РЕШЕНИЕ
№ 2084
гр. Варна, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110109487 по описа за 2024 година
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, с правно
основание по чл.538 вр. чл.535 от ТЗ от А. К., с ЛНЧ: **********, с адрес: ***,
представлявана от адвокат Т. И. от ВАК, срещу „К.Г." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д. К., с процесуален представител по делото
адв. Д. К. от ВАК.
В исковата молба ищцата твърди, че между нея и ответната страна е възникнало валидно
правоотношение по силата на издаден запис на заповед от 20.08.2023 г. с падеж 20.12.2023
г., който запис на заповед бил редовен от външна страна и подлежал на изпълнение. По
силата на така издадения запис, ответникът се задължил да заплати на ищцата сума в размер
на 4000 лв. Уговореният падеж на издадения запис настъпил, но липсвало изпълнение на
посоченото задължение. Издаденият в полза на ищцата запис на заповед отговарял на
изискванията на чл.535 от ТЗ, поради което и същият подлежал на изпълнение. Относно
претенцията си ищцата подала заявление по чл.417 от ГПК и в РС - Варна било образувано
ч.гр.д. № К.Г.*** г. по описа на ВРС, по което била издадена заповед за изпълнение против
ответното дружество. Последното депозирало възражение против така издадената заповед за
изпълнение, което обусловило и правния интерес на ищцата да предяви настоящата
претенция.
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищцата моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответната страна й дължи сумата в
размер на 4000 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 20.08.2023 г. с падеж
20.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за парично задължение, въз основа на документ №** от **2024 г. по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. К.Г.*** г. по описа на ВРС. Моли също така да й бъдат присъдени и направените
по делото разноски.
В хода на делото, по повод твърдения на ответника, че записът на заповед обезпечава
1
задължение по договор за заем, ищцата потвърждава това обстоятелство. Твърди, че е бил
сключен такъв валиден договор за заем на 20.08.202 г., съгласно който ищцата предоставила
на ответника в заем сумата от 4000 лв. и последният имал задължението да ги върне.
В подадения от ответната страна отговор на исковата молба се сочи, че ответникът
оспорва предявения иск по основание и по размер. Сочи се, че представеният запис на
заповед няма самостоятелна функция, а е обезпечение по договор за заем от 20.08.2023 г.,
сключен между страните, съгласно който записът на заповед следвало да се издаде от
заемодателя. Ответникът до началото на февруари 2024 г. не разполагал с информация за
такъв подписан договор за заем и съпровождащия го запис на заповед. Посочената по
записа на заповед сума не била постъпвала в дружеството, не била използвана за заплащане
на задължения на дружеството, нито била заприходена в счетоводството на дружеството.
Ответникът нямал нужда от вземане на заем, нямало решение на едноличния собственик за
вземане на заем, а договорът бил подписан от бившата управителка, която била заличена
като управител на дружеството на 11.10.2023 г. Също така ответната страна твърди, че
договорът за заем не е подписан на 20.08.2024 г. Между настоящия управител Д.К. и
подписалото договора и записа на заповед лице Л.Р. съществували противоречия по повод
управлението на дружеството, което довело на 28.09.2023г. до изключване на Р. като
управител, като на 11.10.2023 г. Л.Р. била заличена от TP като управител. До напускането й
не бил представен договор за заем в дружеството, нито била показвана каквато и да е сума,
взета в заем. Ответната страна твърди, че договорът е подписан след изключването на Л.Р.
като управител, с цел да бъдат създадени неприятности на дружеството.
Предвид така изложените обстоятелства и считайки предявеният иск за неоснователен и
недоказан, ответната страна моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства — поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна: По
ч.гр.д. №К.Г.*** г. на РС – Варна, въз основа на заявление по чл.417 от ГПК е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №** от **2024 г., въз основа на документ по
чл.417, ал.1, т.10 от ГПК – запис на заповед от 20.08.2023 г. В записа на заповед е посочено,
че е издаден на 20.08.2023 г., с място на издаване – гр. ***. Издателят на записа на заповед
„К.Г." ЕООД се е задължил безусловно да заплати на поемателя А. К. по записа на заповед
сумата от 4000 лв. с падеж на плащане 20.12.2023 г. Адресът на поемателя е посочен – ***.
Записът на заповед е издаден без протест и без разноски.
Представен е по делото договор за заем, сключен на 20.08.2023 г. между А. К., в
качеството на заемодател и ответното дружество, в качеството на заемател, по силата на
който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя в срок до
20.12.2023 г. сумата от 4000 лв. Към датата 20.08.2023 г. управители и представляващи
поотделно дружеството ответник били свидетелката Л.Н.Р. и Д.А.К.. На 02.10.2023 г. от
Агенцията по вписванията бил постановен отказ да се впишат в Търговския регистър
обстоятелства, едно от които касаещо управителите и представителството на дружеството,
но от 11.10.2023 г. е вписана промяна в ТР, съгласно която едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството е Д.К..
По делото, в качеството на свидетел, посочен от ищцовата страна е изслушана Л.Н. Р., от
чиито показания се установява, че през лятото на 2023 г., докато била управител на
ответното дружество, следвало да изплати заплати на работещи при ответника лица, а в този
момент дружеството изпитвало финансови затруднения. Затова свидетелката поискала от
ищцата в заем сумата от 2000 лв., а после още 4000 лв. и ищцата се съгласила. Свидетелката
обещала, че сумата от 4000 лв. ще бъде върната през месец септември 2023 г., или в краен
случай до края на годината. По тази причина в подписания договор за заем като краен срок
била посочена датата 20.12.2023 г. Парите били предадени от ищцата на свидетелката в брой
и не били осчетоводени в счетоводството на дружеството. Ищцата попълнила договора за
2
заем в два екземпляра и го занесла на свидетелката в офиса на дружеството. Там
свидетелката подписала и поставила печат на договора, след което го прибрала в офиса на
дружеството. Единият от екземплярите предала на ищцата. Свидетелката попълнила записа
на заповед в един екземпляр и го предала на ищцата.
От представения счетоводен баланс на ответното дружество към 31.12.2023 г. се
установява, че дружеството е било със задължения от 22 000 лв.
От представената в превод разпечатка на кореспонденция чрез телефон между ищцата и
процесуалния представител на ответника се доказва, че е в периода месец февруари-март
2024 г. страните са обсъждали вариант на споразумение относно плащане от ответната
страна, като от страна на ответното дружество е бил предложен проект на споразумение за
изплащане на задължението на отделни вноски, но страните не постигнали съгласие.
Представени са по делото и копия на страница от паспорта на ищцата, която е
гражданин на Р. и фамилното й име е с последна буква на латиница „G“; както и
удостоверението за пребиваване на гражданин на ЕС, където ищцата е записана с име К. А.,
с личен номер ********** и адрес **.
Горепосочените факти съдът приема за доказани с категоричност по делото от
представените доказателства. На база на така установените факти съдът счита, че се налагат
следните изводи: Съгласно разясненията, дадени в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата
молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение, като подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК въз основа на запис на заповед е
вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. С въвеждането на твърдения
или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието
на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази
хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед.
По настоящото дело страните не спорят че записът на заповед е съставен във връзка с
представения от ответника договор за заем. Твърденията на ответника, обаче са че
задължение за него не е възникнало, тъй като заемна сума не е получавана от дружеството
от ищцата. В този случай ищцата е тази, която носи тежестта на доказване на
съществуващото каузално правоотношение, като интересът й произтича от необходимостта
да преодолее защитата на ответника и твърденията за несъществуващо задължение. Така от
представените доказателства съдът счита, че се установява наличието на сключен договор за
заем между страните. Не се спори, че договорът е подписан от ищцата и свидетелката Р.,
която е представлявала дружеството към датата 20.08.2023 г., а възраженията на ответника
са, че договорът няма достоверна дата. Видно е, че договорът няма нотариална заверка на
дата, подпис или съдържание, нито договорът е възпроизведен в някакъв официален
документ. В случая е от значение дали договорът е бил сключен формално или неформално
през периода, в който свидетелката е била управител и е могла валидно да задължи
дружеството към ищцата. В тази насока съдът приема за достоверни свидетелските
показания на свидетелката Р.. Съдът счита, че показанията й в случая са допустими и е
неприложима разпоредбата на чл.164, ал.1, т.5 от ГПК. От една страна договорът за заем е
реален договор и следва да е установено предаването на заемната сума на заемателя, т.е. за
валидността на договора не се изисква писмена форма, а предвид стойността му свидетелски
показания за установяването му са допустими /по арг. от чл.164, ал.1, т.3 от ГПК/. От друга
страна ищцата и ответникът не спорят, че договор за заем е подписан /доколкото не е
оспорено авторството на подписите/ и свидетелските показания са поискани и допусни за
получаването и разходването на сумата от 4000 лв. Предвид това отчитайки свидетелските
3
показания съдът счита, че каузалното правоотношение, в чиято връзка е съставен записът на
заповед, е доказано. Съдът приема показанията на свидетелката за безпристрастни, предвид
това, че тя понастоящем не представлява и не работи при ответното дружество, при което не
би могла да се счита заинтересована от изхода на спора. Подкрепящо извода за наличие на
предадена сума от ищцата на ответното дружество е и обстоятелството, че преди образуване
на заповедното производство страните са обсъждали начин на издължаване на ответника, с
предложен от него конкретен вариант на погасяване на задължението на вноски.
Относно възраженията за нередовност на записа на заповед от външна страна, поради
липса на изискуеми реквизити, то съдът ги счита за неоснователни. Разликата между
изписването на фамилното име на ищцата в записа на заповед и в договора /с различна
последна/ буква, не може да счита за съществена нередовност, тъй като е очевидно, че
фамилното име на ищцата на латиница, при транскрипцията на български език е записано с
последна буква „г“. В записа на заповед е посочен личен номер на ищцата, който е отразен в
нейния р. паспорт, така, че поемателят в записа на заповед е индивидуализиран в достатъчна
степен.
По горните мотиви съдът счита, че предявеният иск от ищцата е основателен и доказан
и намира, че като такъв той следва да се уважи.
При този изход на процеса ответната страна следва да заплати на ищцата направените
разноски в настоящото и в заповедното производство. По настоящото дело направените от
ищцата разноски са в размер на 780 лв., от които 80 лв. заплатена държавна такса и 700 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. По ч.гр.д. №К.Г.*** г. на ВРС разноските са в размер
на 580 лв., от които 80 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „К.Г." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д.К., ДЪЛЖИ на А. К., с ЛНЧ: **********, с адрес:
***, сумата от 4000 лв. (четири хиляди лева), представляваща задължение по запис на
заповед от 20.08.2023 г. с падеж 20.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявление по чл.417 от ГПК - 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за парично задължение, въз основа на
документ №** от **2024 г. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. К.Г.*** г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „К.Г." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на А. К., с ЛНЧ: **********, с адрес: ***,
направените по настоящото дело разноски в размер на 780 лв. (седемстотин и осемдесет
лева), както и направени разноски по ч. гр. д. № К.Г.*** г. по описа на РС – Варна в размер
на 580 лв. (петстотин и осемдесет лева).
Решението подлежи на обжалване от страните пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4