Решение по дело №976/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Р. Е. К. от [населено място], депозирана чрез процесуален представител,насочена против Решение №70/12.03.2025г., постановено по АНД № 91 по описа на Районен съд – Хасково за 2025г., с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № 10275956, издаден от ОД на МВР – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че въззивният съд неправилно е установил доказателствената стойност на приетите по делото документи като доказателства и съответно извел неправилни изводи. В тази насока се тввърди, че представената снимка от АТСС е манипулирана, приближена целенасочено, за да не се види второ м.п.с. от което в лявата страна на снимката се виждал контур, съответно на същата се виждало само санкционираното м.п.с., а така също на същата било посочено, че отстоянието до м.п.с. е 44 м., а АТСС отчитал разстояние от 25м. до 600 м., а пък отстоянието на нарушението е било 120 м. от АТСС, т.е. не било конкретизирано и не било видно от снимката дали нарушението не било извън зоната на ограничението на скоростта.

По изложените в касационната жалба съображения се моли да се отмени изцяло обжалваното решение, ведно с потвърдения с него електронен фиш.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който доразвива доводите си за незаконосъобразност на електронния фиш. Претендира разноски.

Ответникът - ОД на МВР, гр. Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага оставяне в сила на атакуваното съдебно решение.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № 10275956 на ОДМВР – Хасково, с който за извършено на 16.01.2025г., нарушение по чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, на Р. Е. К. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

За да постанови решението си районният съд приел, че електронният фиш отговаря на изискванията за съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП, не са допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на наказаното лице, а описаното в ЕФ нарушение е доказано.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип ARH CAM-S1, което безспорно представлява преносима мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се определя, че “aвтоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., както правилно е посочил въззивният съд, се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна система.

В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение по пътищата, е било изцяло допустимо по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш нарушения за установяване на които са използвани не само стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

Правилно съдът е достигнал до извода, че оспореният пред него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. В случая контролните органи изпълняват и изискванията на чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. По делото е приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване касателно процесната мобилна система, а видно от приложения Протокол за проверка № 83-СГ-ИСИС/ 10.12.2024г. към дата на нарушението мобилното средство за контрол е преминало задължителна техническа проверка, т.е. процесното средство за измерване е било годно за експлоатация към датата на заснемане на нарушението.

Най-същественото за спора е, че в преписката се съдържа и задължителният протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, за дата на използване (задължително изискване на чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), съпроводен със снимка от разположението на уреда, на която дата е извършено и коментираното нарушение от страна на касационния жалбоподател. От него става ясно, че използваното АТСС законосъобразно е било приведено в работен режим на твърдяното място и време, поради което административнонаказателната отговорност на нарушителя е била законосъобразно ангажирана. В протокола изчерпателно са посочени точното място за контрол, наличието на ограничение на скоростта въведено с пътен знак и посоката, в която е осъществяван той, началото и края на работа на устройството и броя на установените нарушения, посочени са трите имена на съставилото го длъжностно лице, като е обективиран и подписът му. Т.е. протоколът съдържа необходимите по обем реквизити и е годно доказателство. Данните в протокола доказват, че нарушението е установено в контролирания участък. На снимковия материал ясно личи регистрационния номер на заснетото моторно превозно средство. Видно е от справката за същото, че негов собственик е именно касаторът. Последният не е представил декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която да е посочил друго лице, управлявало автомобила му на посочените в ЕФ дата и място. Ето защо правилно и в унисон с чл.188, ал.1 от ЗДвП е ангажирана именно неговата отговорност.

Настоящият състав на касационната инстанция приема, че в случая конкретното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал от заснето изображение от посоченото в ЕФ АТСС. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушението, за което е издаден ЕФ, нито се сочат от касатора, нито се иска тяхното събиране пред въззивния съд, а срещу приетите и събрани от РС не е възразено.

Съобразявайки установените от РС факти, касационната инстанция намира, че при установяване на нарушението по цитирания по-горе текст от ЗДвП и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш, няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишаване на скоростта за движение в този пътен участък.

Наведените в жалбата съображения за допуснати от съда нарушения на материалния закон, в случая са неоснователни. Релевантните за спора такива се установяват от въззивния съд и въз основа на тях административният съд гради изводите си за осъществяване на едно нарушение от обективна и субективна страна. В случая въззивния съд правилно като е взел предвид представените по делото и съдържащи се в административно-наказателната преписка писмени документи е възприел, че описаното в електронния фиш нарушение се доказва и че не са допуснати съществени нарушения при провеждане на процедурата по установяването му. Дали едно изображение е манипулирано или не може да се установи само посредством експертиза, тъй като за подобни заключения са необходими специални знания. При съмнение за наличие на подобно обстоятелство касаторът е следвало да ангажира доказателствени искания пред районният съд. Това не е сторено, а в настоящото производство е недопустимо такава да бъде допускана, тъй като касационната инстанция е инстанция по право, а не по факти. Съобразно чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл.220 от АПК настоящата инстанция проверява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите установени от въззивния съд.

Като е потвърдил оспорения пред него електронен фиш Районен съд – Хасково е постановил правилно и обосновано решение, при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Въпреки този изход на спора съдът не дължи произнасяне по разноските, предвид обстоятелството, че ответникът не претендира такива.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №70/12.03.2025г., постановено по АНД № 91 по описа на Районен съд – Хасково за 2025г.

Решението е окончателно.