Решение по дело №58/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „Бултранс –Т“ ЕООД, гр. Карнобат против Решение № 62/ 18.04.2023 г., постановено по АНД № 730/ 2022 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) № **********, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 и във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В жалбата и постъпилото писмено становище се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се то да бъде отменено, като вместо него по същество на спора се постанови друго решение, с което се отмени оспореният ЕФ. Претендира се и заплащане на разноските по производството.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е недоказана и неоснователна и моли съда да остави в сила решението на районния съд като правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира и за заплащане на деловодните разноски. Алтернативно, в случай, че съдът уважи подадената касационна жалба, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Прокурорът заключава, че жалбата е основателна и предлага да се отмени решението на въззивния съд, като се съобрази Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, с което е тълкувана разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. (Директива1999/62/ЕО, Директивата). Същото е задължително за всички национални съдилища и учреждения съгласно чл. 633 ТПК във вр. чл. 144 АПК. По възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение не ангажира съда със становище.

Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, в установения от закона преклузивен срок и срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол.

Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Разград е бил ЕФ № **********, с който на „Бултранс- Т“ ЕООД, гр. Карнобат за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 и във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В мотивите си въззивният съд е приел, че на 26.02.2022 г. в 10:00 часа е установено нарушение с техническо средство, според което ППС, състоящо се от влекач „Ивеко АС 440 ТП“, с рег.номер А2441НХ, с обща допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория Евро 6, ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, собственост на касационния жалбоподател, се е движело на територията на община Разград, по път 1-2 км 76+664, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. За това нарушение е съставен процесният ЕФ. Същият е потвърден с решението на Районен съд- Разград, като са изложени съображения за неговата формална и материална законосъобразност.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона.

Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби…, за което се издава електронен фиш. Следователно за да бъде издаден ЕФ за установено нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е било изрично предвидено в закона.

В чл. 189ж, ал. 1, изр. първо ЗДвП (в редакцията към 26.02.2022г.) е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Налице е изрична регламентация по отношение на кое нарушение може да се прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш. В тази норма не е била предвидена възможност да се издават ЕФ за установени нарушения по чл. 179, ал. 3а или чл. 179, ал. 3б ЗДвП. В закона към този момент не е съществувала и друга норма, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава ЕФ.

Сега разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо ЗДвП е изменена (в сила от 13.02.2024 г.), като вече изрично е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Изложеното сочи, че към момента на нарушението не е имало действаща законова разпоредба, предвиждаща възможността да се издаде ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, а е недопустимо по аналогия и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, да се приеме, че е било допустимо електронен фиш да се издава и за този вид нарушения.

Наред с това, следва да се посочи, че достатъчно основание за отмяната на оспорения ЕФ е обстоятелството, че наложената с него санкция противоречи на "принцип на пропорционалност". В случая законът предвижда размер на санкцията в абсолютен размер от 2 500 лв., многократно надвишаващи размера на дължимата пътна такса от 119, 00 лв., посочена в ЕФ. С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023 г., е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В този смисъл е константната практика на СЕС, изразена в цитираните там решения във връзка с тълкуване на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО (Решение на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15, Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело C-210/10 и др.).

Директива 1999/62 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури е транспонирана с Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (§ 2 от ДР на Наредбата), в нея обаче не са регламентирани съставите на административни нарушения, свързани с незаплащане на дължимите пътни такси и съответните санкции за тях. Същите са предмет на регулация от ЗДвП, поради което приложимите санкционни норми следва да се тълкуват и прилагат в съответствие с изискванията и целта на тази директива. С Решението на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023 г. е дадено тълкуване на изискванията за съразмерност и пропорционалност, въведени с чл. 9а от Директивата, но не и какви следва да са последиците от констатираното несъответствие на националното законодателство с тези принципи.

Този въпрос обаче е изследван от СЕС и в редица свои решения той приема, че ако не е възможно националното право да се тълкува в съответствие с правото на Съюза, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (прим. Решение на СЕС от 13 юли 2016 година по дело C-187/15).

Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда имуществена санкция в абсолютен размер и не допуска възможност съдът да извърши преценка относно тежестта на наказанието с оглед характера и тежестта на конкретното деяние. С разпоредбите на чл. 27, ал. 4 и ал. 4 ЗАНН изрично е забранено на съда да определя наказания в по-лек вид или в по-нисък размер от посочените в закона, поради което според националното ни законодателство правоприлагащите органи нямат правомощие да определят подходящи санкции за конкретното нарушение, които да се явяват съразмерни в съответствие с изискването на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. Следователно, в случая не е възможно тълкуване и прилагане на националния закон по начин, съответен на цитираната директива, поради което единственият способ е непропорционалната национална санкционна норма да не се приложи, защото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Това е единствено възможният способ, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените права на частноправните субекти.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че подадената касационна жалба се явява основателна, поради което оспореното решение следва да бъде отменено, като по същество на спора се постанови друго, с което се отмени процесният ЕФ.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 228 АПК и във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по настоящето дело. Същите са своевременно предявени и доказани общо в размер на 2 570 лв. – заплатени адвокатски възнаграждения за оказана правна помощ по АНД № 730/ 2022 г. на РзРС в размер на 720 лв.; по КД № 58/ 2023 г. на РзАС в размер на 600 лв.; по ЧАД №10377/ 2023 г. на ВАС в размер на 600 лв. и по ЧАД № 3537/ 2024 г. на ВАС в размер на 650 лв.

Процесуалния представител на ответника е направил възражение за прекомерност, което е допустимо и основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1) при оказана правна помощ и съдействие по дела от административнонаказателен характер, когато наложената санкция е в размер на 2 500 лв., минималното възнаграждение е в размер на 550 лв. С оглед на това съдът намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение за защита на касатора по дело № 730/ 2022 г. на РзРС и по дело № 58/ 2023 на РзАС в размер на 600 лв. за всяко едно. Така определеният размер е около минималния размер, предвиден в Наредба № 1 и съответен на фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира за необходимо да отбележи, че при присъждане на разноските не следва да се включва начисленият ДДС, който съгласно разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23 ноември 2017 година по съединени дела C-427/16 и C-428/16 не е дължим и не е неразделна част от адвокатското възнаграждение, а е косвен данък върху определената данъчна основа.

По отношение на възнаграждението за правна помощ и защита по ЧАД № 10377/ 2023 г. и ЧАД № 3537/ 2024 г. на ВАС съдът намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на 300 лв. за всяко едно от тях. Оказаната на касатора правна помощ се изразява в изготвяне на отговор на частните жалби и допълнително писмено становище, без да са провеждани открити съдебни заседания и ангажирани доказателства. При това уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 600 лв. и 650 лв. е прекомерен и непропорционален, поради което следва да бъде намален.

Мотивиран така Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 62/ 18.04.2023 г., постановено по АНД № 730/ 2022 г. по описа на Районен съд – Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, с който на „Бултранс- Т“ ЕООД, гр. Карнобат за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 и във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Бултранс- Т“ ЕООД, гр. Карнобат сумата от 1 800 (хиляда и осемстотин) лева- дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.