Решение по дело №570/2020 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 260073
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20202130100570
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  260073 / 29.6.2021г. година                        град Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На дванадесети май  две хиляди двадесет и първа  година

В публично заседание в следния състав:

                                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д. МАРИНОВ

 

                                               Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                 2..........................................

 

Секретар …………………ДАРИНА ЕНЕВА…............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер....570....по описа за............2020…...............година

         Производството по делото е образувано по повод исковата молба на  Водоснабдяване и канализация гр. Бургас с която същото дружество   е предявило   иск с правно основание  чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД ,   с който моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на ответника М.К.Ж. ***  , че същият дължи на ищцовото горепосочено дружество   парична сума в размер на  313, 94   лв.  което задължение произтича от потребени  ВиК услуги за  доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от 02.12.2016 година  до 05.06.2018  година за което са  издадени фактури през   периода от 25.01.2017  година до 25.06.2018 година, ведно с обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху главницата посочена по- горе  в размер на сумата от 77, 73   лв. дължима се за периода от  26.02.2017 г.  до 24.01.2020 г. ,както и законовата лихва върху горепосочената главница , начиная от датата на предявяването на иска в Районен съд Карнобат до окончателното изплащане на задължението. Със същата  искова молба ищцовото дружество  моли съда да осъди  ответника  да му заплати и сумата  представляваща всички направени  от него по настоящото съдебно  производство съдебни разноски на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК,както и направените от дружеството  съдебни разноски  присъдени му по заповедното производство по ч.гр.д. № 73 / 2020 г. по описа на Районен съд  Карнобат.   

В съдебно заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно призовано се явява лично неговия процесуален  представител който поддържа така предявените   от него искове  и иска уважаването им , ведно с всички законни последици от това.

Ответникът М.К.Ж.     в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез специално назначения й процесуален представител е подал отговор по исковата молба с която са  предявени горепосочените установителни  искове  срещу нея  и по този начин  е взел становище по същите искове   в същия отговор   като счита същите  за допустими за разглеждане , но за изцяло неоснователни  и моли съда да ги отхвърли изцяло като такива .      

Същият    ответник   редовно призован  не се явява лично   в съдебно заседание , като се явява неговия особен процесуален представител  който пак заявява по повод на   предявените  срещу него   искове  , че не дължи сумата претендирана за установяване с него респ. претендираните суми с исковете и по този начин моли те да бъдат отхвърлени изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосоченият предявен от ищеца Водоснабдяване и канализация  ЕАД гр.Бургас  иск се явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника М.К.Ж.  съществуването в полза на ищеца Водоснабдяване и канализация   ЕАД гр. Бургас  на твърдените   от него вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в  твърдения твърдения   от страните договор с предмет  доставка на ВиК услуги  , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяните от него ВиК  услуги  по процесния договор    на ответника , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по получаваните по договора ВиК  услуги  и затова в полза на ищеца да е възникнало правото на твърдяното възнаграждение за тези предоставени ВиК услуги  в претендирания за установяване   размер и период  и последно  в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

В исковата си молба ищцовото дружество Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас твърди, че за процесния отчетен период от 02.12.2016 г. до 05.06.2018 г.  между него и ответника М.Ж.   , който е обитавал водоснабден от дружеството обект  с административен адрес  в село Чубра  , Община Сунгурларе е било налице правоотношение по доставяне на ВиК услуги и същото  лице е било техен потребител .Същото дружество твърди , че това лице е  потребител на тези ВиК услуги , като дружеството  по този повод  му е завело  партида в базата си от данни с абонатен № 705236 и като такова е имало задължението да ги заплаща , като за това  респ. тези негови  задължения ищцовото дружество е издало  и съответните фактури в периода от 25.01.2017 г.  до 25.06.2018  г. които са 16 на брой от които суми за потребени ВиК на ответника М.Ж. се явявала за плащане  сумата от 313, 94 лв. . Ищцовото дружество твърди , че предвид допуснатото  неизпълнение на същия договор от страна на ответника  изразяващо се в неплащането от негова страна на  дължимите се   по договора за предоставяне на ВиК услуги възнаграждения  за получените такива услуги, затова  ищцовото дружество понеже  по този начин е получило правата на кредитор  по процесния договор за предоставяне на услуги ,  с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК за горепосочената  сума респ. ищецът  е  инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление  е образувано ч.гр.д. № 72  / 2020 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 35 от 04.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил  ответника М.К.Ж.  ,  явяващ се длъжник по потребени ВиК услуги за процесния период от 02.12. 2016 г. до 05.06.2018 г. ,   да заплати на кредиторът  – ищецът  по делото Водоснабдяване и канализация   ЕАД  гр. Бургас    дължимите    се от нея  ,   горепосочена сума посочена в диспозитива на  исковата молба, а именно: парична сума  в размер на 313, 94 лв. представляваща главница , както и мораторна лихва в размер на сумата от 77, 73 лв. дължима се за периода от 26.02.2017 г. до 24.01.2020 г.    ,  както и законната лихва върху главницата , считано от датата  30.01.2019 година – датата на подаването   на заявлението  за издаването на съответната заповед за изпълнение  до окончателното им изплащане , както и сумата от 75  лв.  представляваща всички направени  по заповедното производство съдебни разноски. С оглед на това съдът намира, че  спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума респ. суми дължащи се от ответника, която са  и предмет на настоящото производство.

 Тъй като ответника   не е намерен за да изрази становище  против така издадената срещу него   горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение и тъй като по отношение на него заповедта за изпълнение не е влязла в сила , съдът с нарочно определение   № 335  от 07.7.2020 г. по същото ч.гр.д. № 72 / 2020 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може  да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника   , което с настоящата си искова молба сегашния ищецът  е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се спорят от страните по делото.

Ответникът по делото чрез специално назначеният си особен представител не оспорва  , че се е  намирал с ищеца по делото в облигационно- правна връзка респективно отношения с оглед на които е получавал съответните услуги за посочения в  процесния договор период от време, тъй като по делото е  представени протокол  от 15.11.2019 г. на ВиК ЕАД Бургас подписан от ответника  и справка от имотния регистър на Службата по вписванията  гр. Карнобат , както и карнет от които се установява по един несъмнен и безспорен начин , че ответникът е бил собственика на процесния водоснабден  имот находящ се в село Чубра  , Община Сунгурларе  представляващ   дворно място с площ от 1241 кв.м. , съставляващ упи X – 15  в квартал 2 по плана на село Чубра , заедно с построените в него масивна жилищна сграда на един етаж  с обща площ от 80 кв.м. , масивна лятна кухня с площ от 32 кв.м. , , паянтов навес от 24 кв.м. , масивна стопанска сграда с площ от 36 кв.м. и полумасивна стопанска сграда  с площ от 9 кв.м. , който е водоснабден и за който като собственик и ползвател е потребявал съответните ВиК през процесния период – 02.12.2016 г.  до 05.06.2018 г. тъй като самият ответник в качеството му на потребител  е подписал горепосочения протокол за отчет и по този начин е потвърдил  , че към дата 15.11.2019 г. уредът му  т.е. водомера му в имота е достигнал показания до 3248  кум. м. вода. Отделно в тази връзка са и показанията на разпитания по делото свидетел Г.Х. който твърди , че през процесния период  тъй като е работил като инкасатор  във ВиК Бургас район Сунгурларе и като такъв редовно  е отчитал показанията на водомера в имота на ответника , като показанията на водомера  отчетени от него визуално е  нанасял точно в карнета, представен по делото.  По този начин съдът намира , че по настоящото дело са  приложени  писмени и други доказателства , които  удостоверяват по един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния му извод , че страните по делото през  процесния период са били в правоотношения  уредени по силата на получени от ответника В и К  услуги . Това е така  тъй като вещото лице К. Д. посочва в заключението си което като неоспорено от страните по настоящото дело , съдът е приел като абсолютно доказателство , че имота на ответника е водоснабден  и за отчитането на доставеното и консумирано водно количество  е открита партида в програмата на водния оператор , като същата партида  еднозначно индивидуализира  същия водоснабден обект  и абонатния номер на партидата му е 705236 , като отчитането  на потребените  от ответника  ВиК услуги за процесния период  е извършвано чрез монтиран в двора на ответника  5 кубиков водомер , като показанията на същия са снемани от   служителите на  ВиК и то визуално , като отчетите се записват на хартиен карнет. Същото вещо лице посочва , че за процесния период от 02.12.2016 г. до 05.06.2018 г. чрез монтираното  измервателно устройство- водомер в имота на ответника е била доставена  и консумирана питейна вода  в общ размер на 220 кубически метра. 

Следователно съдът намира , че по този начин се явява  безспорен факта ,че  ответника е потребил  съответните  ВиК услуги  за които са му били издадени съответните фактури , както твърди ищцовото дружество , което твърди , че щом фактурите са налице  и същите са осчетоводени редовно  за потреблението  на начислените услуги и че същите са издадени  по откритата партида на оператора – ищцовото дружество с абонатен номер  705236  отнасяща се до адреса на жилищната сграда , както и факта, че понеже ответникът не ги е оспорил то те се явяват доказани изцяло.

В отговора си на исковата молба особения процесуален представител на ответника оспорва така отчетените показания на  водомера  монтиран в имота на ответника , тъй като същият не бил  минал съответния задължителен метрологичен контрол. Тука съдът намира , че ищеца трябва да докаже  дължимостта и неплащането на процесната сума  по процесния договор , която да се явява наистина дължима  преди инициирането на заповедното производство пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тази  претенция, установителна такава която е обвързана от тази дължимост на плащанията на длъжника по процесния договор . Ищцовото дружество доказа с оглед на представените писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице , че ответника е ползвал твърдяните от него услуги и дължи последния заплащане на същите и това е така  тъй като  съгласно разпоредбата на чл. 32 ал.1 от Наредба № 4 / 2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи ,услугите ВиК се заплащат  въз основа на измереното  количество изразходвана вода  от водоснабдителната система на оператора , отчетено  чрез монтираните водомери  на всяко водопроводно отклонение , като отчитането  се извършва от длъжностни лица на оператора или лица  на които е възложено с договор с оператора , като съгласно чл. 35 ал.1 от същия нормативен акт  отчитането се извършва периодично съгласно посоченото в общите условия, но за не повече от 6 месеца.Вещото лице Д. по назначената по делото съдебно техническа експертиза ,в заключението си което като неоспорено от страните по делото съдът е приел като абсолютно доказателство посочва, че при направения оглед е констатирало , че имота е обитаем, че в същия двора се намира   водомерна шахта и в нея през процесния период и водомера – измервателното устройство , като през процесния период отчитането е извършено по начина посочен по- горе , като е налице неплатено от ответника количество доставена и консумирана питейна вода. В тази връзка същото вещо лице посочва в съдебно заседание , че процесния водомер е бил напълно изправен , тъй като не е могло да намери документ от който да е видно , че процесния водомер е бил неизправен или е било поискано от собственика му – ответника негов ремонт, който негов извод се потвърждавал и от горепосочения протокол  от 15.11.2019 г. с който  ответницата е признала извънсъдебно , че собствения й водомер  е работил, че същият е бил изправен и че той е отчел точните показания на консумирана от нея вода в имота й.   Същият твърдян от вещото лице факт се потвърждава и от показанията на разпитания в съдебно заседание горепосочен свидетел Г.Х. който твърди , че  при извършените от него отчитания на процесния водомер , същият е бил  пломбиран и е работил правилно като е бил в пълна изправност.Освен това съдът следва да посочи , че съгласно  разпоредбата на чл. 11 ал.5 от Наредба № 4 / 2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е че потребителят има задължението  за доставката , монтажът , проверката , поддържането и ремонта на собствения му водомер , което показва , че само потребителят има задължението  да поддържа  техническата изправност на водомера му , а това не е задължение на ищцовото дружество. Поради това, тъй като потребителят  не е съобщил на дружеството – ищец за някаква нередност или неизправност на  водомера му , то съдът намира , че същият е бил в пълна изправност и е отчитал напълно достоверно ползваните от потребителя услуги.   Затова съдът намира, че  са посочени реалните количества вода потребени от ответника по делото и по този начин може  да се иска заплащането от негова страна на  същите вече остойностени. Съдът намира в тази  връзка, че  вещото лице А. доказа правилността на  воденето на счетоводството в дружеството ищец и респ. осчетоводяването на процесните фактури съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти , като по този начин с тях може да се докаже  наличието на предпоставките  въз основа на които е възникнало задължението  и е определено точно количеството потребени ВиК услуги от ответника , включително по стойност, които не са заплатени. По този начин  следва да бъде посочено това че ищцовото дружество по делото е ангажирало достатъчни и убедителни  доказателства  в подкрепа на претенцията си за посоченото от него вземане  и че същото  се дължи от ответника и поради това съдът намира , че претенцията  на ищцовата страна се явява доказана – претенцията за установяване на главница в целия й претендиран размер и в същия размер тази претенция следва да бъде уважена . Относно претенцията за установяване на мораторна лихва в общ размер на сумата от 77, 73  лв. съдът намира , че същата се явява частично основателна поради следните съображения: вещото лице е посочило , че мораторната лихва се явява в размер на сумата от 72, 46 лв., а именно  за процесния период от 26.02.2017 г. до 24.01.2020 г. . По този начин същата се явява частично доказана в размер на същата сума от 72, 46  лв. и по този начин същата  претенция в този й размер следва да бъде уважена , като същата претенция за мораторна лихва в частта й над 72, 46  лв. до пълния й претендиран размер от  77, 73  лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана .

Ищцовото дружество е поискало да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски по делото , за които е представила и списък на разноски по чл. 80 от ГПК . С оглед на уважените претенции  респ.напълно уважената претенция за главница и  частично уважената претенция за мораторна лихва съдът намира , че следва да му бъдат присъдени съдебни разноски в размер на сумата от 1131, 90 лв. .Същата страна е поискала да й бъдат присъдени и съдебни разноски по заповедното производство и с оглед на горното , на същата страна следва да й бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски по заповедното производство в размер на сумата от 73, 50 лв. пак съобразно горепосочените съображения..

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.Ж.  с ЕГН  ********** *** , че същата    дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ  ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Бургас  ж.к. Победа ул. Ген. Владимир Вазов № 3 с ЕИК ********* със законен представител инж. Г. Йовчев Тенев- Изпълнителен директор на дружеството и с  процесуален представител гл.  юрисконсулт Д.Б.З.    паричната сума в размер на 313, 94   лв. което задължение е по издадени фактури в периода от 25.01.2017 г. до 25.06.2018 г. и  представлява равностойността на ползвани В и К услуги -  доставена , отведена и пречистена вода през отчетен  период от 02.12.2016  година до 05.06.2018 година, както и отделно обезщетение за забава- мораторна лихва върху същата горепосочена главница в размер на сумата от 72, 46    лв. дължима се за периода за периода от 26.02.2017 г. до 24.01.2020 г. , ведно със законната лихва върху същата горепосочена главница в размер сумата  от 313, 94  лв. , считано от дата  29.07.2020 година – датата на подаването   на исковата молба   в районен съд Карнобат до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена  заповед  за незабавно изпълнение  № 35 от 04.2.2020 г. по ч. гр.д. № 72 / 2020 година по описа  на Районен съд Карнобат, като ОТХВЪРЛЯ същия иск в останалата му част относно частта на претендираната мораторна лихва над сумата от 72, 46  лв. до пълния й предявен размер от 77, 73  лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА М.К.Ж.  с ЕГН  ********** ***  да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ  ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Бургас  ж.к. Победа ул. Ген. Владимир Вазов № 3 и с ЕИК *********   сумата от 1131, 90   лв. представляваща направените съдебни разноски по настоящото гр.д. № 570 / 2020 г. по описа на КРС на основание чл. 78 ал.1 във вр. с чл. 78 ал.8  от ГПК.

ОСЪЖДА М.К.Ж.  с ЕГН  ********** *** да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ  ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Бургас  ж.к. Победа ул. Ген. Владимир Вазов № 3 и с ЕИК *********   сумата от 73, 50 лв.  представляваща направените съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 72 / 2020 г.  по описа на КРС .

РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: