Присъда по дело №769/2024 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 22
Дата: 1 април 2025 г.
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20245640200769
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 септември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 22
гр. гр. Хасково, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
СъдебниВиолета Анг. Динкова

заседатели:Живка Д. Йовчева
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
и прокурора Санко С. Банчев
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Г. Наказателно дело от общ
характер № 20245640200769 по описа за 2024 година
и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Г. П., роден на **********, ЕГН:
********** за виновен в това, че на 27.10.2022 г. в гр.Хасково, се заканил с
убийство на М. Г. В. от гр.Хасково, като й казал: „Ще те убия, ти на кой си
мислиш, че говориш така“, „Ще ви убия всички, ще ви изгоря заедно с къщата
и ще ви излежа“; „Ще ви подпаля цялата къща, ще ви излежа цялата къща, не
знаеш в какво се забърка, ще ви отмъстя, не знаеш какво мога да ти направя“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
– престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, поради
което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА
наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, наложено за срок от 9
месеца с изпитателен срок от 3 години.
ПРИЗНАВА И. Г. П., роден на ***************, ЕГН: ********** за
виновен в това, че на 27.10.2022 г. в гр.Хасково, по хулигански подбуди
1
причинил лека телесна повреда на М. Г. В. от гр.Хасково, изразяваща се в
кръвонасядане и травматичен отток на дясната ръка, довели до причиняване
на страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.2 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл.
чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал. 2, вр чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание
„лишаване от свобода” за срок от 5 месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, наложено за срок от 5
месеца с изпитателен срок от 3 години.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 23, ал. 1 от Наказателния кодекс едно
общо наказание на подс. И. Г. П., с адрес: град Хасково, ул. „*****, ЕГН:
********** измежду наложените му с настоящата присъда, а именно най –
тежкото от тях – „Лишаване от свобода” за срок от 9 месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 1 от НК,
изпълнението на определеното общо и най – тежко наказание за срок от 3
години.
ОСЪЖДА подс. И. Г. П., с адрес: град Хасково, ул. „*****, ЕГН:
********** да заплати на М. Г. В. с ЕГН: **********, с адрес: град Хасково,
ул. ******, ЕГН: ********** сумата в размер на 1500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от деянието, квалифицирано, като престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на деянието – 27.10.2022 г. до
окончателното й изплащане, като искът по чл. 45 от ЗАД за разликата от
уважения до пълния предявен размер от 3000 лева – ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА подс. И. Г. П., с адрес: град Хасково, ул. „*****, ЕГН:
********** да заплати на М. Г. В. с ЕГН: **********, с адрес: град Хасково,
ул. „*****, ЕГН: ********** сумата в размер на 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от деянието, квалифицирано, като по
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от Наказателния кодекс,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието –
27.10.2022 г. до окончателното й изплащане, като искът по чл. 45 от ЗАД за
разликата от уважения до пълния предявен размер от 2000 лева – ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен.
ОСЪЖДА подс. И. Г. П., с адрес: град Хасково, ул. *****, ЕГН:
********** да заплати на М. Г. В. с ЕГН: **********, с адрес: град Хасково,
ул. „*****, ЕГН: ********** сумата в размер на 800.00 лева, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен по делото
повереник.
ОСЪЖДА подс. И. Г. П., с адрес: град Хасково, ул. „*******, ЕГН:
********** да заплати по сметка на ОД на МВР - Хасково сумата в размер на
633.55 лева, представляваща разноски по делото за възнаграждения на вещи
лица по назначената в хода на досъдебното производство експертизи, а по
сметка на Районен съд - Хасково сумата в размер на 140.00 лева –
възнаграждения за явяване на вещи лица и изслушването им пред съда, както
и сумата общо в размер на 110 лева – ДТ върху уважения размер на
гражданските искове, както и 5.00 лева – ДТ за всеки случай на издаване на
изпълнителен лист по делото за вземания за ДТ и разноски в полза на ОД на
МВР – Хасково и по сметка на РС - Хасково.
2
Приобщеният като веществено доказателство един брой оптичен
носител да остане приложен по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от обявяването й, като ОБЯВЯВА на
основание чл. 310, ал. 2, вр. чл. 308, ал. 1 НПК, че мотивите към присъдата ще
бъдат изготвени в срок до 16.04.2025 г.

Председател: /п/ не се чете.
Заседатели:
1./п/ не се чете.
/п/ не се чете.
2.Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.

3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда рег. № 22 от 01.04.2025 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по НОХД № 769 по описа за 2024 година.


Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия И. Г. П. от
град Хасково обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за
извършено престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал.1 от Наказателния кодекс – за
това, че на 27.10.2022 г. в гр.Хасково, се заканил с убийство на М. Г. В. от
гр.Хасково, като й казал: „Ще те убия, ти на кой си мислиш, че говориш така“,
„Ще ви убия всички, ще ви изгоря заедно с къщата и ще ви излежа“; „Ще ви
подпаля цялата къща, ще ви излежа цялата къща, не знаеш в какво се забърка,
ще ви отмъстя, не знаеш какво мога да ти направя“ и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му. Обвинение е повдигнато
срещу подсъдимия и за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от
Наказателния кодекс - за това, че на 27.10.2022 г. в гр.Хасково, по хулигански
подбуди причинил лека телесна повреда на М. Г. В. от гр.Хасково, изразяваща
се в кръвонасядане и травматичен отток на дясната ръка, довели до
причиняване на страдание, без разстройство на здравето.
Лицето, посочено в обвинителния акт като пострадало от всяко от
описаните в него престъпления – М. Г. В., е конституирана, след отправено
искане пред РС – Хасково, в качеството й на частен обвинител, а предявените
от нея граждански искове срещу подсъдимия И. Г. П., всеки с правна
квалификация по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите съответно за
сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
деянието, квалифицирано, като по престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 2 от Наказателния кодекс, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието – 27.10.2022 г. до окончателното й изплащане,
както и за сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от деянието, квалифицирано, като по престъпление по чл. 144, ал.
3, вр. ал.1 от Наказателния кодекс, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието – 27.10.2022 г. до окончателното й изплащане в
разпоредително заседание са приети за съвместно разглеждане в наказателния
процес, респ. пострадалата е конституирана в качеството на граждански ищец.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа всяко
от обвиненията срещу подс. И. Г. П.. Счита, че в хода на съдебното следствие
от събраните доказателства били доказани безспорно, както от обективна,
така и от субективна страна извършените от него деяния, а именно, че на
27.10.2022 г. в гр.Хасково се е заканил с убийство на М. Г. В. от гр. Хасково
като й казал - „Ще те убия, ти на кой си мислиш, че говориш така“, „Ще Ви
убия всички, ще Ви изгоря заедно с къщата и ще Ви излежа“, „Ще Ви подпаля
цялата къща, ще Ви излежа цялата къща, не знаеш в какво се забърка, ще Ви
1
отмъстя, не знаеш какво мога да ти направя“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването, като това приема, че е
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр, ал. 1 от НК, както и второто
престъпление, за което му е повдигнато обвинение за това, че на 27.10.2022 г. в
гр.Хасково по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на М.
Г. В. от гр.Хасково, изразяваща се в кръвонасядане и травматичен отток
на дясната ръка, довели до причиняване на страдание, без разстройство
на здравето, което е престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от
НК. След като излага правните съображения за осъществените две
престъпления, подлага на анализ на доказателствения материал и кои
свидетелски показания намира, че следва да бъдат кредитирани и кои не,
обосновавайки обвинителната теза. По отношение на наказанието, което
следвало да бъде наложено за извършените от подсъдимия престъпления,
предлага за това по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК да му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което на основание чл.
66, ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Наказанието за
извършеното второ престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от
НК, следвало да бъде „Лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от 3 години,
като счита, че на основание чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на подс. И. П.
следвало да бъде определено едно общо и най-тежко наказание за
извършените две престъпления, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен
срок от 3 години, а направените по досъдебното производство разноски –
възложени в негова тежест. Предявеният гражданки иск приема за
основателен и следвало да бъде уважен в пълния му размер.
Частният обвинител и граждански ищец – М. Г. В., лично и чрез
упълномощения по делото повереник – адв. П. Д. от АК - Хасково заявява, че
поддържа обвинението. Пледира се от повереника, след кратък анализ на
осъществената фактическа обстановка и достоверността на доказателствените
източници, че то било доказано. Моли, за извършеното престъпление по чл.
144, ал. 3, вр, ал. 1 от НК, на подсъдимия да му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, а за
извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК да
му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от 3
години, съответно да бъде определено общо и най – тежко наказание
„Лишаване от свобода“, чието изпълнение бъде отложено с изпитателен срок
от 3 години. По отношение на предявените и приети за съвместно разглеждане
граждански искове, моли всяка от претенциите да бъде уважена в пълен
размер. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен повереник.
Защитникът на подсъдимия И. Г. П. от град Хасково – адв. С. П. от АК –
2
Хасково, пледира, че обвинението не било доказано по несъмнен начин. В тази
връзка най – напред излага виждане, че се касаело за интересна в житейски и
юридически аспект хипотеза на вербален контакт, прераснал и във физическо
съприкосновение между неговия подзащитен и лицето, сочено като
пострадало. Самото лице, твърдяло, че именно физическото съприкосновение
с подсъдимия било основното, което се било случило при този конфликт, но по
– късно пред разследващите въвела в края на обясненията си факти за друго
деяние – заплахи, които твърдяла, че не спирали от страна на подсъдимия по
време на въпросния инцидент, но след анализ на достоверността на гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на присъствалите свидетели,
преценявайки и тяхната възможна заинтерисованост, счита, че тези заплахи
останали недоказани по делото. Освен това, и да имало подобни изрази, те не
били възбудили страх от подсъдимата за осъществяването им като развива
подробни и конкретни доводи за несъстоятелност на обвинителната теза в тази
част, като акцентира на контекста на добрите лични отношения, предхождащи
инцидента и че поведението на подсъдимия по повод демонстрирания страх на
пострадалата от отглежданото куче в имота му било на шега, а не реално
насъскване към частния обвинител и граждански ищец и на заключението на
вещото лице по назначената психологична експертиза. След като излага
становище кое приема като безспорно установено и кое не, предлага на
вниманието на съда подчинен на правилата на житейската логика анализ на
поведението на подсъдимия и на пострадалата и на свидетелите като очевидци
на част от инкриминираните събития, или на събитията след осъществяване на
твърдяните престъпни посегателства и счита, че не била установена
необходимата причинно – следствена връзка на нанесените на подсъдимата
травма с конкретно поведение на подзащитния му и подбудите за
осъществяване. Те в никакъв случай не били хулигански, а се касаело за чисто
човешки и междусъседски жест на физически контакт, като излага конкретни
фактически твърдения и правни аргументи в тази насока. Според защитникът,
фундаменталният принцип в наказателния процес, във всички правни
системи, още от древен Рим, бил търсене на обективната истина, в което се
изразявал и смисълът на този процес - да се намери обективната истина.
Подходът към този процес следвало да бъде от гледната точка на закона, а
законът казвал, че след като липсват конкретни факти, на които да се обоснове
обвинението, то неговият подзащитен трябвало да бъде оправдан по всяко от
тях, повдигнати му от прокуратурата с обвинителния акт. С оглед изложеното,
моли съда да постанови оправдателна присъда и по двете обвинения, които
били предявени с обвинителния акт, поради недоказаност и необоснованост, а
предявените граждански искове - отхвърлени.
Подсъдимият И. Г. П., призован по делото, се явява лично, като заявява,
че разбира всяко от повдигнатите обвинения, но не се признава за виновен по
тях. В хода на съдебното следствие дава обяснения по случая, а при
упражняване на лична защита се придържа изцяло към изложената от
защитата му теза и добавя допълнително аргументи, а при упражняване на
3
правото му на последна дума моли да бъде оправдан, тъй като изложеното в
обвинителния акт не било вярно, а пострадалата се хвалела в „махалата“, че
щяла да изкара пари от него.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И. Г. П. е роден на *********************
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. №
240418005000174841, издадена от Районен съд – Хасково на 18.04.2024 г.,
подсъдимият И. Г. П. не е осъждан към датата на повдигнатото му обвинение
и няма данни да е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда и на основание чл. 78а НК. От събраните
за подсъдимия характеристични данни се установява, че за същия няма
регистрирани криминални прояви. Няма данни за злоупотреба с алкохол, да
проявява агресия в квартала, в който живее и да е нарушавал обществения
ред.
В хода на съдебното следствие бе установено, че подсъдимият И. Г. П.,
към датата на инкриминираните събития и от години преди това живеел на
адрес: град Х., обл. Хасково, ул. ****** – къща с дворно място. В съседство,
на адрес ул. „*******, преди време живяла и частният обвинител и
граждански ищец М. Г. В. - К., заедно със семейството си. Те се познавали
като съседи, контактували нормално и нямали проблеми в отношенията
помежду си. Дори имало случай, в който подсъдимият И. П. бил откликнал на
молба и закарал със собствен автомобил М. В. и сина й с аутизъм до град
София. След това, за период от няколко години, частният обвинител и
граждански ищец М. Г. В. се била преместила да живее на друго място в град
Хасково. Впоследствие тя и семейството й - съпругът й свид. Д. К. К. от гр.
Хасково, синът им и дъщеря им - свид. Т. Д. К., се върнали да живеят на адрес
ул. „*****. Това се случило в началото на месец ноември 2022 г. Преди да се
нанесат обратно в къщата, семейство на пострадалата, извършило ремонтни
дейности, изразяващи се основно в боядисване, а също така и почистили
къщата. В този период между поземлените имоти на ул. „**** и ул. „****
имало ограда, която била ниска и това предизвиквало известно притеснение у
семейството на частния обвинител и граждански ищец, най – вече у самата М.
Г. В. и сина й, който страдал от аутизъм, тъй като съседите им – подс. И. Г. П.
и семейството им, имали куче, порода немска овчарка, което имало
възможност свободно да се придвижва в двора им, като лаело и скачало по
оградата при появата, предимно на частния обвинител М. Г. В.. Били водени и
разговори относно височината на оградата между имотите им, но не било
постигнато съгласие относно разходите за изграждането й.
На 27.10.2022 г., около обяд, частният обвинител М. В. Г. - К., заедно с
дъщеря си - свид. Т. К., отишла да боядисва стени в къщата, в която имали
4
намерения да се нанасят отново, а по - късно дошла и неин съсед и приятелка
– свид. Е. М. Д.. Докато била на терасата, видяла подсъдимия на улицата.
В около 18:30 часа на същата дата, М. В., заедно с дъщеря си - свид. Т. К.
и свид. Е. Д. от гр. Хасково, с която пили кафе в къщата и разговаряли,
тръгвали от къщата. Тогава кучето на съседа им – подс. И. П. започнало да лае
към тях и скачало по оградата. Докато другите две жени минали до пътната
врата, ч.о. и граждански ищец М. В. изостанала. В този момент се появил и
подс. И. П., който започнал да вика към кучето различни изрази, включващи
думите: „А., дръж! Изяж я!“. По този начин изглеждало, че той настървявал
още повече кучето. Това изплашило много частния обвинител и граждански
ищец, която още била на стълбите на къщата и от страх просто се свлякла.
Виждайки това, дъщеря й се върнала и й помогнала да се изправи. След това
двете излезли от двора на къщата.
Афектирана от поведението на съседа си, М. В. му потърсила сметка,
защо той настървявал кучето си срещу тях и спомняйки си и визирайки
случай с нахапано дете от куче, го предупредила да внимава да не остане без
куче. Това провокирало ответна реакция у подс. И. П.. Той започнал на свой
ред да крещи по адрес на пострадалата: „Коя си ти? Какво ще направиш? Нали
не искаш да ме спечелиш за враг? Нали те предупредих да ме слушаш?“. За да
се сложи край на неприятната сцена, М. В. последвала дъщеря си, която се
била качила в автомобила им. През това време подс. И. П. продължавал да
крещи по адрес на М. В. и казал: „Ще те убия! Ти на кой си мислиш, че
говориш така?“; ,„Ще ви убия всички, ще ви изгоря заедно с къщата и ще ви
излежа!“, „Ще ви подпаля цялата къща, ще ви излежа цялата къща! Не знаеш
в какво се забърка, ще ви отмъстя, не знаеш какво мога да ти направя!“. Тези
изрази, съдържащи закани били възприети и достигнали до съзнанието на
частния обвинител и граждански ищец, която вследствие на това се опитала да
влезе в лекия автомобил. Седнала на предната седалка до водача, което място
– на водача на лекия автомобил било заето от дъщеря й – свид. Т. К., но
подсъдимият я последвал, хванал вратата, за да не може да я затвори и рязко я
отворил, след което с крак и ръка, поставил тялото си така, че М. В. да не
може да я затвори. Въпреки присъствието на хора, включително съседи от
съседния жилищен блок, показали се на терасите си, сред които свид. Д. К. А.,
проявил пренебрежение и демонстрирал, че може да извършва действия
каквито си пожелае, като посегнал да удари свид. М. В., но тя се извърнала и
вдигнала ръка, за да се предпази и ударът му попаднал в дясната й ръка, под
лакътя. С това си действие той й причинил кръвонасядане и травматичен оток
на дясната ръка, довел до причиняване на страдание, без разстройство на
здравето. Възприемайки случващото се с майка й, свид. Т. К. се обадила
последователно на ЕЕН 112 и на баща си – свид. Д. К., за да съобщи за
случващото се. Разбирайки това, подс. И. П., преустановил само физическото
съприкосновение, но продължил със заплашителен тон да изрича закани и
пренебрежение към възможността появата на органите на МВР да се случи
или да доведе до нещо различно. След това се прибрал в двора си.
5
На мястото на инцидента пръв пристигнал свид. Д. К., тъй като работил
в близост - в ресторант ****“ на бул. „Г. С. Р.“ в град Хасково. Той бил
придружаван от свой колега - свид. М. Х. С. от гр. Хасково. Това накрало
подсъдимия отново да излезе на улицата. Отново се започнали викове и
спорове. В даден момент подс. И. П. за пореден път изрекъл заплахи, свързани
с причиняване на смърт: „Ще ви подпаля цялата къща, ще ви излежа цялата
къща!“; предизвикали страх у свид. М. В.. Свидетелят М. С. дочул
подсъдимия да казва по адрес на частния обвинител и близките й, че ако нещо
се случело с кучето, щяло с тях да се случи нещо.
Случващото се било отчасти възприето и от свид. Е. М. Д., но тя не взела
участие в скандала, а заснела случващото се с мобилния телефон, след което
по - късно предоставила видеоклипа на органите на МВР. На мястото на
събитията присъствал и свид. Г. С. П., баща на подсъдимия, който също дочул
спора за кучето, известно му било, че и преди имало такива.
Не след дълго на местопроизшествието се появили и полицейски
служители от състава на РУ на МВР- Хасково – свидетелите Е. Ф. Р. и В. Д.
Д., на длъжност „*** в РУ на МВР – Хасково, за да преустановят случващото
се и да предотвратят ескалация на конфликта. Тогава се появила и жената, с
която обвиняемият живеел на семейни начала – свид. К. В. С.. От всички лица,
имащи отношение към случая били изискани обяснения.
На следващия ден частният обвинител и граждански ищец – М. В. - К.
посетила съдебен лекар - д-р Х. Е. и споделила за случилото се. Тя се
оплаквала от болки в областта на дясната предмишница, ирадираща към
дланта и пръстите на същата и посиняване с оток. При прегледа й било
издадено Съдебномедицинско удостоверение № 429 от 2022 г., в което се
констатирало причиняването на кръвонасядане и травматичен оток на дясната
ръка на св. В.. Съдебният лекар бил удостоверил още, че телесните
увреждания могат да бъдат причинени по описаният от свидетелката начин.
Тя посетила и специалист за влошеното си психично здраве след случилото се.
Било й изписано лекарство, предвид притеснението и страха, който изпитвала.
Наложило се да приема това лекарство в продължение на около месец до
подобряване на състоянието й.
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена
съдебнопсихологична експертиза, като според заключението на вещото лице,
отправените заплахи към М. В. - К. били от естеството да възбудят
основателен страх у нея. Според вещото лице М. В. се страхувала от заканите
за убийство, отправени към нея и близките й на процесната дата.
Според заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 93 от 2024 г. на
пострадалата й било причинено кръвонасядане и травматичен оток на дясната
ръка. Било причинено страдание, без разстройство на здравето.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
6
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от
НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справка за съдимост, от приетите като писмени доказателства
документи, от заключенията на вещите лице по назначените в хода на
досъдебното производство съдебно – медицинска и психологическа
експертизи, всяко от които прието от съда в съдебна фаза, като компетентно и
безпристрастно изготвено, както и от ангажираните гласни доказателствени
средства, чрез проведените разпити на свидетели, както и дадените в хода на
досъдебното производство обяснения от страна на подсъдимия.
На първо място, уместно е да бъде отбелязано, че след като е призоваван
от съда, подсъдимият Й. Г. П. се явил в изпълнение на задължението си за
това, съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК с оглед характера на
повдигнатото срещу него обвинение за тежко умишлено престъпление,
каквото е това по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и с това се е възползвал от
правото си на лично участие по делото в съдебна фаза, като даде и подробни
обяснения по случая, в които възпроизведе случилото се на база неговите
възприятия и спомени за събитията на процесната дата. Необходимо е
същевременно да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на
подсъдимия по делото съставляват и основно доказателствено средство, като
следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на
разследването доказателствен материал. При анализа на тяхната
достоверност, следва да се има предвид, че същите се възприемат от съда с
доверие в частта относно обстоятелствата, свързани с факта на развитие на
личните му отношения с частния обвинител и граждански ищец М. Г. В.,
които са с характер на междусъседски и относно факта, че са възникнали
спорни моменти относно поемането на разноските по изграждането на по –
висока ограда между двата поземлени имота, в пряка връзка с въпроса с
отглежданото от подс. И. Г. П. куче, порода немска овчарка, което
предизвиквало с присъствието си страх у частния обвинител и граждански
ищец М. В. и безпокойство за сина и, страдащ от аутизъм. Съдът приема за
достоверни в основната им част обясненията на подсъдимия и относно
фактите, свързани с присъствието му на 27.10.2022 г. му на улицата пред дома
си и че е възприел поведението на кучето и на частния обвинител и
граждански ищец, както и че насъскал животното и относно факта, че между
двамата възникнал спор и словесно пререкание и относно факта на физическо
съприкосновение. За тази група факти, що се отнася до процеса на събирането
на основни доказателства в наказателния процес, каквито са гласните, с
решаващо значение при дирене и установяване на обективната истина, са
събрани в условията на непосредственост достатъчно други, годни такива, при
това преки, макар и в известна степен противоречиви, които да обезпечат
установяването й. В тези връзка, в рамките на очертаната хронология на
разигралите се събития, настоящият съдебен състав дава вяра на изложеното
най – напред от страна на свид. Г. С. П., баща на подсъдимия, както и на
7
жената, с която обвиняемият живеел на семейни начала – свид. К. В. С.
относно динамиката в развитие на личните отношения между страните във
времето преди инцидента и отчасти на изложеното от свид. Е. М. Д.. От
особено значение са показанията на свид. М. Г. В., която има качеството на
пострадал, а така също бе конституирана в съответното процесуално качество
на частен обвинител и граждански ищец, а важно при преценка на
евентуалната нейна заинтерисованост от изхода на делото, е да се отбележи,
че макар същата да прояви процесуална активност и заяви искане за
конституиране в качеството на страна – частен обвинител и граждански ищец,
уважено изцяло, всъщност излага подробно и обективно фактите и
обстоятелствата, за които има преки и непосредствени впечатления. С
изключение на определени детайли и то такива, непроменящи и невлияещи на
фактическите изводи, същата има ясен спомен за разигралите се събития и
съдът счита, че дава достоверни показания за тях в частта относно развитието
на личните й отношения с подсъдимия, но най – вече относно датата, мястото
и относно кръга от лица, присъствали на място на инцидента на 27.10.2022 г.,
както и отчасти за последващите разиграли се събития в отделните им етапи,
част от които включени в предмета на доказване, а именно за вербалната и
физическа агресия на датата, на която подсъдимият И. Г. П. внезапно насъскал
отглежданото от него куче срещу боящата се М. В. и за предизвиканото
вербално и физическото съприкосновение, доколкото разполага с ясен спомен,
за нейното собствено и това на подсъдимия поведение и пресъздава детайлно
възприятията си, достатъчно убедително, за да бъдат кредитирани от съда с
доверие. В тази връзка, както бе вече отбелязано, пострадалата М. Г. В., от
една страна е едно от няколкото пълнолетни лица, очевидец на случая от
27.10.2022 г., като участник в инкриминирания инцидент и има ясен спомен за
детайли от него, които възпроизвежда в конкретика в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, при това неколкократно и без да
бъде разколебана. И то не само за част от фактите, а в пълнота за всички
обстоятелства до момента непосредствено след насъскване на кучето от
подсъдимия, когото ясно дефинира като извършител и ясно е възприела и
изразите, с които си е служел по време на осъщественото вербално и
физическо посегателство, въпреки особеното емоционално състояние, в което
вероятно се е намирала и самата тя по време на разигралите се събития.
В тази част – относно обстоятелствата, осъществени по време на
инцидента в контекста на нейното собствено поведение и най – вече това на
подсъдимия, показанията на пострадалата са безпротиворечиви, и вътрешно, и
по отношение на други гласни доказателства, кредитирани от съда с доверие,
каквито са показанията на свидетелите Г. С. П., който потвърждава за
междусъседска свада, която, както в предходни случи, е била във връзка с
отглежданото от подсъдимия куче и въпроса за изграждане на ограда,
потвърдено и от свид. К. В. С.. Посочените свидетели имат преки възприятия
за изложеното от пострадалата относно генезиса на разразилия се конфликт и
за датата, на която това е станало, а свид. Е. М. Д. е и очевидец и потвърждава
8
факта на насъскване на кучето от страна на подсъдимия, но необяснимо няма
ясен спомен за разигралите след това събития. Косвено за инцидента дават
сведения в показанията си свид. Д. И. Р., по – конкретна е свид. Д. К. А. и свид.
М. Х. С., които макар и на моменти откъслечно сочат в показанията,
кредитирани от съда с доверие, онези нюанси, които са от естество да
консолидират тезата за истинност на изложеното от пострадалото лице М. Г.
В.. В подкрепа на нейните твърдения са и обективните находки, свързани с
нараняването, скрепени в съставени надлежни документи, като това, че
освидетелстването е извършено на следващия ден в никакъв случай не
променя крайния извод, достигнат в оценъчната дейност на съда относно
достоверността на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
пострадалата. Особено показателна е тяхната еднопосочност и пълно
фактическо припокриване с показанията на свид. Т. К. Д., очевидец и в
известен смисъл участник в инкриминираните събития и имаща преки и
непосредствени впечатления относно възникналия вербален конфликт и
механизма на причиняване на възприетите пряко и непосредствено от тях
наранявания и състояние, в което се е намирала пострадалата. Въпреки
динамиката на събитията, не е налице такова колебание относно детайлите,
което да се приеме, че е прераснало в противоречие относно поведението на
участниците в инкриминираните събития и тяхното собствено при анализа на
ситуацията, способстващо изграждането с необходимата убеденост на
фактическите изводи у съда. Включително и относно авторството на деянието,
свързано с телесното посегателство по отношение на пострадалата от страна
на подсъдимия, посочен като извършител. Особено съществени са
впечатленията на Д. К. К. относно изразите и артикулацията на подсъдимия
И. П. след неговото пристигане, както и впоследствие пред полицейските
служители. Тези впечатления, пресъздадени от посочените лица при разпита
им в хода на съдебното следствие, разкриват детайли от цялостната картина по
случая, важни за очертаване на основните моменти при разкриване на
обективната истина, които съпоставени с обективните находки, свързани с
нараняванията на пострадалата консолидират откъм достоверност изложеното
именно от М. Г. В., при разпита й в качеството на свидетел. Действително,
самото качество на пострадал, с което разполага свид. М. Г. В., както вече бе
отбелязано, предполага извод за възможна нейна заинтерисованост от изхода
на делото, но въпреки процесуално - изразената воля за конституиране пред
първоинстанционния съд като страна в процеса, след като е запозната с
правата и задълженията му съответно по чл. 122 и чл. 120 от НПК и с
обстоятелствата по чл. 121 от НПК относно, които може да не дава показания
и на същата е разяснена и отговорността за лъжесвидетелстване по чл. 290, ал.
1 от НК, е обещала да говори истината. Това важи и за останалите свидетели в
близка родствена или със съпружеска връзка. Техните показания съдът приема
като еднопосочни и достоверни за кръга от факти относно поведението на
страните, като отделните изключения и несъответствия, свързани с липсата на
възприятия се отнася не толкова до противоречие в показанията, колкото до
9
отделни нюанси в изложеното и възприятията, дължащи се на изминалия
период от време и на особеното физическо и емоционално състояние в което
се е намирала. Съдът счита за обективни, непредубедени и лишени от
противоречия показанията на свидетеля В. Д. Д. относно възприятията му за
обстановката след пристигането му на място като част от екипа на РУ на МВР
– Хасково, изпратен във връзка с подадения сигнал до ЕЕН112 и за
предприетите действия, тези на свид. Е. Ф. Р. не следва да бъдат коментирани,
поради липса на какъвто и да е спомен за инцидента.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че
подсъдимият И. Г. П. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под
състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс,
след като на дата 27.10.2022 г. в град Хасково, се заканил с убийство на М. Г.
В. от гр. Хасково, като й казал: „Ще те убия, ти на кой си мислиш, че говориш
така“, „Ще ви убия всички, ще ви изгоря заедно с къщата и ще ви излежа“;
„Ще ви подпаля цялата къща, ще ви излежа цялата къща, не знаеш в какво се
забърка, ще ви отмъстя, не знаеш какво мога да ти направя“ и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което
същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от
правна страна:
За да бъде осъществен съставът на визираното престъпление, респ. за да
бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат
извършени от дееца такива действия, с които да обективира закана на другиго
с извършване на престъпление и конкретно с убийство като квалифициращ
признак и предопределящ реда, по който се преследва деянието, а именно като
престъпление от общ характер. Освен това, необходимо е също заканата с
убийство да е насочена или към самия адресат, или някой от неговите ближни,
съобразно кръга от лица, визиран в чл. 93, т.10 НК. На следващо място,
достатъчно за съставомерност на деянието е заканата да е била годна да
възбуди основателен страх у пострадалия, че престъплението, с което е
заплашван, може да бъде наистина осъществено, а не непременно да е
възбудила такъв страх, поради което субективните възприятия на адресата на
заканата са ирелевантни. От значение е естеството на заканата, за да се
прецени дали същата обективно би могла да възбуди основателен страх. При
тази преценка се вземат предвид начинът на отправяне на заканата,
обстановката, при която е отправена, психичното състояние на дееца. Не е
необходимо обаче пострадалият от престъплението действително да се е
уплашил за живота си. Наказателният закон изисква само възможност, видно
от изричното словосъчетание, употребено в текста на чл. 144, ал. 1, а именно –
„би могло”. В този смисъл е и ТР № 53/18.09.1989 г. по н.д. № 47/89 г., ОСНК
на ВС. Несъмнено вербалните закани с най-тежкото престъпление против
личността – убийството, доколкото е заявено от подсъдимия с ясно и
10
недвусмислено отправени изрази – „Ще те убия, ти на кой си мислиш, че
говориш така“, „Ще ви убия всички, ще ви изгоря заедно с къщата и ще ви
излежа“; „Ще ви подпаля цялата къща, ще ви излежа цялата къща, не знаеш в
какво се забърка, ще ви отмъстя, не знаеш какво мога да ти направя“,
обстоятелствата при които са изречени – след насъскване на куче от едра
порода, за което е известно на подсъдимия, че пострадалата е изпитвала страх,
на физическо съприкосновение над нея, демонстративното му отношение към
идването на органите на реда, сочат на извод за личност, която дава израз на
особеното емоционално състояние, в което е изпаднала, породило желание у
него да въздейства по отношение на лицето, с което е влязло в конфликта
ситуация. Показателно за естеството на действията му е интензитета на тези
изрази, съчетани с физическия контакт и с естеството и съдържанието им,
което без съмнение сочи на съставомерност на част от тях посочени по – горе
именно по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Тези изрази са престъпни по посочения
текст, стига да са годни да формират у пострадалата негативно психическо
въздействие, а това по делото бе без съмнение установено. Затова, тези изрази
са не просто проява на емоционалност, те целят да предизвикат отрицателно
въздействие по отношение на адресата на заканата, страх. Затова, дори по
съдържание да са подбрани спонтанно, те са плод на отрицателни оценъчни
нагласи по отношение на личността на пострадалата, поради което заканата за
убийство – нейното и на нейни най – близки предвид употребеното
множествено число, съчетани с конкретиката в случая е в най-висока степен
вероятно да породи основателен страх. Особено показателен и не се нуждае от
каквато и да е житейска и правна интерпретация в подкрепа на обвинителната
теза е фактът на особена явната артикулация в поведението на подсъдимия,
свързан с конкретни действия с цел да бъдат причинени физически травми,
като такива от естество не само да възбудят основателен страх от
осъществяване на заканата и усещането за далеч по – сериозни намерения на
дееца, засилващо допълнително негативното въздействие от последващите
действия на подсъдимия по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
При установената по делото фактическа обстановка, описана по-горе, не
буди съмнение наличието на деяние. Безспорно установено от обективна
страна е предприетото поведение с конкретни действия и изрази от страна на
подсъдимия И. Г. П.. Те разкриват достатъчно за обосноваване на несъмнен
извод за наличие на ясна представа в съзнанието на пострадалата М. Г. В., че
подсъдимият може да изпълни тази своя закана, възприела себе си като
адресат на заканата, която по своята същност е не за друго, а именно за
убийство – нейното и нейните близки, в какъвто смисъл дори буквалното
възприемане на изразите на подсъдимия в аспекта на действията, предприети
и извършвани от същия, не сочат на различен извод, а тъкмо напротив -
изразен е и начинът, по който подсъдимият въздейства психически на
пострадалата от гледна точка визирания механизъм, ефектът от които
вербални действия е засилван от установената артикулация и цялостно
поведение, свързани с физическата агресия. Поставяният основен въпрос
11
годна ли е тази закана с убийство да предизвика страх у пострадалата, че
престъплението, с което е заплашвана, може да бъде наистина осъществено, с
което да се даде и отговор доказано ли е наличието на следващата
предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК бе сторено с положителен знак
по – горе за частния обвинител и граждански ищец.
В обобщение, отговорът на поставените въпроси относно характера на
деянието и неговата съставомерност е положителен. От анализа на
доказателствените източници по делото се установиха всички обективни
признаци от състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Не
буди съмнение и въпросът за авторството на деянието. Установена по
безспорен и категоричен начин е съпричастността именно на подсъдимия И. Г.
П. в извършване на престъплението, като неговите и тези на защитата му
възражения по този въпрос са изцяло несъстоятелни, след като бяха
опровергани по необходимия несъмнен начин.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при
условията на единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк
умисъл. В интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено
съзнаването, че с действията си ще предизвика негативно психологическо
въздействие у пострадалата М. Г. В. и страх от възможно осъществяване в
действителност на заплахата с престъпление, дори подбудите на дееца да са
били продиктувани от яда и думите на частния обвинител и граждански ищец,
че е възможно да се случи нещо с кучето му, то действията му не могат да
намерят съответната законова легитимация. Подсъдимият е и целял този
резултат, поради което субективната страна на престъплението по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 НК е доказана. Както бе посочено, подбудите са ирелевантни, след
като не само не се доказа предшестващо противоправно деяние на
пострадалата спрямо подсъдимия или други лица, които да обоснове житейски
поведението му и които да изключват от обективна страна противоправността
на деянието, осъществено от подсъдимия.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия И. Г. П. за
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, извършено
спрямо частния обвинител и гражданския ищец, след като деянието бе
доказано от обективна и субективна страна в посочената по – горе част, съдът
взе предвид степента на обществената му опасност и тази на дееца. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно
минало на подсъдимия, липсата на данни за връзки с криминално проявени
лица, в контекста на цялостното му процесуално поведение, което може да
бъде окачествено като положително. Поради това, при преценката поотделно
и в съвкупност на гореизложеното, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление, съдът намира, че в случая следва
да се наложи по вид наказание „лишаване от свобода”. Очертаните факти,
макар и да не могат да бъдат разгледани в аспекта на изключителни или
12
многобройни смекчаващи обстоятелства, обосновават превес на първата група
обстоятелства, поради което предвиденото в закона наказание “лишаване от
свобода” за подсъдимия И. Г. П. следва да бъде определено при условията на
чл. 54 от НК, доколкото няма специален минимум, но за срок от 9 месеца - над
общия минимум и под средния. Изпълнението на същото съдът, на основание
чл. 66, ал. 1 НК, прие да бъде отложено с изпитателен срок от три години,
доколкото се установи едновременното наличие на формалните предпоставки
за това и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието,
въпреки сериозността на деянието. Така определеният размер на наказанието
е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл. 36 от НК цели - да окаже своето въздействие и ефект
спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото.
Мотивираното обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК за
осъществено деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс, за което
подсъдимият И. Г. П. от град Хасково е привлечен към наказателна
отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 130, ал. 2 от
Наказателния кодекс, респ. за да бъде довършено изпълнителното деяние е
необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия, с
които да бъде увредено здравето на друг човек, като бъде причинено
страдание, като в случая съставомерният резултат се изразява в реално
увреждане, засягане на здравето, което квалифицира деянието като такова,
попадащо в категорията резултатни престъпления.
В настоящия случай, по делото е несъмнено установено, че подсъдимият
И. Г. П. е извършил от обективна страна твърдяните в акта на държавното
обвинение действия, като на посочената дата – 27.10.2022 г. нанесъл удар с
ръка на М. Г. В.. Този факт не само не се отрича от останалите
доказателствени източници, кредитирани от съда с доверие, а тъкмо напротив
– изцяло се потвърждава. С това не буди спор, че е причинено нараняване на
пострадалата, довело до страдание, обосноваващо извода, че деянието следва
да се квалифицира като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от Наказателния
кодекс, както правилно е посочено от прокурора, като по този пункт от
анализа по случая – относно вида и характера на телесното увреждане, не е
налице каквато и да е необходимост от по – задълбочена аргументация,
поради липсата на необходимост и липсата на отправени възражения в тази
насока. Описаното увреждане е причинено по механизъм на действие,
посочен в писменото заключение и описан по - горе в изложението на
фактическата обстановка и могат, според вещото лице, включително след
дадените при изслушването му в съдебна фаза разяснения, да се получат по
начина и при обстоятелствата отразени в производството, който механизъм на
13
деянието бе и установен от съответните доказателствени източници.
На следващо място, въпреки липсата на отправени възражения в тази
конкретно насока и предвид задължението на съда за доказване, с оглед пълно
и всестранно разкриване на обективната истина по делото и адекватното
подвеждане на фактите по делото с конкретна наказателноправна норма от
друга, налагат обсъждане и правен анализ на обстоятелствата, осъществили се
непосредствено преди нанасяне на процесното нараняване. Тези
обстоятелства касаят основно и преди всичко поведението на двете страни и
конкретно на пострадалата М. Г. В., която не е провокирала по някакъв правно
укорим начин акта на насилие. Всъщност, липсва и изградена защитна теза на
подсъдимия около такива аргументи, а и доказателствата изискват да се
приеме, че е налице абсолютно неоправдана, от гледна точка обществените
норми на поведение, реакция на подс. И. Г. П., поради липсата на насрещна
интервенция по отношение на същия и риск от засягане на негови или на
негови близки ценности, които да обосноват наличието на института на
неизбежна отбрана. Фактическата и юридическа несъстоятелност на
евентуалната теза, че същата е действала в хипотеза на неизбежна отбрана,
сама по себе прави лишено от необходимост обсъждането по – нататък на
въпроса за превишаване пределите на неизбежната отбрана. Оттам и
необходимостта да се изследва състоянието, в което е действал подсъдимият –
дали е била налице уплаха или силно смущение, както и възможността за
преквалифициране на деянието. Дори да се приеме, че е налице състояние на
силно раздразнение у подсъдимия, то в случая не е било предизвикано от
пострадалата с някое от изброените в чл. 132, ал. 1 НК действия. Още по –
малко пък да е било възможно да се стигне до настъпване на тежки последици
за виновния или негови ближни, за да се възприеме възможност за
квалификация по цитираната разпоредба.
По този начин, се установи наличието на всички обективни признаци,
съдържащи се в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 2 от
НК.
Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства относно авторството на деянието, сочи
на съпричастност именно на И. Г. П. в извършването му, при което се оказва,
че преценката на съда и държавното обвинение съвпадат напълно по този
въпрос с посочване на подсъдимия като извършител на престъплението.
Причиненото увреждане на частния обвинител и граждански ищец е
установено от събраните по делото доказателства не само като обективна
находка, но и като съставомерен резултат, намиращ се в пряка причинно –
следствена връзка с тези действия, обоснована включително и при изслушване
на вещото лице в съдебно заседание в контекста на анализа на
доказателствените източници за механизма на причиняване на увреждането.
Относно механизма е необходимо да се има предвид, че този, визиран в акта
на държавното обвинение по чл. 246 от НПК е изрично вписан като възможен
и тъкмо в рамките на дейността на съда, в същината си насочена към
14
разкриване на обективната истина се дължи преценката за цялостната картина
на събитията по случая. Така, въз основа на задълбочения съвкупен анализ на
доказателствата, при очертаването й бе изключен друг възможен извод, освен
този, че процесното увреждане е причинено тъкмо в резултат на цЕ.соченото
въздействие от страна на подсъдимия, който с нанасяне на удара с ръка е
причинил и съставомерния резултат и това му действие съвсем не може да
бъде квалифициран като междусъседски контакт и жест, поне не и като
добронамерен такъв.
Подсъдимият е действал от субективна страна при пряк умисъл,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, очаквал е настъпване на
общественоопасния резултат и го е целял, като подбудите за това са без
значение в това направление на разсъждения, но имат относно
квалифициращия признак по ч;л. 131, ал. 1, т. 12 НК и биха могли да имат
значение при индивидуализация на санкцията. Важно е да се отбележи, от
субективна страна, че се установява, че подсъдимият И. П. е демонстрирал и
пренебрежително отношение към обществения ред, проявил е хулигански
мотив. Както е разяснено в Решение № 4 от 17.1.1985 г. по н. д. 676/84 г., II н.
о., убийството (телесна повреда) по хулигански подбуди предполага отсъствие
на лични отношения, на вражда, на завист и пр. между виновния и
пострадалия. Хулиганските действия изглеждат често като необясними или
като неадекватни ответни действия. Хулиганският мотив като елемент от
субективната страна на деянието убийство се изразява в демонстрация на явно
неуважение към обществото, издевателстване, употреба на сила, незачитане
на човешката личност. Решение № 90 от 17.11.1976 г. по н. д. № 45/76 г., I н. о.,
Решение № 307 от 14.V.1971 г. по н. д. № 192/71 г., II н. о. и др. В конкретния
случай безспорно е установена липсата, на каквито и да е било влошени лични
отношения преди процесните деяния, освен междусъседското
неразбирателство по повод оградата между двата поземлени имота и
отглеждането от подсъдимия куче, без то да е от естество да породи престъпно
посегателство, но в случая такъв момент на лична неприязън е възникнал
внезапно при спора относно инцидент именно с кучето на подсъдимия,
неговото насъскване от подсъдимия и реакцията и думите на пострадалата. И
макар, че личният мотив, възникнал внезапно, не изключва престъплението
хулиганство съгласно Постановление № 2 то 1974 г. на ВС, то следва да се
отбележи, че в случая това е така, доколкото сме изправени пред
демонстрирано явно неуважение към обществения ред с неглижиране на
евентуалното идване на органите на реда, с неуважение и незачитане на
личността – на пострадалата, на нейните близки и на всички присъстващи. В
конкретния случай, намират приложение разясненията в т. 3 на
постановлението, цитирано по – горе, защото при нанасяне на обида,
причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни
действия по чисто личен мотив тези действия могат да се
квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са
съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват
15
явно неуважение към обществото, каквото е демонстрирал подсъдимият.
Или, доказва се в конкретната хипотеза наличието на основание за
субсумиране от обективна и субективна страна на деянието под
квалификацията и на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от Наказателния
кодекс, дадена обосновано и в съответствие с факта, че телесната повреда в
посочената форма е причинена по хулигански подбуди.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като
деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от
една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.
2 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена
опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация
на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за
определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и
дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете отново
чистото съдебно минало, като макар да не се признава за виновен,
подсъдимият дава обяснения пред съда и цялостното му процесуално
поведение следва да бъде окачествено като положително. От друга страна, в
никакъв случай не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за
личността на подсъдимия. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете,
че очертаните факти не могат и не следва да бъдат разгледани в аспекта на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най -
лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. По тези
съображения предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” за
подсъдимия И. Г. П. следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК,
доколкото няма специален минимум, но за срок от 5 месеца - над общия
минимум и под средния, предвид естеството на самото увреждане.
Изпълнението на същото съдът, на основание чл. 66, ал. 1 НК, прие да бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години, доколкото се установи
едновременното наличие на формалните предпоставки за това и липсата на
необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието, с което ще бъдат
осигурени целите на личната и генерална превенция.
Деянията по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 2 НК, за които подс. И. Г. П. бе признат за виновен са извършени при
условията на реална съвкупност – пред за което и да е тях да имало
постановена и влязла в законна сила присъда, поради което, на основание чл.
23, ал. 1 от Наказателния кодекс, след като съдът наложи наказание за всяко от
тях, определи едно общо наказание, измежду наложените му с настоящата
присъда, а именно най – тежкото от тях – „Лишаване от свобода” за срок от 9
месеца, наложено за деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. На основание
чл. 25, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 1 от НК, бе постановено изпълнението на така
16
определеното общо и най – тежко наказание да бъде отложено за срок от 3
години, след като на само формалните предпоставки за това са налице, но
липсва и реална необходимост от ефективното му изтърпяване с оглед целите
по чл. 36 НК.
Относно предявените граждански искове, приети за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство, всеки намиращ своето
правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, по която е квалифициран от съда – следва да се отбележи
следното:
Несъмнено, вследствие на поведението, предприето от подсъдимия И. Г.
П. спрямо частния обвинител и граждански ищец, описано по – горе в
мотивите към присъдата, осъществява признака „деяние” по смисъла на чл. 45
ЗЗД, като не съществува спор относно неговата обществена опасност и
противоправност, доколкото съставлява престъпление, пострадалата е
претърпяла неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие,
които следва да бъдат обезщетени. Предвид установените факти по делото,
настоящият състав, като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият бе
признат за виновен в извършване на деянието, за което е привлечен към
наказателна отговорност, както и че са налице всички останали от елементите
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда,
пряка причинна връзка между тях, доказана вина, намира че следва да бъде
дадена защита увреденото лице, като бъде ангажирана и деликтната
отговорност на причинителя, възникнала, поради виновно неизпълнение на
общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл, предявеният от
гражданския ищец против подсъдимия иск е установен по основание относно
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК. Същият по
отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера от 1000 лева, заедно с лихвата,
следваща се от датата на увреждането до окончателното изплащане на
присъдената сума. Преценката на съда, основана на обективната категория
справедливост, обхваща обсъждане на първо място вида на увреждането,
причинено на пострадалото лице, което не е свързано с разстройство на
здравето и няма доказателства да е повлияло на работоспособността.
Необходимо е да се акцентира на това място, че не без значение, за разлика от
анализа на правната квалификация на деянието и на осъществения престъпен
състав по този пункт, вече би се явявало вече и поведението на пострадалата.
Тя в случая не е предприела действия, които по своя характер да доведат съда
до прекия извод за съпричиняване на вредоносния резултат, което мотивира и
преценката за размера в който гражданският иск да бъде уважен, като за
разликата до пълния предявен размер от 2000 лева, претенцията, като
недоказана, бе отхвърлена. Установен по основание, доколкото се доказа
деяние, както и неговия престъпен характер е и искът за обезвреда на
причинените от заканите с убийство неимуществени вреди, но доколкото
установено по делото бе извършване деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от
17
НК, при това за всички инкриминирани изрази, на които се основава
претенцията, то по отношение на размера, съдът прие този обективно и
субективно съединен иска за доказан до размера на 1500 лева, присъдена
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието –
27.10.2022 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от 3000 лева, претенцията, като недоказана, бе отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед обстоятелството, че подсъдимият подс. И. Г. П. бе признат за
виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност, в негова тежест, на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
следва да се възложат разноските по делото, като същият бе осъден да заплати
на М. Г. В. сумата в размер на 800.00 лева, представляваща направени по
делото разноски за възнаграждение на упълномощен по делото повереник.
Освен това, подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР -
Хасково сумата в размер на 633.55 лева, представляваща разноски по делото
за възнаграждения на вещи лица по назначената в хода на досъдебното
производство експертизи, а по сметка на Районен съд - Хасково сумата в
размер на 140.00 лева – възнаграждения за явяване на вещи лица и
изслушването им пред съда, както и сумата общо в размер на 110 лева – ДТ
върху уважения размер на гражданските искове, както и 5.00 лева – ДТ за
всеки случай на издаване на изпълнителен лист по делото за вземания за ДТ и
разноски в полза на ОД на МВР – Хасково и по сметка на РС - Хасково.
Относно разпореждането с приобщеният като веществено
доказателство един брой оптичен носител, съдът прие да остане приложен по
делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


Председател:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.



18
Съобщи за изтекли лични данни