Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4240 07.11.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5694 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен са установителен иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, както и осъдителните искове по чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. В.Г., е предявил против Н. С.С., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи част от присъдената по частно гр. дело № 17543/ 2018 г. на ПРС, XI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9652/ 08.11.2018 г., сума в размер на 163, 54 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ****за периода 15.11.2016 г.- 14.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението- 07.11.2018 г. до окончателното погасяване.
Наред с това се предявяват и осъдителни искове- за осъждане на ответника да заплати сумата от 119, 97 лева- договорна неустойка за абонатния номер и сумата от 77, 94 лева- лизингови вноски за периода м. април 2017 г.- м. август 2017 г. по договор за лизинг от 30.09.2015 г. за мобилен номер ****.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че по частно гр. дело № 17543/ 2018 г. на ПРС, XI гр. с-в, в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 471, 37 лева- за неплатени далекосъобщителни услуги. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в тази връзка се предявявал иска за част от сумата по заповедта- само до размера от 163, 54 лева, както и осъдителни искове за неустойка в размер на 119, 97 лева и за лизингови вноски в размер на 77, 94 лева. Твърди се, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги от 28.08.2015 г., а в последствие и допълнително споразумение към него от 11.11.2018 г., като наред с това бил сключен и лизингов договор за мобилно устройство на изплащане- Samsung Galaxy A3 Black. Мобилните услуги се ползвали за мобилен номер ****за периода 15.11.2016 г.- 14.04.2017 г. за абонатен номер ****. За потребените от абоната услуги били издадени три фактури и кредитно известие, описани в исковата молба. Поради неизпълнение на задълженията на абоната мобилният оператор едностранно прекратил договора с ответника, като издал фактура № **********/ 15.04.2017 г. на стойност 471, 37 лева, в която сума се включвала и неустойка за предсрочното прекратяване на договора от 229,89 лева, дължими лизингови вноски от 77, 94 лева, както и потребените мобилни услуги в размер на 163, 54 лева. Неизпълнението на задължението на абоната обуславяло правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на ответника, като в тази връзка се начислила неустойка за предсрочното прекратяване в рамките на три стандартни месечни абонаментни такси. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги, месечните лизингови вноски били обявени за предсрочно изискуеми, като във връзка с полученото мобилно устройство ответникът дължал сумата от 77, 94 лева за периода м. април 2017 г.- м. август 2017 г. Абонатът бил приел ОУ към договора, като независимо дали бил получил фактура или не за начислени му суми, той дължал плащането им, но в случая не бил изпълнил договорните си задължения. В този смисъл спрямо него се предявявали настоящите установителен и осъдителни искове. Претендират се и разноски. Представя се писмено становище по спора.
В първото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но с изрична писмена молба чрез пълномощника си моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договор за мобилни услуги и за продажба на изплащане, както и приложенията към тях, ведно с общите условия на оператора и фактури за дължимите суми.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен по местоработата на ответника на 06.08.2019 г., като страната е била редовно призована за първото по делото с.з. също там на 16.09.2019 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен и списък
по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че те са действително дължими-
внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 125 лева (лист 39) и
платено адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 180 лева (л. 8), които следва да се възложат в тежест на
ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 9652/ 08.11.2018 г., издадена по частно гр. дело № 17543/ 2018 г. на ПРС, XI гр. с-в, Н. С.С., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. В.Г., сумата в размер на 163, 54 (сто шестдесет и три лева и петдесет и четири стотинки) лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ****за периода 15.11.2016 г.- 14.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението- 07.11.2018 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Н. С.С., ЕГН: **********,***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. В.Г., следните суми: сумата от 119, 97 (сто и деветнадесет лева и деветдесет и седем стотинки) лева- договорна неустойка за абонатен номер ****и сумата от 77, 94 (седемдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки) лева- лизингови вноски за периода м. април 2017 г.- м. август 2017 г. по договор за лизинг от 30.09.2015 г. за мобилен номер ***.
ОСЪЖДА Н. С.С., ЕГН: **********,***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. В.Г., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса и сумата от 180 (сто и осемдесет) лева- адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело: сумата от 125 (сто двадесет и пет) лева- държавна такса и сумата от 180 (сто и осемдесет) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД