Р Е Ш Е Н И Е
Номер 38 28.06.2019 година Град Елхово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският
Районен съд
четвърти граждански състав
на десети април
две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Доротея ЯНКОВА
при
секретаря Т.Владева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 283 по описа
на съда за 2018 година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.422 ал.1 във вр.с
чл.415 ал.1 от ГПК във вр.124 от ГПК във вр.чл.79 от
ЗЗД и вр. чл.240 от ЗЗД.
Образувано
е по искова молба на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул."***" №
4-6, с ЕИК *********, чрез пълномощник юрк.В.Д., преупълномощен от „Иванов и
Денев - адвокатско дружество", със
съдебен адрес:***, срещу Д.С.М., с ЕГН **********, с адрес: ***,
община Тунджа, обл.Ямбол/ въз основа на предявен по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК във чл.415 ал.1 от ГПК, иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. чл.79 от ЗЗД и вр. чл.240 от ЗЗД,
за установяване оспорено парично вземане
по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 35/2018 година по описа на РС - Елхово.
В
исковата си молба ищецът твърди, че на 25.05.2010 г. в гр.Елхово е сключен
Договор за потребителски кредит №FL531375 между „Юробанк И Еф Джи
България" АД (с настоящо наименование „Юробанк България" АД), в
качеството на Кредитор и ответника Д.С.М., с ЕГН **********, в качеството му на
Кредитополучател, по силата на който „Юробанк И Еф Джи България" АД се е
задължило да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1090лв. (хиляда
и деветдесет лева) за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за
потребителски кредит, сключен със същия кредитор. Разрешеният кредит е бил
преведен по сметка в банката на името на Кредитополучателя - Д.С.М.. По силата
на договора кредитополучателят се е задължил
да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията, уговорени в договора. В чл.3, ал.1 от Договора е било договорено, че
за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първата година на
договора за издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12.00%,
а за всяка следваща година до крайния срок на издължаване, Кредитополучателят
дължи на Банката променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен
процент (БЛП) на „Юробанк И Еф Джи България" АД за потребителски кредити,
за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер
на 4,250 пункта. Ищецът сочи, че към момента на сключване на договора БЛП на
„Юробанк И Еф Джи България" АД за потребителски кредити е бил в размер на
12,750% процент, а дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на
кредита по договора, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на
сметката на Кредитополучателя. Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е
бил 15.84% процента. Договорено е било погасителните вноски за издължаване на
кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, да се заплащат ежемесечно
на 25-то число на месеца, като крайния срок на погасяване на кредита е бил до
25.08.2014г. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне в
уговорения срок, е била посочена в погасителния план, като ответникът се е
задължил да погася задължението си общо на 51 анюитетни вноски, от които
първите 12 в размер на по 27.39лв., а останалите 39 вноски - по 29.55лв. Всяка
вноска е включвала два компонента - част от главницата плюс възнаградителна
лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за
потребителски кредит. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е извършил
погасявания, поради което размера на дължимата сума по кредита е намалял.
Ответникът преустановил плащанията, като
след преустановяването им е останало непогасено задължение по кредита в размер
на 1770.48лв., от което: главница – 935.52 лв. и договорна лихва – 834.96лв.
Сочи се, че вземането на Кредитора е
станало изискуемо с изтичане крайния срок на договора - 25.08.2014г.
На
основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно
наименование „Българска пощенска банка" АД и „Юробанк И Еф Джи
България" АД), с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК *********,
задължението на Д.С.М., произтичащо от Договор за потребителски кредит №
FL531375 от 25.05.2010г., е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС ЕООД.
Ищецът
сочи, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за
задълженията и договорите на 08.02.2016г. длъжникът е бил уведомен, че считано
от датата на получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него по
отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Уведомлението е било получено лично от Д.М. на постоянния му адрес, който
съвпада с този, посочен в договора. Съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба и
прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни Цесионера - „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД и „Иванов и Денев - Адвокатско дружество" са били
упълномощени от Цедента „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, да извършват уведомяване от името и за сметка на Цедента.
Твърди се и че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по
делото, ответникът е получил уведомлението изходящо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като по този начин е
бил надлежно уведомен още веднъж за извършената цесия.
Дружеството
ищец пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез
подаване на Заявление до Районен съд Елхово за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 05.01.2018г., пред който е било образувано частно гражданско
дело № 35/2018г., тъй като Заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника в условията на чл.47 ал.5 ГПК, и на ищеца
е било указано да предяви иск за установяване на вземането, като съобщение за
това, е било надлежно връчено на ищеца - кредитор на 22.03.2018г. Сочи се, че
към момента на подаване на исковата молба погасяване на задължението по
Договора за кредит не е осъществено.
Иска
се съдът да постанови Решение, с което
да признаете за установено, че Д.С.М., с ЕГН**********, дължи на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, сумата от 935.52лв. - главница, неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит № FL53137S от 25.05.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК
в съда (05.01.2018г.), до окончателното изплащане на сумата. Вземането по
издадената Заповед за сумата 834.96лв.,
представляващо договорна лихва,
ищецът не се претендира. С исковата молба са заявени доказателствени искания и
са представени писмени доказателства.
В съдебно заседание за ищеца, редовно
призован не се явява представител. С депозирано писмено становище ищецът, чрез
процесуалният си представител – юрисконсулт Д. е направил искане за даване ход на делото в отсъствие на
представител на ищцовото дружество. Искът
се поддържа. Иска се
постановяване на позитивно за ищцовото дружество решение, като се
претендира и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски,
както и тези направени в заповедното производство, съобразно представен списък
на същите по смисъла на чл.80 от ГПК.
Ответникът Д.С.М., чрез процесуален представител – адв.
С.С. ***, е депозирал в дадения му от съда срок по чл.131 ГПК писмен отговор, в който е изразил становище по допустимостта
и основателността на предявения иск, както и по отношение на фактическите
твърдения на ищеца. Искът се преценя за допустим, но неоснователен по размер и
основание, твърди се ответникът да е извършвал плащания по кредита /без същите да са конкретизирани по време и
размер/. С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на
ищовата претенция. С отговора не са заявени доказателствени искания и не
са представени писмени доказателства.
В съдебно
заседание ответникът, редовно призован не се явява лично, за него се явява адв.С.С.
***, който поддържа възраженията направени в
отговора на исковата молба. Счита претендираното с иска вземане за
погасено по давност.
От страна на
ответника е депозирана и писмена защита. В същата се сочи вземането на банката на основание чл.14, ал.5
от Договора да е станало предсрочно
изискуемо поради неплащане изцяло или отчасти на главница или лихви по кредита. Счита, че
кредита е станал предсрочно изискуем с неплащане на погасителната вноска
дължима след дата 18.10.2011 година, а именно погасителната вноска с падеж
25.11.2011 година, като изискуемостта е настъпила автоматично на дата
26.11.2011 година, без да е било необходимо съгласно клаузите на договора
каквото й да е волеизявление на страните. Твърди се с изтичане на петгодишния
давностен срок чл.110 от ЗЗД, считано от настъпване на предсрочната изискуемост
на вземането по договора, исковата
претенция да е погасена по давност.
СЪДЪТ
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а това се установява и от приложените към
исковата молба писмени доказателства, че на 25.05.2010г. между „Юробанк И Еф Джи
България" АД (с настоящо наименование „Юробанк България" АД, като
кредитор и Д.С.М., като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №
FL531375, по силата на който
Банката е отпуснала кредит на Кредитополучателя Д.С.М.,
в размер на 1090 лева за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор
за потребителски кредит.Разрешеният кредит е бил преведен по сметка в банката
на името на Кредитополучателя - Д.С.М., на 25.05.2010г.
видно от
представеното банково бордеро на „Юробанк И Еф Джи България" АД.
По силата на договора кредитополучателят се е
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията, уговорени в договора. В чл.3 от Договора е било договорено, че за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първата година на
договора за издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12,00%,
а за всяка следваща година до крайния срок на издължаване, Кредитополучателят
дължи на Банката променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен
процент на „Юробанк И Еф Джи България" АД за потребителски кредити. Дължимите
лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора, като за дата
на усвояване се счита датата на заверяване на сметката на Кредитополучателя.
Съгласно договора погасителните вноски за издължаване на кредита, включително
дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 25-то число на
месеца, крайния срок за погасяване на кредита е определен на дата 25.08.2014г.
Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне в уговорения срок,
е посочена в чл.7 от Договора и в погасителния план към договора. Ответникът е
следвало да погаси задължението си с 51 анюитетни вноски, от които първите 12 в
размер на 27.39 лв., а останалите 39 вноски по 29,55лв., включващи два
компонента - част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в
приложения погасителен план към договора за потребителски кредит.
В чл.14, ал.5 от Договора страните
са предвидили, че при непогаяване
изцяло или отчасти на която й да е вноска от главницата или лихвите по
кредита, както и при неизпълнение на
което й да е друго задължение по договора, вземането на банката за
възстановяване на целия кредит става предсрочно изискуемо, без да се прекратява
действието на договора и изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и
да е изявление на страните.
В чл.18 от Договора ответникът се
е съгласил банката да прехвърля вземането
си по договора на други дружества или институции, а банката е поела задължение
да уведоми кредитополучателя в случай, че прехвърли вземането си по договора.
Видно от Договор за възлагане на
вземания от 18.01.2016 година, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и
ищеца „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД в качеството на прехвърлител е
прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД в качеството на приобретател по договора
всички свои права, права на собственост, облаги и участия върху и във
вземанията предмет на договора, а приобретателя се е съгласил да приеме такова
прехвърляне на вземания, сключено в
съответствие с чл.99 и чл.100 от ЗЗД.
С този договор е прехвърлено и
вземането на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД по Договор за потребителски кредит № FL531375/25.05.2010г.
сключен с ответника Д.С.М., на стойност 1770 лв., формирано от следните суми - 935.52 лв.- главница, 692.46лв. - лихви и 142.20 лв. - такси
към 31.12.2015 г., видно от приетия към
доказателствата документ - приложение
към потвърждение за извършване на цесия,
представляващи неразделна част от договора
за цесия.
С пълномощно от 18.01.2016 година с нотариална заверка с рег.№ 231 „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е
упълномощила „ЕОС МАТРИКС" ЕООД във връзка със сключения на 18.01.2016
година договор за прехвърляне на вземания да уведомява съгласно чл.99, ал.3
от ЗЗД физическите лица длъжница по
договори за потребителски кредити за прехвърлянето към дружеството на
вземанията на банката от физическите лица – длъжници, произтичащи договори за кредит, предмет на договора за прехвърляне на вземания.
Установява се от уведомление за
цесия и товарителница изх.№
*********/4172287, че „ЕОС МАТРИКС" ЕООД въз основа посоченото по
- горе упълномощаване, от името на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, на 08.02.2016 година е уведомило ответника Д.С.М. посредством писмо - уведомление, получено
от него лично, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е прехвърлила всичките си вземания
и права по Договор за потребителски кредит № FL531375 в полза на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД и че считано от 18.01.2016 година правата и вземанията по договора за кредит се
администрират от цесионера „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. С уведомлението ответникът
е бил поканен да заплати всички дължими по договора суми по посочена в уведомлението банкова сметка.
***. гр. д. № 35/2018 година на РС –
Елхово е видно, че по заявление на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл.410 от ГПК пред РС – Елхово е било образувано ч.гр.дело №35/2018 по описа на РС-Елхово, по което е издадена Заповед № 51/09.01.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
против длъжникът
Д.М.. Със същата на длъжника е било разпоредено да заплати на кредитора „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД сумата от общо 1770.48 лева, от които: главница в размер на 935.52лв.;
договорна лихва в размер на 834.96лв., начислена за периода от 25.10.2011г.
/дата на последно плащане/ до 18.01.2016г. /дата на договора за цесия/, ведно
със законна лихва за забава върху главницата от 935.52лв, считано от 05.01.2018
година /датата на внасяне на заявлението в Районен съд – Елхово/ до изплащане
на вземането, дължими по Договор за потребителски кредит от 25.05.2010г.,
сключен между „Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо наименование
„Юробанк България" АД) и Д.С.М., ЕГН ********** и Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него,
сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „Българска
пощенска банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД) и „ЕОС
Матрикс" ЕООД, както и направени разноски по делото в размер на 35.41лв.
(тридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки), представляващи заплатена
държавна такса.
Така издадената
Заповед за изпълнение е била връчена на длъжника Д.М. по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. С
Разпореждане № 336 от 07.03.2018 година по същото ч.гр.д. № 35/18г. на ЕРС, ЕРС
е предоставил на кредитора – ищец в настоящото производство, предвидената в ГПК
възможност да предяви иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК против Д.М. за
установяване на вземането си, от която същият се е възползвал, образувайки
настоящото гражданско производство като в даденият от съда едномесечен срок е
предявил иска си по
чл.422 от ГПК против длъжника Д.М. за установяване дължимостта на сумата 935.52 лв.
присъдена в заповедното производство, представляваща
само част от общата сума, за която е била издадена Заповедта.
По делото по искане на ищеца е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която е
изготвено от вещото лице А.Т. ***. Същото не бе оспорено от страните по делото
и се възприе от съда като компетентно и обективно. С оглед на възложените му
задачи и въз основа на извършеното от експерта проучване на документите,
приложени по делото и проверени документи в счетоводството на „„Юробанк
И Еф Джи България" АД, вещото лице Т. е дало заключение,
поддържано и в съдебно заседание, провело се на 10.04.2019г., че в периода
след 18.01.2016г. до 05.01.2018г./датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ на парично
задължение по чл.410 от ГПК, няма извършени плащания от страна на ответника М.
и към момента на образуване на заповедното производство задължението му към
ищеца е възлизало на обща сума в размер на 1770.48 лева, от които главница в размер на 935.52 лева и договорна лихва на
стойност 834.96 лева. Експертизата установява още, че усвоената сума от М. по Договор за потребителски
кредит № FL531375 от
25.05.2010г. е 1090лева, внесената сума от
кредитополучателят е както следва: общо платени по кредита погасителни вноски –
154.48лева, платена такса за кредит и обслужване на сметка – 25 лева, платени
просрочени лихви по главница в размер на 94.63 лева и платени просрочени лихви по просрочия в
размер на 7.20 лева.
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената
част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът е квалифицирал предявения от ищеца в по реда на
чл.422 от ГПК вр.с чл.415 и вр.с чл.124 от ГПК във вр. чл.79 от ЗЗД и вр. чл.240 от ЗЗД за установяване съществуване на
вземането на кредитора-ищец за сумата от
935.52 лева, представляващо неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит № FL531375 от 25.05.2010г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението в съда - 05.01.2018г. до окончателното й изплащане, която сума
представлява главница по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 35/2018 година на ЕРС.
Установителният иск, основаващ се на чл. 422 ГПК, е допустим, тъй като в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника Д.М.
по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, и в
законоустановения едномесечен срок по общата относима за заповедите по чл.410
от ГПК разпоредба на чл.415 ал.1 от ГПК /съобщението по чл.415 от ГПК е
получено от ищеца на 22.03.2018г., а исковата молба по настоящото производство за установяване на вземането на ищеца спрямо този длъжник
е входирана в канцеларията на съда на 23.04.2018г.-
първият работен ден
след неприсъствения
22.04.2018г./.
Разгледан по
същество искът се явява основателен, поради следните съображения:
В настоящото
производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване дължимостта на вземането си по заповедта за изпълнение, а в тежест на
ответника, извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на
сумата.
Безспорно се
установи по делото, че праводателя на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и ответника Д.С.М. са били във валидни облигационни отношение по сключен Договор за потребителски кредит №
FL531375 от 25.05.2010г. Ответникът не е оспорил в преклузивните срокове, а и
се установява от приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, че реално е
получил уговорената по кредита сума.
От
представените по делото - договор за възлагане /прехвърляне/ на вземания от
18.01.2016 г., сключен между " „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и " „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, потвърждение
за сключения договор, изхождащо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, което
удостоверява извършването на цесията и пълномощно, по силата на което ищцовото
дружество-цесионер по договора за прехвърляне на вземания, е упълномощено от
банката-цедент да уведоми, съгласно чл. 99 ЗЗД, физическите лица - длъжници по
договори за потребителски кредити за прехвърлянето на вземанията, настоящият съдебен
състав намира, че ищецът доказа по безспорен начин факта на прехвърляне на
вземането от страна на първоначалния кредитор в негова, на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, полза. Представеното
потвърждение за цесия и приложението към него установяват по несъмнен начин
волята на първоначалния кредитор за цедиране на вземането в полза на ищеца по
делото. В приложението е описано вземането спрямо ответника по процесния
договор, като същото е подробно индивидуализирано чрез номера и датата на
договора за потребителски кредит, имената и ЕГН на ответника-длъжник, дължимите
по договора суми, и падеж на задължението.
Извършеното
с пълномощното, издадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД упълномощаване на ищеца да уведоми от негово име
длъжниците по вземанията на дружеството, възникнали по силата на сключени
договори за кредит, прехвърлени с договора за цесия, е напълно валиден и
допустим метод за уведомяване по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Ответникът е
бил надлежно уведомен с изпратеното до него уведомително писмо за извършената
цесия.
Към момента
на цедиране на дължа всички вземания по
договора Договор за
потребителски кредит № FL531375 от 25.05.2010г. са били
изискуеми.
В
законоустановения срок ответникът е направил възражение за погасяване на
задължението по давност. В представената писмена защита, се сочи че давностният срок е започнал да
тече от 26.11.2011 година, тъй като на 25.11.2011 година вземанията на
кредитора по договора са станали предсрочно изискуеми по силата на чл.14,ал.5
от Договора, без да е било необходимо
каквото и да е изрично изявление на която и да е от страните.
Възражението
на ответника за погасяване на задълженията му по давност, с оглед настъпилата
на основание чл.14, ал.5 от договора за кредит «автоматична» предсрочна
изискуемост на кредита съдът намира неоснователно относно. В т. 18 от TP 4/2013
год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС е дал подробни, задължителни за съдилищата,
разяснения, според които предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. След като кредиторът не
е упражнил правото си да обяви договора за предсрочно изискуем, давността тече
от настъпването на падежа.
Съдът намира
за необходимо да посочи и че съобразно практиката на ВКС - Решение№ 28/
05.04.2012 год. по гр. дело №523/2011 год. на ВКС и др., при договора за заем е
налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски
не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора, поради което за приложим
е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Падежът на
договора е настъпил на 25.08.2014 година. От тогава до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 05.01.2018 година петгодишният давностен срок не е изтекъл.
Предвид горното съдът приема за безспорно установено,
че по силата на сключения между ответника и "Юробанк България" АД
договор за потребителски кредит, чийто падеж е настъпил на 25.08.2014 г. и
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на горепосочения договор
за цесия, ищецът има ликвидно и изискуемо вземане от ответника, представляващо
главница по Договор за
потребителски кредит № FL531375 от 25.05.2010г., чийто
размер се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а именно
935.52 лв.
При липсата
на доказателства за извършени плащания от страна на ответника, искът като
основателен и доказан следва да бъде уважен
в предявения му размер.
На основание
чл.86 от ЗЗД предвид паричния характер
на дълга и допусната забава ответникът дължи законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Предвид
горното ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца сумата от 935.52
лв. ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда – 05.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и чл.8 от ГПК, ищцовата претенция
за разноски също следва да бъде уважена.
На ответника не се дължат
разноски.
По отношение
на разноските в заповедното производство:
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 година от 18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се
извършва въз основа на издаден след влизане в сила на решението по
установителен иск, изпълнителен лист по реда на чл.404, т.1 от ГПК от съда в
исковото производство. Предвид на това, ответникът Д.М. следва да бъде осъден
да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД направените в заповедното производство
разноски в размер на общо 35.41 лева,
представляваща заплатена държавна такса за образуване на заповедното
производство.
По отношение
на разноските в настоящото производство:
Ищецът по
делото е направил разноски в размер на 31.29 лева, представляващи заплатена
държавна такса за образуване на настоящото производство и в размер на 296.24
лева, представляващи заплатено възнаграждение за вещо лице по допусната
съдебно-счетоводна експертиза. Претендира се на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
вр. с чл. 25 от НЗПП и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Последното
съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП определя на 120.00 лева. Сумата от 120.00 лева е
достатъчна за заплащане на юриск. възнаграждение и е в рамките на посоченото в
чл. 25 от НЗПП възнаграждение - от 100 до 300 лева. Или ответникът Д.М. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК
направените по настоящото дело разноски в общ размер на 447.53 лева, от които 31.29 лева - платена д.т., 296.24 лева
- заплатено възнаграждение за вещо лице и 120.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 ал.1 във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК във вр.124 от ГПК във вр.чл.79 от
ЗЗД и вр. чл.240 от ЗЗД по
отношение на ответника Д.С.М., с ЕГН **********,***, че същият
дължи на ищеца „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Витоша, ж.к.***, ул."***"
№ 4-6, с ЕИК *********, представлявано от Р. И. М. – Т., в
качеството й на управител, чрез пълномощник юрк.В.Д., с ЕГН **********,
преупълномощен от „Иванов и Денев - адвокатско дружество", със
съдебен адрес:***, сумата от 935.52лв. /деветстотин тридесет и
пет лева и петдесет и две стотинки/ - главница, ведно със законна лихва за забава върху нея считано от 05.01.2018
година /датата на внасяне на заявлението в Районен съд – Елхово/ до изплащане
на вземането, по Договор за потребителски кредит от 25.05.2010г., сключен
между „Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо наименование „Юробанк
България" АД) и Д.С.М., ЕГН ********** и Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него, сключен между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „Българска пощенска
банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД) и „ЕОС Матрикс"
ЕООД, за която сума е издадена Заповед
№51от 09.01.2018 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по частно гр.дело № 35/2018 г.
ОСЪЖДА Д.С.М., с ЕГН **********,*** на основание чл.78, ал.1 от
ГПК да заплати на ищеца „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул."***" № 4-6, с ЕИК *********, представлявано от***, в качеството й на управител, чрез
пълномощник юрк.В.Д., с ЕГН **********, преупълномощен от „***- адвокатско дружество", със
съдебен адрес:***. тел.: 042/ 65
18 78 сторени по заповедното производство по частно гр.д.№ 35/2018 година разноски в размер на 35.41 лв. /тридесет и
пет лева и четиридесет и една стотинка/.
ОСЪЖДА Д.С.М., с ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.1 и чл.8
от ГПК
да заплати на ищеца „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша,
ж.к.Малинова Долина, ул."***" № 4-6, с ЕИК *********, представлявано от***, в качеството й на управител, чрез
пълномощник юрк.В.Д., с ЕГН **********, преупълномощен от „***- адвокатско дружество", със
съдебен адрес:***. тел.: 042/ 65
18 78 сторени по настоящото гр. д.№ 283/2018 година разноски в размер на 447.53
лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет и три стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото.
Препис от
решението да се изпрати за прилагане по ч.гр. д. № 35/2018 г. по описа на РС-
Елхово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :