РЕШЕНИЕ
№ 10633
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й. Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110121576 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК 11111111,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Л. Д. С. с ЕГН:**********, с адрес:
АДРЕС и срещу: М. Г. Г. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС, с която се иска да бъде
признато за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца разделно при квоти 1/3 за
Л. Д. С. с ЕГН:********** и 2/3 за М. Г. Г. сумата от 2595.45 лева, от които 2201.97 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 10.11.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, и 355.78 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до
29.10.2020г„ както и суми за дялово разпределение 31.25 лева - главница за периода от
м.10.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 10.11.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, и 6,45 лева - лихва за периода от 01.12.2017г. до 29.10.2020г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 55370/2020 г.
на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб. №: 111111, ИД номер: 111111.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
1
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца
ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР“
ЕООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Г. Г. е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че единствено вещният
ползвател/другият ответник/, а не собственикът отговаря за задълженията. Посочена е
съдебна практика. Оспорва се иска по размер, като се сочи, че представените фактури са за
прогнозни суми, а от фактурите не може да се направи връзка с конкретни потребители и
абонатни номера. Оспорва се извършването на реална доставка на топлинна енергия. Прави
се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се и акцесорния иск за лихва за
забава.
В проведеното на 25.10.2022 г. съдебно заседание са представени доказателства за
настъпила смърт на една от страните в производството, а именно Л. Д. С., която е починала
на 12.06.2022 г. С протоколно определение от 25.10.2022 г. и на основание чл. 229, ал.1, т.2
ГПК съдът е спрял производството по делото и указал на ищеца на основание чл.230, ал. 2
ГПК в шестмесечен срок от съобщението да посочи правоприемниците на ответника Л. Д.
С. и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство
или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48 ЗН. С молба от 01.11.2022 г. ищецът е
посочил като правоприемници на ответника Л. Д. С.:
-В. Й. Й. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС
-Й. Й. С. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС
-Т. Й. М. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС ( 8-ма) АДРЕС
-Б. Й. Т. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС
-М. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС
С Определение от 03.11.2022 г. е прието, че М. Г. Г. вече е страна в производството и
не се налага конституирането й, като са конституирани останалите правоприемници ма Л. Д.
2
С..
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Б. Й. Т., В. Й. Й., Й. Й. С. и М. Г. Г., всички в
качеството им на наследници на Л. Д. С. оспорват исковата молба по основание и размер.
Сочи се, че е неясно как е определена квотата на Л. Д. С.-1/3. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност. Сочи се, че радиаторите в имота са били демонтирани преди
повече от 20 години. Оспорва се и акцесорния иск за лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответника Т. Й. М., чрез назначения й особен представител е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва се пасивната материална легитимация на
ответницата, като се излагат съображения, че собственик на имота е бил СИС, а след
нейната смърт- единствения й наследник[1]М. Г. Г.. Оспорва се Л. Д. С. да е била реален
ползвател на имота. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се иска
по основание и размер. Оспорва се и акцесорния иск за лихва за забава.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 10.11.2020 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. Д. С. и М. Г. Г. за сумата от 2201,97 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с инсталация
№ ********** (аб. № 111111) за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законната
лихва от 10.11.2020 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 355,78 лв.
за периода от 15.9.2018 г. до 29.10.2020 г., сумата от 31,25 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със
законната лихва от 10.11.2020 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на
6,45 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 29.10.2020 г.,като задълженията се разпределят, както
следва: за Л. Д. С. - 1/3 част и за М. Г. Г. - 2/3 части - непогасени задължения за топлинна
енергия и дялово разпределение за имот, находящ се на адрес: АДРЕС, инсталация №
********** (аб. № 111111).
С разпореждане от 15.103.2021 г. по ч. гр. д. № 55370/2021г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 51.91 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№111, том 111 дело 111. от 26.09.1996 г. се установява, че Л. Д. С. е продала на дъщеря си
СИС, недвижим имот: апартамент №41 с адрес:АДРЕС, състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и обслужващи помещения. Със същият нотариален акт Л. Д. С. си е запазила
вещното право на ползване върху една стая от апартамента.
От представеното удостоверение за наследници №РЛН20-УГ01-4181 се установява, че
СИС е починала на 01.09.2019 г., като след смъртта си е оставила за наследник М. Г. Г.-
дъщеря.
От представеното удостоверение за наследници №РЛН22-УГ51-8854/14.06.2022 г. се
установява, че Л. Д. С. е починала на 12.06.2022 г., като е оставила за наследници В. Й. Й.-
син, Й. Й. С., Т. Й. М., Б. Й. Т.- дъщери и М. Г. Г.- внучка. Видно от изисканата справка
никой от наследниците не се е отказал от наследството на Л. Д. С..
3
Представен по делото е констативен протокол №86 от 10.06.2009 г., в който ищцовото
дружество е посочило,ч е в сградата с адрес: гр. София, ж.к. „АДРЕС съществува техническа
възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, но не се прилага,
поради липса на договор на потребителите от етажната собственост със съответна
лицензирана фирма.
Пред СРС е ангажиран договор от 03.06.2020 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД –
възложител и „ФДР“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва два входа - Б и В. Общият топломер в абонатната станция се отчита
по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58.
ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.
Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1.
т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. Констатирано е, че през процесния период всички
радиатори в имота са били демонтирани. В банята има щранг-лира с размери 2 елемента
ф30мм и височина 2.4м., без техническа възможност за монтаж на уред. За процесния
период има служебно изчисление за щранг-лирата на база инсталирана мощност в размер на
318.720W, умножена по МСРС. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от
сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
на база пълната отопляема кубатура 197куб.м. съгл. акт за разпределение на кубатурата,
представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части. В
процесния имот има монтирани два броя водомери за топла вода. Водомерите са отчетени
допълнително на 25.04.20178г. и 17.05.2019г., като отчетите с подпис на потребител са
представени на в.л. Отчетеното количество топла вода е коригирано /увеличено/ за 17/18г. с
+13.614куб.м. и за 18/19г. с + 1.069куб.м. спрямо показанията на показанията на общия
водомер в абонатната станция. През процесния период във фактурите изготвени от
„ФИРМА"ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г.
СТЕ счита, че за процесния период изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с
действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г. Вещото лице е отчело, че
топломера с фабр.№111111през процесния период е преминал па метрологични проверки
през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите
стойности.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за
отопление на сградна инсталация и имот и БГВ е 2202 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно
счетоводните записвания на ищеца за процесния период няма извършени плащания, които
да се отразени по партидата на аб. №111111.
4
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представения договор за покупко-продажба се установява, че след 1996
г.,наследодателят на ответника М. Г. Г. - СИС, а след 01.09.2019 г. М. Г. Г. са били
собственици на процесния имот. В същото време, в т.ч. и в процесния период ответника Л.
Д. С. е имала качеството вещен ползвател на една стая от имота- АДРЕС
От качеството на наследодателите ответниците на собственик/ СИС – наследодател на
5
М. Г. Г./ и вещноправен ползвател/Л. Д. С- наследосател на В. Й. Й., Й. Й. С., Т. Й. М., Б. Й.
Т. и М. Г. Г./ на топлоснабден имот, произтича и качеството им на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди. С оглед запазеното право на ползване само върху една стая от
имота в полза на Л. Д. С. и съобразявайки квадратурата и броя на помещенията посочени в
нотариалния акт по реда на чл. 162 ГПК съдът счита, че правилно ищецът е предявил
исковете разделно при квоти 1/3 за Л. Д. С. – вещен ползвател и 2/3 за М. Г. Г.- наследник на
собственика на имота.
Конституираните ответници на мястото на Л. Д. С. в качеството им на общи
правоприемници отговарят за имуществените задължения на наследодателя си, а видно от
изисканата справка същите не са депозирали, съответно липсва вписан в особената книга на
съда отказ от наследство. Същите отговарят разделно по 1/5 част в рамките на общо
дължимите от наследодателката им Л. С. 1/3 част суми.
М. Г. Г. в качеството си на наследник на СИС отговоря за 2/3 части от дълга, а в
качеството си на наследник на Л. Д. С. за още 1/15 част от дълга или общо за 11/15 части.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ищцовото дружество от една страна и Л. Д. С. и СИС, е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна
енергия за битови нужди относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
6
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот е 2202 лева.
От страна на ответниците своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ чл. 4111 ал. 1 ГПК/ – 10.11.2020 г., към този момент би била изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 10.11.2017 г. По този начин
погасени по давност са вземанията по фактурираните по прогнозни данни суми в размер от
307.34 лева за периода от месец май 2017 г. до месец август 2017 г. Съгласно ОУ на ищеца
изискуемостта на вземанията по общите фактури по реално извършения отчет в процесния
случай настъпва за най-ранния отоплителен сезон най-рано на 15.09.2018 г., съответно
сумите за доплащане/доколкото в процесния случай има такИ./ по общите фактури не са
погасени по давност.
Така след тези уточнения, дължима е сумата, изчислена от вещото лице по СТЕ с
приспадане на сумата за погасения по давност период или от 2002 след изваждането на
207.34 се дължи 1694.66 лева.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
29.10.2020 г. в размер на 308.30 лева, изчислен от съда чрез данъчен калкулатор на НАП
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/ при изчисляване на лихвата върху
основа- дължимата сума за всеки отоплителен сезон съобразно методиката посочена в
общите условия – от 15.09 на съответната година до 29.10.2020 г.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
7
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ФИРМА” ЕАД – в
качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение е
правилно определена, не е погасена по давност и е на обща стойност от 31.25 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответниците на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат на „ФИРМА” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 6.45 лева — лихва за периода от 01.12.2018г.
до 02.11.2021г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 510.94 лв., от общо дължим размер от 651.91 лева/ в т.ч. държавна такса-51.91 лева,
депозити за вещи лице-500 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/. Ответницата Т. М. следва да понесе
съразмерно и разноските за назначения и особен представител- 313.50 лева от пълен размер
от 400 лева.
На основание 78, ал. 3 от ГПК, ответниците също имат право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. В. Й. Й., Й. Й. С., Б. Й. Т. и М. Г. Г. имат правно на сумата
от по 86.50 лева- адвокатски хонорар от пълно претендиран размер от 400 лева.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 4111 респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -79.87 лева от пълен размер от
101.91 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
8
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, спрямо В. Й. Й. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС
Й. Й. С. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС Т. Й. М. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС (
8-ма) АДРЕС Б. Й. Т. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС / конституирани като страни в
качеството им на наследници на вещноправния ползвател на 1/3 от топлоснабдения имот Л.
Д. С. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС/ и спрямо М. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС в качеството й на наследник на СИС- собственик и конституирана като страна в
качеството й на наследник на вещноправния позлвател на 1/3 от топлоснабдения имот Л. Д.
С. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС/, че дължат на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 11111111, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422
ГПК разделно при квоти 1/15 за В. Й. Й., Й. Й. С., Т. Й. М. и Б. Й. Т. и 11/15 за М. Г. Г. ,
сумата от 1694.66 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.5.2017 г. до м.04.2019г. за топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб.
№: 111111, ИД номер: 111111, ведно със законната лихва от 10.11.2020 г. до изплащане
на вземането, 308.30 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 29.10.2020г., както
и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 31.25 лева - главница за
периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 10.11.2020 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр. дело №55370/2020г г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 1694.66 лв. – главница за ТЕ до пълния предявен размер от 2201.97
лв., иска за разликата над присъдения размер от 308.30 лева до пълния предявен размер от
355.78 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 29.10.2020г., претенцията за
законна лихва върху неоснователния размер на главницата, както и иска за 6.45 лева -
мораторна лихва върху сумите за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.12.2017 г. до 29.10.2020г.
ОСЪЖДА В. Й. Й. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС Й. Й. С. с ЕГН: **********, с
адрес: АДРЕС Т. Й. М. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС ( 8-ма) АДРЕС Б. Й. Т. с ЕГН:
**********, с адрес: АДРЕС и М. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС да заплатят на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК 11111111, разделно при квоти 1/15 за В. Й. Й., Й. Й. С., Т. Й. М. и
Б. Й. Т. и 11/15 за М. Г. Г., съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. №
55370/2020 г. на СРС в размер на 79.87 лв., както и за настоящото производство, в размер на
510.94 лв.
ОСЪЖДА Т. Й. М. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС ( 8-ма) № 2 да заплати на
„Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 11111111, и съдебно-деловодни разноски в размер
на 313.50 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 11111111 да заплати на В. Й. Й. с ЕГН:
**********, с адрес: АДРЕС Й. Й. С. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС Б. Й. Т. с ЕГН:
**********, с адрес: АДРЕС и М. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС съдебно-
деловодни разноски в размер на от по 86.50 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9