Решение по дело №57/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 73

гр. Видин, 26.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

осемнадесети май

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария И.

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

57

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от ЕТ „Витан Ж – Т.М.“*** против решение № 12 / 23.01.2020г. по АНД № 1553/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 25 – 0000363/ 04.11.2019г. на Началник ОО”АА” - Видин, с което на касатора за нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 е наложено административно наказание по чл.96г,ал.1,предл.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/ – „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил събраните по делото доказателства във връзка с липсата на такива, доказващи извършването на превоз от страна на такъв водач, както и липсата на доказателства, че такъв водач работи при наказания превозвач. Посочва се, че нарушение не е доказано, както и че не са взети предвид допуснатите процесуални нарушения при издаването на НП.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП – изцяло.

Ответната по делото страна оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел не се споделят от Административният съд.

Не се спори, че на 03.10.2019г. е извършена комплексна проверка на фирма ЕТ„Витан Ж - Т.М.”, която притежава лиценз за превоз на товари в Р България и се представлява от – Т.И.М.. Проверяващите приели, че управителят на фирмата е допуснала осъществяване на превоз на товари с водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП. Прието е, че водачът е извършил превоз от гр.Пловдив до гр.Видин на дата 16.05.2019г. и това е лицето Валентин Петков Иванов. Според наказващия орган доказателства за извършено нарушение са протокол за ПТП и справка от информационната система на ИА“АА“ за липсата на удостоверение за психологическа годност на лицето Валентин Иванов.

Други доказателства за извършено нарушение няма.

Прието е, че горното представлява нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвт.П.

След проверката е прието, че е извършено нарушение, във връзка с което актосъставителят Цанов съставил АУАН. Въз основа на така съставеният АУАН Началникът ОО”АА” – Видин изготвя и Наказателно постановление № 25 – 0000363/ 04.11.2019г., с което на касатора – ЕТ, за нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвт.П е наложено административно наказание по чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвт.П – „имуществена санкция в размер на 3000 лева”.

Във връзка с наложеното административно наказание по чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвт.П и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че ЕТ е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвт.П, поради което и правилно му е наложено описаното по – горе наказание.

Административен съд - Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения :

При така събраните по делото доказателства не се установи по безспорен и несъмнен начин, че касаторът – ЕТ „Витан Ж – Т.М.“***, като фирма, притежаваща лиценз за превоз на товари в Р България, е допуснала осъществяването на превоз на товари с водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП.

Според разпоредбата на чл.7а,ал.2 от ЗАвт.П, която се твърди, че е нарушена, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7,ал.3 и чл.12б,ал.1 от този закон и чл.152,ал.1,т.2 от Закона за движението по пътищата.

На първо място, както в АУАН, така и в НП не е описано по никакъв начин с какво превозно средство е извършен процесният превоз, респ. с какъв товарен автомобил. Това така и не е изяснено по делото.

На второ място по делото не е изяснено, че въпросното лице Валентин Иванов, е бил допуснат от управителя на ЕТ да извърши какъвто и да било превоз, включително и от гр.Пловдив до гр.Видин на 16.05.2019г., съответно, че такъв превоз е извършен, като не са ангажирани каквито и да било доказателства за граждански или трудовоправни отношения между ЕТ „Витан Ж – Т.М.“*** и Валентин Иванов.

Наказващият орган е направил извода си за извършено нарушение само от представен протокол от ПТП. Последният обаче не може да бъде доказателство за извършването на превоз от името на ЕТ, както и за съществуването на някакви граждански, респ. трудови отношения между тях, за да може да бъде ангажирана отговорността на ЕТ.

На следващо място, с оглед вмененото на превозвача нарушение по чл.7а, ал.2, пр. трето от ЗАвтП, то преди всичко следва да се посочи, че посочената последна новела ЗАвт.П вменява изисквания към лицензираните превозвачи, че същите „... могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7,ал.3 и чл.12б,ал.1 от този закон и чл.152,ал.1,т.2 от Закона за движението по пътищата“.

Така дефинирана, нормата на закона разкрива същността си на едно общо правило за поведение, но по отношение конкретните изисквания за: възраст, правоспособност и психологическа годност, която препраща било към Наредбата по чл.7,ал.3 от Закона, която е в случая НАРЕДБА № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, било тази по чл.12б,ал.1, която е НАРЕДБА № Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, било според посоченото в чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП, респ. Наредба № 36 / 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

Т. е. конкретните задължения на субектите се съдържат в друг закон и съответно друг подзаконов нормативен акт, какъвто обаче дори не е посочен, а още по – малко конкретна разпоредба от него.

Кое задължение и дали въобще е от този подзаконов нормативен акт, за който съдът предполага, че наказващият орган е имал предвид в акта, е следвало конкретно да се спази, не става ясно от твърде общото описание в АУАН, а и в НП.

В конкретния случай обаче и в АУАН, а и в самото НП, е посочена само общата разпоредба на ЗАвт.П – тази на чл.7а,ал.2, пр. трето, която нищо конкретно не вменява на наказания субект, а само сочи, че друг нормативен акт /от вторичната правна уредба и по силата на изрична законова делегация/ ще вмени едно такова задължение и то диференцирано съобразно конкретния вид на транспорта.

Не на последно място следва да се има предвид, че в НП от една страна се твърди, че е извършена комплексна проверка на ЕТ „Витан Ж - Т.М.”***, а от друга – че Т.М., в качеството си на управител, е допуснала осъществяването на превоз с водач, който не отговаря на изискванията, а от трета – наказанието е наложено на ЕТ„Витан Ж - Т.М.”***, а именно имуществена санкция. В случая е налице смесване между търговеца и физическото лице, тъй като ако се твърди, че нарушението е допуснато от физическото лице, то наказанието, което следва да бъде наложено е глоба, а не имуществена санкция. При съставянето на АУАН и впоследствие при издаването на НП следва да е налице идентичност между извършителя и наказаното лице, каквато в конкретния случай няма.

От така описаното по – горе според съда на първо място при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като не са описани всички обстоятелства във връзка с нарушението, което се твърди, че е извършено, както и нормите, които са нарушени, а на второ място – нарушението, за което е наложено наказание не е категорично доказано.

При така установената фактическа обстановка и с оглед разпоредбата на чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвт.П, Съдът намира, че не се доказва извършването на нарушение от страна на касатора – ЕТ, още повече, че самото нарушение не е конкретизирано, предвид непосочването на евентуалния товарен автомобил, както и евентуалната разпоредба от Наредбата/ която също не е конкретизирана/ е нарушена, съответно не са събрани и доказателства, установяващи извършването на такова нарушение, при което положение ЕТ не може и да носи административно-наказателната отговорност по чл.96г,ал.1 от ЗАвтП, т.е. решението на ВРС, респ. НП са постановени при съществени процесуални нарушения, необосновани са и следва да бъдат отменени, като такива.

Като е приел, че е извършено нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвт.П, при положение, че не е посочен товарният автомобил, с който евентуално е извършен превоз, без наличието на доказателства за договорни отношения между ЕТ и такъв водач, както и без да е посочена, както Наредбата, чиито изисквания са нарушени, така и конкретна разпоредба от нея, наказващият орган е издал едно незаконосъобразно НП. Без да са събрани и анализирани всички доказателства във връзка с извършената проверка и без да е доказано по категоричен начин извършването на конкретното нарушение, наказващия орган е наложил административното наказание по чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвт.П. В случая наказанието е наложено въз основа на предположения, което е недопустимо.

Предвид посочените по – горе съображения, неоснователно се явява твърдението на наказващия орган, че нарушението по чл.7а,ал.1,пр.3 от ЗАвт.П е безспорно доказано, тъй като, както бе вече посочено по делото липсват доказателства за това.

Посоченото по – горе в настоящите мотиви е достатъчно за обосноваване на неправилността на решението на ВРС и незаконосъобразността на НП и водят до тяхната отмяна, поради което АС – Видин намира, че не следва да обсъжда останалите доводи на страните.

По тези съображения решението на ВРС, с която е потвърдено НП № 25 –0000363/ 04.11.2019г. на Началник ОО”АА” - Видин се явява неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановена и отмяна на НП.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                                   Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 12 / 23.01.2020г. по АНД № 1553/2019г. по описа на Районен съд – гр.Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25 – 0000363/ 04.11.2019г. на Началник ОО”АА” - Видин, с което на ЕТ „Витан Ж – Т.М.“*** за нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 е наложено административно наказание по чл.96г,ал.1,предл.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/ – „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                        2.