№ 275
гр. Велико Търново, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА П.А
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500414 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх.№ 9471/24.07.2025г. на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, против Решение
№ 311 от 18.06.2025г. постановено по гр. дело № 1145/ 2024г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново, В ЧАСТТА, с която ЗК „Лев Инс“ АД е ОСЪДЕН да заплати на Д. П. Й.
ЕГН **********, сума от 11 000 лева, представляваща разликата над 5 000 лева до
присъдения размер от 16 000.00лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди вследствие ПТП, реализирано на 21.03.2024г. на ПП I-4 км. 131+200, в
близост до кръстовището за с.Малки чифлик, общ.В.Търново, от М. С. Х. – виновен водач на
лек автомобил „БМВ X5 Драйв“ с ДК№ВТ 00****, който риск е покрит със застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗK”Лев Инс” АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявената извънсъдебна претенция
пред ЗK”Лев Инс” АД – 27.04.2023г. до окончателното и изплащане, на основание чл.432 от
КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно, несправедливо и несъобразено със
съдебната практика по аналогични дела, моли за отмяната му и постановяване на друго, с
което присъденото обезщетение да бъде намалено до 5 000 лв. Излага, че определеното от
съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани по
делото от увреденото лице неимуществени вреди, неправилно е приложен критерият за
1
справедливост, като при определяне на обезщетението в полза на ищеца не е взета предвид
икономическата обстановка в страната. Оспорва приетия размер на съпричиняване. Твърди,
че неправилно първоинстанционният съд е приел , че в отговора на исковата молба
ответникът не е направил възражение за съпричиняване, свързано с навлизане и
изпреварване в зона с маркировка М15 и съответните разпоредби от ЗДвП и не е отчел този
принос при определяне на дължимото възнаграждение. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл.276 от ГПК е депозиран отговор от ответната по жалбата страна, в
който същата се оспорва като неоснователна, претендира се оставянето й без уважение и
потвърждаване на решението в обжалваната част, както правилно и законосъобразно, както
и присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован, чрез процесуален
представител с писмена молба, поддържа депозираната жалба, претендират уважаването й и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован,чрез процесуален
представител,поддържа депозирания отговор, претендира отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на решението в обжалваната част.Прентендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд – Велико Търново Русе е образувано по иск на Д.
П. Й., с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против 3К „Лев Инс“ АД-
гр.София, за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 30 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие oт ПТП на
21.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано oт датата на уведомяване
на застрахователя за настъпването нa застрахователното събитие- 27.04.2023г.,до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 21.03.2023г. около 10:00часа на ПП 1-4, км.
131+200, в близост до кръстовището за с.Малки чифлик, при управление на л.а. „Фолксваген
Кади“ с ДК№СВ80**** пострадал при ПТП с л.а. марка „БМВ X5 Драйв“ с ДК№ВТ00****,
управляван от виновния водач М. С. Х., който извършил грубо нарушение на правилата за
движение по пътищата, като отнел предимството на правилно движещия се по път с
предимство ищец. За ПТП бил издаден констативен протокол за ПTП с пострадали лица
№117/21.03.2023г. и било образувано ДП№ЗМ305/2023г. по описа РУ МВР Велико Търново,
пр. пр. № 2097/2023г. по описа на РП-Велико Търново, висящо към дата на предявяване на
исковата молба. Управлявания oт винoвния водач л.а. марка „БМВ X5 Драйв“ с
ДК№ВТ00**** бил с сключена застраховка „Гражданска oтгoвopнocт“ с полица
BG/22/123000536336, валидна от 21.02.2023г. до 20.02.2024г. Твърди, че в резултат на ПTП
получил телесни увреждания довели до трайно ограничаване движенията за период по-дълъг
от 30дни и затрудняване на двигателната и хватателната функция на горния ляв крайник,
2
както и увреждания довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Твърди, че произшествието оказало изключително негативно влияние върху физическото и
психическото му състояние, което не е преодоляно в цялост. Счита сумата от 30 000 лева за
справедлива обезвреда на причинените му вреди. По негово писмо oт 27.04.2023г. за
извънсъдебно изплащане на обезщетението по чл.380 ал.1 от КЗ, в ответното дружество
била образувана щета №0000-1000-03-23-7317/27.04.2023г.,по която не е определено и
извършено плащане, с което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия
иск.
Претендира уважаване на иска и заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал
писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
изложените фактически твърдения относно механизма и обстоятелствата при които
настъпило ПТП, както твърди, че вина за пътния инцидент има единствено ищецът. Излага,
че сблъсъкът между двете МПС не е настъпил при самото навлизане на лек автомобил
„БМВ X5 Драйв” в пътя с предимство, а в момент, когато автомобилът вече се е бил
установил в пътната лента/приключил е маневрата си/ и започнал нормално си движението
си по нея. Прави възражение за съпричиняване с твърдения, че ищецът допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като нарушил чл.20 ал.2, чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Водачът Й. се движил с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението,
с намиращия се пред него, навлязъл в кръстовището лек автомобил „БМВ X5 Драйв”, заради
което се поставил в невъзможност да намали скоростта си на движение и да спре, без да
осъществи ПТП. Съгласно чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 60км/ч в района на
процесното ПТП, сигнализирана с пътен знак В26. Претендира отхвърляне на иска, като
неоснователен и недоказан, както и заплащане на направените по делото разноски.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Решението, в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за причинени в
3
резултат на процесното ПТП неимуществени вреди в размер на 5000 лева, в едно с лихва за
забава считано от 27.04.2023г. до окончателното изплащане, не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от
29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния
характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или
бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, включително това за съпричиняване от страна на
пострадалия на вредите поради нарушаване правилата за движение по пътищата, а – при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
В настоящото производство с въззивната жалба не са наведени оплаквания относно
решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Същите са и безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства.
За лек автомобил „БМВ X5 Драйв“ с ДК№ВТ00**** е било налице валидно
правоотношение със ЗК „Лев Инс“ АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
с полица BG/22/123000536336, валидна от валидна от 21.02.2023г. до 20.02.2024г.,
обезпечаващо гражданската отговорност на водача на автомобила.
Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищеца е отправил
искане до застрахователя за изплащане на обезщетение на 27.04.2023г. и при него е
образувана застрахователна преписка №0000-1000-03- 23-7317/27.04.2023г.
Механизмът на ПТП е установен от приетия по делото КП с пострадали
№117/21.03.2023г., издаден от ОД МВР-Велико Търново и от заключението по приетата и
неоспорена от страните в първоинстанционното производство САТхЕ, което съдът
кредитира като обективно и изчерпателно. От същите се установява, че процесното ПТП е
настъпило около 10:00ч. на 21.03.2023г., на ПП 1-4 , км. 131+200 , към кръстовището за
с.Малки чифлик. Движещият се в южната пътна лента, по посока към гр.Варна л.а.
„Фолксваген Кади“ с ДК№СВ80****, управляван от Д. П. Й., след като достигнал движещ
се пред него в същата лента неизвестен т.а.,/ който предприема маневра завой надясно към
с.Малки чифлик/,при движение със скорост от около 57км/ч, предприел маневра
изпреварване на т.а., като с левите колелета навлязъл в параметрите на остров по средата на
4
ПП 1-4 с маркировка M15 “Забранена за движение“. На около 27.4м. преди мястото на удара,
в кръстовището-посока от с.Малки чифлик, навлиза л.а. “БМВ X5 Драйв“ с ДК№ВТ00****,
управляван от М. С. Х., който предприел маневра завой наляво към гр.В.Търново.
Траекторията на л. а. “БМВ X5 Драйв“ попада в опасната зона за спиране на л. а.
„Фолксваген Кади“, със скорост на движение преди удара от 48км/ч и въпреки оставените
спирачни следи от последния, настъпва удар между двата автомобил.
За ПТП е образувано ДП №ЗМ305/2023г. по описа на РУ МВР-В.Търново, пр. пр.№
2097/2023г. по описа на РП-Велико Търново, по което към дата на приключване на
съдебното дирене, няма повдигнато обвинение.
Спорен пред настоящата инстанция и предмет на преценка е единствено размера на
определените суми за обезщетения, респективно, какъв е процента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на присъденото в полза
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лв., първоинстанционният съд е
спазил критерия за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД, преценявайки възрастта на
пострадалия, характера на уврежданията, начина и обстоятелствата на извършването им,
периода и степента на възстановяване, причинените морални страдания, загрозявания,
осакатявания и др., както и икономическата конюнктура в страната, поради което така
определеното обезщетение представлява справедлива обезвреда на претърпените от ищеца
вреди.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства писмени -заключение
по СМЕ, медицинска документация, както и гласни такива, ищеца чиято е доказателствената
тежест е установил, че в резултат на процесното ПТП е получил следните увреждания:
фрактура в средна трета на метакарпална кост на 4-ти пръст на лявата ръка, контузия на
гръдния кош, кръвонасядане в челната област на главата, кръвонасядане по дясната гръдна
половина на ниво шесто - десето ребра, с оток на меките тъкани, охлузни рани по двете
колена, с оток на меките тъкани. Фрактурата довела до трайно ограничаване движенията на
увредения крайник за период по-дълъг от 30 дни, затрудняване на двигателната и
хватателната функция на горния ляв крайник. Останалите получени увреждания довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За периода 21.03.2023г.-22.03.2023г.
ищецът бил хоспитализиран в Отделение по ортопедия и травматология при МОБАЛ„Д-р
Стефан Черкезов“АД гр.В.Търново, където при оперативна интервенция, била извършена
локална ексцизия на лезия и му била поставена гипсова имобилизация за 30 дни. Към дата
20.03.2025г. , при извършен от вещото лице преглед на ищеца, е констатирано пълно
функционално възстановяване на ляв горен крайник, без данни за остатъчни явления.
За изразени болки на ищеца след травмата и след оперативните интервенции,
свидетелства И. Е. П. – съжителстваща с ищеца на семейни начала, чиито показания съдът
кредитира в условията на чл.172 от ГПК, доколкото се базират на лични впечатления и са в
унисон с останалите събрани по делото доказателства. Същата излага, че за около 30 дни, Й.
бил с гипсирана ръка в областта на китката - от пръстите до лакътя, ръката го боляла,
5
пръстите отичали, имал охлузвания, болели го и ребрата. Първите две седмици не можел да
спи. Имал нужда от помощ и свидетелката му помагала при хигиена и обличане. Оплаквания
имал при промяна на времето и ако извършвал тежък физически труд. Катастрофата се
отразила много зле и на психиката му, страхувал си, не искал да шофира.
Процесните неимуществени вреди са причинени от ПТП, настъпило на
21.03.2023г.,когато минималната работна заплата за страната е 780 лв., а годишният общ
доход средно на лице от домакинство е 10846 лева. Съдът отчита и високия нормативно
определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени
от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,420 млн.
лв., независимо от броя на пострадалите лица /арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази
правна норма към релевантния момент, както и съдебната практика по сходни случаи за
обезщетение .
За да бъде определен окончателния размер на присъденото обезщетение следва да
бъде обсъдено релевираното от ответника възражение за съпричиняване.
В тежест на ответника е да установи, че поведението на пострадалия е способствало
за настъпване на деликтния резултат. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия
(действие или бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на вредоносния резултат или е улеснил механизма на увреждането. Като
допълнение следва да се изложи, че при обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
намаляването на дължимото от деликвента обезщетение не е обусловено от преценката дали
е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на
увреждането, а дали конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите.
В конкретния казус, кредитирайки заключението по САТхЕ, съдът приема, че
ответникът – ЗД, не е доказал възражението си, че ищецът е управлявал процесния л.а. със
скорост над разрешената, но при условията на пълно и главно доказване, е установил
съпричиняване на пострадалия във вредоносния резултат поради допуснато съществено
нарушение на задължението му по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, а именно скоростта, с която е
управлявал л.а. не е била съобразена с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие и причинната връзка между поведението му и настъпилите травми, което,
съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД е предпоставка за намаляване на дължимото за настъпилите
вреди обезщетение. От заключението на вещото лице по изготвената САТхЕ, се установява,
че съгласно поставения преди процесното кръстовище знак В26 /60/, максимално
разрешената скорост на движение в участъка на ПТП е 60 км/ч. Ищецът не я е превишил т.к.
скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген Кади“ е била около 57 км/ч.В същото
време макар и разрешена, скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген Кади“ е
изключила тех. възможност да бъде предотвратено настъпването на процесното ПТП чрез
спиране. В заключението си вещото лице е посочило, че вина за произшествието имат
6
водачите и двата л.а. Ищецът е предприел тех. неправилна маневра на изпреварване на
движещия се пред него т.а. в параметрите на една лента с широчина 5.80м., вместо да изчака
завиването му надясно към с.Малки чифлик и след това да продължи движението си по
посока на изток към гр.Варна, като с навлизането с левите колела на л.а. „Фолксваген Кади“
върху границите на маркировка M15, намираща се по средата на ПП 4-1 (преди
кръстовището), е нарушил сочената от нея забранена за движение на МПС. Водачът на л.
а.“БМВ X5 Драйв“ е следвало да изчака завиването на товарния автомобил към с.Малки
чифлик и след анализ на наличната пътна обстановка, да предприеме безопасно изпълнение
на маневра завой наляво към гр. В.Търново от път без предимство, а не да пресича
траекторията на трафика по посока на изток към гр.Варна, при наличие на ограничена
видимост от лявата си страна, поради габаритите на товарния автомобил, които ограничават
видимостта му към трафика идващ от посока от гр.В.Търново към гр.Варна. Вещото лице е
посочило, че водачът на л.а.“БМВ X5 Драйв“ е спрял за даване на предимство, изпълнявайки
пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство...“, и потегляйки от
място е имал техническа възможност да не допусне реализирането на процесното ПТП.
Възражението на въззивника, че съдът не е обсъдил своевременно релевираното от
него възражение за съпричиняване от пострадалия изразяващо се в навлизане и
изпреварване в зона с маркировка М15 и съответните разпоредби от ЗДвП и не е отчел този
принос на при определяне на дължимото възнаграждение, съдът счита за неоснователно.
Съдът не може да намали обезщетението за неимуществени вреди, въз основа на
общо възражение за съпричиняване. Приносът на пострадалия трябва да е конкретен - да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от негова
страна, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата,
които навежда страната и на които основава възражението си по чл.51 ал.2 от ЗЗД, също
трябва да са конкретни. В тази връзка общото правило за преклузия с изтичане на срока за
отговор на исковата молба се отнася само за възражения, основани на факти, съществуващи
и узнати към този момент./Така в В Решение № 98/29.06.2016г. по т.д.№ 1499/2015г. на
ВКС, I т. о.,Решение № 66/01.06.2017г. по т.д. № 650/2016г. на ВКС, I т. о. , Решение № 134/
18.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1422/2019 г., II т. о., ТК , мотивите към т.4 от ТР №
1/09.12.2013г. по ТД № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретната хипотеза, с отговора на исковата молба ответникът – застраховател е
възразил, че е налице принос на пострадалия във вредоносния резултат – движил се е със
скорост несъобразена с характера и интензивността на движението, с намиращия се пред
него, навлязъл в кръстовището лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х 5 Драйв", с рег. № ВТ
00****, заради което се е поставил в невъзможност да намали скоростта си на движение и да
спре, без да осъществи ПТП; движил се е, със скорост превишаваща разрешената в района
на процесното ПТП от 60 км/ч, поради което не е имал възможност да спре или да намали
скоростта си на движение и да предотврати ПТП, като е нарушил чл. 20, ал 2 от ЗДвП и чл.
21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП. След приемане на заключението по САТхЕ, от което се
установяват и други нарушения на правилата за движение по пътищата, процесуалния
7
представител на ответника не е направил нови или допълнителни конкретни възражения за
съпричиняване от ищеца, поради което за същите е настъпила преклузия.
В заключение, ВТАС приема, че приносът на пострадалия в причиняване на
вредоносния резултат е 20 %, колкото е приел и първоинстанционният съд и с колкото
следва да се редуцира приетото за справедлива обезвреда обезщетение.
С оглед приетия обем на съпричиняване, правилно и законосъобразно искът за
неимуществени вреди е уважен за сумата от 16 000 лв.
Основателността на главното вземане обуславя основателност и на акцесорното
такова за заплащане на законна лихва.
Съгласно чл. 429 ал. 2 т.2 КЗ, застрахователното обезщетение покрива и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за лихви пред увредения без покана,
съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според следващата алинея на разпоредбата, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ, която
от датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на деянието, а
застрахователят от горепосочените дати, в случая най-рано от уведомяването му по чл. 380
от КЗ. В конкретния случай, са представени доказателства, неоспорени от застрахователя, за
уведомяването му от ищеца на 27.04.2023г. , поради което законната лихва следва да бъде
присъдена от този момент до окончателното изплащане на главниците.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение в обжалваните части следва да бъде потвърдено, вкл. и в частта за присъдените
разноски.
В случаите на оказана безплатна правна помощ, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с
чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът има право на възнаграждение, което се определя от съда по
всеки един от предявените искове и се възлага на осъдената насрещна страна. С оглед
приложението на решение на СЕС по дело С-438/22, при определяне на възнаграждението
по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът не е обвързан от предвидените в НМРАВ минимални размери. В
този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Определение № 50015/16.02.2024г. по
т.д. № 1908/2022г. на първо т.о., Определение № 2349/28.08.2024г. по т.д. № 678/2024г. на
първо т.о.,която настоящият съдебен състав споделя. Съгласно размера предвиден в чл.7 ал.2
т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за възнагражденията за адвокатска работа, дължимото в
полза на адв. Ц. В. възнаграждение за оказано процесуално представителство на ищеца е в
размер на 1668.00 лева с ДДС при обжалваем интерес 11 000 лв.
Преценка за размера на дължимото в полза на адвоката възнаграждение съдът прави,
по критерия за фактическа и правна сложност на делото и осъществения обем на
8
процесуално представителство, като отчита, че пред въззивната инстанция е проведено едно
съдебно заседание, в което адв. В. се е явила. Следва да се има предвид, че материалният
интерес не може да е единствен критерий, но същият не следва да бъде изцяло игнориран.
В конкретната хипотеза,при съобразяване на направеното от процесуалния представител на
въззивника възражение по чл.78 ал.5 от ГПК, съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.2
ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за възнагражденията за адвокатска работа –
производството не се отличава с изключителна фактическа и правна сложност и че
възнаграждение в размер на 1000.00лв. с ДДС съответства на обема на осъщественото от
адв. Ц. В. процесуално представителство на ищеца – въззиваем по реда на чл.38 от ЗА в
хода на въззивното производство изразяващо се в депозиране на отговор на въззивна жалба
и процесуално поведение в проведеното открито съдебно заседание .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 311 от 18.06.2025г. постановено по гр. дело № 1145/
2024г. по описа на Окръжен съд –Велико Търново, В ЧАСТТА, с която ЗК „Лев Инс“ АД е
ОСЪДЕН да заплати на Д. П. Й. ЕГН **********, сума от 11 000 лева, представляваща
разликата над 5 000 лева до присъдения размер от 16 000.00лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие ПТП, реализирано
на 21.03.2024г. на ПП I-4 км. 131+200, в близост до кръстовището за с.Малки чифлик,
общ.В.Търново, от М. С. Х. – виновен водач на лек автомобил „БМВ X5 Драйв“ с ДК№ВТ
00****, който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена със ЗK”Лев Инс”АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявената извънсъдебна претенция пред ЗK”Лев Инс”АД – 27.04.2023г. до
окончателното и изплащане, на основание чл.432 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД, както и в частта за
присъдените разноски.
ОСЪЖДА ЗК“ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр.София ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ц.
В. от САК сумата 1000.00/хиляда /лева, на основание чл.38 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9