№ 7093
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110128183 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Адел транс 86“ ЕООД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 1927/04.01.2023 г., чрез процесуалния
му представител адв. П. П., срещу „УВ Транс сървисиз“, с ДДС номер
*********, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати
на ищеца следните суми: 1/ сумата от 4 498.41 лева – за изпълнен
международен превоз по фактура № 94/21.02.2022 г. /транспортна заявка YV
2/16.02.2022 г./; 2/ сумата от 3 911.66 лева за изпълнен международен превоз
по фактура № 95/21.02.2022 г. /транспортна заявка YV 3/16.02.2022 г/; 3/
сумата от 2 347 лева за изпълнен международен превоз по фактура №
97/04.03.2022 г. /транспортна заявка YV 14/23.02.2022 г/; 4/ сумата от 3 716
лева за изпълнен международен превоз по фактура № 99/08.03.2022 г.
/транспортна заявка YV 13/02.03.2022 г/ и 5/ сумата от 3 911.66 лева за
изпълнен международен превоз по фактура № 100/12.03.2022 г. /транспортна
заявка YV 19/28.02.2022 г. – 02.02.2022 г./ или общо 18 384.81 лева, ведно със
законна лихва върху всяка от сумите от подаване на исковата молба –
30.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
разноски.
В исковата молба се твърди, че страните били в трайни договорни
отношения по силата на поредица от неформални договори за международен
транспорт на товари. Така през м. февруари и м. март 2022 г. ответното
дружеството възложило, а ищцовото дружество изпълнило общо пет заявки за
превоз. Така били сключени общо пет договора за превоз: 1/ по транспортна
1
заявка YV 2/16.02.2022 г. с направление Италия България – като за
извършения превоз ищецът издал фактура № 94/21.02.2022 г. за сумата от 4
498.41 лева; 2/ по транспортна заявка YV 3/16.02.2022 г. с направление
Италия – България като за извършения превоз ищецът издал фактура №
95/21.02.2022 г. за сумата от 3 911.66 лева; 3/ по транспортна заявка YV
14/23.02.2022 г. с направление България Гърция като за извършения превоз
ищецът издал фактура № 97/04.03.2022 г. за сумата от 2 347 лева; 4/ по
транспортна заявка YV 13/02.03.2022 г. с направление Гърция Италия като за
извършения превоз ищецът издал фактура № 99/08.03.2022 г. за сумата от 3
716 лева и 5/ по транспортна заявка YV 19/28.02.2022 г. – 02.02.2022 г. с
направление Италия България като за извършения превоз ищецът издал
фактура № 100/12.03.2022 г. за сумата от 3 911.66 лева.
На следващо място ищецът посочва, че изпълнил точно възложените
превози като товарите били приети без забележки – видно от изготвени ЧМР
товарителници. Въпреки това ответното дружество така и не заплатило на
ищеца задълженията по петте фактури на обща стойност 18 384.81 лева. С
тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: транспортна заявка YV 2/16.02.2022
г. с фактура № 94/21.02.2022 г.; транспортна заявка YV 3/16.02.2022 г. с
фактура № 95/21.02.2022 г.; транспортна заявка YV 14/23.02.2022 г. с фактура
№ 97/04.03.2022 г.; транспортна заявка YV 13/02.03.2022 г. с фактура №
99/08.03.2022 г. и транспортна заявка YV 19/28.02.2022 г. с фактура №
100/12.03.2022 г., както и ЧМР товарителници /в крайно нечетлив вид/.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е
постъпил писмен отговор. В същия се излага становище, че исковата
претенция била ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА. Поради това исковите
претенции изрично се признават. Посочва се обаче че ответното дружество
не било изпаднало в забава за заплащане на сумите вкл. от датата на исковата
молба, а не било заплатило сумите по фактурите, доколкото упражнявало
законно право на задържане.
В тази връзка ответното дружество твърди, че договорите между
страните били обективирани в транспортните заявки т.е. договорите били в
писмена форма. Съгласно т. 29 от всяка от транспортните заявки всички
опити за директен контакт с търговеца без знанието на спедитора преди, по
време и след извършване на превоза, подлежели на санкция съгласно Закона
за конкуренцията като минималната санкция била 5000 евро. За това си
задължение ищцовото дружество било наясно, доколкото същото било ясно
разписано във всеки от договорите – като цялата кореспонденция била водена
по електронна поща и поради това самите заявки не били със саморъчен
подпис.
Въпреки това ответникът поддържа, че по транспортна заявка YV
2/16.02.2022 г. ищецът „Адел транс 86“ ЕООД нарушил това си задължение
като осъществил без знанието на ответника контакт с дружество с фирма
„Укев транс“ ЕООД – съконтрахент на ответника, който му възлагал
транспорт. След това дружеството ищец „Адел транс 86“ ЕООД и третото
2
дружество „Укев транс“ ЕООД започнали търговски взаимоотношения
помежду си „заобикаляйки“ ответното дружество.
Поради това и ответникът начислил на ищеца сумата от 5000 евро –
неустойка на основание т. 29 от транспортна заявка YV 2/16.02.2022 г., за
което издал фактура № **********/19.04.2022 г. с падеж 25.04.2022 г.
Последната била връчена на „Адел транс 86“ ЕООД, но плащане така и не
постъпило.
В тази връзка с отговора на исковата молба се предявява насрещен иск
– като „УВ Транс сървисиз“, с ДДС номер ********* иска „Адел транс 86“
ЕООД да бъде осъдено да му заплати следните суми: 1/ сумата от 9779.15
лева /равностойност в лева на сумата от 5000 евро/ - представляваща
неустойка за нарушение на т. 29 от заявка-договор YV2/16.02.2022 г.,
обективирана във фактура № **********/19.04.2022 г., 2/ както и сумата от
611.20 лева – обезщетение за забава за периода от 25.04.2022 г. до 05.12.2022
г, както и законна лихва от датата на насрещния иск – 06.12.2022 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
С отговора са представени: фактура № **********/19.04.2022 г.,
кореспонденция по електронна поща, ЧМР товарителници в крайно нечетлив
вид и транспортна заявка YV 2/16.02.2022 г.
Препис от насрещния иск е връчен на дружеството „Адел транс 86“
ЕООД. В срока по чл. 131 от ГПК „Адел транс 86“ ЕООД оспорва насрещния
иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че съдържанието на заявка
YV2/16.02.2022 г. не можело да обвърже дружеството-ответник по този иск,
доколкото фактически била получена след реалното изпълнение на превоза,
както и че неустойката не е част от договорените клаузи. Оспорва
твърдението, че фактурата не била осчетоводена от дружеството, като
изтъква, че неустойката е извън присъщите й обезщетителна, санкционна и
обезпечителна функция, поради което и счита, че искът следва да бъде
отхвърлен. Сочи че има търговски отношения с дружеството „Укев транс“
ЕООД, но тези отношения нямали нищо общо с отношенията между „Адел
транс 86“ ЕООД и „УВ Транс сървисиз“, нито с процесните пет договора за
транспорт, като били възникнали много преди търговските отношения между
страните по настоящото дело.
В съдебно заседание по делото, проведено на 26.03.2024 г. дружеството
„Адел транс 86“ ЕООД иска постановяване на решение при признание на иска
спрямо главния иск за главница с оглед извършеното признание. Иска
присъждане и законна лихва за забава от датата на исковата молба. Излага
доводи за отхвърляне на насрещния иск като неоснователен и недоказан.
Ответното дружество поддържа направеното признание на главния иск,
но оспорва присъждането на законна лихва. Излага доводи за уважаване на
насрещния иск като неоснователен и недоказан.
Всяка от страните прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от насрещната страна.
По главния иск за заплащане на стойността на извършен
международен превоз на товари.
3
Съдът, след като съобрази предмета на делото и изявленията на
страните, намира че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК – по
първоначалния иск за главница, като съображенията за това са
следните:
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника прави изявление, с което поддържа, че признава
иска за главница. Признанието е направено още с отговора на исковата молба
– като процесуалният представител на ответника е надлежно упълномощен да
прави признание на иск /видно от пълномощно на л. 108 от делото/.
От своя страна процесуалният представител на ищеца прави нарочно
искане за постановяване на решение при признание на иска.
В тази връзка и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил
съдебното дирене, като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение
при признание на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска спрямо ответника без да бъдат обсъждани по
същество ангажираните от страните доказателства.
В този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите
претенции на „Адел транс 86“ ЕООД срещу „УВ Транс сървисиз“ за осъждане
на ответника да заплати следните суми: 1/ сумата от 4 498.41 лева – за
изпълнен международен превоз по фактура № 94/21.02.2022 г. /транспортна
заявка YV 2/16.02.2022 г./; 2/ сумата от 3 911.66 лева за изпълнен
международен превоз по фактура № 95/21.02.2022 г. /транспортна заявка YV
3/16.02.2022 г/; 3/ сумата от 2 347 лева за изпълнен международен превоз по
фактура № 97/04.03.2022 г. /транспортна заявка YV 14/23.02.2022 г/; 4/ сумата
от 3 716 лева за изпълнен международен превоз по фактура № 99/08.03.2022
г. /транспортна заявка YV 13/02.03.2022 г/ и 5/ сумата от 3 911.66 лева за
изпълнен международен превоз по фактура № 100/12.03.2022 г. /транспортна
заявка YV 19/28.02.2022 г. – 02.02.2022 г./ или общо 18 384.81 лева.
Горното налага предявеният главен иск да бъде уважен без съдът да
излага мотиви за това, доколкото е налице признание на иска.
По искането за присъждане на законна лихва за забава върху главните
искове за сумата от общо 18 384.81 лева от датата на исковата молба до
окончателното плащане, както и по насрещния иск за неустойка и
обезщетение за забава върху същата.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представена по делото транспортна заявка YV 2/16.02.2022 г. /л. 117
до л. 120 към отговора с насрещен иск и л. 48 до л. 51 към исковата молба/ се
установява, че възложител на транспорта е „УВ Транс сървисиз“ , а
изпълнител /превозвач/ е „Адел транс 86“ ЕООД. Направлението на
4
транспорта е Италия България, а товарът е групажен. Вписани са в тази
връзка няколко адреса на товарене: 1/Manifatture Sigaro Toscano; 2/ 51039
Quarrata; 3/Las Mobili S.r.l; 4/Imab Group Spa; 5/Dorin S.P.A.; 6/ Colombini
Strada CA; 7/ Clementoni S.P.A. Zona Industrial; 8/66030 Arielli – съответно на
разтоварване: 1/ Мувио Лоджистикс ЕООД, гр. София; 2/ гр. София, склад
Казичане; 3/ Виал ООД гр. Пловдив; 4/ Карго партнер; 5/ ул. Лотос 22 гр.
Пловдив; 6/ Даниели каза гр. София; 7/Сандик България ЕООД с. Казичане и
8/Пармиджано ЕООД с. П.ч.
Съгласно т. 29 от ОУ на всички заявки за транспорт по делото всички
опити за директен контакт с търговеца без знанието на спедитора преди, по
време и след извършване на превоза, подлежели на санкция съгласно Закона
за конкуренцията като минималната санкция била 5000 евро.
Видно от кореспонденция по електронна поща от 15.04.2022 г. лицето
Деница Методиева е посочило в кореспонденция до ответното дружество, че
е осъществена връзка с дружество на име „Укев транс“, като последното било
твърдяло, че „е изплатило всичко към ответното дружество, а това се
установявало и с документи“.
При служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ съдът установи, че
дружеството „Укев транс“ ЕООД, с ЕИК: ********* е с адрес на управление:
гр. Благоевград, ж.к. Струмско, ул. Яне Сандански № 21, бл. Б, ет. 3, ап. 7.
В никоя от другите, налични по делото, заявки за транспорт, съдът не
установи нито като адрес на товарене, нито като адрес на разтоварване или
въобще където и да било другаде в документите вписване на дружество с
фирма „Укев транс“ ЕООД или адрес в гр. Благоевград.
Предвид представяне на ЧМР товарителниците в крайно нечетлив вид
съдът не установи вписване в никоя от тях на дружество с фирма „Укев
транс“ ЕООД.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи: действащ договор между страните; неизпълнение на същия от
ищеца; изначално уговорен размер на обезщетението за конкретния вид
неизпълнение на договора.
В настоящия случай по делото се установи, че „Адел транс 86“ ЕООД и
„УВ Транс сървисиз“, с ДДС номер ********* се намират в трайни търговски
отношения – по силата на поредица от договори за превоз на товари – като
процесни по настоящото дело са пет договора.
Не се установява от писмените доказателства по делото да са налице
каквито и да било търговски или други отношения между дружеството „УВ
Транс сървисиз“, с ДДС номер ********* и „Укев транс“ ЕООД, с ЕИК:
*********. Последното не е вписано никъде в заявките за превоз – вкл. в
заявката под № YV 2/16.02.2022 г., в ЧМР товарителниците или в друг
документ, нито като товародател, нито като получател на товар, нито като
трето лице, имащо отношение към сделката. Не се установява в какви
5
отношения са дружествата „УВ Транс сървисиз“, с ДДС номер ********* и
„Укев транс“ ЕООД, нито кое дружество в какво качество действа като
съконтрахент или какъв предмет договори двете дружества сключват
помежду си.
На следващо място по делото не се установи и наличие на конкретни
търговски взаимоотношения между дружествата „Укев транс“ ЕООД и „Адел
транс 86“ ЕООД, нито конкретен предмет на такива отношения или период на
възникване и изпълнение на договори помежду им. Още по-малко по делото
се установиха някакви неблагоприятни последици за дружеството „УВ Транс
сървисиз“ вкл. нарушение на Закона за конкуренцията – като не се установи
директно договаряне между „Адел транс 86“ ЕООД и „Укев транс“ ЕООД с
какъвто и да било предмет.
В тази връзка и следва да се отбележи, че ответното дружество „УВ
Транс сървисиз“ основава цялата си претенция по насрещния иск на едно
единствено доказателство и това е кореспонденция по електронна поща на л.
111 от делото. Тази кореспонденция, съдържаща единствено изявление на
управителя на дружеството „Адел транс 86“ ЕООД, за някаква комуникация
между него и дружеството „Укев транс“ ЕООД, обаче съдът не намира за
достатъчна да установи твърденията в насрещния иск съответно да обуслови
доказаност на същия по основание. Поради това и съдът приема, че в случая
по делото не се доказа нарушение на разпоредбата на т. 29 от заявката-
договор за превоз от страна на „Адел транс 86“ ЕООД. Поради това и
насрещинят иск следва да бъде отхвърлен без съдът да обсъжда останалите
доводи и възражения на страните.
Предвид неоснователността на иска за главница следва да бъде
отхвърлен и иска за обезщетение за забава.
Доколкото по делото не се установи „УВ Транс сървисиз“ да има
насрещно вземане срещу „Адел транс 86“ ЕООД, то и в полза на „УВ Транс
сървисиз“ не е възникнало т.нар. „право на задържане“. Поради това и следва
да бъде присъдена законната лихва върху главницата по първоначалния иск
от датата на исковата молба.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски от общо 12 201.18 лева, от които 935.39
лева държавна такса, 97.79 лева – такса за връчване на съдебни книжа в
Гърция, 168 лева – разноски за привеждане в изпълнение на обезпечителни
заповеди, 5000 лева – адвокатски хонорар за защита по предявените искове,
още 3000 лева – за снабдяване с обезпечителни заповеди и привеждането им
в изпълнение и още 3000 лева за защита по насрещните искове. Посочените
разноски са действително извършени, видно от платежни нареждания и
договори за правна защита и съдействие. От страна на ответника обаче е
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца,
което съдът намира за основателно.
6
В случая минималният хонорар по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2 – за
защита по главните искове възлиза на 3341 лева – при изчисление върху всяка
фактура като отделен иск за главница и в размер на 2055 лева при сумирано
изчисляване /т.е. върху общо 18 384.81 лева/. От своя страна в случая не е
налице производство по обезпечение на бъдещ иск – а напротив заявено е
обезпечение на вече предявени искови претенции – като се е стигнало до
издаване на няколко обезпечителни заповеди поради избора на ищеца да
предяви исковете си първоначално като частични.
Предвид това и в контекста на Решение на Съда на Европейския съюз
от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено
от Софийски районен съд, както и на най-актуалната практика на ВКС –
Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на
ВКС, I т.о, Определение № 1640 от 04.04.2024 г. по гр.д. № 3549/2023 г. по
описа на ВКС, 3-то г.о. и др. съдът намира, че следва да намали адвокатския
хонорар от 8000 лева на 3800 лева – общо за защита по главните искове и за
снабдяване и привеждане в изпълнение на обезпечителните заповеди /2800
лева за исковата защита и 1000 лева за исканията за обезпечение/. Тук съдът
съобразява фактическата и правна сложност на делото – обстоятелството, че
същото е приключило в едно заседание с малък обем доказателствен материал
като ответникът е признал иска. Няма допуснати експертизи или свидетели.
По горните съображения следва да се намали и хонорарът от 3000 лева
за защита по насрещните искове – на 1400 лева – по иска за главница и за
обезщетение за забава върху същия –доколкото и двете вземания произтичат
от едно правоотношение.
В тази връзка на ищеца се дължи сумата от общо 6401.18 лева /за
адвокатски хонорар, държавни такси, такси за връчване в Гърция и разноски
в обезпечително производство/.
Искането за разноски на ответната страна е неоснователно.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „УВ Транс сървисиз“, с ДДС номер ********* и адрес на
управление: гр. Атина, Гърция, ул. Виктор Юго № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „Адел
транс 86“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: с. Еловдол, общ.
Земен, обл. Перник, сумата от общо 18 384.81 лева, формирана от следните
суми: 1/ сумата от 4 498.41 лева – за изпълнен международен превоз по
фактура № 94/21.02.2022 г. /транспортна заявка YV 2/16.02.2022 г./; 2/ сумата
от 3 911.66 лева за изпълнен международен превоз по фактура №
95/21.02.2022 г. /транспортна заявка YV 3/16.02.2022 г/; 3/ сумата от 2 347
лева за изпълнен международен превоз по фактура № 97/04.03.2022 г.
/транспортна заявка YV 14/23.02.2022 г/; 4/ сумата от 3 716 лева за изпълнен
международен превоз по фактура № 99/08.03.2022 г. /транспортна заявка YV
13/02.03.2022 г/ и 5/ сумата от 3 911.66 лева за изпълнен международен
7
превоз по фактура № 100/12.03.2022 г. /транспортна заявка YV 19/28.02.2022
г. – 02.02.2022 г./, ведно със законна лихва върху всяка от сумите от подаване
на исковата молба – 30.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението, само в частта относно осъждане за заплащане на
главниците в общ размер от 18 384.81 лева, е постановено при условията
на признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК /в частта относно
присъждане на законна лихва за забава от датата на исковата молба
решението е постановен по общия ред/.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен иска на „УВ Транс сървисиз“,
с ДДС номер ********* и адрес на управление: гр. Атина, Гърция, ул. Виктор
Юго № 3 за осъждане на „Адел транс 86“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: с. Еловдол, общ. Земен, обл. Перник, да заплати на „УВ Транс
сървисиз“ следните суми: 1/ сумата от 9779.15 лева /равностойност в лева на
сумата от 5000 евро/ - представляваща неустойка за нарушение на т. 29 от
заявка-договор YV2/16.02.2022 г., обективирана във фактура №
**********/19.04.2022 г. и 2/ сумата от 611.20 лева – обезщетение за забава
за периода от 25.04.2022 г. до 05.12.2022 г, както и законна лихва върху
неустойката от датата на насрещния иск – 06.12.2022 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „УВ Транс сървисиз“, с ДДС номер ********* и адрес на
управление: гр. Атина, Гърция, ул. Виктор Юго № 3 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК на „Адел транс 86“ ЕООД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: с. Еловдол, общ. Земен, обл. Перник сумата
от общо 6401.18 лева – разноски в настоящото исково производство: за
адвокатски хонорар /вкл. за защита по главните искове, за защита по
насрещните искове и за снабдяване и привеждане в изпълнение на
обезпечителни заповеди – общо 5200 лева хонорар/, държавни такси, такси за
връчване в Гърция и разноски за привеждане в изпълнение на обезпечителни
заповеди.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8