Решение по КНАХД №1667/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

Обжалвано е Решение № 653 от 12.06.2025г., постановено по АНД № 950/2024г. по описа на Пловдивския районен съд, ХXIII н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-2300339/26.01.2024г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], налагащо на „КДТ-2020“ ЕООД, [ЕИК], със седалище [населено място] и адрес на управление [населено място], Район „Централен“, [улица], представлявано от управителя Т. Г. К., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, административно наказание - имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.303, ал.3 от Кодекса на труда КТ).

Касационният жалбоподател моли да се отмени решението като незаконосъобразно и да се отмени обжалваното НП. Развива подробни съображения относно наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството пред районен съд.

Ответникът по касация- директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място], с писмено становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата. Моли да се остави в сила решението на ПРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – [област], чрез взелия участие прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага да се остави в сила решението на ПРС.

Съдът, като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.

С обжалваното решение районен съд-[област] е потвърдил Наказателно постановление № 13-2300339/26.01.2024г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], с което на „КДТ-2020“ ЕООД, [ЕИК], на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ. За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за установено, че на 24.04.2023г. служители на ДИТ [населено място] извършили проверка на строителен обект - „Роял Гардън“ - Комплекс от многофамилни жилищни сгради с подземни гаражи и търговски площи в [УПИ] в кв.8 по плана на [жк], [населено място]. Строителството в обекта се изпълнявало от „КДТ-2020“ ЕООД [населено място], представлявано от управителя Т. Г. К.. При проверката било установено да пренася варов разтвор лицето М. Д. М., роден на [дата]. и към момента на проверката нямал навършени 18 години. Установено било, че за същото лице от страна на работодателя „КДТ- 2020“ ЕООД не било поискано от Инспекцията по труда предварително - преди да приеме на работа, разрешение за полагане на труд от непълнолетния. В декларация по чл. 402, ал. 2 от КТ, М. М. заявил, че е работещ в „КДТ 2020“ от дата 24.04.2023г., при 2 почивни дни, възнаграждение на пазарлък и 40 лв. надник, както и че няма сключен трудов договор. Декларацията била лично подписана от М. М. както в полето срещу „работник/служител“, така и в полето „съм запознат/та със съдържанието и написаното в същата“.

На 30.05.2023г. бил съставен АУАН № 13-2300339, против „КДТ-2020“ ЕООД, а въз основа на така съставения АУАН, на 26.01.2024г. било издадено наказателно постановление № 13-2300339 от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], като нарушението било квалифицирано по чл. 303, ал. 3 от КТ и със същото, на касатора в настоящото производство, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

При проверка на приложените към преписката АУАН и НП районният съд е констатирал, че както АУАН, така и НП, са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е намерил, че наложената санкция е в размер, годен да породи целените с административното наказание последици. Воден от тези изводи е потвърдил спорното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в законен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на районния съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Решението е и правилно.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд, че НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Административнонаказателната преписка след съставяне на АУАН № 13-2300339/30.05.2023г. се е развила в насока, че със Сигнал изх.№ 23074497/10.08.2023г. на директора на ДИТ-[област] на основание чл. 407 от КТ е изпратена на Районна прокуратура-[област] по компетентност. С Постановление от 06.12.2023г. на прокурор от РП-[област] е отказано да се образува наказателно производство и е прекратена пр.пр. № 9213/2023г. Постановлението е препратено на АНО и получено на 13.12.2023г. Съгласно чл. 36, ал. 2, предл. второ ЗАНН без приложен акт административнонаказателна преписка се образува в хипотезата, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратена на наказващия орган. След получаване на преписката в ДИТ-[област] е последвало издаване на спорното наказателно постановление в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Изводите на въззивния съд за доказаност на нарушението, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.

Имуществената отговорност на „КДТ-2020“ ЕООД е ангажирана за това, че в качеството му на работодател, на 24.04.2023г. е приел на работа непълнолетното лице М. М. в изпълняван от дружеството строителен обект – „Роял Гардън“, [УПИ], кв. 8, по плана на [жк], [населено място], без разрешение, издадено от съответната дирекция „Инспекция по труда“, в нарушение на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда.

Съгласно цитирания законов текст, лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Цитираната разпоредба е императивна и поставя задължително условие приемането на работа на непълнолетно лице да бъде предхождано от издаване на изрично разрешително за това от инспекцията по труда. За да е налице неизпълнение на задължението по чл. 303, ал. 3 от КТ, в административнонаказателното производство и в производството пред съда, следва на първо място безспорно да се установи и докаже наличието на отношения по предоставяне на работна сила между лица в отношения „работодател и работник/служител“, които да могат да се квалифицират като трудови. От съществено значение за преценката дали изпълняваната дейност е трудова, е наличието на безспорни доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия. Елементите на трудовото правоотношение са посочени в чл. 66, ал. 1 от КТ, като основните от тях са: престиране на работна сила /трудови функции/ на дадено работно място в определено работно време.

Противно на твърдяното в касационната жалба, по делото са събрани категорични доказателства, че на 24.04.2023г., непълнолетният М. М. е предоставял работна сила в посочения по-горе обект, изпълняван от дружеството-касатор. Правилни са изводите на съда, че в случая се касае за трудово правоотношение, за което свидетелства и подписаната от М. в момента на проверката декларация, в която се сочат определено работно място, длъжност, установено работно време и почивни дни, и уговорено трудово възнаграждение, като същият изрично е отбелязал, че това е и първият му работен ден.

От една страна, в хода на проверката М. М. сам е дал отговорите на поставените му от проверяващите въпроси, съдържащи се в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, която макар и да не я е попълнил собственоръчно, лично е подписал и доколкото изрично заявява в показанията си, че може да чете, няма как да се приеме, че същият не е бил наясно какво подписва или пък, че е въведен в заблуждение от контролния орган. От тази декларация, както вече бе казано, се установява, че М. работи за “КДТ-2020” ЕООД от 24.04.2023г. (денят на проверката, което обяснява защо свидетелят М. – бригадир на грубия строеж на строителния обект, не го познава), на длъжност общ работник, с работно време „8 часа“ и два почивни дни, почивки в работния ден „1 час“, трудово възнаграждение „на пазарлък 40 лв. надник“, както и че не е получил копие на уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. От друга страна, касаторът не е ангажирал никакви писмени доказателства относно обстоятелството, че бащата на М. е работил на процесния строителен обект, дори не се сочат неговите имена. Само това е достатъчно, за да се приеме, че преценката на районния съд да не възприеме свидетелските показания на М. се явява правилна и съответна на събрания по делото доказателствен материал. В този смисъл възраженията изложени в касационната жалба се явяват изцяло неоснователни.

Категорични са данните по делото и що се отнася до страните по правоотношението и по-конкретно, че работодател в случая е именно дружеството-касатор и като такъв е следвало да съобрази изискването на чл. 303, ал. 3 от КТ, което в случая не е сторено.

В случая установеното нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с други нарушения от същия вид. Предвид това и с оглед значимостта на обществените отношения, обект на защита на нормите, систематично поставени в Раздел I „Специална защита на непълнолетните“ от КТ, където е и нормата на чл. 303, ал. 3 от КТ, настоящата инстанция приема, че не са налице признаци на „маловажен“ случай. По отношение на конкретния случай на административно нарушение касационният съд приема, че не са били налице предвидените в специалната норма на чл. 415в от КТ предпоставки.

Ето защо, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

Предвид изхода от спора, искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касационната жалба за настоящата инстанция, е основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, сумата от 130.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция, който размер се определя съобразно фактическата и правната сложност на делото и обема на осъществената защита.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд-[област], ХХIV к.състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 653 от 12.06.2025г., постановено по АНД № 950/2024г. по описа на Пловдивския районен съд, ХXIII н.с.

ОСЪЖДА „КДТ-2020“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, сумата от 130.00 /сто и тридесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.