О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е №........
гр. Стара Загора, …………..2020 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на втори март, две хиляди и двадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 4415 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединен осъдителни искове срещу „ЕВН
Електроразпределение Юг“ ЕАД и в условията на евентуалност срещу „ЕВН България
Електроснабдяване “ ЕАД.
Ищецът „Водоснадбяване и
канализация" ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия относно
притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА", Община Тополовград, който обект е присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV,
собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършвало със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият
на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ответникът
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, притежава Лицензия за разпределение на
електрическа енергия №140-07/13.08.2004 г. издадена от ДКЕВР, наричано за
краткост ЕВН ЕР, и осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия
и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/, одобрени с решение на ДКЕВР от
10.05.2008г., всеки ползвател дължи на това дружество цена за пренос на
пренесената му електрическа енергия.
Ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР, наричан
по-долу за краткост ЕВН, и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите
/клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/, клиентът заплаща изчислената сума
за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване"
АД.
През периода от 23.11.2014г. до 22.12.2014.г.
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е заплатило на ответното дружество („ЕВН
България Електроснабдяване" АД) следната сума, представляваща цена на ел.
енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА" , намираща
се в общ. Тополовград:
-за м. декември 2014г. е заплатена сумата 10235,19 лв. по фактура № **********/31.12.2014 г., представляваща
начислена от ответника във фактурата цена на ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение.
По посочената фактура ищецът е
заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма
претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.
Представя като доказателство Фактура
№**********/31.12.2014 г. и платежно нареждане от 14.01.2015г., ведно с
извлечение по сметка от 15.01.2015г.
Посочените по-горе от
исковата молба суми, са измерени и отчетени при измерване на електрическа
енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство е
разположено в ЗРУ 20 к\//киловолта/ в Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА". Счита, че измерването по този начин, и конкретно на това място,
водело до увреждане на ищеца, изразяващо се до начисляване за заплащане на
по-големи суми.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие.
Мрежовите услуги се заплащали от клиентите
върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР
цени.
Съгласно чл.14 от ПИКЕЕ, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната. съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай границата на собственост
между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била
Подстанция „Тополовград" 20 к\/, след която подстанция започвал собствения
на ищеца Електропровод „Венеция" 20 к\/. Този електропровод бил с дължина
от около 7,700 км., започва от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20 кУ /киловолта/
на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод
имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 кУ /киловолта/ на
Помпена станция „Орешник". И електропровода „Венеция" 20 кУ, и
посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в
които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД.
С оглед на това, измервателното средство,
отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде монтирано на
тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 кУ и Електропровод
„Венеция" 20 кУ., в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС
„Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода".
Във връзка с изложеното по-горе относно
мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД е отправило няколкократни писмени искания от първия
ответник /тогава с наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с
искане за промяна на мястото и нивото на измерване.
С Писмо изх. № 1784/23.10.2008г., в отговор на
изпратено от първия ответник писмо, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е
изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи,
за следните обекти:
-Подстанция „Тополовград" - извод
„Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/;
-Извод „Рила"
-Вик-Зимница
-ПС Ханчето
Отбелязва, че след получаване на това писмо от
страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички
останали обекти, посочени в Писмото, е извършена промяна на мястото и нивото на
измерване, като енергията се измерва на ниво СН, като единствено по отношение
на Електропровод „Венеция" това не било сторено.
Във връзка с това „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД е изпратило и следващо Писмо изп. № 2013/05.12.2008г., с
което отново изрично посочвало, че желае да бъде изместено мястото и нивото за
измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция
гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата
обекта, за които е изисква промяната:
-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК"
с. Орешник
-ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко
Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап.
Петко Войвода.
На това негово искане първият ответник
изпратил Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което ги уведомявал, че ищецът следва
да им предостави документи за собственост на Електропровод 20 кУ извод „Венеция".
Ищецът счита това искане за необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1784/23.10.2008г.,
е изпратил по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими
документи.
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД е
собственик Електропровод „Венеция" 20 кУ, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на
намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните документи,
доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.
Независимо, че дружеството е собственик на имотите и съоръженията, даващи
основание мястото на измерване да се промени от НН на Ст.Н, първият ответник не
изпълнил задълженията си и продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско
напрежение за целия процесен период.
Намира за безспорно, че ищецът е собственик на
Електропровод „Венеция" 20 к\/, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ.
Твърди, че същите са собственост на
дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството.
Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед №
135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от
Наредбата за държавни имоти се предоставя на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора,
и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са
предадени на дружеството ни.
За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и е
издадено Разрешение за ползване №261/09.09.1995г.
4.1.Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на
гр.Тополовдград,
4.2.Акт за приемане и предаване на основни
средства;
4.3.Инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС„Капитан Петко войвода".
4.4.Характеристика на ДМА - Трафопост „капитан
Петко войвода".; 4.5.Акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 М, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ, 4.6.Разрешение за ползване №
261/09.08.1995г; 4.7 Скица на електропровод Венеция
Пазарът на електроенергия в Република България
се състоял от два сегмента - сегмент с регулирани цени и сегмент със свободно
договорени цени или т.нар. свободен пазар.
На регулирания сегмент цените на
електроенергията се определяли от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР), а потребителите се обслужват от крайните снабдители (дъщерни дружества
на електроразпределителните компании) разпределени на териториален принцип. На
свободния сегмент клиентите моожели да сменят своя доставчик на електроенергия
без географското им местоположение да влияе на това. На свободния пазар КЕВР не
определяло цената на електроенергията. Комисията имала единствено роля на
регулатор, който осъществявал контрол над пазарните участници. Тя имала
правомощията да определя Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ),
размера на мрежовите такси и цена „Задължения към обществото". Енергията
за свободен пазар се закупувала от търговците и крайните индустриални
потребители по свободно договорени цени или от платформите на Българска
независима енергийна борса.
Съгласно промените в Закона за енергетиката от
17.07.2012 КЕВР не определяла цени за електроенергия за клиенти, чиито обекти
са присъединени на ниво средно напрежение. Тези клиенти следвало да изберат
доставчик на свободния пазар в срок до 01.10.2013 г. В случай че клиентите,
снабдявани на регулиран пазар от Е\М България Електроснабдяване като краен
снабдител, не са се възползвали от правото си на избор, след тази дата се
снабдявали от дружеството в качеството му на Доставчик от последна инстанция.
На свободния пазар цените на електрическата
енергия се определяли на пазарен принцип и се договаряли между клиента и
неговия доставчик. КЕВР регулирало само цените на мрежовите услуги, които били
едни и същи както за свободен, така и за регулиран пазар.
Във връзка с промените в Закона за
енергетиката от 17.07.2012 КЕВР и чл.6 и чл.7, от Правилата за условията и реда
за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи между страните
започва да се води кореспонденция за излизане на обектите на средно напрежение
на ищеца на свободния пазар от 01.07.2013г. ВИК ЕООД подало заявление за
регистрация на пазара на балансиращата енергия до Електроенергиен системен
оператор ЕАД, с което ВИК желаело да прехвърли отговорността за балансиране на
обекти: ВИК ЕООД КЕЦ 40 ИТН 2117011, с. Зимница ИТН 2008261; извод Рила гр.
Казанлък с ИТН 2008237; Пречиствателна станция въвод Ръжена с.Овощник с ИТН
2011685; Пречиствателна станция въвод Черганово с. Овощник с ИТН 2008269;
Пречиствателна станция за отпадни води изв. Антена с ИТН 4097528;
Пречиствателна станция за отпадни води изв.радио с ИТН 4097535; Помпена станция
Марица с ИТН 2012118 и ЕИ ПС Ханчето с ИТН 2939127.
С писмо с изх. №2867/05.06.2013г. на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, ВИК е уведомено, че ВИК ЕООД отговаряло на
изискванията за регистрация на балансиращия пазар по отношение на чл.7, ал.1,
т.2 от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи.
Вследствие на излизането на обектите на ищеца
на балансирания пазар между ВИК, в качеството си на Възложител и Енергийна
финансова група АД в качеството си на Изпълнител на 28.05.2013г. бил сключен
Договор №ДЗ-14/28.05.2013г. за възлагане на обществена поръчка, съгласно който
Възложителят възлага, а Изпълнителят приемал да извършва доставка на
определени, съгласно ал.2 количества нетна активна ел. енергия по цена в
размера и при условията уговорени в договора. С писмо с изх.№ЦУ-788-3/21.06.2013.
ВИК изпратило писмо до първия ответник ЕВН България Електроразпределение ЕАД с
което ги уведомявало, че считано от 01.07.2013г. ще регистрира график на
обектите за достъп и пренос на ел. енергия, като ги уведомявало, че новия доставчик
на ел. енергия и координатор на балансиращата група е „Енергийна финансова
група" АД
Следва изрично да се отбележи, че от страна на
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички останали
обекти, посочени в Писмото за признаване на собствеността а именно Извод „Рила",
Вик - Зимница и ПС Ханчето, била извършена промяна на мястото и нивото на
измерване, като енергията се измервала на ниво СН, вследствие на което за тези
обекти ВИК ЕООД заплащало цена на ел. енергия по цени на свободния пазар
съгласно сключения с „Енергийна финансова група" АД договор .
Предвид гореизложеното било безспорно
доказано, че по отношение на всички останали обекти на ВИК ЕООД на средно
напрежение са регистрирани на балансиращия пазар и за тях ВИК ЕООД заплащало цена
на ел. енергия по цени на свободния пазар, като съгласно сключения договор
между ВИК ЕООД и „Енергийна финансова група АД" от 28.05.2013г. цената на
ел. енергия била 73,85лв./ М\W/h.
„ВиК” ЕООД счита, че ако „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД е изпълнил законовите си задължения и е уважил
искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия
от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво
средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 кw, ВиК ЕООД и за този обект
ВИК ЕООД щяло да премине на балансирания пазар и да заплаща и за тях цена на
ел. енергия по цени на свободния пазар въз основа на сключения с „Енергийна
финансова група АД" от 28.05.2013г. По този начин ВИК ЕООД е щял да
заплаща цени за ел. енергия по цени на свободния пазар, като за процесния
период дължимата от ВИК за цена на ел. енергията за процесния период за
процесния обект щяла да бъде в размер на 6863,76лв. и платената цена на ел.
енергията над тази сума се явявала за ВИК имуществена вреда. В този случай
сумата 3371,43лв., представлявала за ВИК ЕООД имуществена вреда.
„ВиК” ЕООД счита, че ако„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД е изпълнил законовите си задължения и беше уважил искането му за промяна на
мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение
в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 кУ, заплатената от
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД цена на ел. енергията до обект на
ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко
войвода" , ИТ № 2939033 е нямало да бъде дължима и съответно - заплатена,
а дължима е щяла да бъде да цената на ел. енергията до обект средно напрежение по
цени на свободния пазар, съгласно сключения между ВИК ЕООД и „Енергийна
ефективност" АД договор от 28.05.2013г., като за процесния период тази
сума била в размер на 6863,76лв.
Ако се установи, че мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско
напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение до втория ответник и ниво средно
напрежение по цени на свободния пазар, съгласно сключения между ВИК ЕООД и
„Енергийна ефективност" АД договор от 28.05.2013г. се явявала недължимо
платена, като тази сума била в размер на 3371,43лв. Тази сума за ВИК ЕООД
представлява имуществена вреда, тъй като с тази сума ищеца е увреден.
Съгласно съдебната практика, съдът приемал за
безспорно, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния
период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно
напрежение /в този см. Решение №922/07.08.2018г. по гр. дело №499/2018г. по
описа на Районен съд Стара Загора и съгласно Решение №30 от 14.01.2019г.
постановено по т. дело №1327/2018г. по описа на Окръжен съд Стара Загора/.
„ВиК” ЕООД счита, че ако първият ответник е
изпълнил законовите си задължения и е уважил искането му за промяна на мястото
и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите
ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата
уредба на Подстанция „Тополовград" 20 к\/, заплатената от „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа
до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН
ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, е нямало да бъде дължима и съответно -
заплатена, а дължима е щяла да бъде цената на ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение по цени на свободния
пазар, собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ
№ 2939033, съгласно сключения между ВИК ЕООД и „Енергийна ефективност" АД
договор от 28.05.2013г.
Твърди, че посочената сума в размер на
3371,43лв. безспорно представлявала претърпяна от ВИК ЕООД имуществена вреда в
резултат на неизпълнение на законовите си задължения и неуважаване на искането
им за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво
ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно
напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 к\/,
като по този начин ВИК ЕООД било лишено от възможността да премине на
свободния пазар и да заплаща по ниски цени на ел. енергия.
С оглед на горното намира за безспорно, че е
налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД:
-налице е противоправно поведение -
неизпълнение на законови задължения от страна на първия ответник.
-налице е увреждане - в резултат на
неизпълнение на задълженията си от страна на първия ответник ВИК ЕООД заплаща
по високи цени на ел. енергия
-налице е и причинната връзка между
противоправното поведение и уврежданията, тъй като е безспорно, че в случай, че
първият ответник беше изпълнил законовите си задължения и беше уважил искането
за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво
ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно
напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 к\/,
съгласно промените в Закона за енергетиката от 17.07.2013г., КЕВР не определя
цени за електроенергия за клиенти, чиито обекти са присъединени на ниво средно
напрежение и ВИК ЕООД щеше да заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния
пазар, които е установено, че са в по - малки стойности.
-налице е и вина, доколкото същата се
предполага до доказване на противното.
Счита, че при това положение за дружеството
възниквал правен интерес да предяви против първия ответник иск за заплащане
на платените суми представляваща нанесена на ищеца имуществена вреда.
Твърди, че тъй като всички процесни суми са
заплащани от ищеца на втория ответник, в случай че съдът отхвърли иска против
първия ответник, за него възниквал правен интерес да иска втория ответник „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, да бъде осъден да заплати /да върне/
платените му суми, представляваща нанесени на ищеца имуществени вреди, които е
получил от ищеца, като иска против втория ответник предявява при условията на евентуалност
- ако бъде отхвърлен иска против първия ответник.
Моли да бъдат призовани на съд и след като
докаже основателността на исковата си претенция, да постанови решение, с
което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 3371.43 лв.
/три хиляди триста седемдесет и един лева и 43 стотинки/, представляваща
платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, за периода 23.11.2014г. - 22.12.2014г.,
по фактура №**********/31.12.2014 г., представляваща претърпени от ВИК ЕООД
имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
В случай, че съдът отхвърли искова претенция
към първия ответник, моли да бъде постановено решение, с което на основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди втория ответник „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 3371.43 лв. /три хиляди триста
седемдесет и един лева и 43 стотинки/, представляваща платена цена на ел.
енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена
станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, за периода 23.11.2014г. -
22.12.2014г., по фактура №**********/31.12.2014 г., представляваща претърпени
от ВИК ЕООД имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, в който исковата молба се оспорва като неоснователна.
Ответникът счита
предявените искове за допустими, но неоснователи, поради което ги оспорва
изцяло, както по основание, така и по размер. Счита, че обстоятелствата и
фактите, изложени в исковата молба не правят сумата недължима.
„ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавало електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия №
Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършва дейността „снабдяване с
електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на
обособената територия в Югоизточна България.
По силата на чл. 7,
т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД и няколко места на
потребление (ИТН), едно от които е измервателната точка (ИТН), посочена в
исковата молба. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия,
се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е
доставило в обекта на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за стойността на доставената ел.
енергия и предоставените мрежови услуги е издало фактурата, представена към
исковата молба, стойността на част от която съставлява исковата сума.
Действително, ищецът е клиент на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
(електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бива снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на
общи условия е сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа.
Доставената
електрическата енергия, описана в процесната фактура, е остойностена, съгласно
действащото в процесния период решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение
и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 17 ал. 1
и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени.
В ал. 3 е посочено съдържанието на фактурите и от приложената към
делото фактура, е видно, че тя отговаря на изискванията на ОУ' или процесната
сума е дължима, тъй като обектът на ищеца е присъединен на ниво ниско
напрежение, ползва електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана
и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД. След като е сключил договор и е приел ОУ,
ответникът има правата и задълженията по тях.
Аналогично на
издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълняват
одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД са
лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисква да
спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на
крайния снабдител са съобразени с логиката, по която е изграден и функционира
т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез
„Правилата за търговия с електрическа енергия" (ПТЕЕ) КЕВР е създала
задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те са
задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както между
самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители.
Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл. 25 от отменените ПТЕЕ,
КЕВР последователно въвежда и утвърждава правилото че:
- потребителите на крайните снабдители, които
използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат
всички мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и
заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп,
други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от
крайния снабдител количество електрическа енергия
Твърди, че обектът на ищеца е присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД на ниво ниско напрежение. Присъединяването на обекта е извършено преди
влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата
към момента на присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за
електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от
16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет
с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от
14.04.2000 г. и разбира се преди влизане в сила на чл.16. ал.1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия. Начинът на присъединяване на
обекта към електроразпределителната мрежа, нивото на присъединяване и мястото
на измерване на електрическата енергия се определят към момента на
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните
нормативни актове ред[1]
или в договора за присъединяване, ако присъединяването е извършено след влизане
в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000г.,
отм., бр. 34 от 19.04.2005г.[2],
аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от
4.04.2014г.[3],
а е безспорен фактът, че процесиите обекти са присъединени през 1995г. Видно е,
че принципа залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни
актове, е че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия
се определя/дотоваря към момента на присъединяване на обекта. Еднократно към
момента на присъединяване на обекта.
Оспорва твърдението на
ищеца, че по въпроса къде е следвало да бъде мястото на измерване в процесния
обект се е произнесъл в мотивите си РС И ОС - Стара Загора в решенията,
постановени по воденото между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД
съдебно производство по гр.д.№ 449/2018г. на РС - Стара Загора и в.гр.д.№
1327/2018 г. на ОС - Стара Загора, с предмет - дължимостта на цена за пренос за
периода 6.02.201 Зг. - 13.08.201 Зг. Твърди, че коментираното съдебно
производство не само че касае друг период - 23.07.2014г. - 22.08.2014г., които
няма нищо общо с процесния, но е и за друго място на измерване - обект с ИТН
2939032 - помпена станция „Орешник".
Счита, че независимо от становището на
страните, а и на съда, по въпроса къде е следвало да бъде мястото на измерване
на електрическата енергия за процесния период, предявените в настоящото
производство искове остават са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй
като къде е мястото на измерване на електрическата енергия в обекта няма
отношение към цената на електрическата енергия в контекста, в който ищецът е
произвел претенцията си - разлика между регулирани цени и свободно договорени
цени.
Счита за абсолютно правилна информацията
изложена в т. II. 5 от исковата молба свързана с пазара на електроенергия в
Република България. Не оспорва фактите така, както са изложени от ищеца, Но не
е съгласен и оспорва твърдението, че действията на "ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД са причина за
настъпване на твърдените в исковата молба вреди, изразяващи се в разлика в
цената за електрическа енергия, заплатена от ищеца по цени на регулирания
пазар, вместо по свободно договорени цени.
Твърди, че не съществува норма в
българското законодателство, касаеща пазара на електрическа енергия, която
да забранява на потребителите, чийто обекти са присъединени на ниво ниско
напрежение, какъвто за процесния период е бил ищецът, да се регистрират на
свободния пазар на електрическа енергия в Република България и да купуват
електрическа енергия по свободно договорени цени. Твърди, че не му е известно
защо ищецът не е предприел стъпки в тази посока, но категорично твърди, че нито
едно от дружествата-ответници не е извършвало действия, които да препятстват
регистрацията на ищеца на свободния пазар на електрическа енергия, т.е.
твърдим, че не е съществувала и не съществува законова забрана или друга пречка
ищецът, чийто обект е присъединен на ниво ниско напрежение, да сключи договор,
да купува електрическа енергия и да я заплаща на избран от него доставчик на
свободния пазар, вкл. и на „Енергийна ефективност"АД, стига да пожелае
това. Обстоятелството, че
клиентите, чиито обекти са присъединени на ниво средно напрежение са били
задължение да изберат доставчик на свободния пазар в определен срок, след
изтичането на който неизбралите получават доставки от Доставчик от последна
инстанция по никакъв начин не влече след себе си правило или извод, че
клиентите, чийто обекти са присъединени на ниско ниво на напрежение не могат да
подадат заявление за регистрация на свободния пазар и да купуват енергия от
избран от тях доставчик по свободно договорени цени, каквито множество случаи
са налице. Не разбира защо ищецът не е между тях. Не разполага с данни за
процесния период ищецът да е подавал заявление за регистрация на свободния
пазар за обект с ИТН 2939033, нито с данни Дружествата да са отказвали да
извършат регистрацията.
Заявленията,
които ищецът е правил имат за предмет единствено искане за промяна на мястото
на измерване на обект с ИТН 2939032 от ниско на средно напрежение
Не му е известно и не
може да предположи защо ищецът не е предприел действия за регистрация на
свободния пазар по отношение на обект с ИТН 2939033, но определено твърди, че
обстоятелството, че измерването на електрическата енергия на обекта е било на
ниво ниско напрежение, не е пречка за настъпване на пререгистрацията.
Поради тази причина
твърди, че претендираните в исковата молба щети, представляващи (доколкото може
да се разбере) разликата между платената от ищеца цена на електрическата
енергия по регулирани цени, съгласно определената от КЕВР цена за потребители
на регулирания пазар и тази, която евентуално ищецът щял да заплати, ако се бил
регистрирал на свободния пазар, остойностени съгласно сключени от него договор
от 28.05.2013 г. с „Енергийна финансова група"АД, касаещ други обекти на
ищеца, са последица от собственото му поведение (непредприемане на действия за
регистрация на свободния пазар), а не поради действията на ответниците или
трети лица (отказ за регистрация или др.).
Твърди, че щетите са
настъпили именно поради непредприемането на действия за регистрация на
свободния пазар а не поради факта, че измерването на електрическата енергия е
било на ниско напрежение, тъй като това обстоятелство не е пречка за
пререгистрация.
Счита, че без
значение е и факта за колко други обекта и кога ищецът е подал заявление за
регистрация на свободния пазар, както и какви цени на електрическата енергия е
заплащал по договорите сключени с доставчиците на електрическа енергия в тези
обекти, тъй като те не касаят обектът, предмет на настоящия спор - помпена
станция „Орешник", ИТН № 2939032. Релевантни за настоящия спор са единствено
обстоятелствата, че по отношение на процесния обект ищецът не е подал заявление
за регистрация на свободния пазар и не е сключил друг договор, както и факта,
че не е получавал отказ за регистрация, вкл. и такава поради това, че обектът е
присъединен на ниво ниско напрежение.
Твърди, че не разбира каква точно отговорност
търси ищеца от ответниците и защо счита процесните суми за недължими.
Счита, че изложената фактическа и правна
обстановка обосновава неоснователността на предявените искове, поради което моли
да бъде постановено решение, с което съда да ги отхвърлите.
При отхвърляне на предявените искове, моли да
му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, съгласно
представените списъци по чл. 80 от ГПК.
При уважаване на предявените искове -
възразява срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по-голям от
еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Счита, че ако бъде претендирано възнаграждение в
такъв размер пред настоящата инстанция, то е прекомерно и моли да бъде намалено
до минималния размер съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка
с чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В открито съдебно заседание от 18.11.2019г.
исковата молба беше оставена без движение за уточняване на петитума по
отношение на главния иск срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като в дадения
срок ищецът посочи с молба от 20.11.2019г., че изписването на чл. 55 ал. 1
предл. първо от ЗЗД е техническа грешка и претендира заплащането на сумата от
3371, 43 лева от първия ответник като имуществени вреди. Макар че исковата
молба не беше оставена без движение по отношение на евентуалния иск, то ищецът
със същата молба от 20.11.2019 г. е премахнал цифровото обозначение по чл. 55
ал. 1 предл. 1 от ЗЗД и в петитума на евентуалния иск. В първото по делото
съдебно заседание се яви пълномощник на ищеца, който твърди, че поддържа
съединяването на исковете главен и евентуален срещу същите страни, като
представи молба за изменение на иска по чл. 214 от ГПК по отношение главния
ответник, като след като веднъж уточни, че претендира имуществени вреди от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД повторно твърди, че желае основанието за
получаване на сумата по главния иск да е неоснователно обогатяване. С нарочно
определение от открито съдебно заседание производството по главния иск срещу „Електроразпределение
Юг“ ЕАД беше прекратено, като определението е влязло в сила. В същото съдебно
заседание ищецът поддържа искането си за неоснователно обогатяване срещу
евентуалния ответник – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
След прекратяване на производството по главния иск срещу
„Електроразпределение Юг“ ЕАД поради неотстранени противоречия в исковата молба
(посочени вреди в обстоятелствената част и искане за връщане на сумата на
основание неоснователно обогатяване) производството следва да продължи по
отношение на евентуалния иск срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Правната квалификация по чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД не е изменяна с доклада
по делото, доколкото съдът съобрази изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба, в петитума и поясненията от открито съдебно заседание на ищеца
по отношение на евентуалния иск.
В исковата молба не се сочи нито едно действие или
бездействие на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, което да е
довело до начисляване на сумата от 3371, 43 лева. Напротив сочат се такива
действия от страна на „Електроразпределение Юг“, по отношение на което
дружество производството беше прекратено. Поддържа се, че ЕВН Електроснабдяване
само е получило сумата от 3371, 43 лева (част от по-голямо плащане по
процесната фактура), която ищецът не би платил, ако не са извършени
противоправни действия от Електроразпределение Юг, изразяващи в отказ да се
премести точката на измерване. В резултат на този отказ ищецът не сключил за
процесния обект договор на свободния пазар за продажба на електричество и в
сравнение с другите му обекти заплатил за процесния обект по-висока стойност на
ползваното електричество за периода. По същество твърдението е, че тъй като
Електроразпределение е причинило имуществени вреди на ищеца в размер на 3371,
43 лева, то плащането им на Електроснабдяване е изначално неоснователно. Това
налага според твърденията и поясненията на ищеца евентуалния иск да се
квалифицира като такъв за неоснователно обогатяване.
Правната квалификация на предявения евентуален
иск за главница е чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
Съгласно чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. В случая в тежест на ищеца е да докаже факта
на плащането на сумата от 3371, 43 лева, а задължение на ответника е да
установи, че е налице основание за получаването на сумата, респ. за задържането
й.
С Решение от 05.03.2020г. ОС Стара
Загора по в.т.д. 1446/2019 г. е потвърдил Решение по гр.д. 1561/14.11.2019г. по
описа на РС Стара Загора, с което „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
осъдено да заплати на „В и К“ ЕООД – гр. Стара Загора, сумата от 89.10 лева,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение -
помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТН № 2939033, за периода
23.11.2014г. до 22.12.2014г., както и законната лихва върху главницата за
периода от подаване на исковата молба в съда – 26.06.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените от ищеца разноски.
Налице е сила на пресъдено нещо
между същите страни за същия период и искане. Разликата е само в исканата сума.
Тази разлика обаче не обосновава допустимост на евентуалния иск и нов исков
процес между същите страни за неоснователно обогатяване, но с различна сума.
Както ответникът не може да предяви иск, за да установи, че вземането му е в
размер по –малък от съдебно признатия, така и ищецът не може да предяви иск, за
да установи, че вземането му има размер по –голям от съдебно признатия
(изключение са делата за присъждане на първоначално непредявената част от
вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск). СПН е призована да
създаде правен мир между спорещите не само относно съществуването на вземането,
но и относно неговия размер. В случая ищецът не се позовава на новонастъпили
факти, а на съществуващи такива към момента на предявяване на първия иск по гр.д.
1561/14.11.2019г. по описа на РС Стара Загора – вж. Живко Сталев „Сила на
пресъдено нещо в гражданския процес“.
Обсъждането на съдебните експертизи
се явява ирелевантно, доколкото същите отговарят на технически и счетоводни
въпроси и нямат отношение към правната страна на спора.
Недопустимостта на евентуалния иск
по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД произтича и от още едно обстоятелство. Първоначалното
съединяване на исковете главен – по чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и евентуален по чл. 55 от ЗЗД срещу различни лица е
недопустимо, а именно допустимо е при едно и също основание ответниците да са
главен и евентуален или при един и същ ответник основанията да са главно и
евентуално, какъвто не е настоящия случай.
Ето защо съдът намира, че следва да
прекрати производството и по евентуалния иск срещу ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД поради недопустимост на същия – СПН между същите страни.
По разноските.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лева за
производството.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 02.03.2020 г. за
приключване на съдебното дирене, даване ход на устните състезания, обявяване
устните състезания за приключени и обявяване делото за решаване.
ВРЪЩА искова молба на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. ”Христо
Ботев” № 62, представлявано от Румен Тенев Райков срещу ”ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37 и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 4415/2019 г. по описа на РС
Ст.Загора, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ул. ”Христо Ботев” № 62, представлявано от Румен Тенев Райков да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, сумата от 150 лева представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Районен
съдия: