№ 669
гр. Дупница, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Д.
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Иван Б. Д. Гражданско дело №
20251510100648 по описа за 2025 година
Р. Д. Ш., ЕГН **********, е предявил срещу „МАГ“ ООД, ЕИК *********,
обективно съединени при условия на евентуалност искове с правно основание чл.76 от ЗС,
обективно съединени при условия на евентуалност с иск по чл.75 ЗС. Искането е: за
осъждане на ответника да върне на ищеца отнетата с насилие фактическа власт – владение,
при евентуалност – държане, на правото на преминаване през част от ПИ № 04501.101.1 с
площ от 1250 кв.м., разположена, както следва: от главния портал на ПИ № 04501.101.1 на
северозапад по съществуващия асфалтов път с широчина 5 м., водещ до сграда с
идентификатор 04501.101.1.77, след това на запад по пътя с широчина З м., минаващ покрай
сградата откъм западната й страна и водещ до площадката за обслужване на входа откъм
северната страна на сградата, описаната площадка и описания вход.
При условия на евентуалност искането е за осъждане на ответника да възстанови
фактическото състояние /да възстанови владението на ищеца върху право на преминаване в
пълен обем/, да премахне веригата и катинара и да отключи бариерата на главния портал на
имота, да преустанови и да се въздържа от действия, които нарушават фактическата власт
на ищеца – владението на правото на преминаване върху описаната част от ПИ №
04501.101.1.
Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение
на техническата инфраструктура с идентификатор 04501.101.1.77.12, намиращ се в сграда с
идентификатор 04501.101.1.77 по кадастрална карта и кадастрални регистри на град Бобов
дол, с адрес на самостоятелния обект: град Бобов дол, ул. „Георги Д.”, ет.1.
Описаният самостоятелен обект бил собственост на „Мини Бобов дол“ ЕАД /в
несъстоятелност/, като с влязло в сила на 28.06.2018 г. постановление от 14.06.2018 г. на
Окръжен съд — Кюстендил по т.д. № 3/2006 г. на основание чл.717з от ТЗ бил възложен на
ищеца. След като купил обекта, ищецът го преустроил в работилница за мебели.
С протокол за въвод във владение от 07.02.2019 г. ищецът бил въведен във владение
1
на самостоятелния обект от синдика на „Мини Бобов дол“ ЕАД /в несъстоятелност/. Ищецът
бил въведен във владение както на самостоятелния обект, така и на част от ПИ №
04501.101.1 по КККР на гр. Бобов дол, върху който е разположена сградата, в която се
намира самостоятелният обект. Синдикът изрично го въвел във владение на част от
поземления имот, в който се намира самостоятелния обект, като определил реална част от
имота и му предал фактическата власт върху същата, така че да има достъп до
самостоятелния обект, за да го обслужва и ползва съгласно предназначението му. Тази част
от поземления имот е с площ от 1250 кв.м. и била определена, както следва: от главният
портал на поземлен имот с идентификатор 04501.101.1 по КККР на гр. Бобов дол на
северозапад по съществуващия асфалтов път с широчина 5 м., водещ до сграда с
идентификатор 04501.101.1.77, след това на запад по пътя с широчина 3 м., минаващ покрай
сградата откъм западната й страна и водещ до площадката за обслужване на входа откъм
северната страна на сградата и описаните площадка и вход.
Ищецът упражнявал непрекъснато владение, при евентуалност – държане, на вещно
право на преминаване върху тази част от имота до 10.10.2024 г., когато ответникът чрез
наетата от него охрана и с насилие му отнел владението.
На 10.10.2024 г. наетата от ответника и поставена на портала охрана спряла ищеца и
му заявила, че от следващия ден повече няма да има достъп до обекта. На следващия ден
охраната отказала да вдигне бариерата, за да може ищецът да премине и последвали
множество заплахи и закани. Първоначално охраната отказвала да допусне ищеца,
работниците, доставчиците, куриерите и контрагентите до обекта. След много настоявания
на няколко пъти бил допускан. Впоследствие на 17.01.2025 г. бариерата била заключена с
верига и с катинар и владението, преминаването и достъпът до обекта на ищеца окончателно
били преустановени. По този начин изцяло му било отнето владението върху реалната част
от имота с насилие, заключване на портала, заплахи и закани за съсипване на бизнеса му.
Заключването на портала било извършено, след като по искане на ищеца кметът на
община Бобов дол на 27.11.2024 г. издал заповед за достъп по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ, с
която било учредено право на преминаване през имота.
За да извършва търговската дейност, за която ползва описания самостоятелен обект,
ищецът и неговите служители, доставчици и клиенти следва системно да преминават през
ПИ № 04501.101.1, собственост на ответника.
В постъпилия отговор се твърди, че исковете не са предявени в шестмесечния
преклузивен срок. Ответникът е собственик на ПИ № 04501.101.1 и е организирал охраната
му, като включително към настоящия момент допуска ищеца и неговите транспортни
средства да преминават през имота. Преминаването на ищеца през имота на ответника не
представлява упражняване на владение или държане, а търпимо действие, което не се ползва
със защита по чл.75 и чл.76 ЗС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите
на ищеца и ответника, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно, че ищецът е собственик на самостоятелен
обект с идентификатор 04501.101.1.77.12, намиращ се в сграда с идентификатор
04501.101.1.77 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бобов дол, с адрес
на самостоятелния обект: град Бобов дол, ул. „Георги Д.”, ет.1, въз основа на влязло в сила
на 28.06.2018 г. постановление от 14.06.2018 г. на Окръжен съд — Кюстендил по т.д. №
3/2006 г., а ответникът е собственик на ПИ № 04501.101.1 въз основа на постановление от
11.10.2022 г. по т.д. № 3/2006 г. по описа на ОС – Кюстендил.
С протокол от 07.02.2019 г. Елин Топалов – синдик на „Мини Бобов дол“ ЕАД /в
несъстоятелност/, е въвел ищеца във владение на описания самостоятелен обект с
2
идентификатор 04501.101.1.77.12. Ищецът е представил и доказателства /разрешение за
строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация/ във връзка с твърдяното
осъществяване на производствена дейност в описания обект.
Страните са представили и други документи, неотносими към предмета на доказване,
поради което не следва да се обсъждат.
От показанията на свидетелите Ю. Д.а и В. Д. се установява, че след като през 2019 г.
ищецът бил въведен във владение на процесния самостоятелен обект, за да достига до него,
преминавал през портала, от който в западна посока започва прав асфалтиран път с ширина
5 метра, водещ към сградата на централното управление на „Мини Бобов дол“ /сграда с
идентификатор 04501.101.1.77/, а при посочената сграда завиващ покрай нея и достигащ до
входа на работилницата на ищеца, намиращ се от задната страна на сградата. След
10.10.2024 г. охраната на портала отказвала да пропуска превозните средства, обслужващи
дейността на ищеца, който бил принуден пеш да достига до работилницата и да пренася на
ръка материалите и готовата продукция. Впоследствие бариерата на портала била заключена
с верига и катинар, като и към момента е в това състояние.
Обстоятелството, че описаният маршрут е ползван от ищеца до есента на 2024 г., се
потвърждава и от показанията на свидетелите З. Л. и Н.К.. От техните показания се
установява, че възражението на ответника за липса на ограничаване на достъпа на ищеца до
процесния обект се основава на предоставена на ищеца възможност да преминава по
различен маршрут, по обиколен черен път, за състоянието на който двете групи свидетелски
показания са противоречиви.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното
от правна страна:
Исковете по чл. 75 и чл. 76 от ЗС са средство за защита на владението като
фактическо състояние. С иска по чл. 75 от ЗС се дава защита на владелец на недвижим имот
или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило
непрекъснато повече от 6 месеца, срещу всяко нарушение. С иска по чл. 76 от ЗС се дава
защита както на владението, така и на държането на движима или недвижима вещ, отнета
чрез насилие или по скрит начин.
Закона за собствеността не урежда правото на преминаване като самостоятелно
ограничено вещно право върху чужд имот. Други закони, действали във времето, обаче
предвиждат възможност за учредяване право на преминаване през чужд имот - Решение №
50115 от 24.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4830/2021 г., I г.о., ГК. В периода след влизане в
сила на Закона за собствеността /1951 г./ до изменението на чл.192 ЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./
действащото законодателство не е уреждало изрично възможност за учредяване или
придобиване на право на преминаване през чужд урегулиран имот.
След изменението в чл.192 ЗУТ, обн. в ДВ, бр. 65/2003 г., правото на преминаване
през чужд поземлен имот е сервитут, изрично уреден в действащото законодателство, като в
ал.1 от разпоредбата е уреден договорният сервитут, а в ал.2 – принудителният, който се
учредява със заповед на кмета на общината.
Видно от формулираното искане, в настоящото производство се търси защита на
ограничено вещно право на преминаване /сервитут/ - право на преминаване през ПИ №
04501.101.1 до самостоятелен обект № 04501.101.1.77.12. В предметния обхват на иска по
чл.76 ЗС, за разлика от чл.75 ЗС, не се включват вещни права върху чужда вещ, включително
сервитути. Поради това предявените като главни искове с правно основание чл.76 ЗС са
неоснователни и подлежат на отхвърляне, респ. – подлежи на разглеждане предявеният при
условия на евентуалност иск с правно основание чл.75 ЗС.
По този иск ищецът следва да установи факта на осъществяване на фактическа власт
с продължителност повече от шест месеца, покриваща се със съдържанието на право на
3
преминаване върху описаната част от ПИ № 04501.101.1 по КККР на гр. Бобов дол, и факта
на нарушението.
По делото безспорно се установи, че от 2019 г. до есента на 2024 г. ищецът
безпрепятствено е преминавал с ползваните от него превозни средства, необходими за
осъществяваната производствена дейност, през ПИ № 04501.101.1, придвижвайки се през
главния портал по прав асфалтиран път с ширина 5 метра, водещ към сградата на
централното управление на „Мини Бобов дол“ /сграда с идентификатор 04501.101.1.77/, а
при посочената сграда завиващ покрай нея и достигащ до входа на работилницата на ищеца,
намиращ се от задната страна на сградата. Предвид извършваната производствена дейност,
тези преминавания очевидно не са се отличавали с откъслечност и несистемност; не са се
основавали и на междуличностни /добросъседски/ отношения – за такива липсват твърдения
и е житейски недостоверно тяхното презюмиране, предвид придобиването на описания
самостоятелен обект от ищеца в производство по несъстоятелност на предишния собственик
на земята и сградите. Ответникът е придобил също в производството по несъстоятелност
правото на собственост върху поземления имот, но през 2022 г., след като вече в период от
около четири години ищецът е преминавал по описания от свидетелите маршрут.
Поради това е неоснователно възражението, че преминаването на ищеца през главния
портал до сградата на централното управление на „Мини Бобов дол“ ЕАД е израз на
търпими действия. Предвид извършваната от него производствена дейност, налагаща
непрекъснато преминаване по посочения маршрут през чужд имот, ищецът несъмнено е
упражнявал фактическото съдържание на правото на преминаване с личното отношение на
владелец – считайки го за свое. Дори да се приеме, че волята на новия собственик на
поземления имот е била да се противопостави на владението на ищеца върху правото на
преминаване, изтеклият от 2019 г. до 2022 г. срок е достатъчен, за да се търси защита по
чл.75 ЗС.
Под "нарушение" по смисъла на чл. 75 от ЗС следва да се разбира всяко действие, с
което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта или
се създават пречки за спокойното упражняване на тази фактическа власт, като например
системно преминаване през имота, изграждане на постройка в него, изграждане на
постройка в съседен имот, но на вътрешната регулационната линия между двата имота,
заграждането на част от имота по начин, който затруднява достъпа до него и др. - Решение
№ 45 от 3.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 242/2010 г., I г. о., ГК. В конкретния случай се
установи безспорно, че ответникът посредством действията на поставената от него охрана
на главния портал и извършеното впоследствие заключване на бариерата на главния портал
е изменил фактическото състояние – ограничил е фактически осъществяваното право на
преминаване, достъпа на ищеца с превозни средства до описания самостоятелен обект по
маршрута, по който е преминавал непрекъснато за период, по-дълъг от шест месеца - от 2019
г. до есента на 2024 г. Спазен е преклузивният шестмесечен срок за предявяване на иска,
предвид установеното, че владението е отнето на 10.10.2024 г., и представените
доказателства за датата на подаване на исковата молба – 10.04.2025 г. /нарушението е
продължило и впоследствие/.
Предметът на доказване в настоящото производство е ограничен до установяване на
факта на упражняване на фактическа власт от ищеца и на факта на нарушението от
ответника. Съдът по аргумент от чл.357 ГПК постановява решението си въз основа на
фактите, без да обсъжда правомерността на действията на страните, без да разглежда
възражения, основаващи се на техни субективни материални права.
Поради това извън предмета на доказване стоят и не следва да бъдат обсъждани
доводите във връзка с осигурен друг, алтернативен достъп на ищеца до работилницата му
/изцяло несъвпадащ с маршрута, по който е преминавал до есента на 2024 г./, респ. – във
връзка със състоянието, в което се намира пътят, по който да се осъществява алтернативния
4
достъп, във връзка с предприета от ответника промяна на предназначението на имота и др.
Предвид установяването на изискуемите от разпоредбата на чл.75 ЗС предпоставки,
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да
възстанови фактическото състояние /да възстанови владението на ищеца върху право на
преминаване в пълен обем/, да премахне веригата и катинара и да отключи бариерата на
главния портал на имота, да преустанови и да се въздържа от действия, които нарушават
фактическата власт на ищеца – владението на правото на преминаване върху част от ПИ №
04501.101.1 с площ от 1250 кв.м., разположена, както следва: от главния портал на ПИ №
04501.101.1 на северозапад по съществуващия асфалтов път с широчина 5 м., водещ до
сграда с идентификатор 04501.101.1.77, след това на запад по пътя с широчина З м.,
минаващ покрай сградата откъм западната й страна и водещ до площадката за обслужване
на входа откъм северната страна на сградата, описаната площадка и описания вход.
С оглед този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сторените от него разноски в производството за адвокатско
възнаграждение – 1500 лв. /неоснователно е направеното възражение за прекомерност,
предвид пазарната стойност на защитаваното вещно право – 9969, 75 лв. съгласно
приложеното към делото решение №1871/18.11.2025 г. по адм.д. №601/2024 г. по описа на
АС – Кюстендил/ и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 вр. с ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа/, държавна такса – 100 лв., на обща стойност 1600 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.76 ЗС, предявени от Р. Д. Ш., ЕГН **********, срещу
„МАГ“ ООД, ЕИК *********, за осъждане на ответника да върне на ищеца отнетата с
насилие фактическа власт – владение, при евентуалност – държане, на правото на
преминаване през част от ПИ № 04501.101.1 с площ от 1250 кв.м., разположена, както
следва: от главния портал на ПИ № 04501.101.1 на северозапад по съществуващия асфалтов
път с широчина 5 м., водещ до сграда с идентификатор 04501.101.1.77, след това на запад по
пътя с широчина З м., минаващ покрай сградата откъм западната й страна и водещ до
площадката за обслужване на входа откъм северната страна на сградата, описаната
площадка и описания вход.
ОСЪЖДА на основание чл.75 ЗС „МАГ“ ООД, ЕИК *********, да възстанови
владението на Р. Д. Ш., ЕГН **********, върху право на преминаване в пълен обем –
включително с превозни средства, като премахне веригата и катинара и отключи бариерата
на главния портал на ПИ № 04501.101.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Бобов дол, да преустанови и да се въздържа от действия, които нарушават фактическата
власт на ищеца – владението на правото на преминаване върху част от ПИ № 04501.101.1 с
площ от 1250 кв.м., разположена, както следва: от главния портал на ПИ № 04501.101.1 на
северозапад по съществуващия асфалтов път с широчина 5 м., водещ до сграда с
идентификатор 04501.101.1.77, след това на запад по пътя, минаващ покрай сградата откъм
западната й страна и водещ до площадката за обслужване на входа откъм северната страна
на сградата, описаната площадка и описания вход.
ДОПУСКА на основание чл.361 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта, с която ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на правото на
преминаване през описаната част от ПИ № 04501.101.1.
ОСЪЖДА „МАГ“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Р. Д. Ш., ЕГН **********,
5
направените разноски по делото на обща стойност 1600 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6