Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 160 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
474561 от 21.08.2018 г., постановено по
гр. д. № 44445/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 143 състав, са отхвърлени предявените от Ю.А.Д.-И.,
ЕГН **********, адрес: ***, И.М.Б., ЕГН **********,
адрес: ***, А.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** и Б.М.Б., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу М.Б.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, Р.С.Р., ЕГН **********, адрес: *** и С. Б.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, действащ чрез законния му представител – майка му Д.А.Ч., искове
с правна
квалификация - чл. 31 от ЗС, с които се иска съдът да осъди всеки
един от ответниците да заплати на
всеки един от ищците
съобразно притежаваните от тях идеални части сумата в общ
размер на 9000 лв. – обезщетение за това, че ползват лично и са лишили ищците
от ползване на съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с.
Негован, построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ
90,62 кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения,
за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 4.7.2017 г. до заплащането ѝ, като са отхвърлени и исковете, с които
се иска всеки един от ответниците да бъде осъдени да заплатят на всеки
един от ищците съобразно притежаваните от тях идеални части сумата в общ
размер на 5925.02 лв. – обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от
ищеца за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., формирани като разлика между
пазарния наем на имота – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован,
построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62
кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, който
би получил ако беше ремонтиран и този който му се дължи в настоящото състояние,
ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането ѝ. С
решението са осъдени основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците Ю.А.Д. – И., И.М.Б.,
А.М.Б. и Б.М.Б., ЕГН **********, да заплатят на
ответниците М.Б.Р. и Р.С.Р., разноските които ответниците са направили по
делото – 500 лв., като също така на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответника С. Б.Р. чрез законния му представител – майка му Д.А.Ч., разноските които
е направил по делото – 500 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците Ю.А.Д.-И., И.М.Б., А.М.Б. и Б.М.Б., чрез адв. В.П., като считат решението в обжалваната част за необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Във въззивна жалба са изложени твърдения, че СРС неправилно е анализирал свидетелските показания на свидетелите Б. и П.. От показанията на свидетелката Б. се установявало, че ответниците имат ключ за процесния имот, а с изключването на свидетелските показания на свидетелката П. съдът бил допуснал грубо процесуално нарушение вместо да ги цени наред с другите доказателства, като видно от показанията на свидетелката същата имала лични впечатления за обстоятелствата, за които е давала показания. Посочва се, че ищците са твърдели в исковата си молба, че ответниците със заключването на имота са им попречили да реализират правата си и тъй като съдът не бил направил необходимото разграничение на относимите към спора твърдения се бил произнесъл по незаявени факти от ищците. Неправилен бил изводът на съда, че въпреки, че ответниците имали ключ за процесния имот предявените искове били отхвърлени. Пред въззивния съд процесуалният представител на страните поддържа въззивната жалба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещните страни.
Въззиваемата страна С. Б.Р., чрез законния му представител – майка му Д.А.Ч.,
чрез адв. М.К. изразява становище по жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита
същата за неоснователна. Посочва се, че районният съд правилно бил приел, че по
делото не било доказано ответниците да са заключили процесния имот, като ищците
не били доказали факта на ползването на имота от страна на С.Р., както и
недопускането на ищците до него. Правилно било прието, че нотариалната покана
не установявала исканото осигуряване за достъп до имота от ищците и отказ от
ответниците на направят това, като не било доказано и надлежно връчване на
поканата. Не бил доказан и размерът на обезщетението за ползване, като
недоказана се явявала и претенцията за пропуснати ползи. Пред въззивния съд
процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемите
страни М.Б.Р. и Р.С.Р., чрез адв. Е.Х. изразяват становище по
жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като считат същата за неоснователна.
Посочва се, че районният съд правилно бил приел, че свидетелката П. нямала
лични впечатления за обстоятелствата, за които давала показания, като съдът
неправилно бил анализирал показанията на свидетелката Б., че ответниците имали
ключ от процесния имот, което не било повлияло на крайния извод на съда. По
делото от събраните доказателства било установено, че първият етаж не се
ползвал от ответниците, поради което нямало служене с имота. В случая било
установено, че е било постигнато съгласие за разпределението на ползването на
процесната сграда още от построяването ѝ, като процесното жилище било ползвано
от родителите на М.И.и М.Р., а след смъртта им в него останали техните вещи,
които се намирали там и до настоящият момент. Посочва се, че с оглед на
извършеното разпределение на ползване на процесния имот, което и след смъртта
на Б. Б. и Д.Б.-ползватели на първия етаж не било променяно и ищците нямали
право на иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Пред въззивния съд процесуалния
представител на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата на Ю.А.Д.-И., И.М.Б., А.М.Б. и Б.М.Б. е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от
СРС, 143
състав, решение за валидно, допустимо и допустимо.
По отношение на правилността на решението намира следното:
Предявени
са осъдителни искове с правна квалификация - чл. 31 от ЗС, с който се иска съдът
да осъди ответниците да заплатят на
ищците съобразно притежаваните от тях идеални части сумата от 9000 лв. –
обезщетение за това, че ползват лично и са лишили ищците от ползване на
съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован,
построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62
кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за
периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
4.7.2017 г. до заплащането ѝ, както и искове с правно основание чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците
съобразно притежаваните от тях идеални части сумата от 5925.02 лв. –
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от ищците за периода от
4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., формирани като разлика между пазарния наем на имота –
апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a,
по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая,
хол, столова, кухня и сервизни помещения, който би получил ако беше ремонтиран
и този който му се дължи в настоящото състояние, ведно със законната лихва
върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането ѝ.
По делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството, че страните са съсобственици на процесния имот.
По делото е представено решение от 02.04.2002 г. постановено по гр. д. №
гр. д. № 1511/2001 г., по описа на СРС, III, ГО,
54 състав, съгласно което е допусната да се извърши съдебна делба между М.Б. И.,
Ю.А.Д. – И. от една страна и М.Б.Р. и С. Р. С.от друга страна на следния
недвижим имот: дворно място от 568 кв. м., находящо се в София – с. Негован,
представляващо парцел XIV-100a, кв. 39 по плана на София– с. Негован,
заедно с построената върху дворното място триетажна жилищна сграда, състояща се
от четири броя мазета, етаж първи застроен – застроен на 90.62 кв. м. и
представляващ един апартамент, втори етаж
- застроен на 108.9 кв. м., етаж трети застроен – 108.9 кв. м., при
квоти: ½ идеална част за М.Б. И., Ю.А.Д. – И. в съпружеска имуществена
общност, ½ идеална част за М.Б.Р. и С. Р. С.в съпружеска имуществена
общност. С решение от 17.01.2005 г., постановено по гр. д. № 3105/2002 г., по
описа на СГС, IV - Б състав е оставено в сила постановеното
решение от 02.04.2002 г. постановено по гр. д. № гр. д. № 1511/2001 г., по
описа на СРС, III, ГО, 54 състав, а с решение № 633 от
18.11.2005 г. по гр. д. № 367/2005 г. по описа на ВКС е оставено в сила
решението по гр. д. № 3105/2002 г., по описа на СГС.
От представеното удостоверение за наследници с изх. № 33 от 17.09.2015
г.издадено от Столична община се установява, че М.Б. И. е починал на 19.11.2013
г., като след смъртта си е оставил наследници по закон Ю.А.Д. – И. – съпруга, И.М.Б.
– син, А.М.Б. – син, както и Б.М.Б. – син.
От представеното удостоверение за наследници с изх. № КНГ18-УГ01-2 от
03.04.2018 г.издадено от Столична община се установява, че С. Р. С.е починал на
17.06.2015 г., като след смъртта си е оставил наследници по закон М.Б.Р. –
съпруга, Р.С.Р. – син, Б. С.Р. – син, който е починал преди своя наследодател
на 05.05.2011 г., като е бил наследен от сина си С. Б.Р. .
По делото е представена нотариална покана от М.Б. И., чрез нотариус К. С.,
с район на действие СРС, с рег. № 111 в НК, до М.Б.Р. и С. Р. С., с която
адресатите са поканени да заплатят обезщетение затова, че ползват наследствения
съсобствен имот, находящ се в с. Негован, ул. ********представляващ: партерния
етаж от триетажна жилищна сграда, състоящ се от спалня, дневна, кухня с
трапезария, баня с тоалетна, в размер на 200 лв. месечно. На поканата е
направено отбелязване от страна на нотариус К. С., че същата на 23.06.2000 г. е
била връчена на адресата, чрез Б. С.Р. – син.
По делото е разпитвана свидетелката А. Б., която посочва, че била
посещавала имота в качеството си на вещо лице по гр. д. № 1511/2001 г. по описа
на СРС, 54 състав, като на процесния имот били извършвани два огледа, като
единият бил в присъствието на ищците, а втория оглед бил в присъствието на
ответниците. Свидетелката посочва, че сградата била многофамилна на три етажа с
обособени жилища, като имало тавански етаж и мазе, като се наложило да прави
два огледа, тъй като първият път била огледала 3 етаж, част от таванския етаж и
мазетата, сградата външно и двора на имота. Достъпът до третия етаж бил
осигурен от ищците, а до първи и до втория етаж при повторния оглед бил
осигурен от ответниците по делото, като конкретно за отключване не можела да
отговори. Единият оглед бил на 21 януари, а втория оглед на 2 февруари. Двата
огледи били направени отделно без присъствието на насрещната страна, като на
огледа на първия и втория етаж при огледа присъствали ответниците.
По делото е разпитвана свидетелката И. П., която посочва, че живеела в с.
Негован и била съседка на ищцата Ю.. Свидетелката посочва, че познава имота,
като Ю. и нейните синове живеели на третия етаж и ползвали част от таванското
помещение, като свидетелката не била виждала първи и втория етаж да са били
ползвани от някого.От Ю. знаела, че сестрата на М.била заключила етажите и
никой нямал достъп до тях. През прозорците на първия етаж се виждали някакви
стари шкафове на 30-40 години, стара дограма, като не била виждала М. да влиза
и да ползва етажа и лично не била присъствала на скандали между страните.
По делото е разпитвана и свидетелката П.А., чийто показания съдът ще цени
по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като била близка роднина на М.и М.. Свидетелката
посочва, че познава имота в с. Негован, който бил придобит чрез дарение и
сградата била построена през 80-82 г., като свидетелката била виждала строежа
на място. Строежът бил извършен от Б. и М., като М.по-малко участвал, още при
проектирането идеята била на първия етаж да живеят Д.и Б., втория за М., а
третия за М., което разпределени било и извършено. Първият етаж бил ползван за
вила и не бил довършен, като държали в него инструменти, кухненски шкафове,
буркани, стара печка на дърва, като Б. бил живял до 1994 г., а съпругата му
починала по-рано през 1989 г., като след неговата смърт ищците и ответниците
започнали да имат спорове. Свидетелката твърди, че не била виждала М., Р. и Б.
да са ползвали първия етаж, нито синът на Б., тъй като те дори спрели да ходят
там поради лошите си отношения с ищците. Посочва, че ищците се били преместили
в имота през 90-те години.
Разпитван е и свидетеля П.А., който посочва, че през 1999 г. работил около
две седмици в процесния имот, като поставял дюшеме и изграждал санитарен възел
на таванско помещение в дясната част на тавана. Първият етаж бил затворен, като
това била частта на дядото на Р..
Разпитван е и свидетеля Н.П., който посочва, че живеел в Негован и
процесната къща била построена 1979 г.-1980 г., като С. му бил казвал, че
първия етаж е бил на Б. и Д., втория на М., а третия на М., който бил взел и
по-голяма част от тавана. Твърди, че скоро бил посещавал имота, тъй като Р. го
извикал, защото имало хора, които оправели опит да влязат в имота, но не могли,
тъй като голямото момче на М.не дало ключ, за да отворят къщата. Твърди, че М.,
Р. и Б. не били ползвали имота през последните 5-6 години, тъй като имали друга
къща в с. Негован.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява,
че процесният имот е недовършен и тъй като недовършени имоти не се отдавали под наем, наемната
цена е определена за довършен имот, от която цена е приспадната стойността на
довършителните работи. Съгласно заключението наемната стойност на процесния
имот е 320 лв. на месец или за процесния период в размер на 19310 лв., като
стойността на довършителните работи съгласно еталони за довършителни работи е
11.850 лв., с включена печалба за строителя 15 % и ДДС 20 %, поради което
наемната цена на имота във вида, в който е бил извършен огледа за 60 месеца
възлизала на 7460 лв. В открито съдебно заседание вещото
лице е посочило, че по време на огледа присъствали и двете страни, като огледа
бил извършен отвън през прозорците, тъй като не бил предоставен ключ за
входната врата.
По отношение на иска по чл. 31, ал. 2
от ЗС ищецът трябва да докаже, че 1) имотът е съсобствен с ответника; 2) че е
отправил писмена покана; 3) че ответникът ползва имота или ползва площ
по-голяма от съответстващата на правата му в собствеността; 4) ползата, която е
пропуснал след поканата, обикновено в размер на дължимия пазарен наем.
На първо място следва да бъде посочено, че по делото като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че страните са
съсобственици на процесния имот, още повече, че по делото е представено решение
от 02.04.2002 г. постановено по гр. д. № гр. д. № 1511/2001 г., по описа на
СРС, III, ГО, 54 състав, от което се установява, че е
допусната съдебна делба между М.Б. И., Ю.А.Д. – И. от една страна и М.Б.Р. и С.
Р. С.от друга страна на следния недвижим имот: дворно място от 568 кв. м.,
находящо се в София – с. Негован, представляващо парцел XIV-100a, кв.
39 по плана на София– с. Негован, заедно с построената върху дворното
място триетажна жилищна сграда, състояща се от четири броя мазета, етаж първи–
застроен на 90.62 кв. м., втори етаж - застроен на 108.9 кв. м., етаж трети
застроен – 108.9 кв. м., при квоти: ½ идеална част за М.Б. И., Ю.А.Д. – И.
в съпружеска имуществена общност, ½ идеална част за М.Б.Р. и С. Р. С.в
съпружеска имуществена общност, което решение е било оставено в сила с решение
от 17.01.2005 г., постановено по гр. д. № 3105/2002 г., по описа на СГС, IV - Б състав и решение № 633 от 18.11.2005 г. по гр. д. №
367/2005 г. по описа на ВКС.
Като по отношение на М.Б. И. е установено от удостоверение за наследници с
изх. № 33 от 17.09.2015 г. издадено от Столична община, че същият е починал на
19.11.2013 г., като след смъртта си е оставил наследници по закон Ю.А.Д. – И. –
съпруга, И.М.Б. – син, А.М.Б. – син, както и Б.М.Б. – син. От представеното
удостоверение за наследници с изх. № КНГ18-УГ01-2 от 03.04.2018 г.издадено от
Столична община се установява, че С. Р. С.е починал на 17.06.2015 г., като след
смъртта си е оставил наследници по закон М.Б.Р. – съпруга, Р.С.Р. – син, Б. С.Р.
– син, който е починал преди своя наследодател на 05.05.2011 г., поради което
на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН е бил заместен от своя син С. Б.Р.. С оглед на
гореизложеното се установява, че страните са съсобственици в процесния имот.
Настоящият състав намира, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от
ЗС е едностранно волеизявление на лишения от ползване съсобственик
отправено до ползващия вещта съсобственик, с което се иска заплащане на
обезщетение за ползата, от която е лишен. Веднъж отправено писменото поискване
действа занапред без ограничение във времето, докато трае ползването или до
прекратяване на съсобствеността. С писменото поискване неползващият вещта
съсобственик изявява желанието си да се ползва от нея, като след поискването
изключителното ѝ ползване от другия съсобственик става неправомерно.
Обезщетението по чл.
31, ал. 2 от ЗС е предвидено като компенсация срещу неправомерното
изключително ползване на съсобствената вещ от единия съсобственик. Действието
на поканата има действие за в бъдеще и то само между лицето което я е отправило
и лицето до което е адресирана, т. е.
тя не ползва останалите съсобственици. С приемането на наследството,
наследниците поемат и вече възникналото задължение наследодателят им за
заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС без да е необходимо отново да
бъде искано писмено такова. В настоящият случай от представената по делото
нотариална покана се установява, че М.Б. И., чрез нотариус К. С.е поканил М.Б.Р.
и С. Р. С.да заплатят обезщетение затова, че ползват наследствения съсобствен
имот, находящ се в с. Негован, ул. ********представляващ: партерния етаж от
триетажна жилищна сграда, състоящ се от спалня, дневна, кухня с трапезария,
баня с тоалетна, в размер на 200 лв. месечно. Доколкото М.Б. И. и Ю.А.Д. – И.
притежават ½ идеална част от процесния недвижим имот в режим на
съпружеска имуществена общност, то настоящия състав намира, че отправянето на
поканата е действие на управление на общо имущество, което може да извършва
всеки от съпрузите, поради което поражда действие и по отношение на Ю.А.Д. – И..
По делото не са представени доказателства нито пък са навеждани доводи, че
някой от наследниците на С. Р. С.да е правил отказ от наследство, поради което
с оглед на гореизложеното с поемането на наследството са приели и вече
възникналото задължени по чл. 31, ал. 2 от ЗС на своя наследодател. Видно от
направеното отбелязване на поканата същата е била връчена на адресатите по реда
на чл. 46, ал. 2 от ГПК, а именно чрез Б. С.Р. – син. В случая в тежест на
въззиваемите е да е опровергаят твърденията, съдържащи се в разписката към нотариалната
покана, което те не са сторили, поради което противно на оплакванията им,
трябва да се приеме, че поканата е била връчена на посоченото в нея лице.
Настоящият състав намира, че изложените твърдения във въззивната жалба, че
с оглед на събраните по делото доказателства било установено, че ответниците
възпрепятствали достъпа на ищците до имота за основателни. Съсобствеността е
правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно
свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда
специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използването на
общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл. 31 от ЗС. В съдебната
практика се приема, че употребения в ал. 1 на чл. 31 от ЗС термин „си служи“ е
синоним на използвания в ал. 2 на същия член термин „се използва лично“.
Използва лично общата вещ оня съсобственик, който я употребява такава, каквато
е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с
нейната природа и нейното нормално предназначение, без да разрушава, променя
или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата ѝ. Тъй като всеки
съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по
същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на
притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ, без за
това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно
на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без
получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от
конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите
съсобственици. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с
общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на
съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата
власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и
се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства,
съобразно предназначението ѝ за задоволяване на свои нужди или
потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта
- чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на
неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е
предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга
правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Ползването на недвижим имот от страна на единия от съсобствениците по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС се изразява в установяване на фактическа власт
върху имота по начин, който да препятства достъпа на другия съсобственик до
този имот и съответно възможността му да ползва имота съобразно правата си в
съсобствеността. Подобно препятстване би било налице ако само единия от
съсобствениците разполага с ключ, а оттам и с достъп до имота, докато другият
съсобственик е лишен от възможността за достъп, а оттам и от възможността за
реално ползване, дори част от помещенията да са свободни и да не се ползват от
никого, като в случая е налице именно посочената хипотеза. В случая от разпита
на свидетелката Б. която посочва, че била посещавала имота в качеството си на
вещо лице по гр. д. № 1511/2001 г. по описа на СРС, 54 състав и достъпът до
първи и до втория етаж при повторния оглед бил осигурен от ответниците по
делото, като същият бил осъществен на 2 февруари. Настоящият състав намира, че
в случая свидетелят не е посочил годината на огледа само датата, но доколкото
свидетелят изрично посочва, че е извършила огледа в качеството си на вещо лице
по гр. д. № 1511/2001 г. по описа на СРС, 54, по което дело е било постановено
решение на 02.04.2002 г., т. е. най-късния възможен момент да бъде извършен
огледът е била датата 02.02.2002 г. В случая в доказателствена тежест на ответниците
по делото е да установят, че след посочената дата 02.02.2002 г. са предоставили
достъп до процесния имот на ищците, доколкото по делото се установява, че към
посочената дата само те са имали достъп до имота, като по делото не са
ангажирани никакви доказателства в тази насока. Обстоятелството, че при
посещението на вещо лице през 2002 г. е бил осигурен от страна на ответниците достъп
до процесния имот, обуславя извод, че единствено те са имали достъп до имота и
тъй като не са предоставили такъв на ищците, в случая има възпрепятстване от
страна на другите съсобственици по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, доколкото
ответниците не си служат пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки
достъп до нея, не допуска другите съсобственици - ищците да си служат с нея. Доказателства,
посредством които да се установи промяна на посоченото обстоятелство по делото
не са представени. Неоснователни се явяват твърденията на ответниците за
наличието на разпределение на ползването, като в тази връзка са показанията на
свидетелите П., А. и А., които посочват, че процесния етаж следвало да се ползва
от Б. и Д., /родителите на М.И.и М.Р./, доколкото съгласно показанията на свидетелката
А. Б. бил живял до 1994 г., а съпругата му починала по-рано през 1989 г. Поради
което дори да се приеме, че е имало разпределени по отношение на ползването на
етажите на процесната къща то същото е преустановило своето действие след 1994
г., още повече, че съгласно показанията на Б. ответниците са имали достъп до процесния
имот след 02.02.2002 г., който имот не е следвало да се ползва от тях. С оглед
на гореизложеното по делото е установено, че ответниците препятстват ползването
на ищците по отношение на процесния имот.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че процесният имот е недовършен, в каквато връзка са и
показанията на свидетелката А., поради което наемната цена на имота във вида, в който е бил извършен огледа
за 60 месеца възлизала на 7460 лв. От представените по делото решение
от 02.04.2002 г. постановено по гр. д. № гр. д. № 1511/2001 г., по описа на
СРС, III, ГО, 54 състав, което решение е било
оставено в сила с решение от 17.01.2005 г., постановено по гр. д. № 3105/2002
г., по описа на СГС, IV - Б състав и решение № 633 от
18.11.2005 г. по гр. д. № 367/2005 г. по описа на ВКС е установено, че ищцата Ю.А.Д.
– И. и М.Б. И. притежават ½ идеална част от процесния имот в режим на
съпружеска имуществена общност, като съгласно чл. 19, ал. 1 от СК /обн. ДВ. бр.
41 от 28 май 1985г./ вещите и правата
върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това, на чие име са придобити. С оглед обстоятелството, че М.Б. И. е починал на 19.11.2013 г. и след
смъртта си е оставил наследници по закон Ю.А.Д. – И. – съпруга, И.М.Б. – син, А.М.Б.
– син, както и Б.М.Б. – син, то на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН съгласно която
разпоредба съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, то ищцата Ю.А.Д.
– И. притежава 5/16 ид. ч. от процесния имот, а И.М.Б., А.М.Б. и Б.М.Б.
притежават по 1/16 ид. ч.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази
заключението за приетата съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която дължимото
обезщетение за целия апартамент за процесния период възлиза на 7460 лв., като
всеки от исковете предявени от ишците се явява основателен съобразно
притежаваните от всеки идеални части от процесния имот, поради което
предявените искове от Ю.А.Д. – И. по чл. 31, ал. 2 от ЗС се явяват основателни за сумата в общ
размер на 4662.5 лв., предявените искове от И.М.Б. по чл. 31, ал. 2 от ЗС се явяват основателни за сумата
в общ размер на 932.5 лв., предявените искове от А.М.Б. по чл. 31, ал. 2 от ЗС се явяват основателни за сумата
в общ размер на от 932.5 лв. и предявените искове от Б.М.Б. по чл. 31, ал. 2 от ЗС се явяват основателни за сумата
в общ размер на 932.5 лв. Отговорността на ответниците за обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде по равно /в
случая по 1/3/ от претендираните суми, а не съобразно притежаваните от всеки
ответник идеални части, доколкото всеки от ответниците препятства ползването на
целия имот.
С оглед на гореизложеното и като се съобрази диспозитивното начало в
процеса, а именно размерът на предявените исковите претенции, то настоящият
състав намира, че предявените искове от Ю.А.Д. – И. по чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да бъдат уважени за
сумите както следва: срещу М.Б.Р. за сумата от 1554.16 лв.; срещу Р.С.Р. за
сумата от 937.50 лв. и срещу С. Б.Р. за сумата от 937.50 лв. Предявените искове
от И.М.Б. по чл. 31, ал.
2 от ЗС следва да бъдат уважени за сумите както следва: срещу М.Б.Р. за
сумата от 310.83 лв.; срещу Р.С.Р. за сумата от 187.50 лв. и срещу С. Б.Р. за
сумата от 187.50 лв. Предявените искове от А.М.Б. по чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да бъдат уважени за
сумите както следва: срещу М.Б.Р. за сумата от 310.83 лв.; срещу Р.С.Р. за
сумата от 187.50 лв. и срещу С. Б.Р. за сумата от 187.50 лв. Предявените искове
от Б.М.Б. по чл. 31, ал.
2 от ЗС следва да бъдат уважени за сумите както следва: срещу М.Б.Р. за
сумата от 310.83 лв.; срещу Р.С.Р. за сумата от 187.50 лв. и срещу С. Б.Р. за
сумата от 187.50 лв.
По отношение на предявените искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищците е да установят наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността
на ответниците спрямо увредените ищци - извършване на противоправно деяние; вредоносен резултат, в
случая причиняване на имуществени вреди на ищцата; причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника
е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на
вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото
изводът за наличието ѝ не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
В случая претенциите по чл. 45, ал.
1 от ЗЗД са предявени за заплащането на обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи от ищците за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., формирани
като разлика между пазарния наем на имота – апартамент на партерния етаж на
къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с.
Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и
сервизни помещения, който би получил ако беше ремонтиран и този който му се
дължи в настоящото състояние. Настоящият състав намира, че пропуснатата полза е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение, поради това и
при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването ѝ, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само
ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора
е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване
- да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне
обогатяването му за сметка на длъжника. Доколкото по делото не са ангажирани
никакви доказателства от страна на ищците, които да установят сигурно
увеличаване на имуществото на ищците, то предявените искове се явяват
неоснователни.
Предвид изложеното първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в
частта, в която са отхвърлени предявените искове от Ю.А.Д. – И. по чл. 31, ал. 2 от ЗС срещу М.Б.Р. за сумата от 1554.16
лв.; срещу Р.С.Р. за сумата от 937.50 лв. и срещу С. Б.Р. за сумата от 937.50 лв.;
в частта, в която са отхвърлени предявените
искове от И.М.Б. по чл. 31, ал. 2 от ЗС срещу М.Б.Р.
за сумата от 310.83 лв.; срещу Р.С.Р. за сумата от 187.50 лв. и срещу С. Б.Р.
за сумата от 187.50 лв.; в частта, в
която са отхвърлени предявените искове от А.М.Б. по чл. 31, ал. 2 от ЗС срещу М.Б.Р. за сумата от 937.50
лв.; срещу Р.С.Р. за сумата от 187.50 лв. и срещу С. Б.Р. за сумата от 187.50 лв.;
в частта, в която са отхвърлени предявените
искове от Б.М.Б. по чл. 31, ал. 2 от срещу М.Б.Р. за сумата от 937.50 лв.; срещу Р.С.Р. за
сумата от 187.50 лв. и срещу С. Б.Р. за сумата от 187.50 лв. Решението следва
да бъде отменено и в частта, в която ищците са осъдени на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК да заплатят на М.Р. и Р.Р. разноски над сумата от 316.19 лв. до
присъдения размер от 500 лв., както и в частта, в която ищците са осъдени да
заплатят на С.Р. разноски над сумата от 316.19 лв. до присъдения размер от 500
лв.
При този изход на спора на въззивниците се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 544.06 лв. С оглед изхода на спора на въззиваемия С. Б. Р. се дължат разноски, като страната претендира сумата от 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира за неоснователно възражението на въззивниците за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същото следва да бъде оставено без уважение и като се вземе предвид частичната основателност на въззивната жалба на С. Б. Р. следва да му бъде присъдена сумата от 316.19 лв. Въззиваемите М.Б.Р. и Р.С.Р. имат право на разноски, като същите претендират разноски в настоящото производство разноски в размер на 1800 лв., която сума представлява заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира за основателно възражението на въззивниците за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същото следва да бъде намалено до сумата от 1000 лв., като с оглед частичната основателност на въззивната жалба на въззиваемите на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде присъдена сумата от 632.38 лв. С оглед частичната основателност на исковата молба на въззивниците- ищци на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде присъдена сумата от 932.39 лв.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 474561 от 21.08.2018 г., постановено по гр. д. № 44445/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 143 състав в частта, в която е отхвърлен предявения от Ю.А.Д.-И., ЕГН **********, адрес: ***, срещу М.Б.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с правна квалификация - чл. 31, ал. 2 от ЗС, с който се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1554.16 лв. – обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането ѝ, в частта, в която е отхвърлен предявения от Ю.А.Д.-И., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Р.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***, с правна квалификация - чл. 31, ал. 2 от ЗС, с който се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 937.50 лв. – обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането ѝ, в частта, в която е отхвърлен предявения от Ю.А.Д.-И., ЕГН **********, адрес: ***, срещу С. Б.Р., ЕГН **********, адрес: ***, предявен чрез законния му представител – майка му Д.А.Ч., с правна квалификация - чл. 31,ал. 2 от ЗС, с който се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 937.50 лв. – обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането ѝ, в частта, в която е отхвърлен предявения от И.М.Б. срещу М.Б.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с правна квалификация - чл. 31,ал. 2 от ЗС, с който се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 310.83 лв. – обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането ѝ, в частта, в която е отхвърлен предявения от И.М.Б., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Р.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***, с правна квалификация - чл. 31,ал. 2 от ЗС, с който се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 187.50 лв. – обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането ѝ, в частта, в която е отхвърлен предявения от И.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** срещу С. Б.Р., ЕГН **********, адрес: ***, предявен чрез законния му представител – майка му Д.А.Ч., с правна квалификация - чл. 31, ал. 2 от ЗС, с който се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 187.50 лв. – обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането ѝ, в частта, в която е отхвърлен предявения от А.М.Б., ЕГН **********, адрес: ***, срещу М.Б.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с правна квалификация - чл. 31, ал. 2 от ЗС, с който се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 310.83 лв. – обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането ѝ, в частта, в която е отхвърлен предявения от А.М.Б., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Р.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***, с правна квалификация - чл. 31,ал. 2 от ЗС, с който се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 187.50 лв. – обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането й, в частта, в която е отхвърлен предявения от А.М.Б., ЕГН **********, адрес: ***, срещу С. Б.Р., ЕГН **********, адрес: ***, предявен чрез законния му представител – майка му Д.А.Ч., с правна квалификация - чл. 3,ал. 2 1 от ЗС, с който се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 187.50 лв. – обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането ѝ, в частта, в която е отхвърлен предявения от Б.М.Б. срещу М.Б.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с правна квалификация - чл. 31, ал. 2 от ЗС, с който се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 310.83 лв. – обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането ѝ, в частта, в която е отхвърлен предявения от Б.М.Б., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Р.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***, с правна квалификация - чл. 31, ал. 2 от ЗС, с който се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 187.50 лв. – обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането ѝ, в частта, в която е отхвърлен предявения от Б.М.Б., ЕГН **********, адрес: ***, срещу С. Б.Р., ЕГН **********, адрес: ***, предявен чрез законния му представител – майка му Д.А.Ч., с правна квалификация - чл. 31, ал. 2 от ЗС, с който се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 187.50 лв. – обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането ѝ, в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ю.А.Д. – И., И.М.Б., А.М.Б. и Б.М.Б. са осъдени да заплатят на М.Б.Р. и Р.С.Р. сумата над 316.19 лв. до присъдения размер от 500 лв. представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ю.А.Д. – И., И.М.Б., А.М.Б. и Б.М.Б. са осъдени да заплатят на М.Б.Р. и С. Б. Р. сумата над 316.19 лв. до присъдения размер от 500 лв. представляваща разноски в първоинстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Б.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Ю.А.Д.-И., ЕГН **********, адрес: *** по предявения
иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 1554.16 лв.,
представляваща обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване
на съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован,
построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62
кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за
периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
4.7.2017 г. до заплащането ѝ.
ОСЪЖДА Р.С.Р., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на Ю.А.Д.-И., ЕГН **********, адрес: *** по предявения
иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 937.50 лв.,
представляваща обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване
на съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован,
построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62
кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за
периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
4.7.2017 г. до заплащането ѝ.
ОСЪЖДА С. Б.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, предявен чрез законния му представител – майка му Д.А.Ч. да заплати
на Ю.А.Д.-И., ЕГН **********, адрес: *** по предявения иск с правна
квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 937.50 лв., представляваща
обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на
съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован,
построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62
кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за
периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
4.7.2017 г. до заплащането ѝ.
ОСЪЖДА М.Б.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на И.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** по предявения иск
с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 310.83 лв., представляваща
обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на
съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован,
построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м.,
състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода
от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
4.7.2017 г. до заплащането ѝ.
ОСЪЖДА Р.С.Р., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на И.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** по предявения иск с
правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 187.50 лв., представляваща
обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на
съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован,
построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62
кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за
периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
4.7.2017 г. до заплащането ѝ.
ОСЪЖДА С. Б.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, предявен чрез законния му представител – майка му Д.А.Ч. да заплати
на И.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** по предявения иск с правна квалификация
чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 187.50 лв., представляваща обезщетение за това,
че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения им имот –
апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a,
по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая,
хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017
г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането
ѝ.
ОСЪЖДА М.Б.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на А.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** по предявения иск
с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 310.83 лв., представляваща
обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на
съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован,
построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62
кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за
периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
4.7.2017 г. до заплащането ѝ.
ОСЪЖДА Р.С.Р., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на А.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** по предявения иск с
правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 187.50 лв., представляваща
обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения
им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел
XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от
една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г.
– 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до
заплащането ѝ.
ОСЪЖДА С. Б.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, предявен чрез законния му представител – майка му Д.А.Ч. да заплати
на А.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** по предявения иск с правна квалификация
чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 187.50 лв., представляваща обезщетение за това,
че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения им имот –
апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a,
по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая,
хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017
г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането
ѝ.
ОСЪЖДА М.Б.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Б.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** по предявения иск
с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 310.83 лв., представляваща
обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на
съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован,
построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62
кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за
периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
4.7.2017 г. до заплащането ѝ.
ОСЪЖДА Р.С.Р., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на Б.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** по предявения иск с
правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 187.50 лв., представляваща
обезщетение за това, че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на
съсобствения им имот – апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован,
построена в парцел XIV-100a, по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62
кв.м., състоящ се от една стая, хол, столова, кухня и сервизни помещения, за
периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
4.7.2017 г. до заплащането ѝ.
ОСЪЖДА С. Б.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, предявен чрез законния му представител – майка му Д.А.Ч. да заплати
на Б.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** по предявения иск с правна квалификация
чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 187.50 лв., представляваща обезщетение за това,
че ползва лично и е лишил ищеца от ползване на съсобствения им имот –
апартамент на партерния етаж на къща в с. Негован, построена в парцел XIV-100a,
по плана на кв. 39 – с. Негован, с площ 90,62 кв.м., състоящ се от една стая,
хол, столова, кухня и сервизни помещения, за периода от 4.7.2012 г. – 4.7.2017
г., ведно със законната лихва върху сумата от 4.7.2017 г. до заплащането
ѝ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 474561 от 21.08.2018 г., постановено по гр. д. №
44445/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 143 състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ю.А.Д.-И., ЕГН **********, адрес: ***, И.М.Б., ЕГН **********, адрес: ***, А.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** и Б.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на С. Б.Р., ЕГН **********, адрес: ***, чрез законния му представител – майка му Д.А.Ч., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 316.19 лв. съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Ю.А.Д.-И., ЕГН **********, адрес: ***, И.М.Б., ЕГН **********, адрес: ***, А.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** и Б.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на М.Б.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 632.38 лв. съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА М.Б.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.С.Р., ЕГН **********, адрес: *** и С. Б.Р., ЕГН **********, адрес: ***, чрез законния му представител – майка му Д.А.Ч. да заплатят на Ю.А.Д.-И., ЕГН **********, адрес: ***, И.М.Б., ЕГН **********, адрес: ***, А.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** и Б.М.Б., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 544.06 лв. съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА М.Б.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.С.Р., ЕГН **********, адрес: *** и С. Б.Р., ЕГН **********, адрес: ***, чрез законния му представител – майка му Д.А.Ч. да заплатят на Ю.А.Д.-И., ЕГН **********, адрес: ***, И.М.Б., ЕГН **********, адрес: ***, А.М.Б., ЕГН **********, адрес: *** и Б.М.Б., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 932.39 лв. съдебни разноски в първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.