№ 11
гр. Г.Т., 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р. СЪД – Г.Т. в публично заседание на четиринадесети януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20233220100337 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано на основание искова молба с вх.№
2487/05.10.2023г. от Д. Н. Д. с ЕГН - ********** от гр. Д., ул. „К.М.“ № 7, ет.
2, ап. 3, чрез адв. П. П. от АК - Д., съдебен адрес гр. Д., ул. „Г.К." № 3, ет. 3,
офис 4, срещу С. М. В. с ЕГН - ********** от гр. Д., кв. „Р.”, ул. „Х.” № 12 и
М. М. Д. с ЕГН - **********, от гр. Д., ул. „В.“ № 56, вх. Б, ет.1, ап.1, с
посочено правно основание: Първи иск по чл. 26, ал. 2, пр.5 от ЗЗД, Втори иск
по чл.17, ал. 1 от ЗЗД, Трети иск по чл. 21 от СК.
С молбата се иска от съда:
Да се обяви за нищожен договор за дарение на недвижим имот акт №
36, том VIIIa, дело № 587, peг. № 2497 от 10.06.2004г. на Н.С.Ж., вписана в
регистъра на Нотариалната камара с peг. № 313 с район на действие Р. съд Г.Т.
и вписан в С.В. гр. Г.Т. с акт № 122, том IV, дело № 776, вх.рег. №
2165/10.06.2004г., с който ответникът С. В. с ЕГН - ********** е дарил на
сестра си ответницата М. Д. с ЕГН – **********, поземлен имот с площ от 36
501кв.м. /тридесет и шест хиляди петстотин и един квадратни метра/ по
документ за собственост, а по скица с площ от 36 510 кв.м./тридесет и шест
хиляди петстотин и десет квадратни метра/ с идентификатор №
53391.42.6/пет, три, три, девет, едно, точка, четири, две, точка, шест/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. О., общ. Г.Т., обл. Д.,
одобрени със Заповед № РД-18-231/30.01.2018г. на изпълнителния директор
1
на АГКК, в местността „Пътя за Г.”, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, четвърта категория на земята,
стар №042006, при граници и съседи имоти с идентификатори: 53391.42.40,
53391.42.16, 53391.43.50 и 53391.42.7, поради относителната му обективна
симулация, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Да се обяви действителността на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в договор за дарение на недвижим имот акт №
36, том VIIIa, дело № 587, peг. № 2497 от 10.06.2004г. на Н.С.Ж., вписана в
регистъра на Нотариалната камара с peг. № 313 с район на действие Р. съд Г.Т.
и вписан в С.В. гр. Г.Т. с акт № 122, том IV, дело № 776, вх.рег. №
2165/10.06.2004г., с който ответникът С. В. с ЕГН - ********** е продал на
ответницата М. Д. с ЕГН – **********, поземлен имот с площ от 36 501кв.м.
/тридесет и шест хиляди петстотин и един квадратни метра/ по документ за
собственост, а по скица с площ от 36 510 кв.м./тридесет и шест хиляди
петстотин и десет квадратни метра/ с идентификатор № 53391.42.6/пет, три,
три, девет, едно, точка, четири, две, точка, шест/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. О., общ. Г.Т., обл. Д., одобрени със Заповед №
РД-18-231/30.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, в местността
„Пътя за Г.”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, четвърта категория на земята, стар №042006, при
граници и съседи имоти с идентификатори: 53391.42.40, 53391.42.16,
53391.43.50 и 53391.42.7.
Да се признае ищецът Д. Н. Д. с ЕГН - ********** за изключителен
собственик на Поземлен имот с площ от 36 501кв.м. /тридесет и шест хиляди
петстотин и един квадратни метра/ по документ за собственост, а по скица с
площ от 36 510 кв.м./тридесет и шест хиляди петстотин и десет квадратни
метра/ с идентификатор № 53391.42.6/пет, три, три, девет, едно, точка, четири,
две, точка, шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. О.,
общ. Г.Т., обл. Д., одобрени със Заповед № РД-18-231/30.01.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, в местността „Пътя за Г.”, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
четвърта категория на земята, стар №042006, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 53391.42.40, 53391.42.13, 53391.42.16, 53391.43.50 и
53391.42.7, придобит при наличие на пълна трансформация с негови лични
средства.
2
Претендират се сторените разноски. Релевирани са доказателствени
искания.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че ищецът и ответницата М. Д. са сключили граждански брак
на 21.11.1993г., който е прекратен с влязло в сила Р. за развод на 10.06.2022г.,
като са във фактическа раздяла от 18.10.2018г.
Твърди се, че по време на брачното съжителство, на 10.06.2004г. между
първия ответник - С. В. в качеството на дарител и втория ответник М. Д. в
качеството на дарен, е сключен договор за дарение на Поземлен имот с площ
от 36 501 кв.м. /тридесет и шест хиляди петстотин и един квадратни метра/ по
документ за собственост, а по скица с площ от 36 510 кв.м./тридесет и шест
хиляди петстотин и десет квадратни метра/ с идентификатор №
53391.42.6/пет, три, три, девет, едно, точка, четири, две, точка, шест/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. О., общ. Г.Т., обл. Д.,
одобрени със Заповед № РД-18-231/30.01.2018г. на изпълнителния директор
на АГКК, в местността „Пътя за Г.”, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, четвърта категория на земята,
стар №042006, при граници и съседи имоти с идентификатори: 53391.42.40,
53391.42.16, 53391.43.50 и 53391.42.7, обективиран в договор за дарение на
недвижим имот акт № 36, том VIIIa, дело № 587, peг. № 2497 от 10.06.2004г.
на Н.С.Ж., вписана в регистъра на Нотариалната камара с peг. № 313 с район
на действие Р. съд Г.Т. и вписан в С.В. гр. Г.Т. с акт № 122, том IV, дело № 776,
вх.рег. № 2165/10.06.2004г.
Твърди се, че въпреки, че сделката е оформена като дарение,
действителната воля на страните е била за извършване на покупко- продажба и
страните по сделките не са имали воля да бъдат обвързани от правните
последици на договора за дарение.
Твърди се, че страните по сделката са брат и сестра и приживе техният
баща М. С.ов В. през 1997г. им е дарил по равно, чрез два договора за дарение
собствената си земеделска земя.
Твърди се, че поземленият имот, предмет на процесния договор, е
именно получен по дарение от ответника С. В..
Твърди се, че към датата на сключване на сделката, ответникът С. В. не е
имал собствено жилище и е живеел със семейството си под наем в общинско
жилище, като същият е бил материално затруднен, дължал е средства за наем
и консумативи, поради което не е имал мотив/основание да прехвърли
безвъзмездно, макар и на сестра си, недвижим имот на значителна стойност.
Твърди се, че принуден от нуждата да покрие разходи по обитаване на
общинското жилище, ответникът В. е продал на сестра си М. недвижимия
имот за сумата от около 7 500 лв. и с получените средства е заплатил
дължимите от него суми към Жилфонд гр. Д. за неплатен наем.
Твърди се, че сумата за покупката на имота са лична собственост на
3
ищеца Д. Д., който ги е получил като дарение от неговите родители.
Твърди се, че е имало уговорката между ответницата М. Д. и ищецът Д.
имота да се закупи на негово име.
Твърди се, че ответницата Д. е заявила на ищеца, че сделката е била
оформена привидно като дарение, макар за придобиването на земеделските
имоти да е заплатена покупна цена, като се е мотивирала със заплащането на
по-нисък данък за придобиване на имота по ЗМДТ.
Твърди се, че ищецът е изразил негодувание срещу това, но не е
предприел действия за обявяване нищожността на договора, мотивиран от
желанието да запази добрите отношения в семейството и воден от мисълта, че
съпругата му е наясно на какво основание и с какви средства е придобит
имота. Тези очаквания не се оправдали, тъй като още след настъпилата
помежду им през 2018г. фактическа раздяла и до настоящия момент М. Д.
еднолично ползва имота, позовайки се на привидния договор за дарение.
Твърди се, че процесният имот е закупен с лични средства на ищеца Д.,
придобити по време на брака му с ответницата М. Д..
Твърди се, че ищецът има правен интерес да разкрие симулативния
характер на оформеното дарение на недвижим имот в полза на вече бившата
му съпруга, като при установяваване, че придобиването е възмездно за него
ще възникнат последиците на чл.21 от СК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците представят отговор на исковата
молба.
В отговора на исковата молба ответниците С. М. В. и М. М. Д. излагат
становище за неоснователност на предявените искове и настояват за тяхното
отхвърляне, като излагат идентични в двата отговора твърдения, а именно:
Оспорват се всички наведени фактически твърдения в исковата молба
като недостоверни и противоречащи на правната и житейска логика.
Твърди се, че С. В. след като е придобил самостоятелно права през 1997
г. върху процесния недвижим имот, няма пречка да дари същия на сестра си
седем години по-късно, а именно на 10.06.2004 г., както и че единствено и
само С. В. като дарител има правото да решава на кого и защо да дари своя
поземлен имот, без да е длъжен да дава отчет на когото и да било, като на
ищеца му е известен факта, че бащата М. В. е починал още през 2002г., от
което пък следва, че сделката е извършена след неговата смърт.
Твърди се, че мотивът за дарение е както, че ответницата М. вече е
имала дарен имот от баща си също в землището на с. О. и също нива, като при
това става въпрос и за два съседни имота, като по този начин ответницата е
могла да ги окрупни и отдава под наем, а ищецът е знаел за това. Също така е
знаел, че става въпрос за наследствени имоти, които ответницата е придобила
първия път от баща си, а след това от брат си, по силата на безвъзмездни
сделки /две дарения/.
4
Твърди се, че освен тези два имота, бащата е имал и нива, находяща се в
с. М., и която нива придобита от общия наследодател М. С.ов В. освен, че е
по-висока категория земя, но така също и с тази земя С. В. е бил записан под
№ 203/29.04.2000 г. в книгата на член-кооператорите на ПТК „М.“, с. М., общ.
Д.ка като член- кооператор.
Твърди се, че между двамата ответници има уговорка, че земята в с.М.
остава за С.ов В., а сестра му М. М. Д., няма да има претенции сега и за в
бъдеще към този имот, което обяснява и как и защо ответникът С.ов В. повече
от 20 години ползва тази земя за свои нужди и цели, както и, че по този начин
брата и сестрата са извършили насрещни компенсации.
Твърди се, че ответникът Д. е придобила имота още със сделката за
дарение, като от този момент еднолично го ползва, т.е. ползва имота без
прекъсване, включително и се разпорежда с него от 10.06.2004 г. до настоящия
момент, като в тази връзка ответницата Д. навежда възражение за придобивна
давност.
Твърди се, че предявените три иска са всъщност ответна реакция на
предявените от ответницата в настоящото производство срещу Д. Н. Д. искове
за съдебна делба по отношение на други имоти, включително и на такива
находящи се на територията на Община Ген. Тошево.
Исковата молба е редовна. Исковете са предявени от лице, разполагащо
с процесуална дееспособност и с правен интерес от предявяването им, поради
което са допустими.
По делото от събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Не е спорно между страните и от представените доказателства се
установява, че ищецът Д. Н. Д. и ответницата М. М. Д. са бивши съпрузи,
сключили граждански брак на 21.11.1993г., прекратен с развод, с влязло в сила
на 06.07.2021г. Р. №261908/11.06.2021г. по гр.д.№13621/2018г. на ВРС.
Също не се спори по делото, че ответниците С. М. В. и М. М. Д. са брат
и сестра. Видно от представеното удостоверение за наследници, бащата на
ответниците М. С.ов В. е починал на 27.11.2002г.
С договор за покупко-продажба на поземлен имот, сключен с нотариален
акт №36, том VIIIа, дело №587, рег. №2497/10.06.2004г. на Н.С.Ж., вписана в
регистъра на Нотариалната камара под №313 с район на действие Р. съд Г.Т.,
вписан в С.В.та гр. Г.Т. с акт №122, том IV, дело № 776, дв.вх.рег.
№2165/10.06.2004г., ответникът С. В. с ЕГН - ********** е дарил на сестра си
ответницата М. Д. с ЕГН – **********, поземлен имот с площ от 36 501кв.м.
/тридесет и шест хиляди петстотин и един квадратни метра/ по документ за
собственост, а по скица с площ от 36 510 кв.м./тридесет и шест хиляди
петстотин и десет квадратни метра/ с идентификатор № 53391.42.6/пет, три,
три, девет, едно, точка, четири, две, точка, шест/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. О., общ. Г.Т., обл. Д., одобрени със Заповед №
5
РД-18-231/30.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, в местността
„Пътя за Г.”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, четвърта категория на земята, стар №042006, при
граници и съседи имоти с идентификатори: 53391.42.7, 53391.43.50,
53391.42.16, 53391.42.13 и 53391.42.40.
А.С. за М. С.ов В., и ответниците С. М. В. и М. М. Д.. От справките се
установява, че процесният имот / поземлен имот стар №042006, с площ от
36,501 дка в землището на с.О., община Г.Т./ е прехвърлен от наследодателя
на ответниците М.В. на ответника С.В. с договор за дарение от 22.12.1997г.,
като със същия договор на С.В. е прехвърлен и още един имот – поземлен
имот №020043, с площ от 32,250 дка в землището на с.О., община Г.Т.. С
договор за дарение от същата дата 22.12.1997г., наследодателят на
ответниците М.В. е прехвърлил на ответницата М.Д. поземлен имот №021043,
с площ от 32,250 дка в землището на с.О., община Г.Т. и поземлен имот
№007042, с площ от 36,449 дка в землището на с.О., община Г.Т..
Представен е договор за дарение от 08.06.2004г., сключен между Д. Н. Д.
в качеството на дарен и Н. Д. М. и Д.К. М.а в качеството на дарители. В
договора се сочи, че дарителите отстъпват безвъзмедно и веднага на дарения
сумата от 8000 лв., както и че същият представлява разписка за получаване на
сумата.
Представена е служебна бележка с изх.№179/30.08.2023г., издадена от
„Б.“ ЕАД, удостоверяваща, че в периода от 03.02.1995г. до 01.07.2009г. Н. Д.
М. е работил по трудов договор в дружеството, като за периода от 1999г. –
2005г. е получил трудово възнаграждение в общ размер от 4857338
/неденоминирани/ лв., както следва по години: 1999г. – 6191 лв.; 2000 г. –
11094,94 лв.; 2001 г. – 11344,06 лв.; 2002 г. – 12018,44 лв.; 2003 г. – 14260,77
лв.; 2004 г. – 14867,10 лв.; 2005 г. – 14976,96 лв.
Ответниците представят договор за доброволна делба вписан в С.В. Д.
под №193, том IX, вх.рег.№3831/25.06.1999г., от който се установява, че
наследодателят им /техен баща/ М. С.ов В. е собственик на нива от 22,000
дка, имот №089035 в землището на с.М.. Представя се и удостовение с изх.
№26/21.11.2023г., издадено от председателя на ПТК „М.“, с.М. относно
обстоятелството, че ответникът С. М. В. е член-кооператор, записан под №203
в книгата на член-кооператорите от дата 29.04.2000г.
От справката от А.В. за М. В. се установява, че в С.В. Д., на 06.04.2001г.
е вписан договор за наем на поземлен имот №035089, с площ от 22 дка,
находящ се в землището на с.М., община Д.ка.
Представя се от ответниците договор за аренда на земеделски земи,
включително имот №042006 с площ от 36,501 дка в с.О. от 16.02.2010г.,
сключен между М. Д. в качеството на арендодател и същата в качеството на
арендатор като управител на „ЕМ ЕН ДИ“ ЕООД. Договорът е сключен за
срок от 10 стопански години, считано от 2009-2010г. Представени са и
приходни касови ордери от 20.12.2011г. и 20.12.2015г., удостоверяващи
6
изплащане на „рента“ за 2011г. и 2015г. от „ЕМ ЕН ДИ“ ЕООД на М. Д..
Представя се от ответниците договор за наем на земеделски земи,
включително имот №042006 с площ от 36,501 дка в с.О. от 20.07.2021г.,
сключен между М. Д. в качеството на арендодател и ЕТ „П.И.С.“ в качеството
на арендатор. Договорът е сключен за стопанската 2021-2022г. Представени са
и извлечение от банкова сметка с титуляр М. Д., удостоверяващо извършен на
06.12.2022г. превод на сума от ЕТ „П.И.С.“ с посочено основание „рента
2022“, както и приходни касови ордери от 01.12.2021г. и 08.12.2021г.,
удостоверяващи изплащане на наем за стопанската 2020-2021г. от ЕТ „П.И.С.“
на М. Д..
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и
обективно дадено, пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор
№53391.42.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.О.,
община Г.Т. към 10.06.2004г. е 8850 лв. При определяне на пазарната
стойност по сравнителния метод са използвани пазарни цени към м.юни 2004г.
от продажба на аналогични имоти със сходни характеристики, от вписани в
СВп Г.Т. сделки и от агенция за недвижими имоти.
По делото, по искане на ищеца, е представена от НСИ справка за общите
разходи за четиричленно семейство за 2003г. и 2004г. От справката се
установява, че общият годишен разход средно на домакинство с четири лица е
6860 лв. /от които 4209 лв. за храна, безалкохолни напитки, облекло, обувки,
жилища, вода, електроенергия, горива за битови нужди, жилищно
обзавеждане, поддържане на дома, здравеопазване, разнообразни стоки и
услуги/ за 2003г. и 7508 лв. /от които 4518 лв. за храна, безалкохолни напитки,
облекло, обувки, жилища, вода, електроенергия, горива за битови нужди,
жилищно обзавеждане, поддържане на дома, здравеопазване, разнообразни
стоки и услуги/ за 2004г.
От представена от община град Д. справка се установява, че ответникът
С. В. е живял в общинско жилище, собственост на община град Д. и находящо
се в гр. Д., жк. „Б.“ бл. 20, вх. Д, ет. 6, ап. 17 в периода 13.10.1992г. -
08.01.2019г. В справката се сочи, че общинското жилище е иззето със заповед
№1440/04.12.2018г. на кмета на община гр.Д.. Посочено е, че към 01.01.2003г.
С. В. е имал неплатени 5 месечни наема от по 26,40 лв. в общ размер от 136
лв., а към 31.12.2003г. неплатените месечни наеми са били 9 с общо
задължение 226,36 лв. През 2004г. незаплатените наемни задължения са били
в общ размер от 486,52 лв.
От представена от „Вик Д.“ АД справка се установява, че за имот в гр.
Д., жк. „Б.“ бл. 20, вх. Д, ет. 6, ап. 17, за периода 01.01.2003г - 31.12.2004г.
титулярът С. В. е имал задължения по партида с кл.№29379 в общ размер на
1185,80 лв., заплатени през 2006г. и 2008г.
От представените писмени доказателства /справки от ТД на НАП Варна/
се установява, че за периода 01.01.2003г. – 30.06.2004г. доходите на ответника
7
С. М. В. по трудово правоотношение са в брутен размер от общо 604,50 лв.,
като са налице данни за осигуряване на същия само в периода м.януари –
м.юни 2004г. Доходите на съпругата на ответника С. М. В. – И. М.ова В.а по
трудово правоотношение са в брутен размер от общо 1432,50 лв. за периода
м.март – м.декември 2003г. и 1057,58 лв. за периода м.януари – м.юни 2004г.
В придружителното към справките писмо е посочено, че данъчните
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ се съхраняват за срок от 10 години и тези
подавани до 2013г. са унищожени, при което не може да бъде предоставена
справка за подавани от ответника С. М. В. и съпругата му И. М.ова В.а
декларации за периода 2003- 2004г.
От РД „Г.П.“ Р. са представени, подадените от ищеца Д. Н. Д., в
качеството му на служител на дирекцията, декларации по чл.201 от ЗМВР
(обн.ДВ бр.122/19.12.1997г. и отм. ДВ бр.17/24.02.2006г.). Според посочената
норма, при постъпване на служба и ежегодно офицерите и сержантите подават
декларация за имуществото и доходите си. Д. е декларирал към 31.01.2004г.
придобиването на лек автомобил, доходи от наследствена земеделска земя в
размер на 3150 лв. Към 31.01.2005г. ищецът Д. е декларирал придобиването на
апартамент от 65 кв.м. от Н. Д. Д., 36 дка зем.земя от М. М. Д. чрез дарение,
23 дка зем.земя от Н. Д. Д. и доходи от земеделски земи в размер на 18700 лв.
В обяснения, дадени в открито съдебно заседание от 14.01.2025г., ищецът
сочи, че при подаване на декларацията е включил дарената му от родителите
му сума за придобиване на процесния имот като част от сумата от 18700 лв.
По искане на ищеца са събрани гласни доказателства с показанията на
свидетелите Д.К. М.а – майка на ищеца и И.С.И. – братовчед на ищеца.
Св.С. М.а излага, че през 2004г. заедно със съпруга си дали на сина си
сумата от 7500 лв. за закупуване на земя от ответника С.. По това време
земята се продавала за около 100-120 лв. за 1 дка. Д.М.а сочи, че ответницата
М. е казала на съпруга си Д., че С. има нужда от пари, а ищецът се обърнал
към родителите си за помощ. Те се съгласили да му помогнат с пари при
условие, че земята е на негово име. При даването на сумата поставили
условието земята да бъде „на Д.“. При предаването на сумата с посоченото
условие присъствала и ответницата Д.. След сключването на сделката узнали,
че земята е записана като дарение на ответницата М. от брат й. Ответникът С.
имал „нужда“, бил в „криза“ и за това искал да продава земята си. Той със
семейството си живеел в общежитие, а майка му и баща му изплащали
апартамента си. С. работел в ТПК „М.“ и бил с ниска заплата, после бил
съкратен и имал нужда от пари. Съответно съпругът на свидетелката, баща на
ищеца, работел в „Б.“ и имал „хубава“ заплата, а на всяко тримесечие
получавал премии. Свидетелката и съпругът й гледали 100 прасета и тютюн,
живеели скромно, така успявали да спестяват пари. По това време ищецът и
съпругата му нямали доходи. Ответницата Д. станала ЧЗС през 2006-2007г.
Една, две години след сделката, ищецът споделил на майка си - св.Д.М.а, че
„земята е писана чрез дарение“, за да не може да се „пипне“ от друг. Когато
започнали проблемите между бившите вече съпрузи, ответницата Д. заявила,
8
че ще „остави на пътя“ ищеца.
Д. излага, че имотите, включително и процесния са се обработвали от
ищеца и неговите брат и баща. Наемани са и работници при нужда.
Ответницата М.Д. била регистрирана като земеделски производител, тъй като
не работела. Децата на свидетелката искали тя да се регистрира като ЗП, но
ответницата М.Д. изразила съмнение, че М.а ще се справи с документацията и
заявила, че тя ще „оправя нещата“. Въпреки, че била регистрирана като ЗП,
ответницата М.Д. не ходела по нивите, дори не знаела къде се наМ.а земята й.
Когато Д. си отдала земята на друголице /И.С./, той потърсил ищеца да му
покаже къде се наМ.ат нивите, тъй като ответницата не е ходила на място и не
знаела къде се наМ.ат. Свидетелката заявява, че и друт път тя и съпругът й са
давали пари на синовете си, включително 36000 лв. на ищеца Д. за закупуване
на жилище. За паричните дарения на ищеца били подписвани договори.
Ищецът предоставял на родителите си договорите в два екземпляра, като
настоявал за съставянето им с оглед службата си.
Относно отношенията между съпрузите към 2004г., св.М.а сочи, били
„развалени“, но живеели заедно. Още от 1993г. личало студенина в
ответницата Д.. Тя не полагала достатъчно грижи за съпруга си.
Свидетелят И.И. излага, че знае за земите на ищеца и бившата му
съпруга М.Д. в с.О.. Било едно цяло парче от 70-80 дка, като М.Д. имала
наследствен дял от баща си, а ищецът купил дела на нейния брат. Свидетелят
узнал за това през 2006 - 2007г., когато отношенията между Д.Д. и М.Д. били
добри. Бащата на ищеца – Н. М. започнал да се занимава със земеделие заедно
с двамата си сина през 1997-1998г., след което дейността се разраснала.
Ответницата М.Д. била безработна и за това била регистрирана като ЧЗС.
Отделно от това леля му и свако му /родителите на ищеца/ гледали животни –
пуйки и прасета, живеели скромно. Свако му работел като стругар, заварчик и
имал доходи. Не е чувал свако му и леля му да са оставали без средства,
давали пари на двамата си сина, включително са помагали финансово и на
свидетеля. Леля му и свако му са му казвали, че са давали пари на ищеца за
закупуване на земя и жилище. И. не е виждал ответницата М.Д. в стопанския
двор на семейството, където имало работници. Той също е работил при тях, но
не на трудов договор. Отначало работата в стопанството се организирала от
свако му и двамата му сина, а в течение на времето от ищеца Д.. Свидетелят не
е виждал М.Д. по нивите, не му е известно какво е правила във фирмата, била
е регистрирана като ЧЗП.
Изложената фактическа обстановка сочи на следните правни изводи:
Предявените искове са с правна квалификация чл.26, ал.2, пред.5 ЗЗД,
чл.17, ал.1 от ЗЗД и чл.23, ал.1 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, пред.5 ЗЗД нищожни са
привидните договори като при тях страните не желаят да бъдат обвързани от
явната сделка, но и двете страни са съгласни да се създаде привидността.
Действителното намерение може да е страните да не се обвържат въобще
9
(абсолютна симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение
(относителна симулация). И в двата случая привидното съглашение е
нищожно (чл.26, ал.2 ЗЗД), а ако някоя от страните твърди, че има прикрито
съглашение, тя може да поиска разкриването му (чл.17, ал.1 ЗЗД), какъвто е
настоящия случай.
За да е налице привидност на договора, следва да се установи по
несъмнен начин, че към датата на сключването му страните не са желали да
постигнат последиците му. При относителната симулация са налице две
отделни съглашения – явно и прикрито, което следва пряко от разпоредбата на
чл.17, ал.1 ЗЗД. Явно за пред външния свят съглашение е привидното, като
привидността се изразява в това, че страните се съгласяват да сключат
договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвъзрани по този начин
и зад привидно изразената воля се крие воля за друга сделка. В случай, че
страните прикрият сключеното между тях съглашение, прилагат се правилата
относно прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата
действителност, арг.чл.17, ал.1 ЗЗД – така Р. №79/26.06.2012г. по гр.д.
№791/2011г. на III г.о. на ВКС.
В тежест на страната, която претендира разкриване на симулацията е да
установи по пътя на прякото и пълно доказване, че действителната воля на
страните по сделката към момента на сключването й не е такава, каквато е
отразена в нея. Следва да се установи каква точно е била действителната воля
на страните, като в случая следва да се докаже, че страните са постигнали
съгласие да не настъпят правните последици, произтичащи от атакуваната
сделка, като се е целяло извършването на покупко-продажба.
Съдът наМ.а за неоснователно възражението на ответниците за
недопустимост на исковете. Същите са допустими при наличието на правен
интерес за ищеца да иска прогласяване нижощността на процесния договор и
разкриване на действителните отношения между страните по процесната
сделка. Съгласно разпорадбата на чл.22 от СК вещните права, придобити
преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по
дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. В настоящия случай
успешното установяване привидността на договора за дарение, както и
разкриване на действително уговорен между страните договор за покупко-
продажба, ще открие пътя за установяване на собствени права на ищеца върху
процесния земеделски имот, което обуславя правния му интерес от
предявяване на исковете.
Доколкото е налице хипотезата на чл.17, ал.2 от ЗЗД – неучастващият
съпруг инвокира собствени права и заема позицията на трето лице, той може
да използва всички доказателства при оспорването на симулацията. Това е
изключение от правилото, че ако страна по възмезден договор за придобиване
на недвижим имот е само единият съпруг, другият следва положението му –
материално и процесуално, включително при доказване на симулацията. /Р.
№120/11.12.2018г. по гр.д.№4813/2017г. на III г.о. на ВКС/. За ищеца в
10
качеството му на трето лице, неучастващо в процесната сделка, са допустими
свидетелски показания и без да е необходимо представяне на т.нар. начало на
писмено доказателство.
Действителните отношения между страните по сделката се разкриват
от събраните по делото писмени и гласни доказателства с показанията на
свидетелите С. М.а и И.И. – съответно майка и братовчед на ищеца. С. М.а
излага, че мотивиран от затрудненото си финансово положение /получавал
ниско възнаграждение, впоследствие бил безработен/, ответникът С. В. заявил
пред своята сестра -ответницата Д., желание да продаде земеделската си земя.
Съотвено ицициатор за закупуването на имота станала ответницата Д., която
уведомила съпруга си за намерението на брат й да продаде имота. Сумата за
покупката на имота била осигурена от св.М.а и нейния съпруг, които
разполагали със спестявания. Последните били от трудовото възнаграждение
на съпруга на М.а, което било високо, както и от отглеждането на животни и
стопанисването на зем.земя. Предаването на сумата от 7500 лв. по сключения
с ищеца договор за дарение също се потвърждава от М.а, която заявява, че
сумата била предадена на ищеца в присъствието на М.Д.. М.а изрично
подчертава в показанията си, че със съпруга си са били мотивирани да дарят
на сина си сумата за придобиване на имота при условие, че същият бъде на
негово име, което условие било заявено също в присъствието на М.Д.. В
показанията си св.И. потвърждава, че му е известно, че ищецът е закупил имот
/“дела“/ на ответника С.В., който бил в съседство с имот на ответницата М.Д.,
която имала в наследство „едно парче от 70-80 дка“. От родителите на ищеца
И. знае, че те са му давали пари за закупуване на земя и жилище. И. сочи, че
родителите на ищеца винаги са разполагали със средства /от отглеждане на
животни, стопанисване на земя и трудови възнаграждения/ и редовно
подпомагали финансово двамата си сина.
Съдът кредитира показанията на свидетелите при условията на чл.172
от ГПК, като базирани на лични и непосредствени впечатления. Показанията
на свидетелите са еднопосочни, последователни и непротиворечиви.
Съответно показанията на свидетелите кореспондират на събраните по делото
писмени доказателства и заключение по СТЕ и не се опровергават от други
писмени или гласни доказателства.
Приетата по делото и неоспорена от страните експертиза по СТЕ дава
заключение за пазарната стойност на процесния земеделски имот към датата
на атакувата сделка 10.06.2004г. – 8850 лв. Предвид свободата на договаряне,
и с оглед обстоятелството, че при изготвяне на заключението са използвани
данни за три реално сключени сделки и четири предложения на агенция за
недвижими имоти, то следва извод че сумата от 7500 лв., дарена от родителите
на ищеца Д. за заплащане на цената на земята, се явява реална продажна цена
по сделката.
Затрудненото материално положение на ответника С. В., мотивирало
го според св.М.а, да продаде земеделския си имот, се потвърждава от
11
събраните по делото писмени доказателства. Установява се, че към датата на
сключване на договора, семейството на ответника С.В. /по неоспорени
твърдения състоящо се от него, съпругата му и двете му деца/ е обитавало
общинско жилище, за което са били налице непогасени задължения за наем и
неплатена вода. От събраните по делото справки се установява, че през 2003г.
не са налице данни за трудова заетост на ответника С.В., а през 2004г. е
реализирал месечен трудов доход в рамките на от 97,50 лв. до 104 лв.
Съответно през 2003г. и 2004г. месечното трудово възнаграждение на
съпругата му И. В.а е било в рамките на от 150 лв. до 190,86 лв. Горното при
минимална работна заплата за 2003г., съгласно Постановление на МС
№0/03.01.2003г. в размер на 110 лв. и за 2004г., съгласно Постановление на
МС №7/16.01.2004г. в размер на 120 лв.
Високите доходи на бащата на ищеца и съответно възможността на
родителите му да му дарят сумата за придобиване на имота също се установя
и от събраните писмени доказателства. От представената справка се
установява годишен доход на бащата на ищеца Н. М. за 2003г. в размер на
14260,77 лв. или по 1188,40 лв. месечно и за 2004 г. в размер на 14867,10 лв.
или по 1238,96 лв. месечно. Сходни са размерите на годишен/месечен доход на
Н. М. и за предходните години.
От своя страна ответниците в хода на делото заявиха отказ от
първоначално заявеното си искане за събиране на гласни доказателства с
показанията на двама свидетели за евентуално опровергаване на показанията
на посочените свидетели и съответно на симулацията, за установяване волята
на страните по сделката, за изясняване на действителните отношения между
страните по делото и пр. При това съдът наМ.а, че от събраните по делото
доказателства се установява възмездното прехвърляне на процесния
земеделски имот от ответника С. В..
Допълнително следва да се посочи, че ответникът В. не е изложил
ясно и по делото не се установява мотива му да „дари“ земеделския си имот на
своята сестра. Дарението е едностранна сделка, чрез която едно лице се
обогатява, тоест неговото имущество се увеличава, а имуществото на
дарителя намалява. От събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът С. В. е изпитвал сериозни и трайни финансови затруднения към
датата на сключване на процесния договор и преди това, което не беше, нито
оспорено от ответниците, нито бяха събрани доказателства за оборването на
този извод. С.В. е живеел в общинско жилище, под наем. Не е притежавал
собствено жилище, което се потвърждава и от представените справки от АВп.
Също видно от справката през 2004г. върху процесния имот е била наложена
възбрана по изп.дело №2172/2003г. по описа на ДРС. С.ов е изпитвал
затруднения при заплащането на ежемесечни разходи за наем и консумативи.
Съобразнно данните от НСИ сумата необходима за годишната издръжка на 4-
членно семейство /за храна, безалкохолни напитки, облекло, обувки, жилища,
вода, електроенергия, горива за битови нужди, жилищно обзавеждане,
поддържане на дома, здравеопазване, разнообразни стоки и услуги/ за 2003г. –
12
4209 лв. и за 2004г. – 4518 лв. не е могла да бъде подсигурена от доходите на
ответника С.В. и съпругата му И.В.а. В посочения период двамата съпрузи са
получавали трудови възнаграждения по-ниски или приблизително равни на
МРЗ за страната, като за 2003г. доходите им са в общ размер от 1432,50 лв., а за
първото шестмесечие на 2004г. общо 1662,08 лв. Съответно липсват данни
през 2003г. ответникът да е получавал трудово възнаграждение. При това не
може да се извлече извод за мотива на прехвърлителя да лиши себе си и
семейството си от значително на стойност недвижимо имущество (съгласно
заключението по СТЕ с пазарна стойност 8850 лв.), от което би могъл да
реализира еднократен доход от продажбата му, или постоянен при отдаването
му под наем/аренда. Съответно липсва мотив С.В. да обогати с това
имущество сестра си, за която не се излагат твърдения и не се установява да е
била в нужда, съответно семейството й. Веднъж се сочи от ответниците, че
мотивът за извършеното дарение е, че ответницата М. Д. вече е имала дарен
имот от баща си, също в землището на с.О., съседен на процесния. Като
дарението е извършено, за да може ответницата да ги окрупни и отдава под
наем. При констатираното финансово състояние на С. В. неясно остава защо
не е предприето, той да окрупни имота си /също дарен му от неговия баща/,
като Д. му прехвърли дарения й от баща й имот /съседен на процесния/ и той
да ги отдава под наем. Не на последно място следва да се посочи, че всеки от
ответниците е имал възможност /по закон и съгласно установената практика/
да отдава имотите си под наем без подобно окрупняване, още повече че
същите са с немалки размери - над 30 дка, а не 3 дка напр.
Ответниците не успяват да докажат и другото наведено от тях
твърдение касателно мотива на ответника В. за извършеното дарение.
Изложени са в отговорите твърдения, че ответниците са имали уговорка М.Д.
да придобие процесния имот от 36,501 дка, а за ответника С.В. да остане имот
от 22 дка в с.М., тъй като именно с този имот ответникът В. е вписан като
член-кооператор в ПТК „М.“, с.М. от 29.04.2000г. Ответниците не са
ангажирали доказателства, че са постигнали такава уговорка, както и че са
реализирали същата чрез договор в съответната изискуема от закона форма.
Напротив, от представените по делото справки се установява, че земеделският
имот в с.М. се води по партидата на наследодателя на ответниците М. В.,
съответно ответниците въз основа на наследствено правоприемство
притежават същия в съсобственост и към настоящия момент. Действително се
установява, че ответникът С. В. е член-кооператор в ПТК „М.“, с.М. от
29.04.2000г. Не се представят доказателства обаче, че именно процесните 22
дка зем.земя представляват встъпителна вноска по смисъла на чл.31, ал.1 от
ЗК на ответника С. В. в посочената кооперация, в какъвто смисъл съдът
възприема твърдението за „вписване в кооперацията с този имот“. Но и това
не би било възможно, тъй като предмет на вноската на член-кооператора само
да бъде само собствено имущество, а недвижимият имот към 29.04.2000г. е
бил собствен на наследодателя М. В., починал на 27.11.2002г. Отделно от това
от вписването по партидата на наследодателя М.В. се установява, че на
13
06.04.2001г. същият е сключил договор за наем на посочения имот в с.М., без
да се установява кое лице е наемателя. Не са ангажирани от ответниците
доказателства, установяващи твърдението, че ответникът С. В. повече от 20
години ползва за свои нужди и цели земеделския имот на своя наследодател,
находящ се в с.М..
Отделно от това изложеното твърдение за извършени между брата и
сестрата /ответниците В. и Д./ „насрещни компенсации“, при които
ответникът В. прехвърля процесния имот на Д., а имотът в с.М., наследствен
от техния баща, остава за В., който го ползва за свои нужди и цели, освен че е
недоказано, е и несъстоятелно, при липсата на правна и житейска логика. От
събраните по делото доказателства се установява, че през 1997г., приживе,
наследодателят на ответниците М.В. е поделил между двете си деца
/ответниците В. и Д./ притежаваните от него земеделски имоти в с.О.. На
ответниците са прехвърлени равностойни имоти - на В. два имота с обща
площ от 68,751 дка и на ответницата Д. два имота с обща площ от 68,749 дка.
Прехвърлянето на един от имотите на Д. срещу което В. да получи още един
имот, не представлява, нито „насрещна компенсация“, нито равностойна
подялба на наследствените на ответниците от баща им имоти, при която Д.
получава общо 105,250 дка, а В. общо 54,250 дка.
При договора за дарение мотивът представлява допълнителен
субективен елемент, на който законодателят е придал особено значение. Така
ако единственият мотив, поради който е направено дарението е противен на
закона или противоречи на добрите нрави, то е нищожно – чл.226, ал.3 ЗЗД.
Дарението на недвижим имот в случая не може да се определи като обичайно
– извършено по някакъв повод - раждане, рожден или имен ден, а и не са
изложени такива твърдения. Липсата на установен мотив за извършеното от С.
В. дарение в случая допълнително, макар и косвено, обосновава извод за
възмездност на процесната сделка.
Всички анализирани преки и косвени доказателства в техния съвкупен
анализ сочат на извод за съществуването на възмезден договор – покупко-
продажба като прикрита сделка при явна за дарение и съответно за доказаност
на твърденията за симулативност на процесния договор. Страните по сделката
не са имали воля да бъдат обвързани от правните проследици на договора за
дарение, какъвто са сключили само за да създадат правни последици, чието
настъпване не са желали, а всъщност са сключили прикрит договор за
покупко-продажба, чиито правни последици са целяли. При това привидната
сделка – покупко-продажба следва да бъде обявена за нищожна, на основание
чл.26, ал.2, пред.5 ЗЗД. Искът за обявяване на процесния договор за нищожен
на посоченото правно основание е доказан и основателен и следва да бъде
уважен.
Отношенията между страните подлежат на уреждане според
прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата
действителност, съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД. В настоящия случай прикритото
14
съглашение е договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като
прехвърлянето на правата по отношение на имота е извършено възмездно,
който извод се установява от събраните по делото доказателства. Прикритото
съглашение за покупко-продажба на недвижим имот е действително, тъй като
е сключено в предвидената от закона форма – чл.18 ЗЗД, поради което
отношенията между страните по него ще се уреждат съобразно прикритото
съглашение. Следва извода за основателност на предявения иск за обявяване
действителността на прикрития договор за покупко-продажба, който следва
да бъде уважен.
Ищецът Д. Д. е предявил и иск за признаване за установено по
отношение на ответницата М. М. Д., че е собственик на процесния имот, на
основание чл.23, ал.1 от СК, поради пълна трансформация на лично
имущество.
Установява се, че процесната сделка е сключена от ответницата Д.
през време на брака й с ищеца, сключен на 21.11.1993г. и прекратен с развод
на 06.07.2021г., т.е. същият е придобит при действието на презумпцията за
съвместен принос - чл.21, ал.1 от СК. С прекратяването на брака настъпва и
прекратяване на съпружеската имуществена общност (чл.27, ал.1 от СК),
която се трансфорМ.а в обикновена дялова съсобственост между бившите
съпрузи при равни дялове (чл.28 от СК). Оборването на презумпцията за
съвместен принос е в тежест на съпруга, който твърди липса на съпружеска
имуществена общност. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от СК лични са
вещните права, придобити по време на брака с изцяло лично имущество.
Необходимо е по делото да се установи пълно преобразуване на лично
имущество на съпруга, като се установи, че средствата са дарени на него.
Съдът наМ.а, че с оглед събраните по делото доказателства,
трансфорМ.ането на лични (по дарение) средства на ищеца Д. Д. в процесния
земеделски имот следва да се приеме за доказано. Даването на сумата от 7500
лв. в дарение от родителите на ищеца за закупуването на имота се установява
от събраните гласни доказателства с показанията на майката С. М.а,
допустими на основание чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Действително, при
преценката на тези показания на основание чл.172 ГПК съдът следва да
съобрази евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля, но
в случая тези показания не се опровергават от други доказателства по делото.
Ответницата Д. не е ангажирала доказателства, от които да се установява друг
произход на средствата, вложени за придобиване на процесния имот, а и
такива твърдения не са изложени в отговора на исковата молба и в хода на
делото. Ответницата се е ограничила в защитата си по иска с навеждането на
възражение за придобиване на имота по давност. Изводът на съда за
достоверността на показанията на св.М.а следва, както от липсата на
опровергаващи ги доказателства, от посочената защитна позиция на
ответницата Д. и от представения по делото писмен договор за дарение от
08.06.2004г. Представеният договор, чиято автентичност не се оспорва, е
писмено доказателство за направените от съставителите му изявления,
15
неоспорени от ответницата Д.. Договорът е частен диспозитивен документ и
проверката му по реда на чл.193 от ГПК може да бъде само относно
авторството му. По делото не се установи договорът да е антидатиран, а
сключването му, включително на посочената в него дата, се потвърждава от
гласните доказателства. Още повече, че договорът за дарение на парична сума
е неформален и за неговата действителност не е необходимо да бъде сключен в
писмена форма.
Съпругът, който твърди, че паричните средства са дарени само на
него, следва да докаже това свое твърдение. Съответно съпругът, който
твърди, че паричните средства са дарени на семейството следва да докаже
това. Налице е трайна практика на ВКС, с която се приема за обичайно в
подобни хипотези, че намерението на родителите е да дарят своето дете, но не
и неговия съпруг. Наред с това, следва да се вземе предвид между кои лица е
сключен договорът за дарение - ако е сключен между единия съпруг и
неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде
надарен, не може да се приеме, че и другия съпруг, който не е страна по
договора, придобива подареното; обратно, ако договорът за дарение е сключен
с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то
дарената сума не е основание за трансформация на лични средства при
придобиването на недвижимия имот. В смисъл са Р. № 84 от 26.04.2016г. на
ВКС по гр. д. № 4903/2015г., I г.о., Р. № 222 от 24.06.2011г. на ВКС по гр. д. №
982/2010г., I г.о., Р. № 81 от 15.03.2011г. на ВКС по гр. д. № 172/2010г. и др. В
случая писменият договор за дарение е сключен между ищеца и неговите
родители. Дарственото намерение на родителите само към техния син, св.М.а
потвърждава и в показанията си пред съда. В показанията си св.М.а е
категорична, че пред ответницата Д. са заявили, че дават пари за закупуването
на нивата на името на сина им – ищеца Д.Д.. Присъствието на ответницата Д.
на предаването на сумата на ищеца, не може да обоснове извод за дарствено
намерение към двамата съпрузи. Ответницата Д. от своя страна дори не е
твърдяла да е участвала като страна по сключения между ищеца и неговите
родители договор за дарение, напротив – оспорвала е сключването на същия.
Липсата на доходи на вече бившите съпрузи Д.и към процесния
период, позволяващи им да заплатят покупната цена не може да обоснове
извод за това, че същата е платена с подарените от родителите на ищеца
средства, но този факт е допълнителна индиция. Не се спори и от
доказателствата по делото се установява, че ищецът е работил по това време.
От представената декларация, подадена от ищеца Д. на 07.01.2005г., по реда на
ЗМВР /отм./ се установява деклариран доход извън трудово възнаграждение в
размер на 18700 лв. от земеделски земи, но същевременно е декларирано и
придобиването на два недвижими имота /апартамент от 65 кв.м. и 23 дка
земеделска земя на името на Н. Д. Д./ От представеното по делото Р.
№525/28.04.2022г. се установява, че това е синът на ищеца и ответницата Д.,
роден през 1994г. Тоест към 2004г. е житейски логично да се приеме, че 10-
годишният син на Д.и не е разполагал със собствени средства за закупуването
16
на недвижими имоти. За ответницата Д. се установява, от мотивите на същото
съдебно Р., че в периода 13.07.1999г. – 31.12.2015г. е била самоосигуряващо се
лице, като се регистрира като земеделски производител едва на 17.08.2004г.
Тоест нито се твърди, нито се установява възможността на вече бившите
съпрузи Д.и със собствени средства да закупят имота.
Доказването по делото, че дарението е извършено в полза на ищеца Д.
и дарената сума е вложена в покупката на процесния земеделски имот
обосновава извод за трансформацията на лични на ищеца Д. средства, като
същевременно опровергава придобиването на имота при съвместен принос –
като съпружеска имуществена общност.
При това подлежи на разглеждане наведеното от ответницата Д.
възражение за придобиване на процесния имот по давност, което съдът наМ.а
за неоснователно и недоказано по следните съображения:
Бракът между ищеца Д. и ответницата Д. е прекратен на 06.07.2021г. и
едва от този момент с оглед разпоредбата на чл.115, ал.1, б.“в.“ ЗЗД, че
давност между съпрузи не тече, владението на ответницата Д. би могло да
произведе действието на придобивната давност при наличието и на другия
елемент от фактическия й състав – срок от време. Безспорно от 06.07.2021г. до
датата на предявяване на иска на 05.10.2023г. не е могъл да изтече изискуемия
от закона 10-годишен давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС, а също и 5-
годишния давностен срок при добросъвестно владение, отговарящо на
изискванията на чл.70 от ЗС.
На следващо място по делото ответницата не ангажира доказателства
да е упражнявала фактическа власт върху имота, държейки го лично или чрез
другиго като свой – чл.68 ЗС. В показанията си свидетелите И.И. и С. М.а
излагат, че ответницата Д. не е участвала в обработката на земята,
осъществявана по това време от ищеца съвместно с неговите баща и брат.
Свидетелите допълват, че Д. дори не знае местонахождението на процесната
нива.
Представени са доказателства за сключването на договори за
аренда/наем на процесния имот и получаването на арендно/наемно
възнаграждение от Д.. Отдаването на имота под наем/аренда и получаването
на наем/рента от нея не е демонстрация на намерение за своене, а са по
правило действия на обикновено управление на имота. Извършването на
такива действия не е равнозначно на демонстриране на упражнявано владение.
Такива действия не са проява на своене. При това предявеният иск с правно
основание чл.23, ал.1 от СК е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, на основание чл.78, ал.1
от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в общ размер на 1986,31 лева, от които: държавна такса по
предявените искове 150,00 лв., държавна такса за вписване на исковата молба
17
11,31 лв.; държавна такса за издаване на удостоверения 25 лв; депозит за вещо
лице 300 лв.; заплатено адвокатско възнаграждение 1500,00 лв.
С оглед изхода на делото, разноски на ответниците не се следват.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН като привиден договор за дарение на
недвижим имот, сключен с нотариален акт № 36, том VIIIa, дело № 587, peг.
№ 2497 от 10.06.2004г. на Н.С.Ж., вписана в регистъра на Нотариалната
камара с peг. № 313 с район на действие Р. съд Г.Т. и вписан в С.В. гр. Г.Т. с акт
№ 122, том IV, дело № 776, вх.рег. № 2165/10.06.2004г., с който С. М. В. с ЕГН
- ********** е дарил на сестра си М. М. Д. с ЕГН – **********, поземлен
имот с площ от 36 501кв.м. /тридесет и шест хиляди петстотин и един
квадратни метра/ по документ за собственост, а по скица с площ от 36 510
кв.м./тридесет и шест хиляди петстотин и десет квадратни метра/ с
идентификатор № 53391.42.6/пет, три, три, девет, едно, точка, четири, две,
точка, шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. О., общ.
Г.Т., обл. Д., одобрени със Заповед № РД-18-231/30.01.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, в местността „Пътя за Г.”, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
четвърта категория на земята, стар №042006, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 53391.42.7, 53391.43.50, 53391.42.16, 53391.42.13 и
53391.42.40, на основание чл. 26, ал. 2, пред.5 от ЗЗД, по предявен иск на Д. Н.
Д. с ЕГН - **********, от гр. Д., ул. „К.М." № 7, ет. 2, ап. 3 против С. М. В. с
ЕГН - ********** от гр. Д., кв. „Р.”, ул. „Х.” № 12 и М. М. Д. с ЕГН -
**********, от гр. Д., ул. „В." № 56, вх. Б, ет.1, ап.1.
ОБЯВЯВА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН ПРИКРИТИЯ договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 36, том VIIIa, дело
№ 587, peг. № 2497 от 10.06.2004г. на Н.С.Ж., вписана в регистъра на
Нотариалната камара с peг. № 313 с район на действие Р. съд Г.Т. и вписан в
С.В. гр. Г.Т. с акт № 122, том IV, дело № 776, вх.рег. № 2165/10.06.2004г., с
които С. М. В. с ЕГН - ********** е продал на сестра си М. М. Д. с ЕГН –
**********, поземлен имот с площ от 36 501кв.м. /тридесет и шест хиляди
петстотин и един квадратни метра/ по документ за собственост, а по скица с
18
площ от 36 510 кв.м./тридесет и шест хиляди петстотин и десет квадратни
метра/ с идентификатор № 53391.42.6/пет, три, три, девет, едно, точка, четири,
две, точка, шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. О.,
общ. Г.Т., обл. Д., одобрени със Заповед № РД-18-231/30.01.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, в местността „Пътя за Г.”, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
четвърта категория на земята, стар №042006, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 53391.42.7, 53391.43.50, 53391.42.16, 53391.42.13 и
53391.42.40, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, по предявен иск на Д. Н. Д. с
ЕГН - **********, от гр. Д., ул. „К.М." № 7, ет. 2, ап. 3 против С. М. В. с ЕГН -
********** от гр. Д., кв. „Р.”, ул. „Х.” № 12 и М. М. Д. с ЕГН - **********, от
гр. Д., ул. „В." № 56, вх. Б, ет.1, ап.1.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. Д. с ЕГН -
**********, от гр. Д., ул. „В.“ № 56, вх. Б, ет.1, ап.1, че Д. Н. Д. с ЕГН -
**********, от гр. Д., ул. „К.М.“ № 7, ет. 2, ап. 3 е собственик на основание
преобразуване на лични средства от дарение в придобиването по време на
брака на страните на следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 36 501
кв.м. /тридесет и шест хиляди петстотин и един квадратни метра/ по документ
за собственост, а по скица с площ от 36 510 кв.м./тридесет и шест хиляди
петстотин и десет квадратни метра/ с идентификатор № 53391.42.6/пет, три,
три, девет, едно, точка, четири, две, точка, шест/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.О., общ. Г.Т., обл. Д., одобрени със Заповед №
РД-18-231/30.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, в местността
„Пътя за Г.”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, четвърта категория на земята, стар №042006, при
граници и съседи имоти с идентификатори: 53391.42.7, 53391.43.50,
53391.42.16, 53391.42.13 и 53391.42.40.
ОСЪЖДА С. М. В. с ЕГН - ********** от гр. Д., кв. „Р.”, ул. „Х.” № 12 и
М. М. Д. с ЕГН - **********, от гр. Д., ул. „В." № 56, вх. Б, ет.1, ап.1 да
заплатят на Д. Н. Д. с ЕГН - **********, от гр. Д., ул."К.М." № 7, ет. 2, ап. 3
сторените по делото разноски в размер на 1986,31 лв. /хиляда девестотин
осемдесет и шест лева и тридесет и една ст./.
Р.то подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Д. в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Р. съд – Г.Т.: _______________________
19