Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Лом, 29 януари 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, трити състав, в публичното заседание на 10 септември 2019година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
При секретаря
Веселка Младенова като разгледа докладваното от съдията Александрова
гражданско
дело номер 2330 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК за сумата от 562,58лв.,/общо/ представляваща неплатена сума по
договор за предоставяне на потребителски кредит с № CREX-03032206/23.01.2013 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение.
Ищецът твърди, че е подал против ответника Б.Г.Б.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 1661/2018 г., по описа на ЛРС и издадена
заповед за изпълнение. Ответника бил уведомен за издадената заповед за изпълнение
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК са предявени настоящите установителни искове срещу нея.
Ищецът твърди, че на 23.01.2013 г. между „***“ ЕАД и Б.Г.Б.,
бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-03032206. По
силата на договора дружеството е предоставило паричната сума в размер на 869
лв., което обстоятелство е удостоверено с подписа положен от кредитополучателя
по заема Б., в полето“Удостоверяване на изпълнението“, т.е. че е получил сумата
по заема. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение
на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя заемната сума,
като ответника се задължил да върне така отпуснатата заемна сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва на 12 месечни погасителни вноски. Ответната
страна преустановила плащанията, като падежът на първата неплатена вноска
настъпил на 20.02.2013 г. Считано от следващия ден, длъжника изпаднала в забава
и дължи обезщетение за забава, изчислена спрямо действащата законна лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 20.01.2014 г., с което
ставал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение. Дължима била
и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, считано от падежа на
първата неплатена вноска до края на договора, както и уговореното обезщетение
за забава от момента на изпадането в забава.
Ищецът сочи, че на 10.01.2017г. между „***“ ЕАД и „***“
ЕАД, бил сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който на
основание чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем,
вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, ставало второто
дружество, съгласно Приложение 1 към договора за цесия. Съгласно задължението
си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът упълномощавал цесионера да уведоми длъжника
за прехвърлянето на вземанията. Твърди още, че в изпълнение на задължението за
уведомяване било изпратено писмено уведомление до ответника, но пратката била
върната в цялост като непотърсена от адресата. Предвид този факт в настоящото
производство предстояло да бъде връчено уведомление приложено ведно с исковата
молба.
Към настоящата искова молба ищецът също е представил
копие от уведомленията за извършената цесия от страна на „***“ ЕАД, за да бъдат
връчени на ответника с исковата молба.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че в полза на „***“ ЕАД, по отношение на Б.Г.Б., съществуват
следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1661/2018г.
по описа на ЛРС, а именно: 346,91 лв. - главница; ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изпълнение на задължението.
В законоустановения срок е подаден отговор от особения
представител на ответника, като се заема позиция за неоснователност на иска.
Излага се правен довод, че уведомление за цесията не може да бъде връчено на
особен представител. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа
исковата молба и няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявените
искове и да му присъди направените разноски.
В съдебното заседание особеният
представител на ответника адв.Р.Б. заема становище за неоснователност на
исковете.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено
за безспорно между страните по делото, че между „***“
ЕАД, като кредитодател, и ответника Б.Г.Б., като кредитополучател, е
сключен на 23.01.2013 г. договор за потребителски кредит № CREX-03032206,
като сумата по кредита била реално предоставена от кредитора и усвоена от
длъжника.
Съгласно представения по делото договор за
потребителски паричен кредит за покупка на стоки и услуги № CREX-03032206,
сключен между „***“ ЕАД и ответника, ведно с приложените към него Общи условия
на кредитора и погасителен план, страните са уговорили предоставяне на кредит в
размер на 869,00 лв., с начин на усвояване – предоставяне на упълномощен
търговски партньор /продавач на стоката/, и начин на връщане: 12 месечни
вноски, всяка от които по 936,30 лв., с краен срок на погасяване – 20.01.2014 г.
Представени са също по делото рамков договор от
10.01.2017 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „***“ ЕАД и
„***“ ЕАД, като съгласно Приложение 1 към договора от 10.01.2017 г., вземането
на „***“ АД, произтичащо от договор № CREX-03032206 г., с длъжник – ответника
по делото, е било прехвърлено на ищеца, с отбелязване, че прехвърлената
главница е 346,91 лв., а лихвата е 26,34 лв. „***“ ЕАД е упълномощило „***“ ЕАД
в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от
10.01.2017 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия /така пълномощно, на л.24 от делото/. Не се установи по делото
твърдението на ищеца да е изпращал до ответника писмо с уведомление за цесията
– не беше представено обратна разписка, известие за доставяне и т.н. Поради
липсата на връчване на уведомлението на ответника за извършената цесия преди
процеса в самата искова молба е отбелязано т.нар. особено искане уведомлението
за извършената цесия да бъде предоставено на ответника с исковата молба.
От приложеното ч.гр.д. № 1661/2018
г. по описа на ЛРС, се установи, че съдът е издал в полза на „***“ ЕАД срещу ответника
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: - 562,58 лева, от които: 346,91 лв. – главница, договорна
възнаградителна лихва в размер на 26,34
лв., за периода 20.02.2013г. до 20.01.2014г., сумата в размер на 189,33 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 21.02.2013 год. до
07.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 23.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 75,00лв. -
разноски по делото, представляваща платена държавна такса – 25,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение 50,00 лв.
Тъй като длъжника
не бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по
делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е
предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
„***“ ЕАД представлява финансова институции по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно на страните по делото, че „***“ ЕАД и ответника са
били в договорни правоотношения възникнали от договор за процесния потребителски
стоков кредит и заемната сума е била предоставено на ответника. Представеният
по делото договор за стоков кредит, установява възникналото заемно
правоотношение между кредитора „***“ ЕАД и кредитополучателят – ответник, по
силата на което ответника е получил сумата в размер на 869,00 лева /за закупуване
на перална“Аристон“/ и се е задължил да я върне, на 12 месечни вноски в размер
на 93,30 лв. Представеният по делото погасителен план установява всяка
погасителна вноска какво вземане включва и в какъв размер /л. 8 от
делото/. Не е спорно, че крайният срок за
изпълнение на договора е бил 20.01.2014 г.
След като по делото се установи възникналото валидно
облигационно правоотношение между „***“ ЕАД и кредитополучателят– ответник,
предоставяне на заемната сума в размер на 869,00 лв. и настъпилата изискуемост
на задълженията по договора преди да се произнесе по размера на дължимите суми
по договора, следва да се даде отговор на въпроса дали надлежно е цедирано
вземането на ищеца, с оглед оспорванията, направени от особения представител на
ответницата.
По делото няма спор, че преди неговото образуване
ответника не е бил уведомен за извършената цесия /не са представени и
доказателства-обратни разписки, известия за доставяне установяващи опити за
уведомяване и поради това ищецът в исковата си молба /стр. 3/ е направил искане
/именувано особено искане/ на ответника да бъде предоставено уведомлението
заедно с исковата молба. Исковата молба е връчена на назначения особен
представител на ответника.
Въпросът обаче дали е възможно уведомяване за
извършена цесия да бъде прието от назначен по делото особен представител е
намерил отговор в актуалната практика на съдилищата в страната, като е прието, че това не е възможно.
От доказателствата по делото не се установява да са изпълнени изискванията на
чл. 99 ЗЗД, за да породи договора за цесия действие по отношение на длъжника,
предвид на което ищецът не притежава вземане спрямо ответницата и не е активно
материално легитимиран по настоящите искове.
С доклада на съда, с който е разпределена доказателствената
тежест между страните, на ищеца е указано, че за уважаване на исковете в негова
тежест е да установи наличието на валиден договор за прехвърляне на вземания
/цесия/, както и съобщаване прехвърлянето на вземането на длъжника. Не е спорно
по делото и се установява от представените писмени доказателства наличието на
сключен договор за прехвърляне на вземания – цесия, по силата на който вземане
на „***“ ЕАД спрямо ответника по делото е преминало в полза на ищеца по делото. Цесията обаче не е породила своето действие
спрямо длъжницата, тъй като същата не е била уведомена, както предвижда
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика, включително на
върховната съдебна инстанция /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на
ОСГК на ВС, решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г., II т.о.,
решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о./, за да
породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е
достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на
вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която
предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането.
Действително няма спор, че по силата на принципа на
свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/
може да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /така решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение №
96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г.о., решение №
114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о./. Като факт, настъпил
в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Такъв е и процесния случай,
доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента за уведомяване
на длъжниците от цесионера „***“ ЕАД.
Спорен е въпросът достигнало ли е до длъжника
уведомлението за извършената цесия в хода на настоящото производство. Както
вече се посочи в конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно
връчване на съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането преди
образуване на исковото производство. Уведомлението за сключения договор за
цесия с предмет процесното вземане представлява приложение към исковата молба.
При опит за връчването му връчителят е установил, че ответника не живее на
регистрираните постоянен и настоящ адреси и са събрани данни, че не е в
трудовото правоотношение. На ответника е бил назначен особен представител,
който притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника
в хода на съдебното производство. Затова в конкретния случай, приложеното към
исковата молба уведомление за цесия е връчено на назначения от съда /след
провеждане на процедура по чл. 47, ал. 5 ГПК/ особен представител на ответника.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани
до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл.
34, ал. 3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /така решение №
2350/07.04.2017 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 5905/2016 г./. Следователно,
до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърляне на
вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и
предаването на уведомлението на процесуалния представител не може да се
приравни на нотифициране на длъжника, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК,
представител. Като взе предвид изложеното, съдът стига до извода, че длъжника
по делото не е валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на
нов кредитор – ищецът, поради което правата на последния да търси вземанията си
от длъжника по процесния договор не са консолидирани, непротивопоставими са на
него и цесионерът не може да претендира изпълнение на задълженията по процесния
договор за потребителски кредит. Настоящият съд намира, че не е осъществено
връчване на уведомление до ответника за прехвърляне на вземанията в хода на
производството с материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като част от
приложенията към исковата молба е получено от назначения от съда особен
представител и предаването му не може да се приравни на нотифициране на длъжника
предвид особения характер на представителството от назначения от съда по чл.
47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия /така и
решение № 60/06.03.2019 г. на Сливенски окръжен съд по в.гр.д. № 64/2019 г./. Последният не представлява
упълномощен да получава материално-правни изявления представител на ответника.
В рамките на осъществените действия по чл. 47 ГПК не
може да се изведе надлежно известяване на ответника, тъй като тази норма не
замества изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД /така решение № 89/13.03.2019 г. на
Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 51/2019 г., решение № 269/05.03.2019 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. №
2699/2018 Горното води до извод, че
договорът за цесия, с който дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не
е породил действие спрямо ответника – длъжник. Следователно ищецът не е активно
материално-правно легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното
право, което води до неоснователност на предявените от него искови претенции,
които следва да бъдат отхвърлени /определение № 274/26.05.2015 г. на ВКС по
т.д. № 2748/2014 г., II т. о. /.
С оглед изхода на спора, неоснователно се явява
искането на ищеца за присъждане на направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление гр. ***, установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Б.Г.Б. ЕГН **********, че
дължи на „***“ ЕАД, сума в общ размер 562,58 лв., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение до окончателното плащане, което вземане произтича от
неизпълнено задължение по договор за потребителски стоков кредит№ CREX-03032206/23.01.2013
г., сключен между „***“ ЕАД и Б.Г.Б. с ЕГН ********** за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1037/2018 г. по
ч.гр.д. №1661/2018 г. по описа на ЛРС, като неоснователни.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред МОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: