Определение по дело №60/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №174 от 04.11.2009 г., постановена по наказателно частен характер дело №219/2009 г., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия И. Р. К. от Г.К., с ЕГН * за виновен в това, че на 14.08.2009год., по пътя за с.Груево, О.М., на надлеза за с.Груево, в съучастие като извършител с Р. Р. К. от Г.К., причинил на М. Ш. А. от с.С. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на лицето, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500лв. Със същата присъда, съдът е признал подс.Р. Р. К. от Г.К., с ЕГН * за виновен в това, че на 14.08.2009год., по пътя за с.Груево, О.М., на надлеза за с.Груево, в съучастие като извършител с И. Р. К. от Г.К., причинил на М. Ш. А. от с.С. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на лицето, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500лв.

Двамата подс·дими са осъдени също така да заплатят солидарно на М. Ш. А. от с.С., О.М., с ЕГН *, сумата в размер на 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие причинената телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2009год. до окончателното й изплащане и сумата в размер на 375лв., представляваща деловодни разноски, както и по сметка на РС-М. – 50 лева - държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск. Съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения от М. Ш. А. граждански иск против подсъдимите И. Р. К. и Р. Р. К. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от 3000 лева.

Недоволни от така постановената присъда са останали жалбодателите И. Р. К. и Р. Р. К., които я обжалват чрез защитника си – А.Л. Б., като считат, че същата е неправилна, тъй като бил нарушен закона и обезщетението било несправедливо завишено. В жалбата се твърди, че подсъдимите не са извършили инкриминираното престъпление и по делото нямало доказателства за това. Свидетелите Т. Е. Х. и Т. Ш. А., чрез които се доказвало обвинението били близки роднини на тъжителя и заинтересовани от изхода на делото. Свидетелите посочени от подсъдимите – И. М. Д. и М. И. Р. пътували с техния автомобил и очевидци на конфликта, сочели, че тъжителят М. А. е спрял автомобила на подсъдимите, започнал да псува и обижда И. К. и го ударил. Двамата се сдърпали и паднали на земята, като вторият подсъдим Р. И. само ги разделил и не бил взел участие в конфликта. Следвало да се приеме, че тъжителят е получил описаните в медицинското удостоверение наранявания, при падането на земята и те не били причинени от двамата подсъдими. Твърди се също, че присъденото обезщетение на тъжителя в размер на 1000 лева било несправедливо завишено и не съответствало на причинените му болки и страдания. Моли да се отмени присъдата на РС-М. и да се постанови нова такава, с която двамата подсъдими да бъдат оправдани, или да бъде изменена присъдата, като подсъдимият Р. Р. К. бъде признат за невиновен и оправдан, или двамата подсъдими бъдат признати за виновни в извършването на по-леко наказуемо престъпление – такова по чл.132, ал.1, т.3 от НК и съществено да бъде намален размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди на тъжителя. Не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание жалбодателите не се явяват и не изпращат представител. В писмено становище депозирано от защитника им - А.Б., се сочи, че поддържат въззивната жалба и молят същата да бъде уважена съобразно исканията направени в нея.

О. по жалбата – тъжителят М. Ш. А., лично и чрез А.К., оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Твърдението в жалбата, че подсъдимите не били извършили инкриминираното деяние се опровергавало категорично от разпитаните свидетели Т.Х.и Т.А., а също и от съдебно-медицинското удостоверение представено по делото. Основателно и справедливо бил определен и размера на присъденото обезщетение с оглед нанесените на тъжителя увреждания по лицето и тялото му. Моли да му се присъдят и направените разноски за настоящата инстанция.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите, констатира:

Жалбата е неоснователна.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд констатира, че фактическата обстановка правилно е била установена от районния съд и същата се възприема изцяло и от въззивния съдебен състав, а именно:

Тъжителят М. Ш. А. от с.С. и подсъдимият И. Р. К. се запознали по повод извършен от последния и брат му – подс.Р. Р. К. ремонт на лекия автомобил, марка „Голф” на тъжителя. За вложените материали и труд при ремонта подс.И. К. поискал от тъжителя сумата от 326 лева, като последния веднага му заплатил сумата от 240 лева. Скоро след извършения ремонт М. А. се срещнал с подс.И. К. и му заявил, че при ремонта на автомобила не била извършена смяна на ремъка на двигателя каквато била уговорката и съответно включена в цената, като това обстоятелство било установено в друг сервиз, на което подсъдимият му потърсил сметка защо е ходил в друг сервиз.

На 14.08.2009 г. тъжителят М. А., заедно със свидетеля Т.Х.Х. и още едно момиче, пътували с автомобила на А. към с.С.. На надлеза за с.Груево, по пътя с.Груево – Г.М. автомобилът им бил засечен от лек автомобил, марка „Мерцедес”, в който били двамата подсъдими, заедно с техни приятели – свидетелите И.Д. и М.Р., които пътували от с.Груево към Г.К.. След като двата автомобила спрели, подсъдимите И. К. и Р. К. слезли и отишли до автомобила на тъжителя, като подс.И. К. отворил вратата на М. А. и му нанесъл няколко удара с юмрук в главата и тялото, след което отстъпил назад. След него до тъжителя се приближил другия подсъдим – Р. К. и също нанесъл удари с ръце и крака по лицето, ребрата и корема на М. А.. Последния се опитал да се измести в дясно, за да избегне ударите, но не успял, тъй като там седял св.Т.Х., който се опитал да го защити казвайки на нападалите да престанат. Св.Х. слязъл от автомобила, заобиколил го и отново заявил на подсъдимите да преустановят нападението над тъжителя, след което подс.И. К. и Р. К. се качили в техния автомобил и потеглили в посока Г.К.. Тъжителят се обадил по телефона на брат си – св.Т. А., който дошъл на мястото на инцидента след около 10-ина минути и заедно със св.Х.закарали пострадалия в ЦСП в Г.М., където му била оказана медицинска помощ, а след това го завели и при съдебен лекар.

Същия ден - 14.08.2009год. тъжителя М. А. бил прегледан от съдебен лекар – д-р Николай Маринов, който му издал Съдебномедицинско удостоверение №227/2009год., в което било отразено обективното му състояние при прегледа: в областта на долния клепач на лявото око и лявата скула меките тъкани били значително оточни и кръвонаседнати, със синкаво-червен цвят, на площ 6/7 см.; в областта на външния ъгъл на лявата очна цепка била установена вертикално разположена цепковидна рана; на лявата ушна мида било установено синкаво-мораво-червено кръвонасядане; в областта непосредствено под вътрешния край на лявата ключица било установено червено-синкаво кръвонасядане с размери 7/8 см.; по горната повърхност на лявото рамо било установено червено-синкаво кръвонасядане с размери 3/2 см. В удостоверението е посочено, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин добре отговарят да са възникнали така, както съобщава освидетелствувания – удари с юмруци и ритници, нанесени му от познати му лица. Посочено е още, че разкъсно-контузната рана на лицето е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.Х. и Т.А., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви и приетото като доказателство съдебномедицинско удостоверение №227/2009год., изд. от д-р Николай Маринов, съдебен лекар.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, следва да се направи безспорния извод, че подсъдимите И. Р. К. и Р. Р. К. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което са признати за виновни и осъдени от първоинстанционния съд, а именно: на 14.08.2009год. по пътя за с.Груево, О.М., на надлеза за с.Груево, в съучастие като извършители причинили на М. Ш. А. от с.С. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на лицето, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. От обективна страна по делото е установено, че всеки от подсъдимите И. К. и Р. К. е участвал в самото изпълнение на деянието, като всеки е нанасял удари, първия подсъдим с ръце, а втория с ръце и крака, по главата и тялото на тъжителя М. А., в следствие, на което е получил множество увреждания – оток и кръвонасядания по лицето, главата, гърдите и лявото рамо, причинили му болка и страдание и разкъсно-контузна рана на лицето, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Последно описаното увреждана обуславя и правната квалификация на деянието, а именно по чл.130, ал.1 от НК. Това е така, тъй като с деянието са причинени няколко леки телесни повреди, една от които по ал.1 на чл.130 от НК, а останалите по ал.2 на чл.130 от НК, като в подобни случаи се приема, че е налице едно престъпление, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление, като по-лекия резултат се поглъща от по-тежкия.

От субективна страна, деянието е осъществено от двамата подсъдими с пряк умисъл, тъй като са желаели и целяли причиняването на телесна повреда, съзнавали ли са общественоопасния характер на извършеното и са предвиждали и искали настъпването на общественоопасните му последици. Всеки от подсъдимите също така е съзнавал, че участва в изпълнителното деяние заедно с другия и е целял от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици, поради което и следва да се приеме, че деянието е извършено от двамата подсъдими в съучастие като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.

Във връзка с изложеното, неоснователни се явяват твърденията във въззивната жалба, че подсъдимите не били извършили инкриминираното престъпление и по делото нямало доказателства за това. Обстоятелството, че свидетелите Т.Х. и Т. А. са близки на тъжителя, поради което се явявали заинтересовани от изхода на делото, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че показанията им не са достоверни, какъвто довод се прави в жалбата. По същите съображения би следвало да се приеме, че и показанията на свидетелите И.Д. и М.Р. които са приятели на подсъдимите също са заинтересовани от изхода на делото и показанията им не би следвало да се кредитират. В тази връзка, за да даде вяра на показанията на свидетелите Т.Х. и Т.А. съдът прецени, че същите са последователни и логични, както и в съответствие с приетото по делото медицинско удостоверение. Показанията на св.Х., който е очевидец на инцидента, и който твърди, че подсъдимите са отворили шофьорската врата на автомобила и са започнали последователно да нанасят удари по лицето и ребрата на седящия в автомобила тъжител, т.е. ударите са попадали в лявата част на главата, лицето и тялото на М. А., напълно кореспондират с подробно описаните в медицинското удостоверение наранявания, които отново всички такива са единствено в лявата част на главата, лицето и тялото на М. А.. Или, макар св.Хасан да е братовчед на тъжителя, няма основание да не бъдат кредитирани показанията му. Не може да бъде направен същия извод за достоверност на показанията на свидетелите И.Д. и М.Р., тъй като същите са нелогични и противоречиви с останалите събрани по делото доказателства. Нелогично е, въпросните множество наранявания на пострадалия да бъдат получени при падане и търкаляне на последния на асфалта, както твърдят св.Д. и Р. като в същото време, подс.И. К., за който също твърдят, че е паднал на земята заедно с тъжителя, да няма каквито и да било наранявания. Освен, че са нелогични показанията на двамата свидетели Д. и Р. противоречат на обясненията на самите подсъдими. Така свидетелите твърдят, че подс.И. К. е нямал наранявания по тялото, докато самите подсъдимите обясняват, че той е имал наранявания по лакътя и крака. По изложените съображения, съдът приема, че като нелогични и противоречиви, не могат да бъдат кредитирани и обясненията на двамата подсъдими, които също твърдят, че не са удряли тъжителя, а нараняванията последния е получил при падането си на асфалта.

По делото не се установи, подсъдимите да са били предизвикани по какъвто и да е начин от пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие е и да са извършили деянието в състояние на силно раздразнение, каквито доводи са изложени във въззивната жалба. Напротив установи се, че тъжителят се е намирал в автомобила си, когато е бил нападнат от двамата подсъдими. Или, подсъдимите са били инициатори на възникналия инцидент, като в този момент по никакъв начин не са били провокирани от поведението или действията на пострадалия, поради което и не са налице основания да се приеме, че извършеното от тях престъпление осъществява състава на чл.132, ал.1, т.3 от НК, както се иска с жалбата им.

С оглед на всичко изложено, повдигнатото с тъжбата обвинение се явява доказано по несъмнен начин, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд.

Районният съд е направил също така, правилна преценка за наличието на предпоставките на чл.78а от НК по отношение и на двамата подсъдими И. К. и Р. К., поради което ги е освободил от наказателна отговорност и им е наложил административно наказание в минималния предвиден размер, а именно глоба в размер на на по 500 лева за всеки от тях.

Причинените телесни увреждания и претърпените от пострадалото лице болки и страдания, са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимите. При определяне размера на претендираното обезщетение, съдът съобразно критерия за справедливост е приел, че сумата от 1000 лева е тази, която ще обезщети пострадалия М. А., като е постановил, че същата се дължи от подсъдимите, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 14.08.2009 г. до окончателното й изплащане. С оглед на причинените множество увреждания на пострадалия, част от които са в областта на лицето и главата, съдът намира, че присъдената сума е справедливо определена и е тази, която в пълен обем ще репарира неимуществените вреди - претърпените болки, страдания и неудобства, както и негативните изживявания след случилото се. С оглед изложеното, неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба за прекомерност на присъденото обезщетение.

Предвид изхода на делото правилно са възложени в тежест на подсъдимите и направените от тъжителя разноски по делото, както и правилно е присъдена държавна такса от 50 лева върху уважения размер на предявения граждански иск.

С оглед на изложеното, присъдата на РС – М. като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена, а тъй като жалбата на подсъдимите е неоснователна, същите следва да бъдат осъдени да заплатят на пострадалия претендираните разноски за въззивното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №174 от 04.11.2009 г., постановена по НЧХД №219/2009 г. по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА И. Р.К. с ЕГН * и Р. Р. К. с ЕГН *, двамата от Г.К., К.”Г.Г.” №хх, да заплатят солидарно на М. Ш. А. от с.С., О.М., с ЕГН *, сумата в размер на 250 лева, представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.