РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на първи октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдия Любомира Кръстева адм. дело №206 по описа за
Производство по чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 от АПК.
Производството е образувано въз
основа на жалба с вх.№ 2116/23.06.2021 г. подадена от „Аксиома“ ЕООД гр.Ловеч,
обл. Ловеч, ул. Търговска №79, вх.А, ет.3, ап.11, ЕИК *********, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 11091/25.05.2021 г.
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция
„Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на
търговски обект магазин“, находящ се в гр. Ловеч, ул.Търговска № 55,
стопанисван от търговеца, и „забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни“, разпоредено е запечатването да се извърши при
задължително присъствие на представител на търговеца, и е указано да се
отстранят наличните стоки от обекта.
Жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв.М., депозирани са и писмени бележки по
съществото на спора. Претендира се възстановяване на сторените разноски.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт И.. Изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Съгласно чл. 25, ал.1,
т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 от Наредбата - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;
Правното основание за налагане на принудителната
административна мярка е чл. 186, ал. 1, т.
1 б. "а" ЗДДС. Административният орган действа служебно в
тази хипотеза и при обвързана компетентност.
В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т.
1 б. "а" ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на
органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ „запечатване
на обект“, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за
продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда
за издаване на документ са относими задълженията по чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г.на МФ.
По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1
се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в
тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушения.
В хода на съдебното
производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ №11091/25.05.2021 г., Протокол
от извършена проверка в обект /ПИП/
серия АА №0448585 /лист 12/, Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката /лист 15/, разпечатки на дневен отчет и отчет на
фискална памет /листа 13-14, 17/, и Заповед
№ ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. /лист 20/ на Изпълнителен директор на НАП и др.
С оспорената заповед
ответникът е приложил спрямо „Аксиома“ ЕООД гр.Ловеч, обл. Ловеч, ул. Търговска
№79, вх.А, ет.3, ап.11, ЕИК *********, принудителна административна мярка „запечатване
на търговски обект магазин“, находящ се в гр. Ловеч, ул.Търговска № 55,
стопанисван от търговеца, и „забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет дни), тъй
като на дата 30.04.2021 г., при извършена оперативна проверка от инспектор по
приходите са закупени ягоди на стойност 4,90 лв., платени в брой от Р.А. – ст. инспектор
приходи, на Р. И., която се е намирала в обекта, като за покупката не е издадена
фискална касова бележка от инсталираното и работещо фискално устройство в
обекта. Установените обстоятелства са описани подробно в ПИП.
При проверката е
присъствало и лице, работещо по трудов договор В.М.П.. За лицето Р. И. не са
представени доказателства с административната преписка в какво качество е била
в търговския обект. В ПИП е вписано, че при проверката в обекта са установени
едно лице без трудов договор (очевидно Р. И.) и едно лице В.П., което се е появило по време на проверката и е
декларирало, че е по трудов договор. В преписката е представена само една
декларация по В.М.П. продавач – консултант.
Съставени са два
описа на паричните средства в касата – единият е към 13,27 ч. на 30.04.2021 г.,
съставен от Р. И., с посочени 715,40 лв.в брой (лист 15), при въведени 779,89
лв. във ФУ , или налични с 64,49
лв. по-малко от въведените във ФУ пари. Вторият опис е съставен към 14,10 ч. на
същата дата, съставен от В.П., с посочени 866,35 лв. в брой, при въведени във
ФУ 834,19 лв., или налични с 32,16 лв. повече от въведените във ФУ.
Въз основа на така
събраните данни, административният орган е приел, че търговецът е нарушил
задълженията по чл. 25, ал.1, въввр. с ал. 3 във вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което е налице
хипотезата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, на основание на която норма
e била приложена преустановителната и превантивна принудителна административна
мярка – запечатване на търговския обект и забрана за достъп за срок от 14 дни.
Във връзка с проверка
относно компетентността на административния орган, наложил обжалваната
принудителна мярка, съдът установява, че ПАМ законосъобразно, в съответствие с
разпоредбата на чл. 186, ал. 3,
пр. второ ЗДДС, е наложена със заповед, издадена от Началник отдел
"Оперативни дейности" - Търново. В тази връзка е и представената по
делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния Директор на НАП.
Налице са мотиви в
заповедта, като освен това административният орган изрично се е позовал на
съставения ПИП.
Установени са
следните факти, посочени в оспорения административен акт като предпоставки за
налагане на принудителната административна мярка:
Съгласно чл. 25, ал.
1 във вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в редакцията,
действала към датата на установяване на нарушението, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, за всяка продажба. Предвидени са изключения от това задължение, но
настоящия случай не попада в нито една от изброените хипотези.
На 30.04.2021 г. към в
търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, лицето Р. И., за която не е
доказано, че е била в трудови или други правоотношения с дружеството, вероятно е
извършило продажба на стоки на стойност 4,90 лв. на служител на ТД на НАП, и е приела
плащане, за което не е издаден фискален касов бон от монтирано и въведено в
обекта ФУ. Разпечатан е ДФО към 13,27 ч.
и е направен опис на паричните средства в касата. Установена е разлика от 64.49
лв. в повече въведени във ФУ суми от наличните в касата.
По време на проверката
в обекта се е явило лицето В.П., която е декларирала, че работи по трудов
договор в обекта. Отново е направен опис
на паричните средства в касата и е разпечатан ДФО, но към 14,10 ч., когато е
установено фактическо наличие на 866,35 лв. при въведени във ФУ 834,19 лв.,
т.е. със 32,16 лв. в повече фактическа наличност.
Административният
орган е приел, че с това действие е извършено нарушение на задължението по чл.
25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр.с чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС.
Принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС. Изложени са материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ - при извършена контролна покупка заплатена в
брой, не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство.
Съдът счита, че е
налице незаконосъобразност на наложената ПАМ.
На първо място
продажбата е извършена от лице без трудови правоотношения с дружеството и без свързаност
съгласно §1, т. 34 от ДР на ЗДДС във вр. с §1, т. 3 от ДР на ДОПК. Плащането е
извършено на лице, за което не е доказано, че работи за търговеца и същото няма
представителна власт по отношение на проверяваното дружество, поради което действията
на това лице не следва да бъдат вменени в отговорност на дружеството
жалбоподател.
Освен това към
момента на тази продажба установената касова наличност е била по-малка от
стойността на отразените във ФУ продажби, видно от данните по ПИП и приложените
ДФО и опис от 13,27 ч. Няма безспорни доказателства, които да сочат на
единствен извод, че към този момент са извършвани продажби от служители по
трудов договор или свързани лица с търговеца, без да се издават касови бележки
за тях. Разликата в повече във ФУ може да се дължи на неотразени служебно
изведени суми от касата. А разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС не включва такава хипотеза.
Мотивите на заповедта
също не кореспондират с отразената в ПИП фактическа обстановка. Органът е приел
за установени фактите, които са отразени в опис и ДФО, съставени не при първата
проверка на касовата наличност, осъществена непосредствено след продажбата, а
едва след явяване на лицето В.П., която всъщност е работник в обекта на
търговеца, и повече от 40 минути след началото на проверката и първите
съставени опис, ДФО и КЛЕН, и след осъществяване на други продажби. В мотивите
на заповедта изобщо не са обсъдени обстоятелствата, установени в началото на
проверката и отразени в ПИП, опис изготвен от Р. И., ДФО от 13,27 ч. и КЛЕН от
13,37 ч.
Освен това при издаване
на административния акт е нарушен общият принцип за съразмерност, прокламиран с
нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК. В заповедта липсват убедителни мотиви, които да
обосновават продължителността на определения от органа срок на принудителната
мярка в рамките на 14 дни. Законодателят е предоставил оперативна
самостоятелност на органа да определи този срок в рамките до 30 дни, но
упражняването на тази оперативна самостоятелност следва да бъде осъществено при
строго спазване на общия принцип за съразмерност и при излагане на мотиви,
каквито настоящият състав не намира да „популярността“
на търговския обект (неизвестно как установена от органа) и „потенциалната възможност за реализиране на
големи обороти“. Предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с
цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни
нарушения от същия вид.
Продължителността на
мярката следва да се съобразена с необходимия период от време за прекратяване
на нарушението и за привеждане на дейността на търговеца в съответствие с
нормативните изисквания. Това произтича от същността на принудителната мярка –
да се преустанови и/или предотврати нарушението, а не да се накаже нарушителя.
В случая няма
никакви мотиви как продължителността на срока на ПАМ 14 дни е достатъчен за
постигане целите на мярката, без да се засягат прекомерно, над необходимия
обем, правата и интересите на търговеца.
Съдът намира, че дори
и да се приеме, че процесната продажба е извършена от името на дружеството
жалбоподател, предвид факта, че веднага след контролната покупка в 13,13 ч.
очевидно вече са издавани касови бележки за продажбите (в 13,17 ч., 13,20 ч.,
13,27 ч. и в 13,34 ч., лист 13-14) и нарушението е прекратено, стака
определеиня срок на ПАМ административният акт засяга правата и интересите на
жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта на ПАМ.
Последното също предопределя материалната незаконосъобразност на издадения акт
и представлява още основание за неговата отмяна.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира оспорената заповед за издадена в нарушение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона, и като такава следва да
бъде отменена. В този смисъл са и Решение № 2637 от 19.02.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 9170/2019 г. и Решение № 1108 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. №
8169/2020 г.
Следва да се отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна.
При този изход от делото се явява основателна
претенцията на жалбоподателя за възстановяване на сторените деловодни разноски
на стойност 550 лв.
На основание чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС във вр. чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
11091/25.05.2021 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал.1 от Закон за
данък върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект магазин“, находящ се в гр. Ловеч, ул.Търговска
№ 55, стопанисван от търговеца „Аксиома“ ЕООД гр.Ловеч, обл. Ловеч, ул.
Търговска №79, вх.А, ет.3, ап.11, ЕИК *********, и „забрана за достъп до него
за срок от 14 (четиринадесет) дни“, разпоредено е запечатването да се извърши
при задължително присъствие на представител на търговеца, и е указано да се
отстранят наличните стоки от обекта.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите гр.София да заплати на „Аксиома“ ЕООД, гр. Ловеч, обл.
Ловеч, ул. Търговска №79, вх.А, ет.3, ап.11, ЕИК *********, сумата от 550 лв.
/петстотин и петдесет лв./, представляващи сторени деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез Административен съд Ловеч
пред Върховен административен съд на Република България.
Препис от решението да се връчи на страните.
Административен
съдия: