Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-175 07.08.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На тридесети юни две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1982 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивни жалби от В.Д.Г. ЕГН ********** от гр.
А., ул. „П. Я.“ № * и Е.Х.М. ЕГН **********
и Х.К.М. ЕГН **********, двамата от с. П., община А., против Решение № 190 от
20.09.2019 г., постановено по гр. дело № 712/2017 г. по описа на Районен съд -
Айтос, с което съдът е развалил на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД сключения между В.Г.
и Е.Х.М. Договор за покупко-продажба и задължение за издръжка със запазено
право на ползване на дворно място с площ от 378 кв.м., находящо в гр. Айтос,
ул. „Паскал Янакиев“ № 6, ведно с построените в него сгради: МЖС, състояща се
от жилищен етаж със застроена площ от 104 кв.м. и полусутеренен етаж със
застроена площ от 104 кв.м. и полумасивна сграда – гараж със застроена площ от
17 кв.м., построен в северозападния ъгъл на поземления имот, както и всички подобрения
и приращения в имота, съставляващи част от ПИ с планоснимачен № 34, в кв.123 по
плана на града, с площ на целия поземлен имот от 411 кв.м., за който имот със
Заповед № РД -14-02-123/10.02.1986 г. е отреден УПИ –VІ-34 в кв.123 по
подробния устройствен план на гр. Айтос /неприложен/ с площ на УПИ от 402
кв.м., от които неуредени регулационни сметки за 24 кв. м. – предаваеми, при
посочените граници на имота, обективирана в нотариален акт № ***, том *, рег.№****,
нот.дело №***/20.07.**** г. на нотариус Ж. Димитрова.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразяват и двете страни, като въззивницата В.Г. обжалва решението в частта, с
която е отхвърлен иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД, като моли съда да удовлетвори тази
претенция. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от Е.Х.М. и Х. К.М., с който намират постановения
първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен и молят съда да бъде
оставена без уважение жалбата. Излагат
съображения.
С въззивна жалба от Е.М. и Х. М. се обжалва
решението в частта, с която е развален сключения между страните Договор за
покупко-продажба и задължение за издръжка със запазено право на ползване,
обективиран в нот.акт № ***, нот.дело № *** от 20.07.**** г. на нотариус Ж. Димитрова.
Страните считат решението за порочно, като законът е приложен неправилно,
поради което молят за отмяна на решението и отхвърляне на претенцията. Излагат
съображения.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от В.Г., с
който намира решението в обжалваната му част за правилно и законосъобразно.
Моли съда въззивната жалба на Е. и Х. М. да бъде оставена без уважение. Излага
съображения.
С решение №244/13.11.2019 г. по гр.дело №712/2017 г.
Районен съд – Айтос е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решение № 190/20.09.2018 г., като е отхвърлил предявения от В.Г.
против Е.М. и Х.М. иск с правно основание чл.26, ал.1 предложение първо от ЗЗД
за прогласяване на нищожността на сделката, обективирана в нот.акт №***, том *,
нот.дело №***/20.07.**** г. на нотариус Ж. Димитрова поради противоречие със
закона, като е добавил в съществуващия в решението диспозитив, с който е
развален договора на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, номера на нотариалния акт, по
който е изслушана сделката.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК, от легитимирани лица и са процесуално допустими.
Производството пред АРС е разгледано по реда на
чл.87 ал.3 от ЗЗД и чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е
установено по делото, че въззивницата В.Г. от гр. А. е притежавала по
наследство недвижим имот, представляващ дворно място с площ 378 кв.м. ведно с
построените в него масивна жилищна сграда състояща се от жилищен етаж с площ от
104 кв.м. и маза със застроена площ от 104 кв.м., като жилищната сграда се
състои от 5 стаи в мазето и 5 стаи с баня и тоалетна в жилищния етаж, с два
самостоятелни входа – югоизточен и северозападен, тоалетна и полумасивна сграда
– гараж със застроена площ от 17 кв.м., построен в северозападния ъгъл на
поземления имот, като имотът съставлява част от ПИ с планоснимачен № 34 в
кв.123 по плана на гр. Айтос, целият поземлен имот с площ от 411 кв.м.
Безспорно е също така, че с нот.акт №***, том *, рег.№****, нот.дело №***/20.07.****
г. на нотариус Жулиета Димитрова, въззивницата В.Г. е прехвърлила на Е.Х.М.
процесното дворно място, като в замяна последният е заплатил на въззивницата
сумата от 10 000 лева и се е задължил да й заплаща доживотна издръжка в
размер на 100 лева месечно. При изслушване на нотариалния акт, видно от
показанията на нотариус Жулиета Димитрова – разпитана като свидетел по делото,
между страните е възникнал спор относно платената сума и тъй като за имота е
следвало да се платят данъци и такси, получената от въззивницата сума е в по-малък размер от
посочената в нотариалния акт сума от 10 000 лева.
В последствие,
на 08.08.2017 г. е постигнато споразумение между страните досежно процесния
имот, съгласно което получената от ищцата сума е в размер на 25000 лева.
Пред първата
съдебна инстанция са изслушани свидетели, приети са съдебно-техническа и
съдебно-графологична експертизи. От приетата от съда съдебно-техническа
експертиза се установява, че средната пазарна цена на имота, предмет на
прехвърлителната сделка, е 60250 лева.
От допуснатата
съдебно-графологична експертиза извършена от вещото лице Христо Дрянков, се
установява, че двата подписа положени от името на В.Г. в допълнителното
споразумение от 08.08.2017 г. са изпълнени от въззивницата Г., както и ръкописният
текст с трите имена на страната – В.Д.Г. е изпълнено от В.Г..
Пред настоящата инстанция са подадени две въззивни
жалби. Първата - от въззивницата В.Г. против решението в частта, с която
претенцията за прогласяване нищожност на основание чл.26 ал.1 предл.първо от ЗЗД на сделката обективирана в нотариален акт №***, том *, рег.№****, нот.дело
№***/20.07.**** г. на нотариус Жулиета Димитрова е отхвърлена. Втората въззивна
жалба от Е.Х.М. ЕГН ********** и Х. К.М. ЕГН **********, двамата от с. П.,
община А., срещу решението на първата инстанция, с което съдът е развалил на
основание чл.87 ал.3 от ЗЗД сключения между В.Г. и Е.Х.М. Договор за
покупко-продажба и задължение за издръжка със запазено право на ползване.
При постановяване на решението си
първоинстанционният съд е счел, че не са налице условията по чл.26 ал.1
предл.първо от ЗЗД за прогласяване на сделката обективирана в нотариалния акт
за нищожна. Според разпоредбата на чл.26 от ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват
добрите нрави. Настоящата съдебна инстанция не установява нищожност на сделката
поради противоречието й със закона. Няма спор, че нотариалният акт от 20.07.20**г.
е посочен като „нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и
задължение за издръжка, със запазено право на ползване“ и не съдържа белезите
на договор за покупко-продажба. От друга страна, същият не може да бъде
оприличен на договор за издръжка и гледане, а де факто представлява продажба на
недвижим имот и договор за пожизнена рента. Регламентацията в чл.9 от ЗЗД за
свобода на договаряне между страните дава възможност за сключване и на други
ненаименовани договори, освен изрично изброените в ЗЗД, поради което не са
налице основанията на чл.26 ал.1 предл.първо от ЗЗД за прогласяване на нищожност
на сключената между страните сделка. В този смисъл, съдът намира подадената от В.Г.
въззивна жалба за неоснователна и в тази част атакуваното решение като правилно
и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По отношение на подадената от Е.М. и Х. М. въззивна
жалба, съдът намира следното: За да развали на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД
сключената между страните сделка, обективирана в нотариален акт № ***, том *,
рег.№****, нот.дело №***/20.07.**** г. на нотариус Ж. Димитрова, съдът е счел,
че уговорената в договора месечна издръжка от 100 лева не е била заплащана в
периода месец юни 2018 г. , месец септември 2018 г., както и за месец август
2019 г. Съдът се е позовал на платежни нареждания и копия от банковата сметка
на въззивника М. и констатирайки неплащането е счел, че е налице неизпълнение
на договора, поради което го е развалил. Настоящата съдебна инстанция не
споделя този извод на първоинстанционния съд. Действително първоинстанционният съд
е установил, че за посочения период не са платени 500 лева, поради което е
налице неизпълнение, водещо до уважаване на конститутивния иск. Тази сума,
макар и дължима с оглед сключения между страните договор, на практика се явява
несъществена с оглед дължимото изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.87 ал.1
и ал. 4 и чл.206 от ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, след като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането му ще смята договора развален. По делото е
установено, че В. Г. е получила първоначално сумата от 10000 лева, а съгласно в
последствие договореното между страните – споразумение от 08.08.2017 г., сумата
от още 25000 лева /договорът има характер на разписка между страните/, което
предполага последната да е получила сумата от около 35000 лева, при което
неизпълнение в размер на 500 лева се счита за незначително по смисъла на чл.87
ал.4 от ЗЗД.
Това налага отмяна на първоинстанционния съдебен акт
в частта, с която договорът между страните е развален, ведно с присъдените
разноски и отхвърляне на претенцията по чл.87 ал.3 от ГПК. Следва да се присъдят направените по делото разноски.
По изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
Решение № 190 от 20.09.2019 г., постановено по гр. дело № 712/2017 г. по описа
на Районен съд – Айтос в частта, с която на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД е
развален сключения между страните договор, обективиран в нотариален акт №***,
том *, рег.№****, нот.дело №***/20.07.**** г. на нотариус Жулиета Димитрова,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.Г., ЕГН **********, от
гр. А., ул. „П. Я.“ № *, против Е.Х.М. ЕГН ********** и Х. К.М. ЕГН **********,
двамата от с. П., община А., иск на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на
сключения между В.Г. и Е.Х.М. Договор за покупко-продажба и задължение за
издръжка със запазено право на ползване на дворно място с площ от 378 кв.м.,
находящо в гр. Айтос, ул. „Паскал Янакиев“ № 6, ведно с построените в него
сгради: масивна жилищна сграда, състояща се от жилищен етаж със застроена площ
от 104 кв.м. и полусутеренен етаж със застроена площ от 104 кв.м. и полумасивна
сграда – гараж със застроена площ от 17 кв.м., построен в северозападния ъгъл
на поземления имот, както и всички подобрения и приращения в имота,
съставляващи част от ПИ с планоснимачен № 34, в кв.123 по плана на града, с
площ на целия поземлен имот от 411 кв.м., за който имот със Заповед №
РД-14-02-123/10.02.1986 г. е отреден УПИ –VІ-34 в кв.123 по подробния
устройствен план на гр. Айтос /неприложен/ с площ на УПИ от 402 кв.м., от които
неуредени регулационни сметки за 24 кв. м. – предаваеми, при посочените граници:
изток – УПИ V-32, запад – УПИ – VІІ-35 и УПИ –VІІІ-212, север – УПИ ІХ -33 и юг
– ул. „Паскал Янакиев“, обективирана в нотариален акт № ***, том *, рег.№****,
нот.дело №***/20.07.**** г. на нотариус Жулиета Димитрова.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА
В.Д.Г. ЕГН ********** от гр. А., ул. „П. Я.“ № *, да заплати на Е.Х.М. ЕГН **********
и Х. К.М. ЕГН **********, двамата от с. П., община А., обща сума в размер на
2250 лева, от които 1700 лева – направени разноски пред първата съдебна
инстанция и 550 лева – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.