№ 144
гр. Пловдив, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20255000500307 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Жалба вх.
№11892/28.03.2025 г., подадена от Д. П. Л., чрез адв. А. И., против Решение
№233/04.03.2025 г. по гр.д.№730/2024 г. на ОС – Пловдив, ЧАСТИЧНО В ОСЪДИТЕЛНАТА
МУ ЧАСТ, с която жалбоподателят е осъден на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на Р. Г. П.
сумата над размера от 15 000 лв. до размера от 30 000 лв., представляваща част от общо
дължимите 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 01.06.2022 г., ведно
със законната лихва, за периода от 01.06.2022 г. до окончателното плащане. Релевирани са
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Жалбоподателят поддържа, че преценката на първостепенния съд относно характера на
уврежданията, степента и продължителността на търпените морални и физически страдания
от ищцата, както и техния интензитет, не са преценени правилно и е нарушен принципа на
справедливостта. Съдът необосновано е приел, че в резултат от продължителното
залежаване, поради възрастта и естеството на счупването на бедрената кост, ищцата е
претърпяла и левостранна плевропневмония, и е търпяла силни и продължителни физически
и психически болки и страдания. Според приетата СМЕ, изготвена от д-р И.-И., плевралните
изливи се дължат на ниското ниво на общ белтък и албумин в кръвната плазма, както и на
съпътстващата сърдечна недостатъчност и по-скоро нямат връзка с процесното ПТП, като
състоянието не е било животозастрашаващо. Според СМЕ, изготвена от д-р П., пълният срок
на възстановяване на десния крак е около година и половина, при прегледа е установено
настъпило възстановяване на мускулатурата на дясното бедро, видът на фрактурата не би
1
довел до ускоряване на дегенеративни процеси в ставата и не се очакват в бъдеще
усложнения на мястото на фрактурата и поставения имплант. От СПЕ се установява
нормална психологическа реакция на стрес при ищцата. Настоява за отмяна на решението в
обжалваната му част, и постановяване на ново по същество, с което да бъде отхвърлен
предявеният иск за сумата над размера от 15 000 лв. до уважения размер от 30 000 лв.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
е депозиран чрез ССЕВ Отговор на въззивна жалба вх.№19540/30.05.2025 г., подаден от Р. Г.
П., чрез адв. Р. П.. Поддържа се неоснователност на въззивната жалба. Съдът е формулирал
правилни и обосновани фактически и правни изводи, направил е подробен анализ и
задълбочена преценка на всички доказателства, решението е мотивирано и обосновано.
Определеният размер на обезщетението е съобразен с принципа на справедливостта и
всички конкретни обстоятелства, както и със съдебната практика. Направен е анализ на
събраните доказателства и е посочена относима според въззиваемата страна съдебна
практика. Настоява се за потвърждаване на решението в обжалваната част. Заявява се
претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, по реда на
чл.38, ал.2 от ЗАдв., като се прилага списък по чл.80 от ГПК и ДПЗС.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са
направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови
доказателства не са събрани.
При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът констатира, че
обжалваният съдебен акт е постановено от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона
писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по предявен иск
от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим съдебен акт в
обжалваната част.
По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на
релевираните с въззивната жалба оплаквания.
Решението на първостепенния съд е влязло в сила, като необжалвано, в частта му, с която
жалбоподателят е осъден на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на Р. Г. П. сумата до размера
от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата, като пешеходец,
неимуществени вреди, в резултат от причинено от него, като велосипедист, ПТП, настъпило
на 01.06.2022 г., при което ищцата е претърпяла травматични увреждания, ведно със
законната лихва върху главницата от 15 000 лв. за периода от датата на ПТП 01.06.2022 г. до
окончателното плащане. С влязлата в сила част от първоинстанционния съдебен акт е
формирана между страните сила на пресъдено нещо по фактите, че на 01.06.2022 г. е
настъпило процесното ПТП по механизма, прието от първостепенния съд, че същото е
2
причинено по вина на ответника Д. П. Л., като ищцата Р. Г. П. е била увредена в резултат от
същото ПТП, като е получила травматично увреждане – субтрохантерно счупване на
дясната бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник, както и по дължимостта на законна лихва върху главницата на обезщетението, за
периода от 01.06.2022 г. до окончателното плащане. Спорът пред въззивната инстанция е
концентриран върху наличието на пряка причинна връзка между настъпилото ПТП и
развитието при ищцата на левостранна плевропневмония, обема, продължителността и
интензивността на търпените от ищцата физически и морални страдания в пряка причинна
връзка с процесното ПТП, и размерът на справедливото обезщетение над сумата 15 000 лв.
до присъдения размер от 30 000 лв., като част от приетия от първостепенният съд за
справедлив размер от 50 000 лв.
Във връзка със спорните между страните въпроси, на основание чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК,
съдът намира следното:
От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице –
травматолог – д-р П. /на л.240 от делото на ПОС/ се установява, че в пряка причинна връзка
с процесното ПТП на 01.06.2022 г. – в резултат от падането от собствен ръст върху пътното
платно след настъпил удар между тялото й и управлявания от ответника велосипед, ищцата
Р. П. е получила травматично увреждане, изразяващо се в субтрохантерна фрактура на дясно
бедро. Тази фрактура е довела до трайно затруднение на движението на долен десен крайник
за период от 10-12 месеца. В резултат от полученото травматично увреждане ищцата е
изпитвала силни болки в десния крак, чийто интензитет вещото лице определя според
Визуалната аналогова скала на болката от 9-10 степен /от 10 степени/, налагаща прием на
обезболяващи медикаменти преди и след оперативното лечение, по време на болничния
престой и след това, като интензитета им е намалявал в следващите няколко месеца. За
лечение на травматичното увреждане ищцата е претърпяла оперативно лечение при
условията на спешност – открито наместване на фрактурата с поставянето на имплант,
вливане на кръв, медикаментозно и антибиотично лечение. Не е задължително поставения
имплант да бъде премахнат, в случай че не възникне необходимост от това. В
следоперативния период е била необходима внимателна рехабилитация – първоначално не е
трябвало да стъпва на десния крак и е трябвало да ходи с помощни средства, но предвид
възрастта /82 г./ и отслабената мускулатура, е предписан постелен режим за 3 месеца, след
които още 4-5 месеца е било необходимо да се придвижва с помощни средства. През този
период ищцата е имала болки в десния крак, за които е приемала аналгетици, била е със
затруднен тоалет, обслужване и придвижване, нуждаела се е от грижи и гледане в дома.
Помощните средства при придвижване са ползвани за период от около 7-8 месеца, след като
е била обучена да ходи с тях. След този период ищцата е започнала постепенно да увеличава
натоварването на пострадалия крак, за да се възстанови бедрената мускулатура. Пълният
възстановителен период е продължил около една година и шест месеца, за който период се
получава костното срастване и се възстановява бедрената мускулатура. Към момента на
изготвяне на експертизата – 2 години след увреждането, ищцата продължава да търпи болки
3
в десния крак след физическо натоварване и промяна във времето, движението в дясната
тазобедрена става е с ограничен обем /до 90 градуса при норма 120 градуса/, което не
позволява пълно клякане. Налице са трайни оперативни белези в страничната част на
дясното бедро – в горната част два белега с дължина 4 см. и 10 см., по ниско белег с
дължина 4 см., и белег с дължина 1 см. Ищцата продължава да ползва помощно средство
при ходене – бастун и има накуцваща походка. Мускулатурата на дясното бедро е
възстановена. Не се установяват посттравматични промени в дясната тазобедрена става,
счупената кост е срастнала, металната остеосинтеза не е разместена. Не е необходим щадящ
режим на физическо натоварване. В бъдеще болковият синдром при промяна на времето се
очаква да намалява, не се очаква ускоряване на дегенеративните процеси в ставата в
резултат от фрактурата, тъй като тя е извън ТБС. Не се очакват усложнения в бъдеще на
мястото на фрактурата и поставения имплант.
Съдът кредитира заключението, като го намира за компетентно изготвено, обосновано,
логично, изготвено след личен преглед на ищцата и съответстващо на събраните по делото
писмени доказателства – Епикриза от КОТ на УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД – Пловдив от ИЗ
№35575/2022 г. за хоспитализацията на ищцата в периода от 01.06.2022 г. до 07.06.2022 г. /на
л.16/; Амбулаторен лист №230123056939/12.01.2023 г. /л.29/; резултат от рентгенография на
гръбначни прешлени от 07.02.2024 г. /л.30/; Амбулаторен лист
№24038602D081А37/29.01.2024 г. /л.31/; Експертно решение на ТЕЛК №90214/26.01.2023 г.
/л.37/; Фактура №*********/01.06.2022 г. и квитанция към него /л.42-43/, както и на
медицинското досие от КОТ на УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, ИЗ №********* от 2022 г.,
приобщено в цялост в кориците на ДП №321/2022 г. към приложеното а.д.№7002/2023 г. на
РС – Пловдив.
От приетата Съдебно – медицинска експертиза с вх.№30387/17.09.2024 г. /на л.41/, изготвена
от вещото лице Иванчева – Илиева – със специалност вътрешни болести, пневмология и
фтизиатрия, се установява, че при хоспитализирането на ищцата непосредствено след
процесното ПТП не се установяват данни в медицинската документация за травматична
увреда на гръдния кош. След изписването й от КОТ, ищцата е била хоспитализирана във
Втора Хирургична клиника на 02.07.2022 г. с оплаквания от болки и подуване на корема,
гадене без повръщане, нарушен ритъм на дефекация, обща отпадналост. При извършените
изследвания са установени двустранни плеврални изливи, които според вещото лице се
дължат на ниските стойности на общия белтък и албумина, както и на наличната при
ищцата сърдечна недостатъчност. След осъществена фиброгастроскопия е установен
хроничен атрофичен гастродуоденит. Впоследствие, на 20.10.2022 г. /три месеца след
инцидента/ ищцата е хоспитализирана в Първо вътрешно отделение на МБАЛ „Св.
Пантелеймон – Пловдив“ЕАД, с оплаквания от тежест и болки в гърдите, предимно в ляво,
усилващи се при дишане. Установен е плеврален излив в ляво, в малко количество, в
резултат от възпалителен процес в ляв бял дроб. Заключението е, че са налице
рентгенологични данни за малък плеврален излив в ляво, в следствие на пневмония в ляво.
След направена плеврална пункция и антибиотично лечение, течността почти напълно е
4
евакуирана и пациентката е изписана в добро състояние. Експертизата установява, че
състоянието на ищцата в резултат от настъпилата лявостранна плевропневмония не е било
животозастрашаващо. При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание на
03.10.2024 г. вещото лице заявява, че в епикризата от пролежаването на ищцата в УМБАЛ
„Св. Пантелеймон“ е записано, че пациентката постъпва с оплаквания от кашлица и
температура след простуден момент една седмица преди постъпването й за лечение, и три
месеца след увреждането, от което вещото лице обосновава извод, че в конкретния случай
няма връзка между получената пневмония и залежаването на ищцата в резултат от
инцидента, но по принцип е възможно развитието на пневмония в резултат от претърпяна
травма.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като намира, че то кореспондира на
приетите по делото писмени доказателства – Епикриза от ИЗ №42927/2629 от Втора
хирургична клиника на УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД за хоспитализация на ищцата в периода
от 02.07.2022 г. до 11.07.2022 г. /на л.18/ и медицинското досие на ИЗ№42927/2629 /на л.157-
204/, Епикриза №7715/702/2022 от МБАЛ“Св. Пантелеймон“ – Пловдив“ЕООД и
медицинско досие ИЗ №7715/2022 г. /на л.206-239/ за хоспитализация на ищцата в Първо
вътрешно отделение в периода от 20.10.2022 г. – 26.10.2022 г. /на л.19/. Същото в частта му
относно извода, че установената при ищцата лявостранна плевропневмония не е причинена
от залежаването на ищцата в резултат от претърпяното травматично увреждане при
процесното ПТП, не кореспондира с приетото по делото Споразумение от 19.01.2024 г. по
АНД №20235330207002 от 2023 г. на Районен съд – Пловдив, одобрено от съда с
окончателно протоколно определение от 19.01.2024 г. /на л.13 от приложеното АНД
№20235330207002 от 2023 г. на Районен съд – Пловдив/, с което ответникът е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.133 вр. чл.129, ал.2 от НК за това, че на
01.06.2022 г. в гр. Пловдив е причинил на Р. Г. П. по непредпазливост средна телесна
повреда, изразяваща се в субтрохантерно счупване на бедрена кост, довело до затрудняване
на движенията на десния долен крайник за около 8-10 месеца, както и левостранна
плевропневмония, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Съгласно сключеното споразумение, на основание чл.378, ал.4, т.1 вр. чл.375а, ал.1 вр. ал.2
от НПК вр. чл.133, вр. чл.129, ал.2 вр.чл.78а, ал.1 от НК, ответникът е бил освободен от
наказателна отговорност и му е наложено администритивно наказание – глоба.
Така сключеното споразумение на основание чл.383, ал.1 от НПК има последиците на
влязла в сила присъда, поради което на основание чл.300 от ГПК е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата
установява със сила на пресъдено нещо всички елементи от фактическия състав на
престъплението – от обективна и субективна страна. Именно тези факти, като елементи от
фактическия състав на престъплението, представляват задължително установени факти за
гражданския съд, и не могат да се опровергават чрез доказване на обратното /в т.см.
Решение №100/27.06.2019 г. по гр.д.№4179/2018 г. на ВКС – 3-то гр.отд./. Следователно, на
5
основание чл.300 от ГПК, гражданският съд е обвързан от задължителната сила на
присъдата и относно вредата, когато тя е елемент от престъпния състав на деянието /в т.см.
Решение №178/22.06.2017 г. по гр.д.№3690/2016 г. на ВКС – 4-то гр.отд.; Решение
№75/23.03.2016 г. по гр.д.№6298/2015 г. на ВКС – 4-то гр.отд.; Решение №201/12.02.2015 г.
по търг.д.№3351/2013 г. на ВКС/. Този принцип е приложим и тогава, когато подсъдимият е
освободен от наказателна отговорност на осн. чл.78а НК с налагане на административно
наказание /така в Решение №127/29.10.2015 г. по т.д.№1882/2014 г. на ВКС – 2-ро гр.отд./.
По тези съображения настоящият съд е задължен на основание чл.300 от ГПК да приеме за
установено, че е налице причинна връзка между извършеното от ответника противоправно
деяние на 01.06.2022 г. – причинено ПТП по непредпазливост, и настъпилата при ищцата
левостранна плевропневмония, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
От приетата по делото Съдебно-психологическа експертиза вх.№27329/14.08.2024 г.
/на л.130/ се установява, че при ищцата Р. П. се установяват настъпили след процесното ПТП
неблагоприятни промени в психо-емоционалното й състояние – интензивни малоценностни
изживявания, продължително усещане за непълноценност, ограничени социални контакти,
ограничен социален живот и активност значителна промяна на самооценката, тревожност,
безпокойство, опасения и доминираща страхова готовност при сходни на инцидента
ситуации, преодолявана с волево усилие от нейна стана; променено е ежедневието й – излиза
принудително с компания, пазарува от малки магазини в близост, ограничени са
принудително възможностите и желанието й за избор. При ищцата се установява
нормалпсихологична стресова реакцияна личността, обусловена от настъпилия пътен
инцидент. Преживяното ПТП е повлияло значимо качеството на емоционалния, личния и
социалния й живот. Налице са повишени емоционалност, сензитивност, тревожност и
боязливост, мисли за несправедливост, плачливост, понижена комуникабилност, минорно
настроение, усещане за беззащитност, безпомощност и малоценностни изживявания. Това
влошено емоционално състояние е повлияло способността й да изпълнява домакинските си
задължения, което от своя страна допринася за малоценностните изживявания, понижената
самооценка, и поражда мисли за безперспективност. При изслушването на експертизата в
открито съдебно заседание на 03.10.2024 г. вещото лице пояснява, че заключението е
изготвено след снемане на богата анамнеза и биографична справка, и не е констатирана
друга причина за описаното състояние на ищцата, която иначе е със съхранени когнитивно-
познавателни и оценъчни способности.
Съдът кредитира заключението на експертизата, като изготвено след проведено
освидетелстване на ищцата за нуждите на експертизата на 01.08.2024 г., чрез провеждане на
психологическо интервю, и използване на обективни инструменти за психологическо
изследване за обективизиране на актуалното й интелектуално-мнестично, емоционално,
социално и личностно ниво на развитие и функциониране, същото е подробно, обосновано,
и кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства:
Епикриза от ИЗ №42927/2629 от Втора хирургична клиника на УМБАЛ „Свети
6
Георги“ЕАД за хоспитализация на ищцата в периода от 02.07.2022 г. до 11.07.2022 г.
/на л.18/, от която се установява, че по врече на пролежаването ищцата е консултирана
от психиатър, който е поставил диагноза: „Разстройство в адаптацията. Откакто е в
болници не спи достатъчно и е леко напрегната. Добре контактна, ориентирана,
апсихотична. Леко тревожна. Липсват оформени депресивни идеи. Отрича суицидна
идеация. Критична.“;
Амбулаторен лист №240396025D0Е /08.02.2024 г. /на л.32/, в който е поставена
диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“, за което е предписана
медикаментозна терапия;
Амбулаторен лист №240657050333/05.03.2024г. /на л.35/, за проведен контролен
преглед по повод поставената диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“,
за проследяване и уточняване на предписаната медикаментозна терапия. Описано е
обективно състояние, характеризиращо се с флуктуираща тревожност, страх да се
движи самостоятелно по улиците, усещане за предстояща беда, емоционална
лабилност, подтиснато самочувствие, инсомния, астенни оплаквания.
За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани и
гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите М.Н. /дъщеря на ищцата/ и А. П.а /без
родство/.
От показанията на свидетелката Н. се установява, че след изписването от болницата ищцата
била транспортирана до дома си с медицински транспорт, и с помощ на други хора я
преместили на носилка от линейката до дома й изцяло в легнало положение. Три месеца
останала изцяло само в легнало положение, като била обслужвана за хранене и тоалет от
свидетелката. След това започнала много бавно да се изправя до седнало положение. Около
месец и половина след инцидента ищцата изпаднала в депресивно състояние, имала
суицидни мисли – преди инцидента била много енергичен човек, и необходимостта да бъде
обслужвана силно я подтискала. Била много отслабнала, не можела да се храни, повръщала
непрекъснато, не била яла пет дни. Наложило се втори път да бъде хоспитализирана за около
седмица. Лекарите казали, че от залежаването се е получило задържане на вода в белите
дробове. През месец септември била хоспитализирана отново – имала висока температура,
кашлица и задушаване. Тя споделяла „не мога да дишам, мога само в седнало положение,
като легна ми е трудно“. Поставили диагноза „пневмония“, и стояла в болницата две
седмици – източвали вода от белите дробове и я лекували с антибиотици. След третия месец
започнала да работи с частен рехабилитатор, който всеки ден идвал в дома й, за да я
раздвижи и вертикализира. Първоначално след ставането от леглото започнала да ходи с
проходилка. Прохождането отнело около четири месеца. В момента ходела самостоятелно, с
бастун. Ортопедът им казал, че до края на живота й няма да отпадне нуждата от помощно
средство при придвижване. През целия период на възстановяване изпитвала силни болки, за
които вземала обезболяващи медикаменти. Болката в началото била най-силна, а после – с
намаляващ интензитет. Не можела да спи, наложило се да я консултират с психиатър, и той
предписал медикаменти – „ксанакс“ и нещо друго, които ищцата пила четири месеца. Все
7
още ищцата продължава да изпитва страх, особено от велосипеди. Понастоящем ищцата
вече излиза сама от дома си, но не може да слиза сама по стълби, не може да ползва
подлезите – за стълбите се нуждае от чужда помощ. Ищцата живее сама, но идва жена, която
да й помага в почистването на дома, при къпане, за пазаруване. В момента жената идва три
пъти в седмицата. Има съществена разлика в личността на ищцата и начина й на живот
преди и след инцидента – преди била жизнерадостна, активна, ходела по екскурзии, имала
социален живот, нямала двигателни проблеми, докато в момента няма възможност да
излиза, много бързо се изморява, не може да ходи така, както ходела преди.
Съдът преценява показанията на свидетелката при условията на чл.172 от ГПК, като отчита
близката родствена връзка на свидетелката с ищцата /дъщеря на ищцата/, която обуславя
интерес от изход на делото в полза на ищцата. Въпреки това, съдът кредитира показанията
на свидетелката, като ги намира последователни, подробни, логични, основани на личните
впечатления на свидетелката, и напълно кореспондиращи на изготвените по делото
експертизи и събраните гласни доказателства.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката П.а се установява, че същата
е близка приятелка на ищцата. Преди инцидента, през последните 11 години, се срещали
почти ежедневно с ищцата, а когато не се виждали, се чували по телефона. В деня на
инцидента също се срещнали, преди инцидента. Ищцата била жизнен човек, движела се
много добре. След инцидента ищцата стояла в болницата пет-шест дни, през които
свидетелката я постила веднъж. След като я изписали, свидетелката я посещавала редовно в
дома й – един-два пъти в седмицата. Дъщеря й била непрекъснато при нея през първите
месеци. Когато си тръгнала, за нея започнала да се грижи някаква жена. Ищцата била
паднала духом. На легло била три-четири месеца, и не можела изобщо да става, изпитвала
силни болки, в следствие на залежаването получила пневмония, и се наложило отново да я
хоспитализират. Всичко това силно я травмирало, и тя станала затворен човек, била отчаяна,
смятала, че няма да проходи. След четвъртия месец започнала рехабилитация, първо
започнала да се движи с проходилка, а после преминала на бастун. Прохождането отнело
около една година. Сега се движи с бастун, обаче чувства страх винаги, когато види
колоездач, или когато пресича. Вече не ходи на екскурзии, както преди. Повече от два
килограма не може да носи. От чужда помощ се нуждаела около година. Едва след година се
решила да излезе сама от дома си, но продължила много да се страхува. Походката й се
променила – ходи бавно. Наложило се да продадат апартамента, в който живеела преди,
защото бил на третия етаж и не можела да се качва по стълбите. Върнала се да живее в
бащината си къща.
При така събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, че в
пряка причинна връзка с процесното ПТП на 01.06.2022 г. ищцата Р. Г. П., тогава на 82
години, е получила травматично увреждане - субтрохантерна фрактура на дясно бедро,
довела до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период от около 12
месеца. Изпитвала е болки с голям интензитет непосредствено след увреждането, и след
оперативното лечение – по време на болничния престой, и в първите месеци след
8
увреждането, които в следващите месеци до края на възстановителния период са били с
намаляващ интензитет. Претърпяла е оперативно лечение при условията на спешност за
открито наместване на фрактурата с поставянето на имплант, който не е задължително да
бъде премахнат впоследствие. След дехоспитализацията е провеждала рехабилитация. Била
е на постелен режим за 3 месеца, след които още 7-8 месеца се е придвижва с помощни
средства – първоначално проходилка, а впоследствие и до настоящия момент – с бастун.
През този период ищцата е имала болки в десния крак, от които не е можела да спи, била е
със затруднен тоалет, обслужване и придвижване, нуждаела се е от чужди грижи за
поддържане на хигиената, за приготвяне на храната, за поддържане на дома. В резултат от
залежаването е получила усложнение - левостранна плевропневмония, довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, което е наложило провеждане на
болнично лечение, придружено с инвазивни процедури /плеврална пункция – видно от
Епикриза на л.21/. Във връзка с това усложнение дишането на ищцата е било затруднено и
свързано с мъчителни преживявания за задушаване. Психологическото състояние на ищцата
е било силно влошено – имала е интензивни малоценностни изживявания, продължително
усещане за непълноценност, ограничени социални контакти, ограничен социален живот и
активност значителна промяна на самооценката, тревожност, безпокойство, опасения и
доминираща страхова готовност при сходни на инцидента ситуации, във връзка с които
страдания е търсила психологическа помощ и е провеждала медикаментозно лечение.
Интензивните негативни психо-емоционални промени са останали в границите на нормал-
психологичната реакция от травматичното преживяване, без да преминават в болестно
състояние. Възстановителният период е продължил около една година и шест месеца. Към
настоящия момента ищцата продължава да търпи болки в десния крак след физическо
натоварване и промяна във времето, движението в дясната тазобедрена става е с ограничен
обем /до 90 градуса при норма 120 градуса/, който не позволява пълно клякане. Налице са
трайни оперативни белези в страничната част на дясното бедро, които не се претендира да са
със загрозяващ характер. Ищцата продължава да ползва помощно средство при ходене –
бастун, и има накуцваща походка. Счупената кост и мускулатурата на дясното бедро са
възстановени, не се установяват посттравматични промени в дясната тазобедрена става, не е
необходим щадящ режим на физическо натоварване. Налице е болков синдром при промяна
на времето и при преумора, който в бъдеще ще намалява. Не се очаква ускоряване на
дегенеративните процеси в ставата в резултат от фрактурата и усложнения от поставения
имплант. Ищцата продължава да търпи страхови преживявания при сходни ситуации.
Налице е трайна неблагоприятна промяна в личността и начина на живот на ищцата – преди
инцидента ищцата е била енергичен, деен и комуникативен човек, водещ самостоятелен и
активен живот, докато понастоящем е трудно подвижна, нуждае се от чужда помощ,
ограничила е социалните си контакти, изпитва страх при придвижване, била е принудена да
продаде дома си и да се премести да живее в друго жилище, защото вече не е в състояние да
преодолява стълби.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че приетият от първостепенния
съд размер на справедливото обезщетение от 50 000 лв. не е завишен, а съответства на
9
принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съобразно формулираните
критерии в ППВС №4/1968 г. – този размер кореспондира на тежкия характер на
увреждането, претърпяното оперативно лечение с необходимост от импланти, интензивните
и продължителни болки, дългия възстановителен период с настъпили усложнения,
необходимостта от чужда помощ, липсата на пълно възстановяване, загубата на възможност
за независим живот. Този размер отчита напредналата възраст на ищцата, която затруднява
възстановителния процес, способства за по-мъчително преживяване, възпрепятства
настъпването на пълно възстановяване. Същият е съобразен с икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, и със съдебната практика по сходни случаи.
В становището си по съществото на спора въззивникът лично излага съображения, че
определеният от съда размер на обезщетението не е съобразен с неговите конкретни
възможности да го заплати – сочи нисък размер на доходите си, и липса на спестени
средства и имущество, което да послужи за заплащане на обезщетение в определения от
съда размер. Съобразно трайната съдебна практика, посочените обстоятелства не са
релевантни при определяне на размера на справедливото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, по смисъла на чл.52 от ЗЗД. С ППВС №4/1968 г. са формулирани
критериите, от които следва да се ръководят съдилищата при определянето на справедливия
размер на обезщетението, като обстоятелствата относно конкретното имотно състояние на
задълженото лице не са посочени сред тях. Изброяването на критериите в посоченото
постановление не е изчерпателно, но от смисълът на закона, от дадените указания със
задължителната съдебна практика, и от непротиворечивата каузална съдебна практика се
извежда, че целта на обезщетението е да компенсира увреденото лице за претърпените от
него болки и страдания, а не да санкционира делинквента за неправомерното му поведение,
каквато е целта на наказателното производство. Бидейки компенсация, размерът на
обезщетението е обусловен от обстоятелствата, които определят вида, тежестта,
интензивността, продължителността и значимостта на болките и страданията, които
пострадалият е понесъл, като съобразява икономическата конюнктура в страната,
определена от средните нива на доходите на гражданите, така че определеният размер на
обезщетението да бъде достатъчно значима парична компенсация за претърпените
страдания, според общия икономически стандарт в страната и общественото разбиране.
Обезщетението няма за своя цел да увреди делинквента икономически в достатъчно значима
за него степен, поради което конкретното му имотно състояние не е от значение при
определяне на дължимото от него обезщетение. Наличието на доходи и имущество, които
биха могли да послужат за изплащане на обезщетението, е обстоятелство, което има
отношение към събираемостта на вземането за обезщетение, и реалната възможност на
увреденото лице да получи компенсацията, която му се дължи, които обстоятелства са извън
предмета на настоящото исково производство – в проблематиката на обезпечителното и
изпълнителното производство.
По изложените съображения предявеният частичен иск за сумата от 30 000 лв.,
представляваща част от дължимото от ответника на ищцата обезщетение за претърпени
10
неимуществени вреди, се явява изцяло основателен, и следва да се уважи, ведно със
законната лихва върху предявената част от главницата на обезщетението, за периода от
датата на увреждането, до окончателното плащане.
Като е достигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение в обжалваната осъдителна част, което следва да се потвърди.
При този изход от спора, в полза на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
следва да се присъдят направените разноски за въззивното производство. Със списък по
чл.80 от ГПК е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на въззиваемата страна по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., в размер
не по-малък от този, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа. Съобразно обжалваемият интерес от 15 000 лв., възнаграждението за
работата на адвоката по реда на чл.7, ал.2, т.3 от посочената наредба се изчислява в размер
на 1750 лв. Съдът взема предвид, че липсва фактическа и правна сложност на делото във
въззивната инстанция – спорът е концентриран върху част от релевантните въпроси, не са
събирани доказателства, и производството е приключило в едно съдебно заседание.
Предвиденото в наредбата адвокатско възнаграждение отчита обичайната сложност на дело
от съответния вид, при която са извършени процесуални действия по събиране на
доказателства, и производството протича в две съдебни заседания /по аргумент от чл.7, ал.9
от Наредба №1/09.07.2004 г./, поради което същото се явява завишено спрямо
действителната фактическа и правна сложност на делото. Ето защо, съдът определя
адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева, което следва ответникът да бъде осъден
да заплати на процесуалния представител на въззиваемата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №233 от 04.03.2025 г., постановено по гр.д.№730 по описа за
2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която Д. П. Л., с
ЕГН**********, е осъден на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на Р. Г. П., с ЕГН
**********, сумата над размера от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ до размера от 30 000
лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща част от общ размер от 50 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП на 01.06.2022 г., ведно със законната лихва, за периода от
01.06.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, Д. П. Л., с
ЕГН**********, с адрес: гр. П.“ №2, ет.2, ап.10, да заплати на адвокат Р. Р. П. от АК-
Пловдив, със служебен адрес: гр. П.“ №7,ет.2, ап.4, сумата от 1300 лв. /хиляда и триста
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Р. Г.
П., с ЕГН **********, във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
11
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12