Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Габриела Тричкова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, депозирана от [фирма] - дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Р Г[населено място], ул. „С." № , чрез клона си „А. БАНК - К Б" К., регистриран в TP към А., с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] 1113, бул. „Ц." 99, представляван от Е. Л. и С. И. В., съгласно чл. 10 от ЗКИ, чрез пълномощника адв. П. В. П., ЕГН [ЕГН], в качеството си на управител на „З., Р., П. - адвокатско дружество", преупълномощен от адв. В. И. П., като управител на „Адвокатско дружество - П. и П.", с адрес за призоваване и изпращане на съобщения: гр. Б ул."Т." № - адв. П. П. срещу Н. С. И., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], бл. №, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.417 от ГПК. Иска се от съда да постанови решение с което да признае за установено, че подалия възражение длъжник Н. С. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк]бл. №4 - поръчител по договора за кредит, към 2013 год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1742/2013 год. по описа на PC - Благоевград/, има непогасено солидарно парично задължение заедно с Д. И. Д. и А. И. Д. към [фирма] - дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Р Г [населено място], ул. „С." № 40, чрез клона си „А. БАНК - Клон Б К. регистриран в TP към А., с ЕИК[ЕИК], произтичащо от Договор за потребителски кредит „В" № /2007 от 12.12.2007 год. в размер на 10 434,31 лв. /десет хиляди четиристотин тридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, в т.ч. 8 130,87 лева - неиздължена главница, 1639,93 лева -неиздължена просрочена лихва върху редовна главница за периода от 18.04.2011 год. до 02.07.2013 год., 302,75 лева - начислена наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 18.04.2011 год. до 02.07.2013 год., 360,76 лева - начислена наказателна лихва върху просрочената лихва за периода 18.05.2011 год. до 03.07.2013 год., както и за присъдените разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист в размер на 759,12 лева. Иска се присъждане на сторените по настоящото производство разноски. Твърди се в исковата молба, че със Заявление, депозирано в деловодството на съда на 10.07.2013 год. ищцовото дружество [фирма], чрез клона си „А. БАНК - Клон Б" К. [фирма] е сезирало PC - Благоевград с искане по реда на чл. 417 ГПК за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците Д. И. Д., Н. С. И. и А. И. Д.. Сочи се, че искането е било основано на представено от Банката - кредитор извлечение от счетоводни книги от 04.07.2013 год., съгласно което се установява безспорно размера и основанието на паричното задължение и неговата изискуемост. Твърди се, че вземането на [фирма] произтича от неизпълнението на паричните задължения на длъжниците по сключения Договор за потребителски кредит „В" № /2007 от 12.12.2007 год.. по силата на който банката – кредитор е предоставила на кредитополучателя Д. И. Д. банков кредит в размер на 10 000 лв., обезпечен с поръчителство от Н. С. И. и А. И. Д.. Сочи се, че съставът на PC - Б е приел искането за основателно, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 5620/12.07.2013 год. по ч.гр.д. № 1742/2013 год. и изпълнителен лист от същата дата за пълния размер на дължимата сума, ведно със заплатените от заявителя разноски в размер на 208,69 лева - заплатена държавна такса и 550,43 лева - адвокатско възнаграждение. Въз основа на така издадената заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, ищцовото дружество е образувало изпълнително производство спрямо длъжниците - изп.д. № 629/2013 год. по описа на ЧСИ Ш. Д per. № 796, район на действие БлОС. Твърди се, че след издаване на заповедта на изпълнение, в указания двуседмичен срок от връчване на П. по изп.д. № 629/2013 год. по описа на ЧСИ Ш. Д от страна на длъжника Н. С. И. е депозирано бланкетно "Възражение" по така издадената Заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което PC - Благоевград е указал на заявителя необходимостта от предявяване на установителен иск за вземането предмет на ч.гр.д. № 1742/2013 год. Излагат се твърдения, че съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Договора за банков кредит, банката - кредитор е предоставила на Д. Д. - кредитополучател кредитна сума в размер на 10 000 лв., чието договорено предназначение е за покриване на текущи потребителски нужди, при договорен лихвен процент от 6,95% годишно и краен срок на погасяване 15.12.2019 год. В обезпечение изпълнението на задълженията по договора е учредено поръчителство на Н. С. И. и А. И. Д.. Съгласно уговорката на чл. 19.1 от Договора, при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателя да бъде изрично уведомяван. Именно поради неизпълнение на задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски с падеж от 18.04.2011 год. до 18.06.2013 год. общо двадесет и шест/, съгласно приложения погасителен план, банката е обявила предсрочна изискуемост на целия дълг, считано от 03.07.2013 год. Сочи се, че към датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК размера на неиздължената главница по кредита е 8 130,87 лева. Неиздължената просрочена лихва върху редовна главница е 1 639,93 лева, като същата е начислена и дължима за периода от 18.04.2011 год. до 02.07.2013 год. За съшия период от 18.04.2011 год. до 02.07.2013 год. е начислена наказателна лихва върху просрочена главница в размер на 302,75 лева, а размера на начислената наказателна лихва върху просрочената лихва за периода от 18.05.2011 год. до 03.07.2013 год. е 360,76 лева Така, към 04.07.2013 год. общия размер на паричното задължение на ответниците е 10 434,31 лева. При така изложените факти и предвид депозираното Възражение по реда на чл. 415 ГПК е заявено, че за ищцовото дружество, като кредитор е налице правен интерес за предявяване на иск, с който съдът да признае за установено, че ответника дължи присъдената с издадената Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист сума, ведно с направените от заявителя разноски. Твърди се, че от представените към Заявлението на [фирма] по ч.гр.д. № 1742/2013 год. по описа на PC - Благоевград доказателства се установява, че между страните по делото е учредено валидно облигационно правоотношение, под формата на Договор за банков кредит, като от страна на кредитополучателя и поръчителите е налице неизпълнение на поетите задължения, свързани със заплащане на договорените погасителни вноски. При тези обстоятелства, ползвайки се от изричните договорни клаузи [фирма] е обявило предсрочната изискуемост на дължимите суми - главница по кредита и дължима и начислена договорна и наказателна лихва, като същите са отразени в представеното Извлечение от счетоводни книги. Присъдената от PC - Благоевград парична сума в производството по чл. 417 ГПК се сочи, че и понастоящем не е заплатена от длъжниците нито изцяло, нито частично. С оглед на това е безспорно, че поетото от ответника парично задължение спрямо кредитора не е изпълнено към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а депозираното изрично възражение против издадената заповед за изпълнение обосновава правния интерес от предявяване на настоящия иск по арг. на чл. 415 ГПК. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания. С разпореждане № 516/ 21.01.2014 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответницата с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответницата е връчено лично на Н. С. И.- на 23.01.2014г. В предвидения законов срок е депозиран писмен отговор по заявената искова претенция от ответника Н. И., с който се оспорва изцяло иска като неоснователен. Наведени са възражения на първо място, че на основание сключения договор за кредит, целия остатък от главницата по договора ведно с произтичащите от нея лихви въз основа на автоматично настъпилата предсрочна изискуемост са с падеж 19.06.2011г. Тази дата ответника твърди, че е падежа на задължението за връщане на цялата дадена в заем сума, което задължение произтича от нормата на чл.20 от договора за кредит. Във връзка с това е направено искане съдът да не кредитира представения с исковата молба като доказателство документ - извлечение от счетоводните книги, в частта в която е посочена като дата за предсрочна изискуемост на кредита 03.07.2013г., като на основание чл.182 от ГПК да прецени тази дата с оглед на процесния договор за банков кредит. Сочи се, че видно от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК същото е входирано две години след падежа на претендираното с исковата молба задължение поради което по аргумент на противното от чл.147 от ЗЗД ако в шестмесечен срок от датата на падежа кредиторът не предяви иск, задължението на поръчителя се погасява, като този шестмесечен срок е преклузивен и към датата на предявяване на иска е изтекъл, което прави претенцията неоснователна. На следващо място е наведено възражение, че исковата молба е неоснователна, тъй като между кредитора ищец по делото и кредитополучателя Д. и поръчителя А. Д. след първоначалния договор за кредит има сключен анекс № 1 от 18.12.2009г., по който анекс ответницата не е страна и не е подписвала. Сочи се, че с този анекс са променени главницата чл.1/, удължен е срокът за погасяване /чл.2/, броя на месечните вноски и техния размер /чл.2.1/ договорен е нов лихвен процент /чл.3, както и е изменено обезщетението за забава на договорената лихва / чл.4/ от Анекс № 1. Ответницата твърди, че в настоящия случай се е задължила по основния договор но не и по анекса. Сочи се, че анекса представлява нов договор, тъй като със същия са уговорени параметри на банковия кредит, които са различни от тези в основния договор - главница, лихви, падеж. Посочва се, че това са все елементи от фактическия състав на договора за кредит, което след като е в писмена форма представлява нова облигационна връзка отменя старата по първоначалния договор, като по новата ответницата не е страна. С оглед изложеното се иска да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен. С определение № 2195/21.03.2014 г. на основание чл. 312, ал.1, т. 1 от ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като са приети писмените доказателства, приложени към исковата молба, и е изготвен писмен доклад по делото. В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовото дружество ,,А. Банк“ АД поддържа депозираната искова молба по съображенията, изложени подробно в нея. Ангажира доказателства. Ответницата Н. И. се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва предявения иск на основанания, подробно описани в писмения отговор. Не ангажира доказателства. По делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза, заключението по която е прието и приобщено по делото. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Видно от Договор за потребителски кредит „В" № 2007г. от 12.12.2007г., се установява, че банката – кредитор е предоставила на кредитополучателя Д. И. Д. банков кредит в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, със срок на издължаване 8 години, обезпечен с поръчителство от Н. С. И., чието договорено предназначение е за покриване на текущи потребителски нужди, при договорен лихвен процент от 6,95% годишно. Съгласно клаузата на чл. 19.1 от Договора, при просрочие в плащането на които и да е две последователни месечни погасителни вноски, както и при забава в плащането на дължими такси, комисионни и разноски в сроковете, определени в настоящия договор или Тарифата на Банката, последна има право да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по предвидения от закона ред. Видно от чл. 20 във вр. с чл. 19.1 страните по договора приемат, че кредита става изцяло предсрочно изискуем, и Банката пристъпва към принудително му събиране, за което Кредитополучателят и поръчителят се считат за уведомени с подписването му. Посоченият договор е подписан от страните. /л. 4 от делото/ От представеното и прието като доказателство по делото Извлечение от счетоводни книги, относно задълженията по Договор за потребителски кредит „В" № 2007г. от 12.12.2007г. и Анекс №1, сключен на 18.12.2009 г. се установява, размера на задълженията по Договора за кредит към дата 04.07.2013 г., който е в размер на 10 434,31 лв. /десет хиляди четиристотин тридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, от които 8 130,87 лв. /осем хиляди сто и тридесет лева и осемдесет и седем стотинки/ - неиздължена главница, 1639,93 лв. /хиляда шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/ - неиздължена просрочена лихва върху редовна главница за периода от 18.04.2011 год. до 02.07.2013 год., 302,75 лв. /триста и два лева и седемдесет и пет стотинки/ - начислена наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 18.04.2011 год. до 03.07.2013 год. и 360,76 лв. /триста и шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки/ - начислена наказателна лихва върху просрочената лихва за периода 18.05.2011 год. до 03.07.2013 год. /л. 7 от делото/ Видно от представените и приети по делото заверени копия от Заповед № 5620/12.07.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на РС – Благоевград по гр.д. № 1742 по описа му за 2013 година и изпълнителен лист от 12.07.2013г. длъжникът Д. И. Д. и поръчителите Н. С. И. и А. И. Д. са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] сумата от 8 130,87 лв. /осем хиляди сто и тридесет лева и осемдесет и седем стотинки/ - представляваща просрочена главница по Договор за потребителски кредит „В" № /2007г. от 12.12.2007г. и Анекс № сключен на 18.12.2009 г., сумата от 1 639,93 лв. /хиляда шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/-просрочена лихва върху редовна главница за периода от 18.04.2011 год. до 02.07.2013 год., сумата от 302,75 лв. /триста и два лева и седемдесет и пет стотинки/- наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 18.04.2011 год. до 03.07.2013 год., сумата от 360,76 лв. /триста и шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки/- наказателна лихва върху просрочената лихва за периода 18.05.2011 год. до 03.07.2013 год. включително, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 10.07.2013 г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 208,69лв. /двеста и осем лева и шестдесет и девет стотинки/ - внесена държавна такса и сумата от 550,43 лв. /петстотин и петдесет лева и четиридесет и три стотинки/ - адвокатско възнаграждение с включени ДДС. /л. 10 от делото/ Видно от представения и приет като доказателство по делото Анекс №1 от 18.12.2009г. се установява, че същия е сключен между ищеца и длъжника Д. Д. и поръчителя А. Д., като анекса не носи подписа на ответницата И.. Установява се, че уговорените параметри на банковия кредит са различни от тези в основния договор – главница, лихви и падеж. /л. 33 от делото/ Представен и приет като доказателство по делото е Погасителен план към договор за потребителски кредит ,,В“ съобразен с А№ от 18.12.2009 г. /л. 51 от делото/ Видно от приетото и неоспорено заключение на назначената съдебно – счетоводната експертиза, извършена от вещото лице Д. Д., за периода от 18.05.2011 г. до 02.07.2013 г. вещото рице е посочило, че просрочената главница е 8 128.89 лв. / осем хиляди сто двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/, просрочена лихва върху редовна главница е 1639.93 лева / хиляда шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/, наказателна лихва върху просрочена главница е 302.75 лева / триста и два лева и седемдесет и пет стотинки /, а наказателна лихва върху просрочена лихва 360.76 лева / триста и шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки/. Вещото лице установява, че претендираните суми са въз основа на Анекс № представляващи сбора на непогасените вноски по главница по договор за потребителски кредит упоменати в чл. 5 от Анекс № въз основа на нов погасителен план към Анекс № от 18.12.2009 г. със задължението от 8 324.66 / осем хиляди триста двадесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки /. Посочва се, че в справка предоставена от А. БАНК по партида на сметка BG 54 CRBA на името на Д. И. Д. кредита е усвоен на 13.12.2007 г. в размер на 10 000.00 лева / десет хиляди лева / Установява се, че редовните вноски са 38 на брой / тридесет и осем броя / . Посочва се, че изхождайки от проверените и изчислени данни по задача четири нередовното плащане по кредита започва на 07.10.2008 г., последната редовна вноска е на 21.07.2008 г. и покрива задължения по вноска номер 7 с дата на падеж 13.06.2008 г. Твърди се, че с внесена сума в размер на 150.00 лв. / сто и петдесет лева / на 07.10.2008 г. кредитополучателя погасява вноска номер 8 с дата на падеж 13.08.2008 г., вместо вноска номер 10 с дата на падеж 13.10.2008 г. Посочва се, че визирайки чл. 19.1 от договора за потребителски кредит В№ 2007 г. с дата от 12.12.2007 г. „при просрочие в плащането на която и да е две последователни месечни погасителни вноски, както и при забава в плащането на дължими такси, комисионни и разноски в сроковете, определени в настоящият договор„ банката има право да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си. Според вещото лице предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 16.09.2008 г., явяващи се непогасяване на две последователни вноски по усвоения кредит и по погасителен план, веднага след датата на неплащане на две последователни вноски . Вещото лице сочи, че взимайки в предвид направените вноски след тези дати и съобразявайки се с подписания анекс от дата 19.12.2009 г. нередовното плащане по него възниква на 14.06.2011 г. два месеца на непогасени последователни вноски. Установява се, че обща сума на внесените суми по потребителски кредит от Д. И. Д. - 4 471.76 лева / четири хиляди четиристотин седемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки /, а обща сума на погасените вноски по договор и анекс 4426.38 / четири хиляди четиристотин двадесет и шест лева. и тридесет и осем стотинки / Установява се, че за начислени и платени лихви и забава са както следва: Обща сума на платена наказателна лихва върху просрочена главница за периода 01.07.2008 до 19.05.2011 година - 29.09 лева / двадесет и девет лева и девет стотинки /, обща сума на платена наказателна лихва върху просрочена лихва за периода 19.05.2011 година -1.17 лева /един лев и седемнадесет стотинки/, а обща сума на платена допълнително платени допълнително начислени лихви и такси съгласно приложение в табличен вид / -134.99 лева / сто тридесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/ Установява се, че по задача 7 за периода от 18.05.2011 г. до 02.07.2013 г. просрочена главница е 8 128.89 лв. / осем хиляди сто двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/, просрочена главница върху редовна главница е 1639.93 лева / хиляда шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/, наказателна лихва върху просрочена главница е 302.75 лева / триста и два лева и седемдесет и пет стотинки /, а наказателна лихва върху просрочена лихва 360.76 лева / триста и шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки/. Установява се, че общо непогасена главница е 8128.89 лева / осем хиляди сто двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки /, общо просрочена лихва върху редовната главница 1639.93 лева / хиляда шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и три стотинки /, общо наказателна лихва върху просрочена главница 302.75 лева / триста и два лева и седемдесет и пет стотинки /, а общо наказателна лихва върху просрочена лихва 360.76 лева / триста и шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки/. Вещото лице твърди, че общо внесена сума по потребителски кредит от Д. И. Д. за редовни вноски е 4 321.76 лева/ четири хиляди триста двадесет и един лева и седемдесет и шест стотинки /, като посочва, че тук не е включена сумата внесена на 07.10.2008 г. за сумата от 150.00 лв, която вещото лице смята, че тази сума не е редовна, а е в просрочие / Установява се, че общо платена сума по договор за потребителски кредит В№ 3 / 2007 г. с дата от 12.12.2007 г. и Анекс № от 18.12.2009 г. за редовни вноски , са подробно описани в таблица към заключението. Установява се, че по задача 9 за периода от 18.05.2011 г. до 02.07.2013 г. просрочена главница е 8 128.89 лв. / осем хиляди сто двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/, просрочена главница върху редовна главница е 1639.93 лева / хиляда шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/, наказателна лихва върху просрочена главница е 302.75 лева / триста и два лева и седемдесет и пет стотинки /, а наказателна лихва върху просрочена лихва 360.76 лева / триста и шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки/, като обща сума е 10 432.33 лв. / десет хиляди четиристотин тридесет и два лева и тридесет и три стотинки/. /л. 57 от делото/ Приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, съдът възприема като обективно и компетентно. Разпитаното в о.з. на 24.06.2014 г. Вещо лице Д. Д. твърди, че поддържа представеното писмено заключение по делото на 17.06.2014 г., като посочва, че няма какво да добавя към същото. Вещото лице твърди, че с подписването на Анекс № 1 и условията по него, е упомената нова лихва с размер 9,95 процента, докато в Договора за потребителски кредит съществува лихва с три пункта по-малко - 6,95 от Договора. Договорът е по-благоприятен за длъжника. Посочва, че в Анекса лихвата е упомената в т. 3, докато в Договора в т. 6. Твърди, че това е така наречената сложна лихва, в новото вземане, т.е. формираната нова редовна главница по Анекса са включени суми както непогасената редовна главница по Договор, като посочва, че е включена лихвата върху редовната главница, наказателната лихва върху просрочената главница – посочва, че в точка 1 от Анекса, в случая има лихва върху лихва, т.е. така наречената сложна лихва, банката е избрала капитализираната лихва. Твърди, че това е един вид капитализирана лихва. Вещото лице сочи, че банката не се е позовала на предсрочна изискуемост и според него още при първото не плащане на две последователни вноски, които са 6-та вноска от погасяването по Договор за потребителски кредит. Твърди, че тя се е позовала след Анекса, при първото не плащане на две последователни редовни лихви. Сочи, че по силата на Анекса, а не по силата на Договора за потребителски кредит. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки : наличие на договорно /облигационно или търговско/ правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответницата по силата на Договор за потребителски паричен кредит, който същата е подписала в качеството си на поръчител. С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса при така предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на спорното вземане, а от своя страна ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи факта на сключен между ищеца [фирма] и Д. И. Д. в качеството на кредитополучател и Н. И. в качеството на поръчител договор за потребителски кредит - ваканция № 99/33/2007г. от 12.12.2007г. , както и факта на усвояването на отпусната по него сума от 10 000лв. на 13.02.2007г. По силата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато “кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективния факт на неплащането и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, вкл. и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се проявили фактите, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал. 2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването му трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ - чл. 418, ал. 3 ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявление на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател, съответно поръчител. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението не означава, че е съобщено на длъжника, т.к. препис от заявлението не му се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение едва с връчването на заповедта за изпълнение, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Дори с исковата молба този порок не е отстранен, т.к. т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, изрично предвижда, че пресрочната изискуемост в хипотезата на чл. 422 ГПК следва да е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК. Същите съображения налагат извод, че не е изискуемо и заявеното вземане за обезщетение за неизпълнение на задължението за плащане на главницата в срок и на останалите акцесорни претенции. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Тъй като по делото се установи, че фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение, то съдът приема, че вземането по заповедта не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание / в този смисъл са разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г./. Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове се явяват недоказани по основание и размер, поради което и следва да бъдат отхвърлени, без съда да обсъжда останалите възражения на ответника заявени в отговора на исковата молба . Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК с оглед направеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски в размер на 550,00 лв., от които 50,00 лв. за внесен депозит за вещо лице и 500,00 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно представен договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения, съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] - дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Р Г [населено място], ул. „С." № 40, чрез клона си „А. БАНК - Клон Бя" К., регистриран в TP към А., с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] 1113, бул. „Ц." 99, представляван от Е. Л. и С. И. В., съгласно чл. 10 от ЗКИ, чрез пълномощника адв. П. В. П., ЕГН [ЕГН], в качеството си на управител на „З., Р., П. - адвокатско дружество", преупълномощен от адв. В. И. П., като управител на „Адвокатско дружество - П. и П.", с адрес за призоваване и изпращане на съобщения: гр. Благоевград, ул."Т." № 43 Б, ет. 2 - адв. П. П. срещу ответника Н. С. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], бл. № искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че подалия възражение длъжник Н. С. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк]бл. № 133, вх. А, ет. 2, ап - поръчител по договора за кредит, към 04.07.2013 год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1742/2013 год. по описа на PC - Б/, има непогасено солидарно парично задължение заедно с Д. И. Д. и А. И. Д. към [фирма] - дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Р Г [населено място], ул. „С." № 40, чрез клона си „А. БАНК - Клон Б" К. регистриран в TP към А. с ЕИК[ЕИК], произтичащо от Договор за потребителски кредит „В" № 2007 от 12.12.2007 год. в размер на 10 434,31 лв. /десет хиляди четиристотин тридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, в т.ч. 8 130,87 лева - неиздължена главница, 1639,93 лева -неиздължена просрочена лихва върху редовна главница за периода от 18.04.2011 год. до 02.07.2013 год., 302,75 лева - начислена наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 18.04.2011 год. до 02.07.2013 год.. 360,76 лева - начислена наказателна лихва върху просрочената лихва за периода 18.05.2011 год. до 03.07.2013 год., както и за присъдените разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист в размер на 759,12 лева., за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 5620 от 12.07.2013 г. по ч.гр.д. № 1742/2013 г. на Районен съд Благоевград, като НЕОСНОВАТЕЛНИ. ОСЪЖДА [фирма] - дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Р. Г [населено място], ул. „С." № 40, чрез клона си „А. БАНК - Клон Бя" К., регистриран в TP към А., с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] 1113, бул. „Ц." 99, представляван от Е. Л. и С. И. В., съгласно чл. 10 от ЗКИ, чрез пълномощника адв. П. В. П., ЕГН [ЕГН], в качеството си на управител на „З., Р., П. - адвокатско дружество", преупълномощен от адв. В. И. П., като управител на „Адвокатско дружество - П. и П.", с адрес за призоваване и изпращане на съобщения: гр. Благоевград, ул."Т." № 43 Б, ет. 2 - адв. П. П. да заплати на ответника Н. С. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], бл. № 133, вх. А, ет. 2, ап. 4 сумата от 550,00 лв. / петстотин и петдесет лева/ - адвокатско възнаграждение и разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Благоевград в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл. 259 от ГПК. РАЙОНЕН СЪДИЯ : |