Решение по дело №2034/2019 на Районен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

   

 № 910                                           17.07.2019 г.                                                гр.Бургас

                                                                                             

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                                   V-ти  наказателен състав

На двадесет и осми юни                                        през  две хиляди и деветнадесета  година

В публично заседание в следния състав:

                                                                      Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова   

Прокурор……………………

като разгледа докладваното от  съдията Стефанова НАХД № 2034 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                    Производството е по чл.59- чл.63 от ЗАНН.

            Делото е образувано по жалбата на Янко Митев Иванов с ЕГН ********** в качеството на управител на „Л. Д.“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище в гр.К. и адрес на управление ул.“Д. Б.“ № ..., против наказателно постановление №404402-F308216/05.02.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-гр.Бургас, с което на основание чл.179 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за извършено нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС на търговеца е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер от 500 (петстотин) лева.

            Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява.  В жалбата се сочи като причина за констатираното нарушение отсъствието на управителя на дружеството от територията на РБългария за период от м.декември на 2016 до м.февруари на 2017г. Моли съдът да приема, че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

            Процесуален представител на ответната страна – ТД на НАП Бургас редовно призован, явява се  юрисконсулт- надлежно упълномощен. Не се сочат нови доказателства. Иска от съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

            Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу годен за обжалване акт и пред надлежен съд. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и съдържа изискуемите от закона реквизити. Производството пред БРС е редовно образувано. 

 От събраните по делото писмени и гласни доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

„Л. Д.“ ЕООД с ЕИК ...със седалище в гр.К. е регистрирано по ЗДДС от 08.07.2008 г. и съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС има задължение да подава справка-декларация за всеки данъчен период в предвидените срокове.

След изтичане на установения в закона срок за подаване на справката-декларация за месец декември на 2016г. -15.07.2016г., а именно на 14.01.2017г. същата не е била подадена  в ТД на НАП-Бургас. Свидетелят Д. И.–инспектор по приходите  ТД на НАП-Бургас извършила служебна справка и установила, че „Л. Д.“ ЕООД с ЕИК ...със седалище в гр.К. не е подало справка –декларация по чл.125 ал.5 от ЗДДС до 14.01.2017 г включително за данъчен период от месец декември на 2016г. До лицето е била изпратена покана с №598-1 с дата 19.01.2017 г (лист № 8 от делото), като в административната преписка няма данни дали е била получена.

Свидетелят И. счела, че е налице хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН и на 28.02.2017г. в присъствието на свидетеля С. съставила акт за установяване на административно нарушение №F308216 (лист №6 от делото) където описала от фактическа страна стореното като неподаване на справка-декларация в законоустановения срок до 14.01.2017 г. включително за данъчен период месец декември на 2016г. и го квалифицирала като нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС.

На 18.05.2017г. и на 29.05.2017г. С. С. и Ж. Д. и двете инспекторки в ТД на НАП-Бургас посетили двукратно дружеството на адрес гр.К., ул.Д. Б. № ... с цел да връчат на управителя Я. И. съставения акт за установяване на административно нарушение, но без успех (протоколи на лист № 9 и 10 от делото)

На 29.05.2017г. свидетелката И. спряла производството на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН (лист № 7 от делото).

Междувременно, докато административнонаказателното производство е било спряно, в периода от 29.05.2017г.-14.01.2019 г., на 14.01.2019г. управителят Иванов се явил в ТД на НАП –Бургас, административнонаказателното производство е било възобновено без изрично да е било отбелязано в акта и на представляващия бил връчен екземпляр срещу подпис, който подписал без възражения.  

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били представени писмени възражения (лист 11 от делото). В тях жалбоподателят е възразил, че няма вина за нарушението, като с нотариално заверено пълномощно подаването на справка-декларация е упълномощил счетоводна къща която вместо него да извършва тези дейности пред НАП.

На 05.02.2019г. въз основа на акта, и като взел предвид писмените възражения било издадено атакуваното сега наказателно постановление (лист № 5 от делото), в което фактическото описание на нарушение и правната му квалификация са идентични с посочените в акта, и за това деяние дружеството-жалбоподател било санкционирано на основание чл.179 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

 Тази обстановка съдът прие за безспорна и се установява от събраните доказателства –показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства по административнонаказателната преписка. По доказателствата няма спор.

При описаните обстоятелства съдът намира, че макар обсъденото нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС действително да е осъществено, в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на дружеството–жалбоподател както и нарушение на материалния закон, които обосновават решение за неговата отмяна.

По делото не се спори, а и от доказателствата явства, че още преди да пристъпи към съставянето на акта за установяване на административно нарушение за свидетелката Дияна И. нарушителят е бил напълно известен като наименование, правосубектност, седалище, адрес и представителство. Въпреки това, актоставителят е пренебрегнал изричното указание на чл.40 ал.1 от ЗАНН актът да се състави в присъствието на надлежен представител на нарушителя, при това без да е налице някоя от хипотезите визирани в чл.40 ал.2 от ЗАНН. Липсват данни отправената до дружеството покана да е била изобщо връчена, поради което липсват основания да се счита, че негов представител не  е бил открит, за да бъде поканен, но е избрал да не се яви. Посоченото процесуално нарушение, взето самостоятелно, не би мотивирало отмяна на наказателното постановление, ако впоследствие не бяха допуснати и други, още по-съществени. След задочното съставяне на акта за установяване на нарушението е следвало той да бъде надлежно предявен и връчен на представител на дружеството-жалбоподател по предписанията на чл.43 ал.4 от ЗАНН. Актът е следвало за бъде изпратен на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Актосъставителят е избрал лично да търси представител на дружеството, за да му връчи акта, за която цел са били осъществени споменатите по-горе две посещения на адрес на дружеството на 18.05.2017 г и на 29.05.2017г. Тези посещения очевидно не са довели до връчване на акта, а в протоколите за посещения е посочено, че управителят или негов представител за връчване на акта не е открит. Още в деня на второто посещение на 29.05.2017г. свидетелката И. спряла производството по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН-тъй като нарушителят след щателно издирване не е бил открит.

Спирането на производството при изложените по-горе фактически обстоятелства е необосновано и изцяло в разрез с разпоредбата на чл.43 ал.6 от ЗАНН. В посочената правна норма законодателят е допуснал възможност производството да бъде спряно с оглед гарантиране правото на защита на нарушителя, но само след проведено неуспешно щателно издирване на дееца. 

Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица свои решения във връзка с чл.269 ал.3 т.2 от НПК (чл.268 ал.3 т.2 от НПК-отм.) е имал случай да посочи, че щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл.43 ал.6 от ЗАНН основание производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. В конкретния случай такова издирване изобщо не е извършено, а споменатите две посещения на адреса на дружеството не са от естество да променят този извод на съда. Производството е било спряно без да са налице предпоставките за това, поради което е допуснато нарушение на чл.43 ал.6 от ЗАНН, самият акт на спиране е незаконосъобразен, поради което е негоден да произведе целения с него резултат – да преустанови теченето на срока за издаване на наказателното постановление. По тази причина 6-месечния срок за издаване на наказателното постановление, който според чл.34 ал. 3 от ЗАНН започва да тече от съставянето на акта, т.е. в случая от 28.02.2017 г., безпрепятствено е изтекъл на 28.08.2017 г., без въз основа на акта за установяване на нарушението да е издадено наказателно постановление. След тази дата, издаване на наказателно постановление е било недопустимо, а като е сторил обратното, наказващият орган е постановил незаконосъобразен и подлежащ на отмяна акт.

Предвид дългогодишната устойчива практика на приходната администрация да отнася и свежда щателното издирване по смисъла на чл.43 ал.6 от ЗАНН до формалното изпълнение на процедура по данъчна проверка, настоящият съд намира за наложително да отбележи няколко съществени специфики на административнонаказателното производство, дори когато то се води за нарушения на данъчно-осигурителното законодателство.

Законодателят в ЗАНН, а още по-отчетливо в по-новия ДОПК, е разграничил принципно данъчно-осигурителното производство (админстративно по своя характер), от административнонаказателното производство. Най-напред, от правилата за връчване на съобщения в административното производство – Глава Шеста „Съобщения”, чл. 28-чл. 32 от ДОПК, изрично са изключени случаите, когато съобщенията и актовете касаят реализиране на административнонаказателна отговорност на съответното лице по смисъла на ЗАНН – чл. 33 от ДОПК. На следващо място, споменатите по-горе две посещения на адреса на дружеството са оформени като данъчни проверки по смисъла на чл.110 ал.4 от ДОПК, и са материализирани в протоколи по смисъла чл.50 от същия кодекс. Текстът на чл.110 от ДОПК е пръв в Глава Петнадесета „Данъчно-осигурителен контрол”, а съгласно разпоредбата на чл.110 ал.3 от ДОПК, „Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице”. С оглед буквално цитираното съдържание на чл.110 ал.3, в контекста на ал. 4, във връзка с чл.50 от ДОПК неизбежен е изводът, че прилаганите по това, и по множество аналогични на него административнонаказателни дела протоколи, съставени от органи по приходите като доказателство за търсенето на административния нарушител, поначало са негодни от гледна точка на сочените в тях правни основания и материализираните чрез тях действия, да защитят тезата, че по отношение на нарушителя наистина се извършва щателно издирване, каквото е изискването на чл.43 ал.6 от ЗАНН. Всички анализирани дотук норми, действия и документи обслужват административните производства, предвидени в ДОПК, които са насочени към постигането на съвсем други цели чрез способи, различни от целите и способите за реализиране на административнонаказателната отговорност за извършени административни нарушения. Не следва да се неглижира обстоятелството, че регламентираното в ЗАНН производство по своята същност е санкционно (наказателно), и само редът за реализиране на тази отговорност е административен, което във всички случаи налага стриктно спазване на установените в закона гаранции за правата и интересите на привлеченото към отговорност лице (субект), в това число правото на лично участие в производството, правото да сочи и ангажира доказателства, да прави възражения. Стриктното спазването на тези правила гарантира законосъобразното провеждане на производството и в значителна степен го освобождава от недостатъци, които биха евентуално обосновали последваща отмяна на наказателното постановление от съда.  

        По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

  

Р  Е  Ш  И:

          ОТМЕНЯ наказателно постановление №404402-F308216/05.02.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-гр.Бургас, с което на основание чл.179 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за извършено нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС на „Л. Д.“ ЕООД с ЕИК ...със седалище в гр.К. и адрес на управление ул.“Д. Б.“ № ... е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер от 500 (петстотин) лева.

 

               Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд -Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                             

 

                                                                                              СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

Р. Ж.