Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2479 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищцата И.С.С. твърди, че на
10.03.2015г. е бил сключен договор между покойния й вече съпруг Димитър
Стефанов Стефанов и ответното дружество за прехвърляне собствеността върху две
дружества – „Адис инвест“ ЕООД, регистрирано в България и „Адис Шалбау ГмбЙ
Веркфертретунг“ – Германия. На 16.03.2015г. починал съпругът на ищцата Димитър
Стефанов Стефанов. Въпреки, че съгласно договора било задължение на купувача да
извърши необходимите действия по вписването на прехвърлянията в търговските
регистри на България и Германия, И.С. извършила тези действия. По силата на
договора „Енергомонтаж - Р” АД имало задължение да заплати на ищцата като трето
ползващо се лице сумата от 300 000 лева, от които 100 000 лева
следвало да се заплатят при настъпването на определено условие, а 200 000
лева следвало да се заплатят в 6-месечен срок, в който купувачът можел да иска
намаляване на цената при констатирани липси на активи и СМЦ от патримониума на
двете дружества, както и на скрити задължения на двете дружества. Този срок
изтекъл на 10.09.2015г. и в този срок ищцата не била уведомена за наличието на
липси и на 07.03.2017г. С. отправила нотариална покана до
„Енергомонтаж - Р” АД за заплащане на сумата от 200 000 лева по договора,
но ответникът не заплатил претендираната сума. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати в качеството й на
трето ползващо се лице по договор за продажба на бизнес от 10.03.2015г. с
нотариална заверка на подписите на страните, следните парични суми: 25 000
лева – главница представляваща част от 100 000 лева платими по чл.4.2.1 от
договор за продажба на бизнес, заедно с 1 250 лева – неустойка по чл.19 от
договора върху главницата от 25 000 лева, натрупана за периода
08.04.2017г. до 27.05.2017г. и 4 903.17 лева – законна лихва за забава
върху главницата от 25 000 лева за периода 28.05.2017г. до 03.05.2019г. и
законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска;
25 000 лева – главница представляваща част от 200 000 лева платими по
чл.4.2.2 от договора за продажба на бизнес, заедно с 1 250 лева –
неустойка по чл.19 от договора върху главницата от 25 000 лева, натрупана
за периода 08.04.2017г. до 27.05.2017г. и 4 903.17 лева – законна лихва за
забава върху главницата от 25 000 лева за периода 30.05.2017г. до
03.05.2019г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези по
обезпечителното производство за обезпечаването на настоящите искове в размер на
1 815 лева извършени по ч.гр.дело № 1206/2019г. по описа на РРС и по
изп.дело № 20198310422634 по описа на ЧСИ Милкана Македонска с район на
действие РОС.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените частични искове по чл.183, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.129 от ТЗ и чл.22 от ЗЗД.
Ответникът „Енергомонтаж
- Р” АД със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.“Олимпи Панов“ № 9, ет.3, представлявано от изпълнителния директор
Кръстю Кирилов Кръстев, оспорва изцяло предявените искове, по подробно изложени в
него съображения.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2015г. в
гр.София е сключен договор между Димитър Стефанов Стефанов – продавач,
„Енергоремонт Р“АД гр.Русе – купувач и Кръстю Кирилов Кръстев – поръчител или
солидарен длъжник, за прехвърляне на собствеността върху дружества /продажба на
бизнес/. Страните приели за установено, че продавачът е изградил успешен бизнес
в областта на производството и монтажа на стоманени изделия на територията на
България и Германия, структуриран в две дружества, на чиито капитал е едноличен
собственик и управител – „Адис Инвест“ ЕООД Русе и ADIS Stahlbau GmbH
Werkvertretung Deutshland /АДИС Щалбау ГмбХ Веркфертретунг Германия/ със
седалище и адрес на управление Германия, Падерборн, рег.№ 11181 на търговския
регистър на Районния съд в Падерборн, продавача има желание да продаде бизнеса
си при определени условия, а купувача има желание да го придобие при тези
условия. Страните са се споразумели, че продавача продава изцяло бизнеса си със
стоманени изделия на територията на България и Германия, а купувача го купува,
при условията и реда, изброени в договора. В чл.2 е посочено, че продажбата ще
се осъществи като продавача прехвърли в собственост на купувача всички
притежавани от него 50 дружествени дяла с номинална стойност 100.00 лева всеки
един, представляващи 100 на 100 от капитала на „Адис Инвест“ ЕООД /българското
дружество/, както и дружествен дял от уставния капитал в номинален размер
25 000.00 евро, представляващ 100 на 100 от капитала на АДИС Щалбау ГмбХ Веркфертретунг,
Германия, рег.№ 11181 /немското дружество/, като за целта продавача и купувача
се задължават в срок до 20.03.2015г. да се явят пред нотариус и да подпишат два
отделни договора за прехвърляне на дружествени дялове в изискваната от
българското, съответно немското законодателство форма. В чл.3 е уговорено, че
след осъществяване на прехвърлянията на дружествени дялове по предходния член,
купувача се задължава да предприеме необходимото за отразяване на тези
прехвърляния в Търговските регистри на България и Германия, при което и да
освободи продавача от функциите му на управител на двете дружества. В раздел
цена и начин на плащане, чл.4 страните са определили цената на сделката на
400 000 лева, платима по следния начин: 4.1 – В тридневен срок от подписване
на договора купувача предоставя на „Адис Инвест“ ЕООД и на немското дружество
сумата от 100 000 лева за покриване на спешни задължения на тези
дружества, съответно на първото 89 000 лева и на второто – 12 000
лева, като страните приемат плащането на тези 100 000 лева за плащане на
част от цената на сделката. В чл.4.2 е уговорено, че продавача, със съгласието
на купувача на основание чл.22 от ЗЗД договаря в полза на трето ползващо се
лице – И.С.С. – ищцата, да получи от купувача остатъка от договорената продажна
цена в размер на 300 000 лева по посочена нейна банкова сметка. ***.4.2.1.
е уговорено, че в срок до 2 месеца от подписване на договора купувача се
задължава да преведе на третото ползващо се лице 50% от сумите, получени от немското
дружество като възстановяване на временната финансова помощ по чл.12 от
договора, до общ размер от 100 000 лева. В чл.4.2.2. е посочено, че
остатъкът от договорената продажна цена в размер на 200 000 лева може да
бъде намален при констатирани от купувача в рамките на 6 месеца след сключване
на договора липси на активи и СМЦ от патримониума на двете дружества, както и
на скрити задължения на тези дружества. Намаляването се извършва със стойността
на липсите и задълженията, но само ако общия им размер надхвърля 5% от цената
на сделката. В раздел Декларации и гаранции от договора, страните в чл.5 са
заявили, че към 28.02.2015г. „Адис Инвест“ ЕООД има кредитни експозиции в
Сибанк ЕАД, Алианц Банк България и Уникредит Булбанк в общ размер 1 587 752
лева, за обезпечаване на които е предоставено надлежно обезпечение и към
18.02.2015г. същите се обслужват редовно. Според чл.6 и 7 на страните е
известно, че към 28.02.2015г. текущите задължения на „Адис Инвест“ ЕООД към
трети лица са в размер на 711 000 лева, а на немското дружество са в
размер на 95 000 евро. В чл.10 е посочено, че при подписване на договора
продавачът предоставя на купувача счетоводни баланси на двете дружества,
изготвени към 28.02.2015г., като тези документи се заверяват от страните и стават
неразделна част от договора като служат за основа на констатациите по чл.4.3 от
него. В чл.12 е уговорено, че купувачът се задължава да преведе 200 000
лева в деня на подписване на договора по банкова сметка *** – за покриване на
неотложни негови задължения. Изрично е посочено, че тази сума не е част от
продажната цена, а е временна финансова помощ. В чл.14 е посочено, че две
седмици преди изтичане на 6-месечния срок по чл.4.2.2 от договора, купувачът
предоставя на продавача и на третото ползващо се лице писмените си констатации
за евентуални липси на активи и СМЦ от патримониума на двете дружества, както и
за новопоявили се задължения, извън тези по чл.5, 6 и 7 от договора, както и
тежести и претенции по чл.8 и 9, като ако размер на липсите, задълженията,
тежестите и претенциите надвишава 5% от цената на сделката, купувачът има право
да намали плащането на остатъка от договорената цена с този общ размер. В
раздел Неизпълнение и неустойки страните са уговорили в чл.19, че при забава от
страна на купувача при изплащането на останалата част от продажната цена в
размер на 300 000 лева по чл.4.2.1 и 4.2.2, той дължи на продавача,
съответно на третото ползващо се лице неустойка за забава в размер на 0.1% на
ден просрочие до окончателното изплащане на сумата, но не повече от 5% от
цената на сделката. Договорът е подписан от страните – продавач, купувач,
поръчител/солидарен длъжник и от третото ползващо се лице и подписите са
нотариално заверени на 10.03.2015г. С
договор за прехвърляне на дружествен дял от Димитър Стефанов Стефанов на
„Енергомонтаж Р“ АД от 10.03.2015г. с нотариална заверка на подписите,
прехвърлителя прехвърлил на приобретателя 50 дружествени дяла, представляващи
100 на 100 от капитала на „Адис Инвест“ ЕООД, а в чл.4 е посочено, че имуществените
отношения между страните са уредени в отделен договор. С договор за прехвърляне на
дружествен дял между същите страни от 10.03.2015г. с нотариална заверка на
подписите, Димитър Стефанов Стефанов прехвърлил на „Енергомонтаж Р“ АД
дружествен дял от уставния капитал с номинален размер 25 000 евро,
представляващ 100 на 100 от капитала на АДИС Щалбау ГмбХ Веркфертретунг,
Германия, а в чл.4 е посочено, че имуществените между страните са уредени в
отделен договор, тъй като прехвърлянето на дяловете по този договор е част от
по-всеобхватна сделка между страните. Безспорен е по делото факта, че на
16.03.2015г. Димитър Стефанов е починал. Със
сключения договор за прехвърляне на дялове на немското дружество от Димитър
Стефанов на ответника, от 10.03.2015г. собствеността не е преминала върху
приобретателя, но в отношенията между страните по него същият е породил
действието си, независимо, че не е извършен изцяло фактическия състав на
прехвърлянето според немското право, а този въпрос е значим само доколкото има
отношение към задължението на ответника за заплащането на претендираното от
ищцата вземане за цената от 300 000 лева, по договора за продажба на
бизнес от същата дата.
В чл.3
от този договор, задължение на купувача – ответника е да предприеме необходимото
за отразяване на прехвърлянията в търговските регистри на България и Германия,
при което да освободи продавача от функциите му на управител на двете
дружества. Сумата
от 100 000 лева по чл.4.2.1 се дължи след изтичане на 2 месеца от
подписване на договора и дължимостта й не е обусловена от никакво условие –
нито от възстановяване на временната финансова помощ от немското дружество на
ответника, нито от настъпване на някакви обстоятелства или други условия. Не е
условие за плащането на тази сума нито вписването на Кръстев за управител на
немското дружество, което е станало на 29.09.2016г., нито наличието на парични
средства в това дружество, респ. възможността му да върне финансовата помощ.
Недоказано е, че с оглед смъртта на Стефанов неговите наследници не са оказали
съдействие за довършване на фактическия състав пред немския търговски регистър,
нито че са били канени да предприемат действия в тази насока. За безспорно
установени съдът приема и фактите, че за сумата от 200 000 лева, остатък
от продажната цена по чл.4.2.2 от договора за продажба на бизнес не е посочен
срок за плащането й, но е уговорено, че остатъка може да бъде намален при
констатирани в рамките на 6 месеца липси и скрити задължения на двете
дружества, като процедурата е описана в чл.14. Липсата на активи и скрити
задължения се има предвид такива, които са били налице и са съществували към
датата на сключване на договора 10.03.2015г., но са открити в 6-месечния срок.
Базата, на която е договаряно, касаеща задълженията на двете дружества е посочена
в чл.6 и 7 от договора, а именно – страните са декларирали, че към 28.02.2015г.
текущите задължения на българското дружество към трети лица са в размер на
711 000 лева, а на немското – 95 000 евро. Твърдените от ответника
липса на активи за българското дружество за 180 658.96 лева и неизплатени
нововъзникнали задължения на немското дружество – 311 218.58 евро, не са
новооткрити задължения, а такива, за които ответникът е бил наясно при
сключване на договора, доколкото предмет на сделката са действащи предприятия и
не е налице основание за намаляване на остатъка от продажната цена по чл.4.2.2
от договора в размер на 200 000 лева. В счетоводството на българското
дружество не са посочени липса на активи, а констатираните задължения на
немското дружество са възникнали след сключването на договора. Какъв е
произхода им е ирелевантно към настоящия правен спор, тъй като основание за
намаляване на цената по договора е откриване на задължения, които са
съществували при подписване на договора, но не са посочени в него.
С влязло в сила съдебно решение
№ 1321/30.07.2018г. по гр.дело № 6225/2017г. по описа на РРС, ответникът „Енергомонтаж
- Р” АД е осъден да заплати на И.С.С. сумите
от: 22 000.00 лева, представляваща част от договорена продажна цена по
договор сключен на 10.03.2015г. между „Енергомонтаж
- Р” АД и Димитър Стефанов Стефанов за
прехвърляне на собствеността върху дружества, по който договор И.С.С. е
посочена като трето ползващо се лице, което да получи цената по сделката, със
законната лихва върху тази сума за периода от 08.09.2017г. до окончателното й
изплащане; 1 100.00 лева, представляваща неустойка по същия договор за
забава на плащането в периода 13.03.2017г. до 06.06.2017г.; 568.34 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 07.06.2017г. до
07.09.2017г. и разноски по делото. В мотивите на това съдебно решение е посочено,
че е налице „скрито задължение“ по смисъла на чл.4.2.2 от договора в размер на
35 762.21 лева, с която парична сума следва да се намали цената по
чл.4.2.2. от договора.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2019г. по тълк.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС по т.2, при уважаване
на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от
които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В
случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата
/остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По
двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни
части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори
относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН
е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено
парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то
е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на
вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало,
нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и
обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не
само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от
какво произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т.
5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на
спора, и с оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от
4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18. След като с влязло в
сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите,
релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в
частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право. Съобразявайки Тълкувателното решение № 3 от
22.04.2019г. по тълк.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС и влязлото в сила съдебно
решение № 1321/30.07.2018г.
по гр.дело № 6225/2017г. по описа на РРС, както и че са предявени втори
частични искове от ищцата против ответника по един и същ договор и на едно и
също основание, съдът намира за безспорно установени по настоящото дело
гореописаните факти във фактическата обстановка. От тук следва и
извода, че
се дължат от ответника на ищцата сумите по чл.4.2.1 и чл.4.2.2 от договора за продажба
на бизнес.
С
влязлото в сила решение е присъдена сумата от 22 000.00 лева, която не е
конкретизирана по коя от двете договорни разпоредби се присъжда, но от мотивите
е видно, че тя следва да се разпредели по равно, а именно, че по т.4.2.1 са
присъдени 11 000.00 лева и по т.4.2.2 са присъдени 11 000.00 лева.
Уважено е и възражението, че е налице
„скрито задължение“ по смисъла на чл.4.2.2 от договора в размер на
35 762.21 лева, с която парична сума следва да се намали цената по
чл.4.2.2. от договора. Т.е. остават дължими по т.4.2.1 – 89 000.00 лева, а
по т.4.2.2 – 153 237.79 лева. Претенцията на ищцата която изцяло следва да
бъде уважена по настоящото дело е по 25 000.00 лева по двете договорни разпоредби
и след постановяване на настоящото решение ще останат дължими по т.4.2.1 –
64 000.00 лева, а по т.4.2.2 – 128 237.79 лева. Изискуемостта на
задължението за заплащане на продажната цена настъпва най-късно след отправяне
на покана от страна на кредитора до длъжника, като ищцата е отправила
нотариални покани до ответника. С отправянето на поканите и изтичане на
5-дневния срок за плащане определен в тях, вземането за дължимата сума от
200 000 лева е станало изискуемо считано от 13.03.2017г., а вземането за
дължимата сума от 100 000 лева е станало изискуемо на 08.04.2017г.
Най-късно до последната дата цялото задължение за плащане на цената от
300 000 лева е станало изискуемо и от тази дата ответникът дължи мораторна
неустойка по чл.19 от договора в размера на 0.1% на ден до окончателното
изплащане на дължимата сума. Максималният размер на договорната неустойка от 5%
се достига след изтичането на 50 дни, т.е. към 27.05.2015г. по двете частични
главници от по 25 000 лева, предмет на настоящото дело и е била натрупана
неустойка от по 1 250.00 лева за всяка от главниците, които претенции за
неустойки съдът намира за основателни и доказани по размер, поради което и
ответното дружество следва да бъде осъдено да ги заплати на ищцата. От
представените счетоводни справки – изчисляване на законна лихва за забава от
лихвен калкулатор на НАП /които не са оспорени от ответника/ е видно, че
законната лихва за забава върху главницата от 25 000 лева за периода
28.05.2015г. до датата на предявяването на настоящите искове – 02.05.2019г. възлиза
в размер на 4 903.17 лева. Тези претенции на ищцата съдът намира също за
основателни и доказани по размер, поради което ответното дружество следва да
бъде осъдено да й ги заплати по двете главници.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че предявените искове се явяват основателни и доказани по размер, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумите от:
25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева – главница представляваща част от
дължимата сума платима по чл.4.2.1 от договор за продажба на бизнес; 1 250
/хиляда двеста и петдесет/ лева – неустойка по чл.19 от договора върху
главницата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, натрупана за периода
08.04.2017г. до 27.05.2017г.; 4 903.17 лева /четири хиляди деветстотин и
три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху
главницата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева за периода 28.05.2017г.
до 03.05.2019г.; 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева – главница
представляваща част от дължимата сума платима по чл.4.2.2 от договора за
продажба на бизнес; 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева – неустойка по
чл.19 от договора върху главницата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева,
натрупана за периода 08.04.2017г. до 27.05.2017г.; 4 903.17 лева /четири
хиляди деветстотин и три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща законна
лихва за забава върху главницата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева за
периода 30.05.2017г. до 03.05.2019г. Върху присъдените главници от по
25 000.00 лева следва да се присъди и законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяването им - 03.05.2019г. до окончателното им
изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
и предвид уважаването на предявените частични искове, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 4 914.44
лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на
редовно упълномощения адвокат, както и направените разноски по обезпечителното
производство за обезпечаването на настоящите искове в размер на 1 815 лева
извършени по ч.гр.дело № 1206/2019г. по описа на РРС и по изп.дело №
20198310422634 по описа на ЧСИ Милкана Македонска с район на действие РОС.
Мотивиран така и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Енергомонтаж
- Р” АД със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.“Олимпи Панов“ № 9, ет.3, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Кръстю Кирилов Кръстев, да заплати на И.С.С. ***, с
ЕГН: **********, в качеството й на трето ползващо се лице по договор за
продажба на бизнес от 10.03.2015г. с нотариална заверка на подписите на
страните, следните парични суми: 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева –
главница представляваща част от дължимата сума платима по чл.4.2.1 от договор
за продажба на бизнес; 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева – неустойка
по чл.19 от договора върху главницата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева,
натрупана за периода 08.04.2017г. до 27.05.2017г.; 4 903.17 лева /четири
хиляди деветстотин и три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща законна
лихва за забава върху главницата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева за
периода 28.05.2017г. до 03.05.2019г. и законна лихва върху главницата, считано
от 03.05.2019г. до окончателното й изплащане; 25 000 /двадесет и пет
хиляди/ лева – главница представляваща част от дължимата сума платима по
чл.4.2.2 от договора за продажба на бизнес; 1 250 /хиляда двеста и
петдесет/ лева – неустойка по чл.19 от договора върху главницата от 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лева, натрупана за периода 08.04.2017г. до 27.05.2017г.;
4 903.17 лева /четири хиляди деветстотин и три лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху главницата от
25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева за периода 30.05.2017г. до
03.05.2019г. и законна лихва върху главницата, считано от 03.05.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумите от 4 914.44 лева /четири хиляди
деветстотин и четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ - направени
по настоящото дело разноски и 1 815.00 /хиляда осемстотин и петнадесет/
лева – направени разноски по обезпечителното производство за обезпечаването на
настоящите искове извършени по ч.гр.дело № 1206/2019г. по описа на РРС и по
изп.дело № 20198310422634 по описа на ЧСИ Милкана Македонска с район на
действие РОС.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: