№ 1268
гр. П., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720104225
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „***” АД
срещу В. Г. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 2821.81 лева,
представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
следните топлофицирани обекти, находящи се в град П., а именно:
- ОБЕКТ № 1 – „***“, с адрес: гр. П., *** – сумата от 1376.08 лева, представляваща
главница за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г.,
едната от които е със знак „-“ вкл., законна лихва за забава в размер на 539.94 лева за
периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от
1376.08 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;
- ОБЕКТ № 2 – „***“ с адрес: гр. П., *** сумата от 647.87 лева, представляваща
главница за периода от м.01.12.2013 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г.,
едната от които с знак „-“ вкл., законна лихва за забава в размер на 257.92 лева за периода от
09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 647.87 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
31.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № 1903 от 01.06.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС,
1
като им се присъдят сторените по делото разноски.
При условията на евентуално отхвърляне на главния иск, ищецът е предявил
осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, с който се иска да бъде осъдена ответницата
да заплати на ищеца сумата от 2821.81 лева, представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за следните топлофицирани обекти, находящи се
в град П., а именно:
- ОБЕКТ № 1 – „***“, с адрес: гр. П., *** – сумата от 1376.08 лева, представляваща
главница за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г.,
едната от които е със знак „-“ вкл., законна лихва за забава в размер на 539.94 лева за
периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от
1376.08 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата;
- ОБЕКТ № 2 – „***“ с адрес: гр. П., *** сумата от 647.87 лева, представляваща
главница за периода от м.01.12.2013 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г.,
едната от които с знак „-“ вкл., законна лихва за забава в размер на 257.92 лева за периода от
09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 647.87 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата,
представляващи левовата стойност на това, с което ответницата се е обогатила за
сметка на „***” АД, без правно основание, до размера на това, с което е намалено
имуществото на дружеството, както и да им се присъдят посочените лихви.
В законоустановения срок за отговор ответницата В. Г. Б. чрез адв. А. П. е подала
отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск по основание и размер. В
отговора са оспорени обстоятелствата за наличие на качеството потребител на ответницата,
доставката на топлинна енергия до процесните имоти, наличието на валидно облигационно
отношение между страните. Твърди, че преди 08.07.2022 г. за процесните имоти ищецът е
имал валидно облигационно правоотношение с трето лице, като едва от сочената дата,
между ответницата и ищеца е възникнало такова, и от тази дата е сключен по между им
договор за доставка на топлинна енергия. Сочи, че през процесния период ответницата не е
била ползвател, нито държател на процесните търговски обекти, като е оспорено и
представеното извлечение от сметка. В отговора е релевирала възражение за погасяване по
давност на част от процесното вземане, както по отношение на претендираните главници,
така и по отношение на процесните лихви. Оспорен е и предявеният евентуален иск.
В съдебно заседание ищецът чрез ю.к. М. поддържа предявените искове и моли съда
да ги уважи, като им се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез адв. П. оспорва предявените искове и моли съда
да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 1903 от 01.06.2022 г. по ч. гр. д. №
0*** г. на ПРС, поради което съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да
се произнесе по същество.
По основателността на главния иск:
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е клиент за небитови нужди на
топлинна енергия на основание възникнало по между им валидно облигационно отношение
въз основа открита на името на ответника партида след придобиване на процесните
топлоснабдени имоти чрез покупко- продажба обективирана в нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 178, том ІV, рег. № 4766, дело № 654 от 27.11.2008 г. и
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 177, том ІV, рег. № 4765, дело
№ 653 от 27.11.2008 г., на следните топлоснабдени обекти: ОБЕКТ № 1 – „***“, с адрес: гр.
П., *** и ОБЕКТ № 2 – „***“ с адрес: гр. П., ***, за които е доставена топлинна енергия на
стойност от 2821.81 лева за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2020 г.
Според легалната дефиниция, дадена в т.33а на § 1 ДР ЗЕ "небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди.
Съгласно чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.
Предвид гореизложеното съдът намира, че писмената форма на договора за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди е форма за действителност на договора. За да се
приеме, че между ответника по иска и ищеца е възникнало договорно правоотношение въз
основа на представените като доказателство по делото Общи условия е необходимо да има
писмено потвърждение на същите от клиента съгласно изискването на чл.16, ал.1 от ЗЗД,
каквото потвърждаване в случая липсва. Липсата на такова съгласие не е пречка да се
направи извод за наличие на валидно възникнало договорно правоотношение, предвид
разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ. В този смисъл е решение № 18 от 15.01.2018 г., по в.
гр.д. № *** г. на ПОС, решение № 258 от 20.07.2018 г. по в.гр.д. № *** г. на ПОС и др.
В настоящия случай, от приложения по делото нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот № 178, том ІV, рег. № 4766, дело № 654/2008 от 27.11.2008 г. се
установява, че ответницата В. Г. Б. е придобила собствеността от Е.И.Д. на следния
недвижим имот: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ - ***, състоящо се от търговска зала с площ от 40
кв.м., коридор с площ от 15.45 кв.м. и тоалетна с площ от 6 кв.м., заедно със склад с площ от
8 кв.м., заедно със склад с площ от 3.50 кв.м., който търговски обект заедно със складовите
помещения представляват обособени самостоятелни обекти от сладкарница „***“, находящи
се в гр. П., ***. От приложения по делото нотариален акт за покупко – продажба на
3
недвижим имот № 177, том ІV, рег. № 4765, дело № 653/2008 от 27.11.2008 г. се установява,
че ответницата В. Г. Б. е придобила собствеността от Е.И.Д. на следния недвижим имот:
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – ***, с площ от 22 кв.м., заедно със склад с площ от 9.50 кв.м., който
недвижим имот – ***, заедно със складовото помещение, представлява обособени
самостоятелни обекти от сладкарница „***“, находящ се в гр. П., ***.
Ответницата е оспорила иска с твърдения, че не тя дължи процесните суми а Е.И.Д.,
на чието име при ищеца е открита партида, в която връзка представя договор № 1163 от
14.08.2009 г. Видно от същия между ищеца и Е.И.Д. е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди за следните обекти: ***, находящ се в гр. П., на ул.
„*** и ***, находящо се в гр. П., ул. „***, което се установява от списъка на
топлоснабдените обекти – приложение № 1 към договора. От последния се установява, че е
сключен за срок от пет години, като купувачът е дал съгласие след изтичане на срока на
договора, действието му да бъде продължено автоматично с още една година. Тези факти не
са спорни между страните. С протоколно определение, постановено в проведеното на
24.10.2022 г. открито съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че административния адрес на топлоснабдените обекти в гр. П.,
*** е идентичен с административен адрес: гр. П., ***, поради което и следва да се приеме,
че процесните топлоснабдени обекти, находящи се в гр. П., *** и обектите, находящи се в
гр. П., *** са едни и същи и се намират на един и същ административен адрес. При така
установеното, с оглед приложения и неоспорен от ищеца договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди № 1163 от 14.08.2009 г., то следва извода, че същият е бил
действащ в периода от 14.07.2009 г. (когато между ищеца и Е.И.Д. е сключен договора) до
14.07.2014 г. Крайната дата на действие на договора съдът определя като взе предвид, че
договора е сключен за срок от 5 години, считано от 14.07.2009 г., предвид на това, че в
същия липсва отразяване считано от кога влиза в сила, то и следва да се приеме, че същият е
бил приложим в отношенията между страните, считано от датата на неговото подписване –
14.07.2009 г. Тъй като липсват данни при изтичането на петата година договора да е бил
прекратен, и предвид постигнатото съгласие между страните за неговото автоматично
продължаване с още една година, то и следва извода, че договора е бил действащ до
14.07.2015 г. При това положение следва да се приеме, че по силата на сключения между
ищеца и третото лице Е.И.Д. писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди № 1163 от 14.08.2009 г., то ищцата макар и собственик на процесните топлоснабдени
обекти, същите са били ползвани от трето лице, за което ответницата е дала своето съгласие.
Поради това и за периода от 01.12.2013 г. до м.07.2015 г., Е.И.Д., като ползвател на
процесните обекти е следвало да заплаща дължимите суми за доставената в
топлоснабдените обекти топлинна енергия. По отношение обстоятелството дали
ответницата е дала своето съгласие за ползване на топлоснабдените обекти от третото лице,
няма спор между страните, нито пък са наведени такива доводи от ищеца. Ответницата също
не въвежда твърдения да не е дала съгласието си на Е.Д. да ползва процесните обекти.
Напротив именно въз основа на сключения между ищеца и Д. договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, ответницата твърди, че не носи отговорност за
4
процесните вземания, а отговорен за тях е именно третото лице. От тук следва извода, че за
част от процесния период, а именно за периода от 01.12.2013 г. до 14.07.2015 г. за
дължимостта на процесните вземания отговорността е на третото лице – Е.И.Д., в
качеството му ползвател на процесните обекти, и с който ищеца има сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Предвид това за тази част от
процесния период не може да бъде ангажирана отговорността на ответницата като
собственик на процесните топлоснабдени обекти. В тази връзка и следва да се приеме, че за
периода от 01.12.2013 г. до 14.07.2015 г., предявеният иск е неоснователен и недоказан.
За останалата част от процесния период, а именно от м.08.2015 г. до 30.04.2020 г.,
предвид липсата на сключен писмен договор между ищеца и трето лице за заплащане на
суми за доставка за топлинна енергия, и предвид установената собственост на процесните
топлоснабдени обекти, която е на ответницата, то отговорността за процесните вземания е
на В. Б., като собственик на същите. Доколкото по делото не се оспориха поставените под
нотариалните актове подписи на страните по сделките, а и не се представиха доказателства,
обектите за тази част от процесния период да са били отчуждавани, то и следва да се приеме,
че същите са собственост на В. Г. Б., като тези обстоятелства са безспорно установени по
делото. Предвид това ответницата по отношение на тези два търговски обекта за частта от
процесния период от м.08.2015 г. до 30.04.2020 г. има качеството на клиент за небитови
нужди. Що се отнася до представения от ответницата договор за продажба на топлинна
енергия за небитови нужди от 08.07.2022 г., то същия е сключен на 08.07.2022 г. от
ответницата, което е след процесния период 01.12.2013 г. - 30.04.2020 г., поради което е и
неотносим към предмета на делото и не следва да бъде обсъждан от съда.
С оглед изложеното съдът намира, че между страните в периода от м.08.2015 г. до
30.04.2020 г. между ищеца и ответницата е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за ОБЕКТ № 1 – „***“, с адрес: гр. П.,
*** и ОБЕКТ № 2 – „***“ с адрес: гр. П., ***.
Няма спор между страните, че процесните обекти се намират в сграда етажна
собственост. Този извод, следва и от разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, съгласно която всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В тази
разпоредба не е направено разграничение с оглед на това дали се касае за битов или небитов
клиент. Определящо е притежаваното право на собственост в сграда – етажна собственост,
какъвто е и настоящият случай. Самото съдържание на правоотношението е регламентирано
също от закона – клиентът, собственик на обект в сграда - етажна собственост е длъжен да
заплаща доставената топлинна енергия по един от начините, посочени в чл.155 от ЗЕ и по
цена определена с Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия. Задължението
за доставка е закрепено в чл.130,ал.1 от ЗЕ – топлопреносното предприятие е длъжно да
5
снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа при
равни и недискриминационни условия. Общите условия, ако бъдат приети от клиента, само
детайлизират отношенията между страните, но същите не могат да предвидят нито различна
цена на топлоенергията, нито да уговорят начин за разпределяне на същата, различен от
тези, които са уредени в съответните нормативни актове (ЗЕ и Наредба № 16-334/2007г. за
топлоснабдяването).
Съгласно чл.31 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат ежемесечно в
срок дължими суми за топлинна енергия, а съгласно ал.3 от същата разпоредба, начините и
сроковете на плащанията се договарят между страните по договора за продажба на топлинна
енергия.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л. З. З. относно процесните
топлоснабдени имоти услугата „дялово разпределение“ е въведена от момента на
подписването на договор от 19.12.2000 г. между фирмата за дялово разпределение на
топлинната енергия и СЕС. Между топлофицираното дружество и фирмата за дялово
разпределение е подписан договор, уреждащ взаимоотношенията по между им. През
процесният период топломерът е преминал задължителните периодични метрологични
проверки и съответства на одобреният тип, годен е да се използва за търговско измерване,
показанията му могат да се считат за достоверни. Вещото лице е установило, че
количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката,
като е изпълнено изискването на Наредбата за определение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената
проверка, вещото лице не е констатирало разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС, като според експерта начислените суми са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през
процесния период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и
съответното начислените суми са приведени към реално отчетените или нормативно
(служебно) изчислените с изравнителните сметки за съответните периоди, като няма разлика
в сумите по главницата, определени от вещото лице, и тези по исковата молба.
Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на
топлинна енергия в СЕС, а преизчислените (изравнителни) суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти, като са предавани на представител на СЕС в законно
установения срок.
От приетата съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В. В., се
установява, че за периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2020 г. и м..08.2020 г. за топлофициран
обект, находящ се в гр. П., ***, представляващ ***, стойността на доставената и ползвана
топлинна енергия е в размер на 1376.08 лева с ДДС и лихва за забава за периода от
09.02.2014 г. до 05.03.2021 г. в размер на 539.94 лева, или общо дължимите суми са в размер
на 1916.02 лева. За топлоснабден имот - ***, находящ се в гр. П., ***, стойността на
доставената и ползвана топлинна енергия е в размер на 647.87 лева с ДДС и лихва за забава
за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г. в размер на 257.92 лева или общо дължима сума
6
в размер на 905.79 лева. В заключението вещото лице сочи, че за процесния период е била
открита и ползвана партида от Е.И.Д. за обекти находящи се в гр. П., ***, представляващи
*** и ***, но не е ползвана за *** с адрес гр. П., *** и *** на същия адрес. Вещото лице е
изчислило, че погА.ите по давност суми за процесните обекти за периода от 01.12.2013 г. до
31.03.2019 г., за които изискуемостта на вземанията е настъпила на 09.05.2019 г. за
топлофицирани обекти, с шифър *** представляващи *** с адрес гр. П., *** и *** с адрес
гр. П., ***, като стойността на доставената и ползвана, топлинна енергия за периода от
01.12.2013 г. до м.03.2019 г. за топлофициран обект ***, вещото лице е изчислило в размер
на 1099.96 лева, а лихвата за забава за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., е изчислило
в размер на 516.81 лева. По отношение на погА.ите по давност суми за топлофициран обект,
представляващ ***, вещото лице е изчислило в размер на 515.22 лева за периода от
01.12.2013 г. до м.03.2019 г., а лихвата за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., е
изчислило в размер на 246.71 лева. За периода от м.04.2019 г. до 30.04.2020 г. и м.08.2020 г.
за топлофициран обект *** вещото лице е изчислило дължимата главница в размер на 276.12
лева, а лихвата за периода от м.04.2019 г. до 05.03.2021 г. вещото лице е изчислило в размер
на 23.18 лева. По отношение на топлофициран обект ***, вещото лице е изчислило
дължимата главница в размер на 132.65 лева, а лихвата за периода от м.04.2019 г. до
05.03.2021 г. вещото лице е изчислило в размер на 11.21 лева. Вещото лице е установило, че
изготвеното извлечение от сметка за партида с шифър *** на името на Е.И.Д. за обекти: ***
с адрес гр. П. *** и *** с адрес гр. П., *** е идентично с представеното по делото
извлечение с име В. Г. Б. и шифър *** за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2020 г. и
м.08.2020 г. с описани издадени фактури за процесния период.
Доколкото от приетата е неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза
вещото лице е установило, че до процесните топлоснабдени обекти е доставяна топлинна
енергия, които топлоснабдени обекти се намират на сочените от ищеца адреси, а вещото
лице икономист не е установило разлика в начислените суми, то следва и да се приеме, че
искът е доказан по размер.
Предвид горното съдът приема за доказано по делото, че съгласно чл.154, ал.1 от ЗЕ,
ответника е потребител на топлоенергия, за периода от м.08.2015 г. до 30.04.2020 г., поради
което и исковете, в тази им част са доказани по основание и размер.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената
и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В
този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане
по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото
време по силата на чл.422 ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за
настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от
7
предявяването му.
В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на
31.05.2022 г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца, чиято изискуемост е
настъпила преди 31.05.2019 г. са погА.и по давност.
При горните изводи, че за периода от 01.12.2013 г. до м.07.2015 г. включително
ответницата не отговаря за процесните вземания. Предвид това и приетата по делото СИЕ,
за периода от 01.12.2013 г. до м.07.2015 г. за процесните топлоснабдени обекти се дължат
следните суми:
За ОБЕКТ № 1 – „***“, с адрес: гр. П., *** – сумата от 463.64 лева, представляваща
главница за периода от 01.12.2013 г. до м.07.2015 г., законна лихва за забава в размер на
270.07 лева за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., предвид изложеното искът е
неоснователен и недоказан. По отношение дължимостта на сумите за останалата част от
процесния период м.08.2015 г. до 31.03.2019 г., то изискуемостта на вземанията е настъпила
преди 09.05.2019 г., поради което и за тази част от процесния период вземанията на ищеца
са погА.и по давност. От заключението на СИЕ се установява, че за периода от м.08.2015 г.
до 31.03.2019 г., дължимата главница за този топлоснабден обект е в размер на 636.32 лева.
Предвид погасяване по давност на главното вземане, то и искът за лихва също е погА. по
давност, тъй като съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, с погасяване по давност на
главното вземане се погасяват и акцесорните вземания, макар и давността за тях да не е
изтекла. При това положение за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., и предвид СИЕ
погА.ата по давност лихва е в размер на 246.74 лева. До тези размери и посочените по горе
периоди исковете за главница и лихва по отношение на този топлоснабден обект следва да
бъдат отхвърлени като погА.и по давност. В останалата част на иска за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г., едната от които с знак
„-“ вкл. сумите за главница и лихва са дължими от ответницата, като размера на същите се
установява от приетата и неоспорена от страните СИЕ. Съгласно СИЕ за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г., едната от които с знак
„-“ вкл. дължимата главница е в размер на 276.12 лева, а дължимата лихва за периода от
09.06.2019 г. до 05.03.2021 г. е в размер на 23.13 лева, поради което искът в тази му част
като основателен и доказан следва да бъде уважен.
За ОБЕКТ № 2 – „***“ с адрес: гр. П., *** – сумата от 207.98 лева, представляваща
главница за периода от 01.12.2013 г. до м.07.2015 г., законна лихва за забава в размер на
127.72 лева за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., предвид изложеното искът е
неоснователен и недоказан. По отношение дължимостта на сумите за останалата част от
процесния период м.08.2015 г. до 31.03.2019 г., то изискуемостта на вземанията е настъпила
преди 09.05.2019 г., поради което и за тази част от процесния период вземанията на ищеца
са погА.и по давност. От заключението на СИЕ се установява, че за периода от м.08.2015 г.
до 31.03.2019 г., дължимата главница за този топлоснабден обект е в размер на 307.24 лева.
Предвид погасяване по давност на главното вземане, то и искът за лихва също е погА. по
давност, тъй като съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, с погасяване по давност на
8
главното вземане се погасяват и акцесорните вземания, макар и давността за тях да не е
изтекла. При това положение за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., и предвид СИЕ
погА.ата по давност лихва е в размер на 123.99 лева. До тези размери и посочените по горе
периоди исковете за главница и лихва по отношение на този топлоснабден обект следва да
бъдат отхвърлени като погА.и по давност. В останалата част на иска за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г., едната от които с знак
„-“ вкл., сумите за главница и лихва са дължими от ответницата, като размера на същите се
установява от приетата и неоспорена от страните СИЕ. Съгласно СИЕ за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г., едната от които с знак
„-“ вкл. дължимата главница е в размер на 132.65 лева, а дължимата лихва за периода от
09.06.2019 г. до 05.03.2021 г. е в размер на 11.21 лева, поради което искът в тази му част
като основателен и доказан следва да бъде уважен.
На основание чл.86 ЗЗД се дължи и законната лихва върху дължимите главници,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
По евентуалния иск:
Тъй като в решението по главния иск за периода от 01.12.2013 г. до м.07.2015 г.
съдът приема, че ответницата не дължи плащане на процесните суми, то и за тази част от
периода се е сбъднало условието за произнасяне по предявения евентуален иск. В останалата
част на процесния период предвид приетото за установено, че процесните вземания се
дължат, но част от тях са погА.и по давност, то съдът не дължи произнасяне по предявения
евентуален иск.
На основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба твърди, че
между страните не е налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия, със спестяването на разходи за
която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи
за предоставяне на ответника на топлинна енергия. При осъществяване на общия
фактически състав по чл.59, ал.1 от ЗЗД има неоснователно преминаване на блага от
имуществото на едно лице в патримониума на друго лице и в тези случаи според ППВС №
1/79 г. вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, защото неоснователността
съществува при самото преминаване на имуществото, а не в някой последващ момент.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че в действителност
между ищеца и ответника за периода от 01.12.2013 г. до м.07.2015 г., няма сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, но от приетия и неоспорен от
страните договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № 1163 от
14.08.2009 г. се установи, че има сключен такъв с Е.И.Д., то и не може да се направи извод
за неоснователно разместване на блага между ищеца и ответницата. Предвид наличието на
сключен писмен договор за този процесен период между ищеца и трето лице, то това трето
9
лице носи отговорност за доставената, но незаплатена топлинна енергия до процесните
топлоснабдени обекти. Предвид приетото по установителния иск, което съдът намира за
ненужно да преповтаря, размерите на дължимите суми за тази част от периода за всеки един
от процесните обекти е следната:
За ОБЕКТ № 1 – „***“, с адрес: гр. П., *** – сумата от 463.64 лева, представляваща
главница за периода от 01.12.2013 г. до м.07.2015 г., законна лихва за забава в размер на
270.07 лева за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., които суми се установяват от
приетата СИЕ. Дори и да се приеме, че за тази част от процесния период сумите са дължими
от ответницата, то същите са погА.и по давност предвид периодичността на процесното
вземане. С погасяване по давност на главното вземане се погасява и дължимостта на
акцесорните вземания, каквото представлява вземането за лихва. Предвид
неоснователността на искът за главница, не се дължи и присъждане на законната лихва.
За ОБЕКТ № 2 – „***“ с адрес: гр. П., *** – сумата от 207.98 лева, представляваща
главница за периода от 01.12.2013 г. до м.07.2015 г., законна лихва за забава в размер на
127.72 лева за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., които суми се установяват от
приетата СИЕ. Дори и да се приеме, че за тази част от процесния период сумите са дължими
от ответницата, то същите са погА.и по давност предвид периодичността на процесното
вземане. С погасяване по давност на главното вземане се погасява и дължимостта на
акцесорните вземания, каквото представлява вземането за лихва. Предвид
неоснователността на искът за главница, не се дължи и присъждане на законната лихва.
В горния смисъл предявеният евентуален иск по чл.59 от ЗЗД като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
Страните претендират присъждане на разноски, за което са представили списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Съгласно представения списък ищецът претендира следните разноски: 70.20 лева,
представляваща държавна такса за предявения иск, сумата от 400.00 лева – депозити за
съдебни експертизи и юрисконсултско възнаграждение. С исковата претендира и
направените в заповедното производство разноски.
Ответникът претендира разноски в общ размер на 962.05 лева, от които : 102.05 лева,
заплатен депозит за СИЕ, и сумата от 8620.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение,
от които 430.00 лева по главния иск и 430.00 лева по евентуалния иск, и разноски в размер
на 333.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Тъй като ищецът в хода на исковото и заповедното производства е бил представляван
10
от юрисконсулт, то на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ,
вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния
интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и
исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси, експертизи и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото
производство и в съответствие с представения списък на разноските в общ размер на 676.64
лева, от които съразмерно с уважената част от исковете, му се дължи сумата от 77.05 лева,
която и следва да му бъде присъдена.
С оглед отхвърлената част от исковете, на ответника съразмерно с отхвърлената част
от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 380.71 лева, за разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, сумата от 448.50 лева, разноски по главния иск
за адвокатско възнаграждение и експертиза, и сумата от 67.52 лева, за адвокатско
възнаграждение съразмерно с размера на разгледания евентуален иск и изхода от същия,
или на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 796.73 лева, която се възложи върху ищцовата
страна.
С оглед изложеното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “***”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ***, срещу В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
***, че В. Г. Б. дължи на “***” АД, следните суми:
- за ОБЕКТ № 1 – „***“, с адрес: гр. П., *** - главница в размер на 276.12 лева за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г., едната от
които с знак „-“ вкл., лихва за забава за периода от 09.06.2019 г. до 05.03.2021 г. в размер на
23.13 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 276.12 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата и
- за Обект ОБЕКТ № 2 – „***“ с адрес: гр. П., *** - главница в размер на 132.65 лева
за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. и изравнителни сметки в м.08.2020 г., едната от
които с знак „-“ вкл., лихва за забава за периода от 09.06.2019 г. до 05.03.2021 г. в размер на
11.21 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 132.65 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № 1903 от 01.06.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС,
11
КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ
исковете:
- за ОБЕКТ № 1 – „***“, с адрес: гр. П., *** – за сумата от 1099.96 лева,
представляваща главница за периода от 01.12.2013 г. до м.03.2019 г., законна лихва за забава
в размер на 516.81 лева за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., както и законната лихва
върху главницата от 1099.96 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на ЗИПЗ – 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и
- за ОБЕКТ № 2 – „***“ с адрес: гр. П., *** – за сумата от 515.22 лева,
представляваща главница за периода от 01.12.2013 г. до м.03.2019 г., законна лихва за забава
в размер на 246.71 лева за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., както и законната лихва
върху главницата от 515.22 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на ЗИПЗ – 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № 1903 от 01.06.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност искове по чл.59 от ЗЗД за
осъждане на В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на “***”АД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, следните суми:
- за ОБЕКТ № 1 – „***“, с адрес: гр. П., *** – сумата от 463.64 лева, представляваща
главница за периода от 01.12.2013 г. до м.07.2015 г., законна лихва за забава в размер на
270.07 лева за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 25.07.2022 г. до окончателното и
изплащане и
- за ОБЕКТ № 2 – „***“ с адрес: гр. П., *** – сумата от 207.98 лева, представляваща
главница за периода от 01.12.2013 г. до м.07.2015 г., законна лихва за забава в размер на
127.72 лева за периода от 09.02.2014 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 25.07.2022 г. до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на “***”АД, с
ЕИК:*** и със седалище и адрес на управление:гр.П., ***”, сумата от 77.05 лева,
представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни
такси, експертизи, и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА “***”АД, с ЕИК:*** и със седалище и адрес на управление:гр.П., ***”, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** сумата от 796.73 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и
исковото производства, и експертиза, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № 0*** г. на ПРС да бъде върнато на
12
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13