РЕШЕНИЕ
№ 1161
гр. Пловдив, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно гражданско дело
№ 20255300501548 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Й. Д. Д., ЕГН ********** от гр.
*****, подадена чрез особения му представител адвокат В. В., против
Решение № 1671 от 10.04.2025 г., постановено по гр.д. № 8148/2023 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, VII гр.с., в частта, с която е признато за
установено в отношенията между страните, че Й. Д. Д., ЕГН **********
дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ***** сумата от 170,61 лева,
представляваща незаплатени абонаментни такси по Договор за мобилни
услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер ***** и Договор за мобилни
услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер *****, и сумата от 333,03 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
02.02.2021 г., по силата на който е предоставено устройство Tablet Lenovo
Yoga Smart Tab 10.1 4G, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 16.02.2023 г., до
окончателното изплащане на сумите.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Поддържа се, че по делото не са представени
доказателства кога са прекратени процесните договори за мобилни услуги,
което би дало възможност на оператора да претендира заплащане на цялата
остатъчна стойност на лизинговата вещ. Релевират се доводи, че операторът
1
едностранно е преустановил услугата за потребителя, в който смисъл са и
изводите на вещото лице, и като претендира заплащане на абонаментните
такси прави опит да се обогати неоснователно за сметка на абоната. Иска се
отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на съдебен акт, с
който исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Не се сочат
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Йеттел България” ЕАД чрез пълномощника адвокат
В. Г., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Поддържа се,
че при неизпълнение на задълженията на потребителя в правомощията на
оператора е да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати
едностранно договора с потребителя. Твърди, че операторът е изправна страна
по процесните договори, тъй като е предоставил на потребителя мобилните
услуги и мобилното устройство, чиято цена претендира, сроковете за плащане
са изтекли и липсват доказателства за извършени плащания. По отношение на
абонаментните такси сочи, че същите се дължат предварително от
потребителя срещу предоставяне на достъп до услугите, а от волята на
потребителя зависи дали ще се възползва от този достъп и ще използва
услугите на мобилния оператор или не. Иска се потвърждаване на решението
в обжалваната част и присъждане на разноските съгласно инкорпориран в
отговора списък по чл. 80 от ГПК. Не се сочат доказателства. Представя се
договор за правна защита и съдействие и доказателства за регистрация на
пълномощника по ЗДДС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда
от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване акт, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на
тази проверка настоящият състав намира предявените искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК за процесуално допустими, поради
което и дължи произнасяне по същество на спора.
Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
Й. Д. Д., че последният дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата
от 170,61 лева, представляваща незаплатени абонаментни такси по Договор за
мобилни услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер *****, и Договор за
мобилни услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер *****; 333,03 лева –
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 02.02.2021 г., по силата
на който е предоставено устройство Tablet Lenovo Yoga Smart Tab 10.1 4G, и
сумата в размер на 260,91 лева – неустойки, от които сумата в размер на 59,73
лева – неустойка, представляваща три месечни абонаментни такси по Договор
за мобилни услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер *****, 171,21 лева –
неустойка, представляваща от стандартната цена на закупено устройство по
Договор за лизинг от 02.02.2021 г., и 29,97 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент по Договор за мобилни услуги от
2
02.02.2021 г. с предпочетен номер *****, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
16.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1109/17.02.2023 г. по ч. гр. д. № 2370/2023 г. на Районен съд Пловдив. С
постановеното по делото решение районният съд е уважил исковите
претенции за незаплатени абонаментни такси по договорите за мобилни
услуги от 02.02.2021 г. в размер на 170,61 лева и за незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг 02.02.2021 г. в размер на 333,03 лева и е
отхвърлил претенцията за заплащане на неустойка в размер на 260,91 лева.
Предмет на въззивното производство е решението на
първоинстанционния съд в частта, с която исковите претенции са уважени.
По исковете по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД:
По делото е представен договор за мобилни услуги, сключен на
02.02.2021 г., между "Теленор България" ЕАД, с актуално наименование
"Йеттел България" ЕАД и Й. Д. Д.. Видно от договора страните са се
споразумели мобилният оператор да предоставя мобилни услуги по
абонаментен план към мобилен номер ***** с мобилен интернет. Клиентът се
е задължил да заплаща месечна такса от 20,99 лв. лева. Постигнато е съгласие
фактури да бъдат издавани на всяко 5-то число от месеца. Договорът е
сключен със срок на действие 24 месеца. В договора е посочено, че мобилните
услуги ще се използват чрез мобилен апарат таблет Lenovo Yoga Smart Tab и
СИМ – карта № 89359050000727465299.
Представен е и договор за мобилни услуги, подписан на 02.02.2021 г. от
Й. Д. Д. и представител на "Теленор България" ЕАД, с актуално наименование
"Йеттел България" ЕАД. Видно от договора страните са се споразумели
мобилният оператор да предоставя мобилни услуги с абонаментен план към
мобилен номер *****. Клиентът се е задължил да заплаща месечна такса от
11, 99 лева. Уговорено е фактури да бъдат издавани на всяко 5-то число от
месеца. Договорът е сключен със срок на действие 24 месеца. Представени са
Общи условия към договорите, които са били предоставени на ответника,
видно от подписана от същия декларация – съгласие с дата 02.02.2021 г.
От приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно
техническа експертиза се установява, че за периодите 05.04.2021 г. -
04.05.2021 г. и 05.05.2021 г. – 04.06.2021 г. са предоставени и потребени
телекомуникационни услуги за номер ***** и за номер *****; за периода
05.06.2021 г. – 04.07.2021 г. за номер ***** са предоставени и потребени
телекомуникационни услуги, а за номер ***** са предоставени и не са
потребени такива; за периода 05.07.2021 г. – 04.08.2021 г. за двата мобилни
номера са предоставени, но не са потребени телекомуникационни услуги. Не
са предоставени и не са потребени телекомуникационни услуги за номера
***** и ***** за периода 05.08.2021 г. – 04.09.2021 г.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
По делото безспорно се установява, че между страните са възникнали
облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г.
за предпочетен номер ***** и договор за мобилни услуги от 02.02.2021 г. за
предпочетен номер *****.
3
От заключението на вещото лице се установява, че за отчетния период
05.04.2021 г. – 04.08.2021 г. са предоставяни телекомуникационни услуги.
Следователно мобилният оператор е изпълнил задължението си да осигури
достъп до мобилната си мрежа, предоставял е мобилни услуги през исковия
период, поради което за потребителя е възникнало насрещното задължение да
заплаща месечната такса по уговорените абонаментни планове.
Обстоятелството, че за част от процесния период ответникът не е потребявал
предоставената услуга, не го освобождава от задълженията му по сключените
договори. Потребителят е имал възможност да ползва всички услуги, които са
били включени в абонаментния му план. Дали същият е използвал тези
услуги, е ирелевантно за дължимостта на месечната абонаментна цена.
Същата се дължи за това, че мобилният оператор е осигурил достъп на
потребителя до мобилната си мрежа, поради което потребителят може във
всеки един момент, ако желае, да използва услугите, включени в месечния
абонаментен план. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил
задължението си да заплати начислените уговорени абонаментни такси и цена
на потребените услуги. Неоснователно е възражението на въззивника, че се
претендират суми за период, в който не е имало потребление и не е
предоставена услуга. Според заключението на вещото лице мобилни услуги
не са предоставени и не са потребени за периода от 05.08.2021 г. до 04.09.2021
г., който период не е предмет на исковата претенция, видно от подадените от
ищеца уточнителни молби с вх. № 62820/06.07.2023 г. и вх. №
89493/05.10.2023 г.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че районният съд
правилно е уважил исковете за установяване съществуването на задължения
на Й. Д. Д. за доставени мобилни услуги за мобилни номера ***** и ***** за
периода 05.04.2021 г. – 04.08.2021 г.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 342 ТЗ:
По делото е представен договор за лизинг от 02.02.2021 г., сключен
между Й. Д. Д. и "Теленор България" ЕАД, и Общи условия към него,
подписани от ответника, по силата на който страните са се споразумели на Й.
Д. Д. да бъде предоставен мобилен апарат таблет Lenovo Yoga Smart Tab 10.1
4G с телефонен номер *****. Уговорено е лизингополучателят да заплати
обща лизингова цена в размер на 470,16 лева, при стандартна цена 739,90
лева, платима от потребителя на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които
на стойност от 19,59 лева. Съгласно чл. 2 договорът за лизинг се сключва за 23
месеца и влиза в сила от датата на подписването му. В чл. 4 от договора за
лизинг е изрично удостоверено, че лизингополучателят е получил мобилното
устройство, предмет на договора, в състояние, годно за употреба,
функциониращо в съответствие с техническите характеристики и
окомплектовано с цялата документация. Следователно лизингодателят е
изпълнил задължението си и е предоставил за ползване лизинговата вещ по
договора от 02.02.2021 г.
Установителният иск по чл. 422 ГПК се счита предявен в съда от датата
на заявлението по чл. 410 ГПК, което в настоящия случай е подадено на
16.02.2023 г. Кредиторът "Йеттел България" ЕАД, е предявил исковите си
претенции след настъпването на падежите за последната вноска по договора за
лизинг. Дори да се приеме, че ищецът не е доказал прекратяване на договора
за мобилни услуги и настъпилата предсрочна изискуемост на задължението
по договора за лизинг, към датата на исковата молба е настъпила редовна
4
изискуемост на претендираните лизингови вноски, за заплащането на които от
ответника не са представени доказателства. Предвид това обжалваното
решение на Пловдивския районен съд следва да бъде потвърдено и в частта, с
която е уважена исковата претенция за незаплатените лизингови вноски по
договора за лизинг на мобилно устройство таблет Lenovo Yoga Smart Tab 10.1
4G.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият "Йеттел
България" ЕАД, който чрез адвокат В. Г. е депозирал отговор на въззивната
жалба с инкорпориран в него списък на разноските по чл. 80 ГПК и е поискал
присъждането им. Същият е претендирал адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лева, както и внесен депозит за особен представител в размер на 400
лева. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
удостоверено, че договореното възнаграждение е платено в брой от
въззиваемия. Представени са също така доказателства за регистрация на
пълномощника по ЗДДС и за внесен по сметка на Окръжен съд - Пловдив
депозит за особения представител на въззивника.
С оглед неоснователността на въззивната жалба и липсата на
възражения от страна на жалбоподателя, на въззиваемия "Йеттел България"
ЕАД следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 880
лева, от които 480 лева с включен ДДС – заплатено адвокатско
възнаграждение и 400 лева – внесен депозит за особен представител.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК особеният представител на
жалбоподателя Й. Д. е бил освободен от внасянето на държавна такса при
депозиране на въззивната жалба. Следователно държавната такса следва да
бъде събрана с решението по делото. Поради обстоятелството, че въззивната
жалба е изцяло неоснователна, Й. Д. Д., който не е освободен от такси и
разноски в производството, следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Окръжен съд -
Пловдив сумата от 75 лева, представляваща дължима държавна такса за
въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1671 от 10.04.2025 г., постановено по гр.д.
№ 8148/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр.с., в частта, с която
е признато за установено в отношенията между страните, че Й. Д. Д., ЕГН
********** дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ***** сумата от 170,61
лева, представляваща незаплатени абонаментни такси по Договор за мобилни
услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер ***** и Договор за мобилни
услуги от 02.02.2021 г. с предпочетен номер *****, и сумата от 333,03 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
02.02.2021 г., по силата на който е предоставено устройство Tablet Lenovo
Yoga Smart Tab 10.1 4G, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 16.02.2023 г., до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Й. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 273, вр. с чл. 78,
5
ал.3 ГПК да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ***** сумата от 880
лева, представляващи разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Й. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 77
ГПК в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Окръжен съд –
Пловдив сумата от 75 лева, представляваща дължима, но незаплатена
държавна такса за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6