Решение по КНАХД №1407/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба от К. В. Б., [ЕГН], от [населено място], против Решение №553/12.05.2025г по АНД №991/2025г на ВРС, ХІІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Варна НП №812561-[рег. номер]/07.02.2025г и наложената й имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН - неправилно приложение на материалния закон, на две основания. От една страна се поддържа несъставомерност на нарушението с оглед факта, че неизпълнението на задължението на касаторката се дължи на проблем с портала за електронни услуги на НАП във връзка с подновеното й удостоверение за КЕП, което е единствената възможност за подаване на декларации за ДЗЗД. От друга страна се оспорва застъпеното от ВРС становище, че вмененото й нарушение не представлява маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН, като се излагат аргументи в подкрепа на противното. С тези съображения се настоява за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание, редовно призована, касаторката не се явява и не се представлява.

Ответният АНО - директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Варна, чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Х. А. с писмени бележки с.д. №14575/10.09.2025г оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за законосъобразност на оспореното решение, като настоява за оставянето му в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на В. О. прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция преценява жалбата като основателна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел от фактическа страна, че на 19.08.2024г св.М. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП-Варна по партидата на „Просеки 2020“ ДЗЗД и установила, че задълженото лице К. Н. Б. – представляващ дружеството, не е изпълнила задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за д.п.м.07.2024г в териториалната дирекция по регистрацията си в срока по чл.125 ал.5 от ЗДДС – 14.08.2024г.За така установеното нарушение компетентното длъжностно лице съставила АУАН от 05.11.2024г, предявен чрез упълномощен представител. Тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани възражения против акта. Въз основа на него било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната [жк], за което на оснцчл.179 ал.1 от ЗДДС наложил на К. Б. имуществена санкция в размер на 500лв.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, от правна страна съдът приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, със съдържание, отговарящо на изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, за обективно и субективно съставомерно нарушение, което е безспорно доказано и правилно [жк], и за него е наложена имуществена санкция в специалния минимум по приложимия чл.179 ал.1 от ЗДДС. Съдът обсъдил всички възражения на настоящата касаторка за незаконосъобразност на НП, вкл. относно приложението на чл.28 от ЗАНН, и изложил мотивирани съображения за тяхната неоснователност. Поради това потвърдил изцяло НП и осъдил Б. да заплати на АНО юрисконуслтско възнаграждение в размер на 80лв.

Касационната инстанция намира, че въззивният съд е извършил неправилна преценка по приложението на материалния закон при издаване на НП. Според цитираната в проверяваното му решение административнонаказателна разпоредба на чл.179 ал.1 от ЗДДС (последно изм. ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125 ал.1 или не я подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. В случая АНО безспорно е избрал правилно адресата на задължението по чл.125 ал.1 от ЗДДС – представляващия дружеството по ЗЗД, физическото лице К. Б., която е и субект на административнонаказателната отговорност за неизпълнение на същото задължение. Вместо обаче да й наложи глоба по реда на чл.179 ал.1 от ЗДДС, АНО й е наложил имуществена санкция в размер на 500лв. Т. наказание за ФЛ не предвиждат нито общият ЗАНН, нито специалният ЗДДС, което резултира в неправилно приложение на материалния закон при постановяване на НП.

Сред правомощията на районния съд в производството по ЗАНН в чл.63 ал.7 от ЗАНН липсва възможност да промени вида на наложеното от АНО наказание от един вид (имуществена санкция) в друг вид (глоба). Предвид констатираната невъзможност за отстраняване на незаконосъобразността на НП в хода на съдебното производство, постановлението безалтернативно следва да бъде отменено. Като не е съобразил гореизложеното и е потвърдил НП, предходният съдебен състав е постановил незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон решение, което следва да бъде отменено, както и НП, доколкото касационната инстанция също не разполага с правомощие да промени избраното от АНО административно наказание като вид.

При този изход на делото претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а касаторката не е поискала такива.

Така мотивиран и на осн.чл.222 ал.1 от АПК касационният съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №553/12.05.2025г по АНД №991/2025г на ВРС, ХІІІ с-в, вместо което ПОСТАНОВЯ:

ОТМЕНЯ издаденото от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна НП №812561-[рег. номер]/07.02.2025г и наложената на К. В. Б., [ЕГН], от [населено място], имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.