№
57
гр. Силистра, 29.05.2019 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора
Василева
Кремена
Краева
При
секретаря Мирена С., като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев
въззивно търговско дело № 78/2018 год. по описа на СОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК, образувано по въззивна жалба на Д.Г.И.с
ЕГН ********** ***, подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 22
от 31.01.2019г. постановено по гр.д. № 627/2018г. на РС – Силистра. С
атакуваното решение първоинстанционния съд е осъдил Д.Г.И.с ЕГН ********** ***,
да заплати на “Архитектурно студио В.Ц.” ЕООД с ЕИК203712122, със седалище в
гр. Силистра и адрес на управление: гр.
Силистра, ул. „Толстой“ № 2-А, ет. 2, представлявано от В.Ц.Ц., сумата от 11850
лв. /единадесет хиляди осемстотин и петдесет/ лева представляваща неизплатена
част от възнаграждение по договор за проектиране от 03.10.2016г., обезщетение
за забава върху тази сума за периода от 02.03.2017г. до 15.05.2018г. в размер
на 1448,34 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и тридесет и четири
стотинки/, както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 16.05.2018г., до окончателното ѝ плащане. Със
същото решение съдът е осъдил Д.Г.И.да заплати на “Архитектурно студио В.Ц.”
ЕООД с ЕИК203712122, направените по делото разноски съразмерно на разгледаната и
уважена част от исковете в размер на 531,93 лв. /петстотин тридесет и един лева
деветдесет и три стотинки/ за държавна такса, 716,73 лв. /седемстотин и
шестнадесет лева и седемдесет и три стотинки/ за адвокатски хонорар, 150 /сто и
петдесет/ лева за експертиза, както и разноски за обезпечение на иска в размер
на 262 /двеста шестдесет и два/ лева за държавни такси и е отхвърлил искането
за присъждане на разноски над така посочените суми. С решението
първоинстанционния съд е осъдил“Архитектурно студио В.Ц.” ЕООД с ЕИК203712122,
да заплати на Д.Г.И.с ЕГН ********** направените по делото разноски съразмерно
на оттеглената част от исковете в размер на 194,23 лв. /сто деветдесет и четири
лева и двадесет и три стотинки/ за адвокатски хонорар, заедно със законната
лихва върху тази сума от датата на влизане на решението в сила до окончателното
им плащане, като и искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
Въззивникът
– Д.Г.И.с ЕГН ********** ***, не е доволен от първоинстанционното решение
считайки, че същото е неправилно поради противоречие с материалния и
процесуалния закон, като в тази връзка желае същото да бъде отменено, а вместо
него въззивния съд да постанови друго, с което да отхвърли ищцовите претенции.
Излага аргументи в подкрепа на жалбата си. Претендира деловодни разноски .
Въззиваемия –“Архитектурно
студио В.Ц.” ЕООД с ЕИК203712122 и адрес на управление: гр. Силистра, ул.
„Толстой“ № 2-А, ет. 2, депозира писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата, като моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди
атакуваното с нея първоинстанционно решение.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната
жалба за неоснователна, по следните съображения:
За да обоснове жалбата си жалбоподателя
твърди неправилност на атакуваното първоинстанционно решение поради
противоречие с материалния и процесуалния закон. По - конкретно
въззивникът на първо място сочи несъответствие между ЕИК /единен
идентификационен код/ на ищеца - „Архитектурно студио В.Ц.” ЕООД
с ЕИК203712122, и
този посочен за код на изпълнителя в договора за проектиране от 03.10.2016г.
сключен между ЗС Д.Г.И.с ЕГН ********** и „Архитектурно
студио В.Ц.” ЕООД. В договора е посочено, че изпълнител е „Архитектурно
студио В.Ц.” ЕООД, с ЕИК *********. Въззивникът изрично твърди в жалбата, че е
подписал договора представляващ правопораждащ факт в процесното правоотношение,
но изпълнител по него е не дружеството ищец, а друго – физическо лице. С това
съображение се твърди липса на твърдяната от ищеца облигационна връзка между
страните по настоящото дело, което според въззивника води до неправилност на
обжалвания съдебен акт.
След
преглед на материалите по първоинстанционното производство ОС установи, че
коментираното възражение не е било наведено нито в отговора на исковата молба,
нито при приемане на окончателния доклад по дело в откритото съдебно заседание
на 24.10.2018г. Това въззивно възражение е направено след даване ход по
същество на делото едва в представената от ответника писмена защита. По тези
причини възражението не е изследвано и коментирано от първоинстанционния
съдебен състав, което препятства и разглеждането му от въззивния такъв.
Същността на инстанционния контрол представлява проверка на работата на
първостепенния съд по отношение на законосъобразност и правилност, по която
причина и предвид разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК, въззивният съдебен
състав няма как да се произнесе по непредявено – респективно неразгледано пред
районния съд ответниково възражение. В тази връзка ОС намира, че следва да
остави възражението на въззивника основано на несъответствие в ЕИК на
изпълнителя по процесния договор за проектиране и ищеца без разглеждане.
Второто
въззивно основание изтъкнато в подкрепа на жалбата е установеното още в
първоинстанционното производство обстоятелство, че финансовите взаимоотношения
между страните по делото възникнали във връзка с процесния договор за
проектиране сключен между страните на 03.10.2016г. не са намерили пълно отражение
в счетоводството на ищеца съобразно правилата на счетоводните стандарти. От
заключението на вещото лице изготвило назначената от районния съдия ССЕ, може
да се установи, че в счетоводството на ищеца са отразени само платените от
ответника суми – представляващи част от дължимата договорна цена, но не и
неплатените такива, които следвало да се отбележат, като дължими след
настъпване на определените с договора падежни дати. В тази връзка въззивникът
намира, че изводите на първоинстанционния съдебен състав по въпроса са
неправилни и несъответстват на закона и съдебната практика. Коментира се
доказателствената сила на записванията в търговските книги в спорове между
търговци по смисъла на чл. 55 от ТЗ, като се твърди, че щом неплатените
договорни вноски не са отразени в търговските книги на ищеца това е
доказателство за тяхната недължимост от ответника. От материалите по
първоинстанционното дело може да се установи, че коментираното обстоятелство е
установено от вещото лице по повод твърдяна от ответника привидност на
процесния договор за проектиране. Такава е била целта на допуснатата
експертиза. В мотивите, към решението си районният съдия е коментирал, че
неправилното счетоводно записване на задълженията и плащанията по договора не
води до порок на облигационното правоотношение възникнало на тази основа. ОС
споделя тази теза, като счита, че при наличие на писмен договор с установено
авторство на подписите положени от двете насрещни страни облигационната връзка
е възникнала и обвързала страните с правата и задълженията по договора
независимо от това, как са отразени те в счетоводствата им. Цитираната от
въззивника съдебна практика не противоречи на този извод на съда, напротив ако
приемем, че въззивника може да се позовава на неправилните счетоводни
записвания на ищеца, който не е отразил в счетоводството си липсата на плащане
от страна на ответника, то това обстоятелство не би повлияло на изискуемостта
на договорното задължение за плащане възникнало на основание сключения договор
и изпълнението на договора от страна на ищеца. По тези съображения ОС не
споделя и това ответниково въззивно основание.
Третият
изложен в жалбата аргумент се основава на установеното от вещото лице изготвило
назначената от първоинстанционния съд СГЕ, от която се установява, че всички
подписи положени от ответника на различни свързани с процесното правоотношение
документи са изпълнени с една и съща химикална паста. Въззивникът твърди, че
предвид занятието си – земеделски производител за него е неприсъщо да си носи
един и същ химикал или писалка, с който да е подписал коментираните книжа. В
жалбата липсва пояснение, като какъв извод се налага от това, и какво отношение
има това обстоятелство, към въззивното атакуване на първоинстанционното съдебно
решение. Аргумента е обсъден от първостепенния съд, който приел, че
коментираното обстоятелство не индицира и не доказва обстоятелството, че
ответника не е страна по процесния договор, и че не следва да плати цялата
договорна цена при изправно поведение от страна на ищеца, който изпълнил
възложената поръчка. ОС споделя и този извод на първостепенния съд и препраща към
него по реда на чл. 272 от ГПК.
Последно
в жалбата се коментират събраните по делото свидетелски показания, които според
жалбоподателя изцяло подкрепят твърдяната от него фактическа обстановка пак без
да се сочи, как следва това да повлияе на основателността на настоящата
въззивна жалба. ОС намира, че свидетелските показания събрани в хода на
първоинстанционното производство подкрепят изводите на районния съд относно
основателността на исковите претенции.
Съобразявайки изложеното съдът намира
въззивната жалба за неоснователна, което го мотивира да я отхвърли и да
потвърди атакуваното с нея първоинстанционно решение.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 22 от 31.01.2019г. постановено по гр.д. № 627/2018г. на РС –
Силистра.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1: 2: