Р Е Ш Е Н И Е № 466
Гр.Сливен,
24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария
Каранашева
при участието на секретаря
Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№
1132 по
описа за 2019г., на СлРС за да се
произнесе,
взе предвид следното:
В исковата молба ищцата твърди,
че е работила в РП Сливен по трудов договор на пълно работно време на
длъжността чистач/хигиенист.Твърди, че с заповед от 24.03.2016г. е уволнена
дисциплинарно.По подадена от ищцата
искова молба уволнението е отменено като незаконосъобразно, възстановена
е на заеманата преди уволнението длъжност и й е присъдено обезщетение за периода от 24.03.2016г. до 12.07.2016г. в
общ размер на 3841.18лв за времето, през което е останала без работа, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иск
9.05.2016г.Сочи се, че присъденото обезщетение за оставане без работа е на
месечна база брутното трудово възнаграждение на ищцата за пълен месец,
предхождащ уволнението й м.01.2016г.Сочи се, че след 12.07.2016г. ищцата е
останала без работа и трудови доходи поради незаконното й уволнение и
многократно е искала от ответника след възстановяването й на работа да й
изплати обезщетението за оставане без работа за периода от 12.07.2016г. до
24.09.2016г. в размер на 2018.01лв, ведно със законната лихва, считано от
09.05.2016г. до окончателното й изплащане.Твърди се, че ответника не е изплатил
на ищцата дължимото обезщетение-
Поискано е, да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата
обезщетението за времето, през което е останала без работа в размер на в размер
на 2018.11лв месечно, но за периода от
12.07.2016г. до 24.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от
09.05.2016г. до окончателното й изплащане.
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като
такъв, с правно основание чл.344,ал.1, т . 3 от КТ, вр.чл.225,ал.1 от КТ.
Указано на ищцата, че
доказателствената тежест по отношение на твърденията й, че е останала без
работа за периода от 12.07.2016г. до 24.09.2016г., е нейна.
В дадения едномесечен преклузивен
срок за отговор, от ответника е постъпил
отговор.
Твърди се, че предявения иск е
допустим, а по същество и основателен.Не се оспорват обстоятелствата, на които
се основа исковата претенция.Признато е, че уволнението е отменено и е
присъдено обезщетение на ищцата за времето за оставане без работа и присъденото
обезщетение е изплатено на ищцата.Не се оспорва иска за присъждане на
обезщетение за оставане без работа в размер на 2018.01лв.Оспорен е началния
момент, от който се дължи законната лихва, като се сочи, че началния момент е
датата на подаване на исковата молба 5.03.2016г.,а не 9.06.2016г., тъй като се касае
за нов иск макар и да произтича от същото правоотношение.
Поискано е, да бъде уважен
предявения иск и да се присъди законната
лихва от датата на подаване на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява
лично и с адв.Д., която, моли да бъде уважен иска и да бъдат присъдени на
доверителя й направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът РП-Сливен, редовно
призован, представител не се явява.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:
С трудов договор от
16.09.2011 г. Е.Д.Г. е назначена на длъжността „чистач-хигиенист” в РП – Сливен
с брутно трудово възнаграждение в размер на 550.40 лв. В графа „работно време”
е отбелязано „пълно работно време”.
От фиш на Е.Д.Г. за
месец
Със заповед от
24.03.2016 г. на Е.Д.Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
На 9.05.2016г. е подадена искова
молба от Е.Д.Г. за отмяна на извършеното уволнение със заповед от 24.03.2016
г., възстановяването й на длъжността, която е заемала преди уволнението чистач
в звено Информационно техническо обслужване при Районна прокуратура Сливен и
изплащане на обезщетение за оставане без работа за не повече от шест месеца.
Със съдебно решение №552 от
12.07.2016г. по гр.д.№1795/2016г. е признато дисциплинарното уволнение,
извършено със заповед№РД-08-05/24.03.2016 г. за незаконно и е отменено.Със
същото решение е възстановена Е.Д.Г. на заеманата преди уволнението длъжност и
е осъдена РП Сливен да заплати на Е.Д.Г. сумата от 3841.18лв, представляваща стойността на обезщетение за незаконно
уволнение, за времето през което е останала без работа за периода от 24.03.2016
г. до 12.07.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба 09.05.2016 г.
Решението е влязло в законна сила
на 24.07.2018г.
От удостоверение, издадено от Сет 2013 ЕООД се
установява, че Е.Д.Г. е работила на длъжноста работник кухня за периода
18.05.2017г. до 28.08.2017г.
От заверено копие на трудова книжка на Е.Д.Г.,
както и от констатациите, направени от съда в открито съдебно заседание се
установява, че няма вписано друго трудово правоотношение за периода от 24.03.2016г
до 24.07.2018г.
С писмена молба от 22.03.2018г. Е.Д.Г.
е поискала изплащането на обезщетение за оставане без работа в размер на
2018.11лв месечно, но за периода от
12.07.2016г. до 24.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от
09.05.2016г. до окончателното й изплащане от Районна прокуратура Сливен.
С писмена молба от 28.12.2018г. Е.Д.Г.
е поискала изплащането на обезщетение за оставане без работа в размер на 2018.11лв
месечно, но за периода от 12.07.2016г.
до 24.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от 09.05.2016г. до
окончателното й изплащане от Районна прокуратура Сливен.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2018.11лв месечно, но за периода от 12.07.2016г. до 24.09.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от 09.05.2016г. до окончателното й
изплащане.
Безспорно се установи по делото,
че ответника дължи на ищеца брутното трудово възнаграждение за времето, през
което работника или служителя е останал без работа, като периода е от 12.07.2016г. до 24.09.2016г.. В производството се
установи,че работодателя е признал обстоятелството, че дължи на ищеца
обезщетение за оставане без работа в
размер на 2018.11лв
месечно, но за периода от 12.07.2016г.
до 24.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от 09.05.2016г. до
окончателното й изплащане.
С оглед изложеното, съдът
приема че предявеният иск ще следва да бъде уважен изцяло, като основателен и
доказан.
Спорния по делото въпрос е
от кой момент се дължи законната лихва върху обезщетението дали от момента на
подаването на първата искова молба 9.05.2016г., дали от момента на писмената
покана или от момента на подаването на настоящата искова молба 5.03.2019г.С
тълкувателно решение №3 от 19.03.1996г. по гр.д.№3/95 ОСГК на ВС е прието, че
вземането по чл.225, ал.1 от КТ е изискуемо от деня, в който уволненият
работник или служител е могъл да иска изпълнение.Този ден поначало е денят на
уволнението по чл.33 КТ, но тъй като вземането по чл.225, ал.1 е парично и
безсрочно в рамките на една договорна отговорност по чл.84, ал.2 от ЗЗД е нужна
покана от кредитора.От деня на поканата могат да се претендират лихви като
обезщетение за закъсняло изпълнение на задължението.когато липсва покана, лихва
се дължи от деня, в който е предявен иска.Ищцата се позовава, че лихви се
дължат от датата на подаване на първата искова молба 9.05.2016г.Съдът не приема
довода, тъй като с решението на СлРС е присъдено обезщетение за оставане без
работа за периода от 24.03.2016 г. до 12.07.2016 г. датата на постановяване на
решението.Не е направено искане за допълване на решението и впоследствие да
бъде обжалвано от ищцата решението в тази му част, а към дата 12.07.2016г. и
вземанията за периода от 12.07.2016г. до 24.09.2016г. не са били изискуеми,
защото обезщетението за оставане без работа би било за бъдещ период от
време.Съдът приема, че законна лихва се дължи от датата на подаване на
писмената молба от ищцата до ответника 22.03.2018г.
Ще следва да се уважи претенцията на ищеца за присъждане
на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на писмената
молба 22.03.2018г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед направеното искане за присъждане на разноски на ищеца, съдът
приема, че ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, направените
по делото разноски в размер на 370 лв., съразмерно на уважената част на иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ще следва
да бъде осъден ответника да заплати по сметка на СлРС сумата от 80.72 лева,
представляваща държавна такса по предявения иск.
Така мотивиран
Сливенския районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Районна прокуратура
–Сливен, площад Хаджи Димитър №2 на основание чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ във вр.
с чл. 225, ал. 1 и ал.2 от КТ да заплати на Е.Д.Г., с ЕГН ********** *** сумата
от 2018.11 лв. /две хиляди осемнадесет лева и единадесет стотинки/, представляваща стойността на обезщетение за незаконно
уволнение, за времето през което е останала без работа за периода от 13.07.2016г. до 24.09.2016г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от 22.03.2018 г.
ОСЪЖДА Районна прокуратура
–Сливен, площад Хаджи Димитър №2 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ
на Е.Д.Г., с ЕГН ********** *** сумата от 370 /триста и седемдесет лева/ лв.,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Районна прокуратура –Сливен,
площад Хаджи Димитър №2 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на СлРС държавна такса по предявения иск
в размер на 80.72 лв. /осемдесет лева и седемдесет и две стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването
му 24.04.2019 г.
Препис от решението да се връчи на
страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: