незабавно спряно. Данните по делото не обуславят извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Както бе посочено, цитираната разпоредба изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Респ. същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява.

При данните по делото, липсват дори и твърдения на адресата, не се доказват изискуемите предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта за прилагане на ПАМ. Евентуалните затруднения на адресата на акта не могат да се квалифицират като значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл.166, ал. 2 АПК. На практика с искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ жалбоподателят защитава собствените си интереси, които не биха могли да бъдат поставени над обществения интерес за защита живота и здравето на участниците в движението. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността му да управлява МПС, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативните възможности за придвижване при нужда с обществен транспорт. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена.

В искането липсват описани и доказани обстоятелства, които да попадат в категорията по чл.166, ал. 2, вр. с ал. 4 АПК, поради което не е мотивирано основание за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед.

ПАМ са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 2, б. " м" ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Обстоятелството, че със заповедта адресатът е лишен от възможността да управлява МПС, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност да упражнява това право всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта. Такива обстоятелства в случая не са налице.

Отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движението по пътищата, в конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост.

Предвид изложеното искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорваната ПАМ е неоснователно и следва да се отхвърли като такова с настоящето определение.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. К. Г. от гр.Русе, с правно основание чл. 166, ал. 4 АПК, за спиране на допуснатото по силата на чл.172, ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на заповед ЗППАМ № 25-0869-000166/24.09.2025г. на полицейски инспектор към ОДМВР Шумен, сектор Пътна полиция, като неоснователно.

Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.