№ 104765
гр. С., 01.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Частно гражданско дело №
20221110147943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 17469/29.07.2022 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „...............” ООД срещу
Н. И. Н.. Претендира се вземане в размер на 198,54 лева – главница по
Договор за паричен заем № 530566 от 29.05.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на заявлението – 29.07.2022 г. до изплащането на вземането,
15,04 лева – обезщетение за забава за периода от 01.08.2021 г. до 01.07.2022
г., 50,00 лева – неустойка за забава начислена еднократно на 01.03.2022 г.
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз
основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Съгласно чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а заявлението се
отхвърля, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави
(чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК) или се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК).
Настоящият съдебен състав счита, че задължението за заплащане на
неустойка за забава се поражда от неизпълнението на главните задължения на
кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума, ведно
с възнаградителната лихва. С оглед посочената обусловеност на
задълженията, респ. предпоставките за възникването на процесното такова за
неустойка, то следва да се приеме, че целта на последното е да обезпечи
срочното изпълнение на основните задължения на кредитополучателя и да
обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Т.е. на практика е уговорена
неустойка за забавено изпълнение. В случая е налице заобикаляне на чл. 33
ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато се
претендира в настоящия случай.
Съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които
се предвиждат гореописаните неустойки за неизпълнение на различни главни
1
или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод
се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези
каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При
съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът
приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя
с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед
за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази
Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да
се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не
могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви
иск за вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № 17469/29.07.2022 г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от „...............” ООД срещу Н. И. Н. ПО
ОТНОШЕНИЕ НА сумата 50,00 лева – неустойка за забава начислена
еднократно на 01.03.2022 г. по Договор за паричен заем № 530566 от
29.05.2021 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2