Р Е Ш Е Н И Е
260255/27.5.2021г.
27.05.2021
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2021 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
29 (двадесет и девети) април Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2932
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Д.Б.Г. твърди, че на 01.09.2015
г. сключил договор за наем с ответника Г.В.Х.. По силата на същия, предоставил
на ответника недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул.“К.П.“ № 2,
ап. 2.Впоследствие – на 01.03.2017 г. и на 01.03.2018 г. подписвали нови
договори за наем с идентично съдържание. Плащанията от страна наемателя винаги
били със закъснение. Понастоящем, същият останал задължен за следните месечни
вноски: за периода м. април 2016 г. – м. февруари 2017 г. вкл., в размер на
1980,00 лв.; за периода м. март 2017 г. – м. февруари 2018 г. , вкл. в размер
на 2160,00 лв.; за периода м. март 2018 г. – м. ноември 2018 г. в размер на
1620 лв. Освен това, наемателят дължал и сума в размер на 185,00 лв.,
представляваща платени от ищеца разходи за консумативи. Моли съда да постанови
решение, по силата на което Г.Х. да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 5945,00 лв., по който ищецът моли ответникът да бъде осъден да му
заплати цитираната сума, представляваща наемна цена за ползване на недвижим
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „К.П“ № 2, ап. 2, за
периода м. април 2016 г. – м. февруари 2018 г. и платени суми за консумативи,
по договор за наем от 01.09.2015 г. И анекси към него, сключен между страните
по делото, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2020 г., както и направените деловодни разноски в настоящото производство и в
проведеното обезпечително производство.
Ответникът,
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не подава отговор на исковата молба. В съдебно
заседание, същият се явява и излага, че не дължи никакви суми на ищеца. Твърди,
че оставил на Г. пералня, като действително дължал 5-6 фактури за консумирана
вода. Моли, претенцията да бъде отхвърлена.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното: видно от приложения договор от 01.09.2015 г. е,
че Д.Б.Г. и Г.В.Х. постигнали съгласие, че ищецът предоставя на ответника за
временно и възмездно ползване следния недвижим имот: апартамент – една стая,
кухненска ниша и сервизни помещения с обща площ 40,21 кв.м, находящ се в гр.
Шумен, ул. „К.П.“ № 2, ап. 2. Според чл. 2 от договора, бил предвиден
18-месечен срок на ползването. Съгласно чл. 1 от договора, наемателят се
задължил да плаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на 180,00 лв.,
платима до 1-во число на текущия месец. В чл. 2 глава 2 на договора било
предвидено задължение за наемателя да плаща направените от него разходи за ел.
енергия, парно, телефон, кабелна телевизия, интернет и други. По делото са
представени и договори за наем от 01.03.2017 г. и 01.03.2018 г. с идентично
съдържание на описания по-горе, по които срокът на действие бил предвиден за
една година. Съдът констатира от приложените фактури и касови бонове, че Д. Г.
платил следните суми: 88,71 лв. в полза на „В и К – Шумен“ ООД; 104,03 лв. в
полза на „Енерго-про продажби“ ЕАД касателно процесния имот.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Доказа
се (а и не се спори по делото), че между страните по настоящото производство
възникнало валидно наемно правоотношение. По силата на сделката, Д.Г.
предоставил на Г.Х. за временно възмездно ползване недвижим имот – апартамент,
находящ се в гр. Шумен. Не се спори, че наемодателят изпълнил задълженията си
по договора и предоставил на ответника имота, предмет на договора. Последният,
в качеството му на наемател бил длъжен да заплаща наемната цена за ползване на апартамента
в уговорения размер – 180,00 лв. месечно. Съгласно
разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща и разходите,
свързани с ползването на наетата вещ. В тази насока е и предвидената в
процесния договор клауза, според която ответникът се задължил да плаща тези
разходи. Установи се, че ищецът платил сума в общ размер 192,74 лв. за ползвани
вода и електрическа енергия през обсъждания период. По делото не се събраха
доказателства относно изпълнение от страна на ответника на основното му
задължение в качеството му на наемател – да плати дължимите наемни вноски и
разходите, свързани с ползването на наетата вещ.
Предвид
всичко изложено, настоящият състав намира, че предявения иск с правно основание
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява частично основателен (предвид заявения в петитума
период м. април 2016 г. – м. февруари 2018 г.) и ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 4140,00 лв., представляваща наемна цена за
ползване на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Шумен,
ул. „К.П.“ № 2, ап. 2, за периода м. април 2016 г. – м. февруари 2018 г. и сума
в размер на 185,00 лв., представляваща платени суми за консумативи, по договор
за наем от 01.09.2015 г. и анекси към него, сключен между страните по делото,
ведно със законната лихва върху сумата 4325,00 лв., считано от 23.12.2020 г. до
окончателното й плащане. В останалата част до пълния предявен размер,
претенцията следва да бъде отхвърлена.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г.Х. следва да бъде осъден да заплати на Д.Г.
направените разноски по делото, съобразно уважената част от иска в размер на 536,75
лева.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените разноски по ч.гр.д. № 2849/2020 г. по описа на
ШРС, представляващи разноски по обезпечително производство, съобразно списъка
за разноски, в размер на 160,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г.В.Х. с ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.
232, ал. 2 от ЗЗД на Д.Б.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат –
адв. Б.С. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“
№ 9-13, кантора 28, сумата 4325,00 лева (четири хиляди триста
двадесет и пет лева), от която сума в размер на 4140,00 лв., представляваща наемна цена за ползване на недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „К.П“ № 2, ап. 2, за
периода м. април 2016 г. – м. февруари 2018 г. и сума в размер на 185,00 лв., представляваща платени суми за консумативи,
по договор за наем от 01.09.2015 г.
и анекси към него, сключен между страните по делото, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 23.12.2020 г. до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер – 5945,00
лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.В.Х. да заплати на Д.Б.Г. направените разноски
по делото, съобразно уважената част от иска в размер 536,75 лева.
ОСЪЖДА Г.В.Х. да заплати на Д.Б.Г. направените разноски
по ч.гр.д. № 2849/2020 г. по описа на ШРС, представляващи разноски по
обезпечително производство делото в размер на 160,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: