Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 06.11.2019г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 633 по описа за 2019г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 22,11,2006г. между «Българска пощенска
банка» АД и Г.Ф.Ф. в качеството му
на ЕТ «Дениз – Г.Ф.» е сключен
договор за кредит, по силата на който
на ответника е предоставена
сумата от 10000 лева за посрещане
на краткосрочни оборотни нужди,
а той се е задължил да за заплаща
лихва в размер на сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми, обявен от банката и договорна лихвена надбавка от 4,5
пункта, която се начислява ежемесечно и се дължи до 21-во
число. Длъжникът е преустановил
изпълнението на поетите задължения, считано от 06,07,2010г., като
на 22,11,2016г. е настъпил крайния
падеж. На 21,06,2017г. вземанията са
прехвърлени на ищеца, за което длъжникът е уведомен на 28,01,2017г. За събиране на дължимите суми от 2560,50 лева просрочена главница, 1983,21
лева договорна лихва за периода от 06,07,2010г. до 29,07,2014г., 14,25 лева
наказателна лихва за периода от 05,08,2010г. до 29,07,2014г., 128,22 лева
разноски за обслужване на кредита за периода от 30,06,2010г. до 03,08,2017г. и
335,42 лева законна лихва за периода от 25,03,2016г. до 03,08,2017г. и
законната лихва от датата на подаване на заявлението е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№58/2019г. по описа на АРС, но длъжникът е подал
възражение. Ето защо моли да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца горните суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението. Претендира направените по делото разноски, както и тези, направени
в заповедното производство.
Ответникът оспорва предявения иск
като твърди, че използваната от него сума е била 5000 лева и същата е върната
на кредитора. Евентуално моли в случай, че искът бъде уважен, задължението му
да бъде разсрочено, тъй като не разполага със средства за заплащане на претендираната сума.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №58/2019г. по описа на АРС е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на
предявения установителен иск, както и че срещу нея е
подадено възражение от длъжника. Настоящият иск е предявен в предвидения
едномесечен срок от съобщението за това до заявителя, поради което е допустим.
Между ответника и „Българска пощенска банка“ АД е сключен
договор от 22,11,2006г. за банков кредит
продукт „Бизнес револвираща линия“ №BL4224. Съгласно
същия банката е предоставила кредит във формата на револвираща
кредитна линия в размер на 10000 лева, която ответникът се е задължил да ползва
и върне заедно с дължимите лихви до крайния срок – 120 месеца от откриване на
заемната сметка. Видно от представено удостоверение това е станало на 22,11,2006г.
или падежът на задължението е 22,11,2016г. В чл.2, ал.2 от същия е уговорено,
че кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично задълженията си
по главницата, както и да полза отново средства от кредита до максималния му
разрешен от банката размер в рамките на горния срок. На 21-во число на всеки
месец кредитополучателят е длъжен да внесе по сметка си сума в размер на 6%
върху сбора от усвоената към 21-во число на месеца главница по кредита и
дължимата към същата дата лихва, но не по-малко от дължимата лихва. В случай на
просрочие размерът на вноската се увеличава със сума
в размер на 6% върху размера на просрочената главница и дължимата върху нея
лихва.
В тежест на ищеца е да установи, че банката е била
изправна страна и е предоставила на ответника уговорената сума за срока,
посочен в договора. Доказателства за това не са представени, но ответникът
признава, че е ползвал сума от около 5000 лева. От това следва, че той следва
да докаже, че е изпълнил задължението си и е върнал същата. Доколкото това не е
направено, както и поради това, че вземането е прехвърлено на ищеца с договор
за цесия от 21,06,2017г. (което не е
спорно между страните), искът е основателен по отношение на претенцията за
главница или за сумата от 2560,50 лева.
В останалата си част искът е недоказан – липсват
доказателства каква част от главницата е била използвана и през кой период,
съответно няма как да се определи размерът и периодът на задължението за
плащане на договорна лихва, на наказателна лихва, на разноски за обслужване на
кредита. Това е необходимо, тъй като в случая се касае до револвиращ
кредит, при който размерът на задълженията не е определен изначално в договора,
а зависи от обстоятелства, които настъпват в срока на действието му – дали и каква част от предоставения кредитен лимит ще
бъде използвана и за какъв период. Или след като липсват каквито и да било
доказателства относно последното, то няма как да бъдат установени размерът и
периодът на дължимата лихва – договорна и наказателна, както и на разноските за
обслужване на кредита. С оглед на горното съдът приема, че ищецът, в чиято
тежест е това, не е установил чрез пълно и пряко доказване настъпването на
фактите, които пораждат правото му да претендира част от исковите суми - сумата
от 1983,21 лева договорна лихва за периода от 06,07,2010г.
до 29,07,2014г., сумата от 14,25 лева наказателна лихва за периода от
05,08,2010г. до 29,07,2014г. и сумата от 128,22 лева разноски за обслужване на
кредита за периода от 30,06,2010г. до 03,08,2017г. Ето
защо предявеният иск по отношение на тях е недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва. Тъй като крайният срок на договора е
22,11,2016г., то това е датата, на която е изпаднал в забава. Ето защо такава
се дължи от тази дата до датата, посочена в исковата молба – 03,08,2017г. в
размер на 181,37 лева, изчислен от съда на основание чл. 162 от ГПК. За периода
от 25,03,2016г. до 21,11,2016г. и до пълния размер от 335,42 лева претенцията
следва да бъде отхвърлена. От датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането се дължи обезщетение в размер на законната
лихва.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска или от общо 250,43 лева, следва да се
присъдят 136,74 лева. Същото се отнася и
по отношение на разноските, направени в заповедното производство или от общо 250,43
лева, ответникът дължи 136,74 лева.
Основателно е искането по чл. 241 от ГПК за разсрочване
на изпълнението, като в тази връзка съдът отчита възрастта на ответника,
ниските доходи от пенсия – 230 лева, влошеното му здравословно състояние, както
и обстоятелството, че не притежава движимо и недвижимо имущество. С оглед
изложеното изпълнението по отношение на дължимите суми по заповедното и
исковото производство следва да бъде разсрочено на равни месечни вноски в
размер на 50 лева месечно, дължими от първо число на месеца след влизане в сила
на решението.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Г.Ф.Ф., ЕГН ********** ***
дължи на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Мария Луиза“ №100, ет.3,
представлявано от Николаос Константинос
Петракополус и Панайотис Влахос,
сумата от 2560,50 лева (две хиляди петстотин и шестдесет лева и петдесет
стотинки), представляваща главница по договор от 22,11,2006г. за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ №BL4224, сключен с „Българска пощенска банка“ АД, ведно с
обезщетение за забава в размер на 181,37 лева (сто осемдесет и един лева и
тридесет и седем стотинки) за периода от 22,11,2016г. до 03,08,2017г. и в
размер на законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда 11,01,2019г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което
е издадена заповед за изпълнение №56 от 18,01,2019 по ч.гр.д.№ 58/2019г. по
описа на Районен съд Асеновград, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове
за признаване на установено, че дължи сумата
от 1983,21 лева (хиляда деветстотин осемдесет и три лева и
двадесет и една стотинки) договорна лихва за периода от 06,07,2010г. до
29,07,2014г., сумата от 14,25 лева (четиринадесет лева и двадесет и пет
стотинки) наказателна лихва за периода от 05,08,2010г. до 29,07,2014г. и сумата
от 128,22 лева (сто двадесет и осем лева и двадесет и две стотинки) разноски за
обслужване на кредита за периода от 30,06,2010г. до 03,08,2017г., както искът за признаване на установено, че дължи
обезщетение за забава за периода от
от 25,03,2016г.
до 21,11,2016г. и до пълния му размер от 335,42 лева (триста тридесет и пет
лева и четиридесет и две стотинки).
ОСЪЖДА Г.Ф.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на „Мелон
България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Мария Луиза“ №100, ет.3, представлявано от Николаос
Константинос Петракополус и
Панайотис Влахос, сумата от 136,74 лева (сто тридесет
и шест лева и седемдесет и четири стотинки), направени по производството
разноски, както и сумата от 136,74 лева (сто тридесет и шест лева и седемдесет
и четири стотинки), направени в заповедното производство разноски.
РАЗСРОЧВА на основание чл.
241 от ГПК изпълнението по отношение на дължимите суми от 2560,50 лева (две
хиляди петстотин и шестдесет лева и петдесет стотинки), представляваща главница
по договор от 22,11,2006г. за банков кредит продукт
„Бизнес револвираща линия“ №BL4224, сключен с „Българска пощенска банка“ АД, ведно с
обезщетение за забава в размер на 181,37 лева (сто осемдесет и един лева и
тридесет и седем стотинки) за периода от 22,11,2016г. до 03,08,2017г. и в
размер на законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда 11,01,2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и на дължимите суми от 136,74 лева (сто тридесет и шест лева и
седемдесет и четири стотинки), направени по производството разноски и от 136,74
лева (сто тридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки), направени в
заповедното производство разноски, като същите следва да бъдат платени на равни
месечни вноски в размер на 50 (петдесет) лева месечно, дължими от първо число
на месеца след влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: