Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260027
Б., 26.05.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и шести
април през две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.
при секретаря-Т. Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Ц.
гражданско
дело № 381
по описа за 2020
година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
установителни искове с правно
основание чл.422
от ГПК и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.99 от ЗЗД във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
„ОТП Ф.Б.”ЕАД с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“, бул.“К. А.
Д.“№*, ет.*, чрез пълномощник юрисконсулт Г. Г. моли да бъде
признато за установено по отношение на ответника Н.Ц.В. ***, с ЕГН: **********
за съществуване на вземанията в полза на „ОТП Ф.Б.”ЕАД, за
които е издадена Заповед № 511 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 20.07.2010г.
по ч.гр.д.№ 1075/2010г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 3000лв.,
представляваща парично вземане или главница по Договор за издаване и обслужване
на кредитни карти с револвиращ кредит на банка ДСК от 28.12.2007г., както и за
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 15.07.2010г. до
окончателното заплащане, както и за сумата от 1486.33лв., представляваща лихва
върху главницата за периода от 15.06.2008г. до 13.04.2010г., както да заплати и
направените разноски по делото и в заповедното производство.
При условията на евентуалност, ако горните
искове бъдат отхвърлени, е предявен иск с правно основание чл.99 от ЗЗД във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД като „ОТП Ф.Б.”ЕАД с ЕИК: *, чрез юрисконсулт Г. К. Г.
моли да бъде осъдена Н.Ц.В. ***, с ЕГН: ********** да заплати сумата-главница
от 3000лв., представляваща парично вземане или главница за неизпълнение по
цедиран Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит
на банка ДСК от 28.12.2007г., ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от датата на подаване на исковата молба на 10.03.2020г.
до окончателното заплащане.
В с.з. ищецът, чрез
пълномощник юрк. С. К. поддържа исковете, моли да бъдат уважени и да се
присъдят направените разноски, за които представя списък за разноските по чл.80
от ГПК /л.353/. Представя писмени бележки.
Ответникът-Н.Ц.В. ***,
чрез назначения особен представител адв. Ц.С. от САК е направила възражение по
горните искове и е представила писмен
отговор с вх. № 260871 от 20.07.2022г., в предвидения в закона срок.
В
писмения отговор ответникът, чрез особения представител адв.С. от САК оспорва
исковете, заявява, че ответникът не е уведомен, че има неплатени вноски, както
и че вземането е прехвърлено на ищеца. Прави възражение, че давността съгласно закона за събиране на вземането по процесния
договор е изтекла. Счита, че за
изминалите 13 години давностният срок е изтекъл и моли исковете да се отхвърлят.
В с.з.
ответникът, чрез назначения особен представител адв.Ц.С. от САК оспорва
исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1075/2010г.
по описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.417 от ГПК на 20.07.2010г. е разпоредено по искане на Банка ДСК АД издаване на Заповед № 511 от 20.07.2010г.
по ч.гр.д.№1075/2010г. по описа на РС-Б. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК-извлечение от
счетоводните книги на Банка „ДСК”АД, както следва: за
сумата-главница от 3000лв., представляваща парично вземане по договор за кредит
от 28.12.2007г., както и за законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 15.07.2010г. до окончателното заплащане, както и за сумата от 1486.33лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2008г. до 13.04.2010г.
Видно
от приложеното копие от изпълнително дело № 902/2014г. по описа на ЧСИ № 791-Т.
В.-Н., с район на действие СГС, въз основа на издаден изпълнителен лист на
20.07.2010г. по ч.гр.д. № 1075/2010г. по описа на РС-Б. по молба на Банка ДСК
АД като взискател е образувано срещу ответника като длъжник горното
изпълнително дело за принудително събиране на сумите, отразени в издадената Заповед № 511 от 20.07.2010г.
по ч.гр.д.№1075/2010г. по описа на РС-Б. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. На 23.10.2014г.
е наложен запор по сметките на длъжника Н.Ц.В. в банки в страната. На основание
молба от ищеца по посоченото по-горе изпълнително дело, същият на 12.09.2015г.
е бил конституиран като взискател по делото с оглед приложен договор за
покупко-продажба на вземания от 20.04.2015г. С Постановление от 30.09.2019г. е
прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 902/2014г.
по описа на на ЧСИ № 791-Т. В.-Н., с район на действие СГС, тъй като в
продължение на 2 години не са поискани изпълнителни действия от взискателя
Банка ДСК АД и ОТП Ф.Б. ЕАД.
С договор за цесия от 20.04.2015г., сключен между
ищеца и Банка „ДСК”АД след издаване на Заповед
№ 511 от 20.07.2010г.
по ч.гр.д.№1075/2010г. по описа на РС-Б., ищецът е станал собственик на вземането срещу
ответника. Ответникът е имал съществуващо и валидно задължение към Банка „ДСК”АД,
което е цедирано на ищеца.
Горното се установява от приложените по делото
писмени доказателства: копия от договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК от 28.12.2007г., сключен между
Банка „ДСК”АД и ответника Н.Ц.В., Общи условия по
договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка
ДСК,
Заповед № 511 от 20.07.2010г.
по ч.гр.д.№1075/2010г. по описа на РС-Б., изпълнителен
лист от 20.07.2010г. по ч.гр.дело №1075/2010г.
по описа на РС-Б., договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 20.04.2015г. заедно
с Приложение,
писмо от Банка „ДСК” до „ОТП Ф.Б.” АД, пълномощно, уведомително
писмо до ответника за прехвърляне на вземането от Банка „ДСК”ЕАД на „ОТП Ф.Б.” ЕАД, обратна разписка на Български пощи и копие от
изп. дело № *** по описа на ЧСИ рег.№791-Т.
В.-Н.,
с район на действие СГС.
Видно от приложеното копие от изп. дело № ***
по описа на ЧСИ №793-Н. Д., с район на действие СОС, се
установява, че с молба за образуване на ново изпълнително дело с вх.№ 07320 от 16.10.2019г.
от ищеца до ЧСИ
рег.№793-Н. Д., с район на действие СОС е
образувано описаното по-горе изпълнително дело. По това изпълнително дело ЧСИ е
уведомил с писмо, че заповедта и изпълнителния лист по ч.гр.д.№ 1075/2010г. по
описа на РС-Б. е връчена на длъжника Н.Ц.В. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез
залепване на уведомление, като връчителят е събрал данни, че лицето не живее на
постоянния и настоящ адрес и е посочил източника в съобщението, за което съдът
с Определение № 386 от 28.01.2020г. по ч.гр.д.№ 1075/2010г. по описа на РС-Б. е
дал срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си срещу
ответника.
Банка „ДСК“АД, която е заявител и
кредитор
по ч.гр.дело №1075/2010г. по описа на БРС е била уведомена за горното
определение и възможността
да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК, връчено на 10.02.2020г., чрез юрк. М. Иванова.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 381/2020г.
по описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 12.03.2020г., изпратена по пощата с п.кл. от 10.03.2020г., т.е. в едномесечния срок, предвиден
за това в ГПК от постановяване на горното определение,
като исковата молба е подадена от цесионера „ОТП Ф.Б.“ЕАД с оглед сключения
между него и Банка „ДСК“ЕАД договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 20.04.2015г. т.е. след
издаване на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
От приложените писмени доказателства-договор
за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК от
28.12.2007г., сключен между Банка „ДСК”АД и ответника Н.Ц.В. и Общи условия по
договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка
ДСК, се установява, че банката е отпуснала револвиращ кредит с кредитен лимит в
размер на 3000лв. при спазване на приложените Общи условия, които са неразделна
част от договора и се приемат с подписването му. За месечна падежна дата е
определено всяко 10-то число от месеца. Съгласно Глава VІІІ от ОУ в случай, че
три поредни месеца, считано от месечната падежна дата клиентът не револвира
кредита си или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране
за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановява и цялото
задължение, формирано към падежната дата започва да се олихвява с лихва в
размер на действащия лихвен процент.
Съгласно приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 260154 от 24.02.2023г., изготвена от
вещото лице В.Л.Т., неоспорена от страните, се установява, че на 07.01.2008г. по
разплащателна сметка на ответника е предоставена сумата от 3000лв. на
основание
сключен договор за кредит от 28.12.2007г., като
на 07.01.2008г. ответникът е теглила от
каса на Банка ДСК сумата от 2900лв. Ответникът е направила три броя вноски на
обща стойност от 96лв., недостатъчни за обслужване на кредитната карта, а
именно на 17.01.2008г.-20лв. и на същата дата още 26лв. и на 15.04.2008г.-
50лв. От 10.06.2008г. няма плащане по кредита. Непогасените задължения по
кредита към датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 1075/2010г. по описа
на БРС, а именно към 15.07.2010г. са сума-главница от 3000лв., лихва-редовна и
наказателна за периода от 15.06.2008г. до 13.04.2010г. в общ
размер от 1486.36лв. До изготвянето на заключението няма данни за погасяване на
суми по процесния кредит.
Страните не спорят за това,
че банката се е снабдила по реда на чл.417 от ГПК със Заповед за
изпълнение от 20.07.2010г. по ч.гр.дело №1075/2010г. по описа на
РС-Б. срещу длъжника-кредитополучател Н.Ц.В./ответник по
настоящето дело/, позовавайки се на изискуемост на вземанията, считано от
15.07.2010г., когато поради неплащане изцяло на 3 броя поредни месечни вноски е
преустановено ползването на кредита от страна на банката.
Съгласно приложените по делото писмени доказателства-договор за
покупко-продажба на вземания от 20.04.2015г., сключен между
„Банка ДСК“ЕАД като продавач и ищеца като купувач на вземания, както и приложенията
към него-приемо предавателен протокол, от който под № 2102 е описано
подробно процесното вземане, се установява, че банката е цедирала вземането си
на ищеца, за което ответникът е уведомен с писмо от 14.05.2015г., което няма
данни да е получил съгласно приложеното известие за доставяне, на
което е отбелязано, че отсъства.
Съдът
приема, че ответникът е получил горното писмо с получаване на исковата
молба и приложенията по настоящето дело на 27.06.2022г., чрез
назначения му на основание чл.47, ал.6
от ГПК особен представител съгласно отразеното в исковата молба, по която е
образувано настоящето дело.
Няма представени по делото писмени
доказателства от ответника, че е извършил плащане на процесните суми.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415,
ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество всеки един от обективно съединените исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на
ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 3000лв., представляваща парично
вземане или главница за нередовно издължаване на три и повече месечни вноски по
договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на банка
ДСК от 28.12.2007г., както и за законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 15.07.2010г. до окончателното заплащане, както и за сумата от
1486.33лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.06.2008г. до 13.04.2010г., са основателни и следва да се уважат изцяло като доказани, по следните
правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в
исковата молба сочат, че главното вземане на ищеца срещу ответника е на
основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.430,
ал.1 от Търговски закон/ТЗ/ договорът за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. В ал.2 на същия член е посочено, че
заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на
вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за
отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена
разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване
на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки/чл.305
от ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за
завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната
сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението от кредитора.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/, изготвена от вещото лице В.Л.Т., която съдът кредитира като
компетентна и обоснована, се установява, че кредитът в размер на сумата от 3000лв. е предоставен по разплащателната сметка
на ответника в изпълнение на сключен договор за кредит от 28.12.2007г.
като същата е изтеглила в брой от каса на банката сумата от 2900лв. на
07.01.2008г. Ответникът не е заплатила изцяло три поредни месечни вноски по
кредита, за което на 10.06.2008г. е преустановено ползването на кредита от
страна на банката.
От
приложеното копие от ч.гр.д.№ 1075/2010г. по описа на БРС / заповедно
производство/ се установява, че банката на 20.07.2010г. е подала заявление,
изпратено по пощата с п.кл. от 15.07.2010г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и на 20.07.2010г. е издадена Заповед № 511 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 20.07.2010г.
по ч.гр.д.№ 1075/2010г. по описа на РС-Б., по която в настоящето исково
производство се установява дали съществуват посочените в нея вземания.
Направеното
от ответника, чрез особения представил възражение, че вземанията са погасени по
давност е неоснователно, тъй като главното вземане за сумата-главница,
произтичащо от договора за кредит се погасява с изтичането на общата 5/пет/
годишна давност съгласно чл.110 от ЗЗД, тъй като от 10.06.2008г., когато
банката/кредитор/ е преустановила възможността ответникът да ползва кредита,
тъй като същият не е заплатил три поредни месечни вноски и от тази дата е изискуемо
вземането по кредита до подаване на 15.07.2010г. на заявлението по ч.гр.д.№
ч.гр.д.№ 1075/2010г. по описа на РС-Б. не е изтекла петгодишната погасителна
давност. Това е относимо и по отношение на вземането за лихва за забава по
кредита, за която съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД е тригодишна погасителната
давност, но не е изтекла от 15.08.2008г. до подаване на 15.07.2010г. на
заявлението по ч.гр.д.№ ч.гр.д.№ 1075/2010г. по описа на РС-Б.. С подаване на
заявлението в заповедното производство спира да тече погасителната давност по
отношение на вземанията.
По
отношение на давността по време на принудителното изпълнение по образуваните
изпълнители дела, следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение №
3/2020г. от 28.03.2023г. по тълк. дело №
3/2020г. на ОСГТК на ВКС пoгacитeлнaтa
дaвнocт нe тeчe дoĸaтo тpae изпълнитeлният пpoцec oтнocнo взeмaнeтo пo
изпълнитeлни дeлa, oбpaзyвaни дo пpиeмaнeтo нa 26.06.2015г. нa
Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 2/26.06.2015 г. пo т.д. № 2/2013 г., OCГTK, BKC. Дoĸaтo e
тpaeл изпълнитeлният пpoцec oтнocнo взeмaниятa пo oбpaзyвaни пpeди oбявявaнeтo
нa Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 2/26.06.2015 г. пo т.д. № 2/2013 г., OCГTK, BKC,
изпълнитeлни дeлa, в случая изпълнително дело № 902/2014г. по описа на на
ЧСИ № 791-Т. В.-Н., с район на действие СГС, дaвнocт зa процесните
взeмaния
нe e тeĸлa. Зa тяx дaвнocттa e зaпoчнaлa дa тeчe oт 26.06.2015г., oт
ĸoгaтo e oбявeнo зa зaгyбилo cилa ΠΠBC № 3/1980г. От
26.06.2015г. до образуване на висящото изп. дело № *** по описа на ЧСИ №793-Н. Д., с район на
действие СОС на 16.10.2019г. не е изтекла давността.
Няма спор, че „Банка ДСК“АД
е прехвърлила вземането си по процесния договор за кредит на ищеца, за което е
уведомен ответника едва с получаване на писмо-уведомление към приложенията
към исковата молба.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и
другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните, като
договорът за прехвърляне на вземане-цесия, става перфектен в отношенията между
цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието, а спрямо длъжника
прехвърлянето има действие от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
Съдът намира за доказано
по делото прехвърлянето на процесното вземане срещу ответника от цедента „Банка ДСК“АД на ищеца като цесионер по сключения между тях договор за цесия,
респективно преминаването на това вземане в патримониума на ищеца, и
следователно придобиването от ищеца на качеството кредитор спрямо ответника за
последното.
Ответникът е уведомен за договора за цесия
между ищеца и „Банка ДСК“ЕАД, тъй като по делото е приложено уведомление за
това, връчено на ответника заедно с исковата молба.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника, свързано с липсата на надлежно уведомяване на
страната за извършената цесия. Действително няма данни ответникът лично да е
получил преди образуване на настоящото производство приложеното към исковата
молба уведомление, изходящо от цесионера,
доколкото в известията за доставяне е отразено, че получателят отсъства. Същевременно получаването на уведомлението в рамките на настоящото
съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано, в който смисъл са и разрешенията,
дадени в Решение № 114/07.09.2016г. по т.д. № 362/2015г. на ВКС, II т.о. и
Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение №
3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014г.
по т.д. № 2352/2013г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017г. по т.д. №
572/2016г. на ВКС, I т.о. Ето защо, с оглед надлежното връчване на ответника
чрез особения му представител на уведомлението за извършената цесия, като част
от преписката към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен за прехвърлянето на неговото задължение.
Извод за противното не може да се направи единствено от обстоятелството, че
не ответника лично в качеството му на длъжник, а особеният му представител е
получил исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за
цесията. Това е така на първо място, защото никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на
нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация.
Същите повеляват, че настоящ адрес е адресът, на който лицето живее,
респективно всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на
настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес включително за
осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след
като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е отсъствал от вписания в съответните регистри за гражданско състояние постоянен и
настоящ адрес (видно от изпратените до него съобщения в исковото производство),
същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Освен това
процесуалният закон в чл. 47, ал.6 от ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ
личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения
представител. Последният от своя страна по аргумент за обратното на чл. 29,
ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за
които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК.
Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с
исковата молба, включително такива за извършена цесия и обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита.
В обобщение съдът намира, че ответникът е бил надлежно уведомен по смисъла
на чл. 99, ал.4 от ЗЗД за извършената цесия на негови задължения по процесния договор за кредит на 27.06.2022г., както и че към настоящия момент титуляр на тези
вземания е ищеца.
С оглед на горното и имайки предвид отразеното в
съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото, съдът намира, че ищецът
установи съществуване на вземането срещу ответника за сумата-главница от 3000лв.,
представляваща парично вземане по цедиран договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК от 28.12.2007г., както и за
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 15.07.2010г. до
окончателното заплащане, както и за сумата от 1486.33лв., представляваща лихва
за забава за периода от 15.06.2008г. до 13.04.2010г.
Поради гореизложеното и уважаване изцяло на
предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК съдът намира, че не следва да се
произнася по отношение на предявения осъдителен иск по чл.99 от ЗЗД във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, тъй като същият е предявен при условията на евентуалност, а
именно, ако не се уважат първоначално предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от общо 1033.76лв. за направени разноски по настоящето
дело за платена държавна такса,
депозит за вещо лице, депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение. По отношение на
заповедното производството ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 364.32лв. за направени разноски по делото,
включващи платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение като за
последната сума има издаден изпълнителен лист на 20.07.2010г. по ч.гр.д.№
1075/2010г. по описа на РС-Б..
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК
признава за установено по
отношение на Н.Ц.В. ***, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на „ОТП Ф.Б.”ЕАД
с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“, бул.“К. А.
Д.“№*, ет.* като частен правопроиемник-цесионер на „Банка ДСК“АД-цедент,
за
което
е издадена Заповед № 511 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 20.07.2010г. по ч.гр.д.№ 1075/2010г. по
описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 3000лв./три хиляди лева/, представляваща парично вземане или
главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на банка ДСК от 28.12.2007г., както и за законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 15.07.2010г.
до окончателното заплащане, както и за сумата от 1486.33лв./хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и 33 стотинки/,
представляваща лихва върху главницата за периода от 15.06.2008г. до
13.04.2010г.
ОСЪЖДА Н.Ц.В. ***, с ЕГН: ********** да заплати на „ОТП Ф.Б.”ЕАД
с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“, бул.“К. А.
Д.“№*, ет.* сумата от 1033.76лв./хиляда
и тридесет и три лева и 76 стотинки/ за направени разноски по настоящето дело,
както да заплати и сумата от 364.32лв./триста
шестдесет и четири лева и 32 стотинки/ за направени разноски по заповедното
производство, а именно по ч.гр.д.№ 1075/2010г. по описа на
РС-Б. като
за последната сума от 364.32лв. има
издаден изпълнителен лист на 20.07.2010г. по ч.гр.д.№ 1075/2010г. по описа на
РС-Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.
Ц./