Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 21.04. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора  година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

 

при секретаря _Ваня Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_322_ по описа на съда за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

                                          

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Образувано е по жалба от „***" АД, със седалище и адрес на управление: с ***, ЕИК: ***, представлявано от изпълнителния директор С.И. Д., чрез адв. Г.Г. – ПАК,

срещу наказателно постановление №165/09.10.2020г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

С жалбата са изложени съображения, че наказателното постановление е получено на дата 23.10.2020г. на адрес гр. ****, който адрес не бил седалище и адрес на управление, видно то справка в Търговския регистър.

 Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно, издадено в противоречие с материалния закон. Съображенията за това са, че не ставало ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е определил и приел за установено, че е налице извършено нарушение, за да се ангажира и съответната отговорност на дружеството; нито пък ставало ясно как и по какъв начин е установено, че дружеството е употребило плевелна растителност, препарати за растителна защита, които съдържат активни вещества, които не са разрешени за употреба в Р България.

Счита, че при съставяне на АУАН и впоследствие и в обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото на защита за жалбоподателя, тъй като АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на представляващ дружеството, което не било уведомено в предвидения от ЗАНН ред за съставяне на АУАН, за да може да направи и съответните възражения в определения от закона тридневен срок.

 Сочи, че непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му и неточното посочване на нарушените виновно разпоредби нарушавало изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното постановление и обосновавало извод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Твърди се, че описаната в акта фактическа обстановка не отговаряла на действителното правно положение и направените констатации в обжалваното наказателно постановление, че дружеството е извършило нарушение на чл. 107 от ЗЗР. Сочи се, че дружеството не е употребявало в БЗС 5 с площ от 1153.13 дка в землището на с. П. неразрешени продукти на растителна защита.

 Искането е съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон обжалваното наказателно постановление.

          Ответната страна по жалбата – Областна дирекция по безопасност на храните изразява писмено становище, че при издаване на АУАН и  при реализиране на административно наказателната отговорност на нарушителя не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Навеждат се подробни съображения.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Същата е депозирана в срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 21.07.2020г. против жалбоподателя е съставен АУАН затова, чe на 15.05.2020г. при проверка на обект поле, засято с царевица /непоникнала/  *** с площ 1153.13 дка в землището на с. П., във връзка подадена колективна жалба за подмор на пчели от пчелари и Заповед №РД-07-44/15.05.2020г. на директора на ОД „Земеделие” Плевен е установено с КП 003295/ 15.05.2020г. при оглед на място, че посоченото по – горе поле е засято с царевица, която не е поникнала и има единични плевелни растения. Уточнено било, че полето се стопанисва от „***” АД. По време на проверката от полето е взета проба от плевелните растения в него за идентификация на употребените продукти за растителна защита. Пробата е взета с протокол в присъствието на комисията, жалбоподателите и представител на фирмата. Пробата е изпратена в „Приморис  България“ АД. С нареждане към констативния протокол е изискан за проверка дневника за проведени химични обработки на „***“ АД за землището на с. П.. При представянето му е установено, че съгласно записите в него БЗС 5 в землището на с. П. е третиран двукратно с Тайфун СЛ с активно вещество глифозат на 30.03.2020г. и на 14.05.2020г. Съставен е констативен протокол от 27.05.2020г. След анализа на растителната проба е получен сертификат за анализ от 22.05.2020г., от който било видно, че е установено наличие на три активни вещества – никосулфурон (активно вещество на хербициди, регистрирани за употреба при царевица), паклобутразол (активно вещество на фунгициди) и тиаметоксам (активно вещество на инсектициди). Прието е в АУАН, че в полето, от което е взета растителна проба са били внесени продукти за растителна защита, съдържащи установените в пробата активни вещества, което не било отразено в дневника за проведените химични обработки на „***“ АД в землището на с. П..   Всички инсектициди, съдържащи активното вещество тиаметоксам не са разрешени за употреба в Р България.  Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 107, т.1, във вр. с чл. 155, ал.2 от ЗЗР.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил на основание чл.155, ал.2 от ЗЗР на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.107, т.1 от ЗЗР.

В показанията си свидетелят актосъставителят сочи, че във връзка с получена колективна жалба за подмор на пчели на 15.05.20 г. е направена проверка на място. Взета е проба от растителност от полето, посочено от жалбоподателите, която проба била опакована, запечатана и изпратена в акредитирана лаборатория за анализ. Изискани били дневниците за химична обработка от „***“ АД за землището на с. П., от което е взета пробата. След проверка на дневниците се оказало, че е извършено третиране с хербицид „тайфун“. След анализа на растителната проба е установено наличие на инсектицид - тиаметоксам – забранен за употреба в Р България.

Според показанията на свидетелката А., тя е присъствала  при съставяне на акта, изпратена била покана за връчване на акта с обратна разписка. Нарушителят не се е явил. Според свидетелката не е осъществен контакт, лицето не е намерено, не е връчена обратната разписка.

Показания е дал свидетелят З., според които пробата е била изследвана по два метода. По единия метод не е открито наличие на изследвани пестициди, а по другия има открити три пестицида.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на актосъставителя и свидетелите, както и писмени доказателства - НП№165/09.10.2020г., АУАН №0000033/21.07.2020г., констативен протокол, приложената жалба, колективно заявление, дневник за проведени химични обработки и и употребените торове и др. писмени доказателства.

Съгласно Наредба №104/22.08.2006г. за контрол върху предлагането на пазара и употребата на продукти за растителна защита  – чл. 44, действаща към момента на вземане на пробата, лабораторията която може да извършва анализ за ПРЗ от почви, растения и растителна продукция е Централната лаборатория за химични изпитвания и контрол. В този смисъл възражението на процесуалния представител на жалбоподателя е основателно.

Според заключението на вещото лице П., периодът на разпад на тиаметоксама е до 3 и повече години. Има активно действие при температура от +20-22 градуса по С и остава активен при ниска влажност, устойчив на неутрална и кисела среда. През 2018г. не е разрешенн за ползване, пробата е взета през 2020г., поради което е възможно да има активни остатъци в почвата от тиаметоксам. Вещото лице не може да посочи какво количество е внесено в почвата през 2018г., но тиаметоксамът се съдържал в кореновата система и когато е взета проба от плевелната растителност е установено, че има остатъци от тиаметоксам. При взетата впоследствие проба, в царевицата не е установено наличие на тиаметоксам. Според вещото лице през 2020г. е невъзможно да е извършено третиране с такъв препарат и да е открито такова малко количество, а в царевицата изобщо да не е открито.

Заключението на вещото лице е компетентно изготвено, не е оспорено от страните по делото, поради което и прието от съда.

Според показанията на св. Т., във връзка с получена колективна жалба за подмор на пчели са обиколени всички пчелини и са взети проби от растителност от полето, която е била изпратена за анализ. След анализа на растителната проба е установено наличието на инсектицид – тиаметоксам, което доказвало, че в полето на с. П. е внесен такъв инсектицид. След проверка на дневниците, които изискали, се оказало, че е извършено третиране с хербицид «тайфун» на 30.03, 21.04. и 14.05. Според показанията на свидетеля е вземана последваща проба от царевицата, която към момента на проверката е била засята, но не била поникнала. При анализа на пробата от царевицата не е установено това активно вещество.

Наличието на активното вещество тиаметоксам за взетите от плевелната растителност на терена проби не може да обоснове извод за употребата на препарат за растителна защита, съдържащ инсектицида от страна на дружеството – жалбоподател.

Разпоредбата на чл. 107, т.2 от ЗЗР забранява употребата на продукти за растителна защита извън обхвата на разрешената употреба или в доза, която надвишава максималната доза на единица площ.

От показанията на свидетелите – актосъставителя, свидетелите по акта и лицата, участвали във вземането на пробите не се установява какъв продукт растителна защита е употребен.

Наказателното постановление е издадено при допуснато от страна на административнонаказващия орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, тъй като са довели до накърняване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. В конкретния случай от страна на административно наказващия орган е нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН. По делото не са представени доказателства, че дружеството – жалбоподател е било надлежно уведомено, че  при неявяване на посочената дата и час актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя. В съставения акт липсва отбелязване, че съставянето му става в отсъствие на нарушителя и не е вписано изрично поканата до дружеството.

Съдът споделя становището на пълномощника на жалбоподателя, че по делото липсват доказателства лицето, получило поканата да има качеството на длъжностно лице, натоварено да приема книжа. С оглед на изложеното, е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, според която разпоредба когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.

Предвид изложеното, със съставяне на въпросния АУАН в отсъствието на нарушителя е допуснато нарушение на процесуалните правила, което се явява съществено, тъй като е лишило наказаното лице от правото му актът да бъде предявен за запознавана със съдържанието му и да впише възражения при съставяне на АУАН.

Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, както и АУАН не съдържат конкретна дата на извършване на нарушението, а е посочена дата на извършената проверка. Съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В издаденото наказателно постановление липсва дата на извършеното нарушение. АНО е посочил освен датата на издаване на НП, още датата на извършване на проверка от контролните органи на ОДБХ - Плевен, но не е посочена конкретната дата, на която дружеството е извършило административното нарушение, за което е санкционирано.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочени в чл. 57 от ЗАНН, вкл. и датата на извършване на нарушението.

Изискването за посочване на дата е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само с посочване на точна дата може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН, която установява сроковете, в които може да се състави АУАН и тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на нарушението, като в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното постановление. Тези срокове са преклузивни, и изтичането им е абсолютна пречка да се образува административнонаказателно производство, респ. абсолютно основание да се прекрати вече образуваното такова. С тяхното изтичане се погасява правото на субектите, оправомощени от закона, да осъществяват наказателно преследване.

От показанията на свидетелите не се установява какъв именно продукт за растителна защита е употребен. Нито от акта, нито от НП, нито от показанията на свидетелите, или от констативните протоколи и от сертификата за анализ на лаборатория „Приморис“ АД Пловдив не става ясно кой той именно продукт е употребен.

Предвид изложеното, съдът приема за основателно твърдението на жалбоподателя, че в съставения акт и издаденото въз основа на него НП е налице непълно отразяване на признаците от състава му.

За да може да бъде ангажирана административно наказателна отговорност следва по несъмнен начин да бъде установено от обективна и субективна страна, че е извършено административно нарушение.

В случая не са представени каквито и да е доказателства, че жалбоподателят е употребил подобен препарат за растителна защита, който е забранен за употреба

С оглед на посоченото, следа наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила следва да бъде отменено.

 

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №165/09.10.2020г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен, с което на от „***" АД, със седалище и адрес на управление с. ***, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор С. И. Д., е наложена на основание чл.155, ал.2 от Закона за защита на растенията имуществена санкция в размер на две хиляди лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                                   СЪДИЯ: